Мълчи ми се.

От много време насам ми се мълчи. Толкова, колкото преди това ми се пишеше и ми се говореше. Е, признавам си, че да говоря успявах повече отколокото да пиша.  Сега ще помълча.
-  Не се правя на “важна” - бързам да отговоря на щатните “критици” и “мерудии” из блогове, форуми и социални мрежи. - И за да не настоявате повече в саркастично-инатливите си коментари, ще ви кажа, че ми се мълчи и заради вас. Защото горката ни България се задъхва от вашето немълчание. От вашето словоблудство. И безсмислие. Толкова е вниманието ми за “вас”.
Да, нелогично е да му се домълчи на човек, особено в края на една отиваща си година. Обикновено това е време, в което всеки отваря “счетоводната книга” на живота си и де с наплюнчен молив, де с гумичка в ръка, дописва, изтрива, събира, изважда. Споделя.
В “тази книга” обаче няма как да се “получи” счетоводният термин “Баланс“. 
“Дефицитите” и “излишъците” в живота не могат да се уравновесяват механично.
Та, затова и на мен ми се мълчи.Имам четворка по Икономика.Значи нещо не разбирам "материята".

И няма как,  когато “Дефицитът” на доверие, почтеност, доброта, смирение, уважение, честност, откритост и усмихнатост е толкова голям. И обратно-пропорционален на количеството “Излишък” от безпардонност, наглост, лицемерие, посредственост, горделивост, самовлюбеност, егоизъм и лошотия.
Мълчи ми се и когато броят на решенията на Комисията по Досиетата само за тази година е 46. Срещу 26 за миналата., 31 за по-миналата и т.н.
/http://www.comdos.bg/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2_%D0%A0%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/p/page//
И как да ми се говори, като осъзнавам колко говорене е говорено от хилядите агенти, доносници, щатни и нещатни "сътрудници".
В посолства, медии, държавни институции, служби за сигурност, творчески гилдии. И освен, че са говориЛИ, ТЕ и днес продължават да говорЯТ.
Та, има ли значение какво ще кажа аз?
Пък и като се замисля, то и сега около нас е пълно с кандидати за поредния, един ден, списък, на някоя Комисия.
Скоро приятелка ми разказа, как кандидатствала за работа, но не написала в CV-то си за последното висше, което учи, защото вече имала няколко отказа заради “СВРЪХКВАЛИФИКАЦИЯТА” си и решила да не “натоварва” биографията си , с нещо, за което все още няма документ. Та, като отишла да попита за отговор служителят от “Личен състав”, много небрежно, й подхвърлил: “Какво правим със специализацията ти по еди-какво си…”? Представяте ли си? И приятелката ми замълчала.
Затова ми се мълчи и на мен.
Онази вечер по телевизията съобщиха, че някакви чиновници в някакво си министерство написали наредба, според която през 2011-та година от смърт от остър инфаркт и инсулт ще бъдат спасени само 2700 българи, а не както досега поне 5000. Друг е въпросът, че сърдечните заболявания в България се увеличават в геометрична прогресия . Причините също са тема за друг разговор.
По този повод децата ми ме попитаха: “Мамо, ама това не е ли жестоко?”
- Жестоко е - казах им - Но в чиновническите и министерските глави е изтрит центъра за човечност и чувствителност. Те го правят единствено с мисълта да докарат БАЛАНСА на едно министерство на “нула“.  - А как ще избират кои да са тези 2 700 човека? - попита ме малката ми дъщеря. - Не знам, скъпа - отговорих аз и ….замълчах.
И още повече ми се домълча.
Защото, без да искам се сетих за една Българска коледа, която за n-ти път събра едни пари, нещо като добавена стойност, на баланса на онова министерство, за което ви казах, по-горе. И която, за n-ти път, постигна ефекта на “счетоводната” формула : “умножаване на човешката добрина с коефицинта на чувството за вина плюс дърпане на “струната” на “известността ”.
И аз какво да правя, като запеят едни известни хора, а други “известни” вземат та се разплачат?
Ами ще мълча.
Пък и ще ме чуе ли някой, под звуците на благотворителното пеене и от демонстративното щракане на белезници?

Какво да кажа, като нямам и половин фалшива диплома, поне от специализация, за да ме назначат някъде, като безценен кадър?

Пък и не ми остава време за пътуване,че да мина покрай някой разклон.
Нямаше какво да кажа и като гледах един репортаж за предстоящото откриване на магистрала Струма, когато един от местните жители възторжено обясни, че там щели да дойдат “Бат`Бойко” и министър Плевнелиев. Помислих си само, че когато на премиера на една държава викаме Бат` Бойко, на председателя на Народното събрание - Цецка, а на президента Гоце …..е по-добре да замълча.
Та така. За тази Нова година реших да помълча.
Както мълчаха учените от БАН, под прозорците на сградите, в началото на Дондуков. Подкрепени от студентите. И творците от киното.И други,мисля, минаха мълчаливо от там.
Дано някой ме /ни/ чуе!  
 

А който не разбира от малко и от много няма да разбере!

Светла Коледа и ... кураж!
Няма да им се предаваме!
:)))

Подкрепям апела ти!
Щастливо посрещане на Новата, Галя!

"Дано някой ме /ни/ чуе!" Дано!!

Весело посрещане на Новата 2011 година! Нека оставим мъничко местенце и за НАДЕЖДАТА за по - добро!!

Прегръщам те топло Приятелко, и ще помълча с теб, и дано 2011г. е различна, ДАНО!

Чух мълчанието.

Ако си забелязала, аз отдавна вече мълча.Не само заради управляващите, но и заради тези, които гласуваха за тях.Пък и за тези, които гласуваха за присъдружните им "Атака", БСП и ДПС...Заради бакалите от Европейската народна партия - лично заради Ханс Герд Пьотеринг, който сега се покри нейде, заради вилфрид Мартенс, който мълчи доволно до камина нейде из европейските курорти.Синята коалиция с малцината си спартанци няма какво да направи.

Хич даже не е нелогично да помълчиш по всички тези причини. Даже си е странно на фона на всеобщия жабешки хор. Когато човек мълчи, май повече взеха да му обръщат внимание, отколкото когато се опитва да каже нещо.
Аз лично отдавна съм вдигнала ръце - и от народ и от държава. В такива случаи се сещам за онази приказка - всеки народ заслужава управниците си. А нашия - най-много от всички.

И все пак, весела Нова година! :о)))

Чуваме те, Галя. Ще го подредим все някога този свят. Весели празници. И много любов!

Светла Нова Година , Галина!
И мълчанието има своята сила!

I da mal4im i da kre6tim...vse taq!!!
Ne6to e sburkano v nas samite...ot xilqdi godini e vse taka...

за да преподредиш хармонията в себе си, Галя!
Често бездумието говори, даже крещи.

Тихо те прегръщам с пожелание да си здрава и обичана! :*

тъй като подозирам, че това, което би казала, не е за пред хора...

Честита Коледа и весела Нова година:)

Хареса ми...

... ще го изкрещя ... ДА ГО ДУ . АТ ВСИЧКИ, КОИТО РАБОТЯТ СРЕЩУ СТРАНАТА И НАРОДА СИ!

Как ще Ви чуе, нали мълчите!!!

shteli da ni chuiat?!?!?!?

Ами, мълча си. Просто няма какво да добавя...

МИСЛЕХ ЧЕ ЖУРНАЛИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ Е ПРОСТИТУТКА..НЕ ЕЛИТНА.. А ГЛАДНА И ЖАЛКА ОТ БАРДАК

НО ТИ МИ ДОКАЗА ЧЕ НЕЩО Е ЖИВО..ОЦЕЛЯЛО...ВСЕКИ ТВОЙ ПОСТИНГ ГО ДОКАЗВА

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

вали през прозореца
http://www.youtube.com/watch?v=YQxilqswv64&feature=player_embedded#!

Гоцевци ще изкарат СРС-то ти.

ОХ Галя, и аз вчера писах нещо такова пълно с нелепости пък после си помислих ,че момента не е подходящ да го пусна - празник е все пак. Ама тъжно е , много тъжно .. И с " дано нещо се промени" нищо няма да се промени. Само дето ми се иска да знаех как ще го променим.. Щастлива Нова Година скъпа!

Поздрави, Галя и щастлива Нова Година!

...е по-силно и изразително от потоците думи...
Стойностна година, Галя!...
..И здрава!...

Здрава и сбъдната Нова 2011, Галя!!! :)

ЧЕСТИТА НОВА - 2011 ГОДИНА, Галя!!!
Да е здрава, спорна и благодатна!
Много обич и топлина през всичките й дни за теб и твоето семейство!

Много щастие!

от колективната вродена нямост.

Нека помълчим малко докато събереме сили.

Виж сега, анонимна русенке, приятелите в блога знаят, че ми е принцип да не отговарям на анонимни коментари. Сега го правя, първо защото отново позволих анонимните коментари /но ще преосмисля решението си/, и второ защото реших, че изтриването на коментара ти няма да е по-добрият вариант.
Сега по същество. Първо се разсмях от сърце на написаното от теб, защото тази версия за идването ми в София не я бях чувала и ми стана "мило". След това, обаче се натъжих. И не за нещо друго, а защото 10 години след тръгването ми от онзи прекрасен дунавски град - Русе, има хора, които са си останали заковани в спомените и клюките. А колко много неща се случиха от тогава до сега....Както и да е.
Виж, сега, версията за покровителството ми от жълтите е толкава екзотична, колкото и невярна информацията ти за последната ми месторабота и набързо изброените варианти за моето професионално поприще.
Разбира се, че няма да тръгна да ти обяснявам подробности. Който ме познава знае коя съм, къде съм и какво ми се е случвало.
Ще уточня само, че идването ми в София е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО И САМО мое ЛИЧНО решение. И сега като ти чета анонимния коментар си давам сметка колко правилно е било. Защото със сигурност, ако бях останала там ти може би щеше да бъдеш сред кръга ми от приятели и познати, а разсъжденията ми останали на твоето махленско ниво.
Съжалявам само, че не го направих още през 97-ма година, когато получих първото предложение за преместване в БНТ. Тогава поне щеше да звучи по-правдоподобна версията за политическа протекция, поне съвпадаща с личната ми политическа позиция :))
И още нещо. За да напише човек горното твърдение означава, че или не ме е познавал добре или все още преживява свои дълбоки лични комплекси.
Ако първото не е вярно, то тогава трябва да си много наясно, че като журналист в Русе се познавах с изключително много хора, в това число от всички политически цветове и нюанси и с повечето от тях и до ден днешен съм в чудесни отношения. /следва продължение/

А що се отнася до поканата ти да помълчим "един срещу друг", приеми, че съм я приела и след края на този мой отговор вече ще я изпълнявам :))) Права си, че нямаме какво да си кажем!
Само последно, другия път бъди по-смела и остави името си. Моето е написано ясно и точно, снимката ми също не е абстрактно изображение.
Има една мисъл, която харесвам и ето, че сега дори мога да я използвам:
„Завистта е безпокойство (неудовлетворение) на душата, произтичашо от това, че желано от нас благо притежава друг човек“ — Лайбниц