ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЛИДЕРИТЕ НА Г-20

И СРЕЩАТА НА ВЪРХА В ЛОНДОН, 2 АПРИЛ 2009 Г.

София, 26 март, 2009 г.

Ваши Превъзходителства, Уважаеми Дами и Господа Лидери на страните от Г-20,

Преди 76 години, в урагана на една историческа икономическа депресия, лорд Джон Мейнард Кейнс се обърна с отворено писмо до президента Рузвелт. Неговите първи слова към президента са паметни и днес: „Вие се превърнахте в упование за всички тези, които търсят да поправят сегашното нещастие чрез една логическа реформа в рамките на съществуващата социална система. Ако вие се провалите, на рационалната промяна ще бъдат нанесени тежки щети в целия свят, оставяйки ортодоксалността и революцията да се бият един с друг. Но ако вие успеете, нови и по-смели методи ще бъдат опитани навсякъде и бихме могли да сложим началото на първата глава на една нова икономическа ера, започваща от вашия мандат."


Тези думи не се нуждаят от коментар. За съжаление, днес светът живее в твърде подобни времена. Преди Срещата на Върха на Г-20 в Лондон, ние бихме искали да споделим някои мисли и идеи относно ключовите проблеми пред които е изправена световната икономика. Ние, подписалите това Отворено писмо, членове и симпатизанти на ГЛАС (гражданско сдружение с нестопанска цел), както и на други граждански организации - представляваме хора от академичните кръгове, синдикатите и браншовите асоциации, публичния сектор и гражданското общество в България и ние всички споделяме виждането, че глобалната икономика се намира в изключително критичен момент. 

Предизвикателствата, пред които са изправени България, Европа и световната икономика днес, са едновременно по-обхватни и по-дълбоки отколкото всякакви други сравнения с миналото. България не е член на форума на страните от Г-20. Но за последните 12 години българската икономика бе една от най-бързо развиващите се икономики в Европа и най-вече в Югоизточна Европа. Като страна с изгряваща пазарна икономика и член на ЕС, България дава своя принос за икономическата стабилност в региона на Балканите.


Глобалната икономическа криза има безпрецедентни и опасни ефекти навсякъде по света. Милиони граждани във всички региони на света страдат; скоростта и прогресът на човешката цивилизация са забавени. Много от страните с нисък доход нямат необходимите ресурси, за да приемат фискално-стимулационни планове подобни на тези които САЩ и Европа приеха, за да защитят своето население срещу масивната безработица и икономическите затруднения. Мобилизираните усилия и планове на международните финансови институции, на политическите лидери в света - не дават очакваните резултати и надежда, че решение на глобалната криза е вече в ход. Като една никога неспираща вълна, глобалната криза продължава своето разрушително движение; тя увеличава паниката; разпространява липса на доверие, на конфликти и нестабилност; генерира все по-големи социални конфликти, които експлодират навсякъде - от Лондон и Париж, през Будапеща и София, до Москва и Балтийските столици. Някои социални мислители даже вече се страхуват, че драматичното политическо развитие създадено от икономическата катастрофа през 20-те и 30-те години на миналия век в Европа е много подобно на равнището на политическа нестабилност и национализъм, които виждаме днес.


Този процес, ако не бъде решен както трябва и преустановен, би могъл да има огромни геополитически и геоикономически последствия за цялата планета. Лондонската Среща на Върха на форума на страните от Г-20 създава една фундаментална възможност за възвръщане на международното доверие в глобалните пазари както и историческа отговорност в необходимостта светът да бъде убеден, че един усъвършенстван глобален контрол на световните финансови институции може да бъде постигнат. Днес, Вие и все повече и повече политически лидери разбират, че необходимостта от една глобална координация стои над всичко.


Още от 2006 г. когато българското правителство не показваше каквото и да е усещане за опасните слабости на българския икономически двигател, ние и нашите членове и експерти осветихме: идващата опасност от неподплатената финансово еуфория в българския сектор на жилища и недвижими имоти; бавните структурни реформи в страната, които стимулираха процеса на акумулиране на един огромен дефицит по текущата сметка финансиран чрез частни капиталови потоци; ниските стандарти при одобряването на кредити, на ипотечни, потребителски заеми и такива за малкия и средния бизнес, т.е. всичко това което захрани изключителния растеж на цените на активите; очевидното надценяване на националната валута (независимо от Валутния борд); и неадекватната защита на потребителите, която повечето от кредитните институции провокираха. Ние се опитахме да обясним на правителството, че изобилната ликвидност, която предхождаше кризата всъщност направи България много по-уязвима за финансовата зараза. Опитахме се безуспешно да обясним, че когато постоянно и упорито консумирате повече отколкото е доходът ви, година след година - вие следвате една неустойчива дългова динамика (особено на равнището на домакинствата и частния сектор), която води до категорична неплатежоспособност.


Сега, бързото и остро спадане на проектирания икономически растеж удари тежко гражданите на България, множество домакинства, фирми и сектора на малките и средни предприятия. Потоците преки чужди инвестиции спаднаха с повече от 35% за последните шест месеца, като още по-голямо намаление се очаква по-късно в 2009 г. Икономиката ни, която се уповаваше на един готов и налице капитал, за да финансира дефицита по текущата сметка, сега е особено уязвима. Последните информации за нови рискове и загуби на банките в Европа заплашват наличността на кредит за българските фирми и домакинства. Независимо от правителствената помощ за финансовия сектор, българската икономика, частният сектор, малките и средни компании, които генерират голямата част от работните места в страната - се нуждаят от много по-големи капиталови потоци. Българският публичен сектор е също в особено лошо състояние. Нашето дълбоко разбиране на ситуацията в страната е, че приоритет следва да бъде даден на политики и инвестиции, които насърчават двигателя на българската икономика - като жизнено важното развитие на човешкия капитал, включително образованието и една нова и модерна система на здравеопазване.


Липсата на кризисно планиране и на една национална стратегия намаляват нашата способност да облекчим ефектите от кризата и да преструктурираме българската икономика по такъв начин, че след края на кризата България да не продължи да бъде най-бедната страна в Европа. Страната ще страда в една дълбока рецесия през 2009-10 и ние сме дълбоко загрижени, че населението е изправено пред голям проблем: Как да се избегне по-нататъшното разрушаване на натрупаното благосъстояние; как да се борим срещу растящата бедност; как да се рекапитализира секторът на домакинствата? Как да се възстанови сигурността и просперитета, които те загубиха? Как да се построи една истински производителна икономика за следващото поколение българи?


На основата на всичко това, ние бихме искали да предложим на вашето внимание един списък от предложения, които ние смятаме, че биха помогнали на дискусиите и в търсенето на глобално решение на кризата.


Ние се нуждаем да бъде спряно продължаването на сегашното икономическо разрушение, което тласка света в една десетилетна трагична криза. Скоростта е същностно важна по време на криза, но правителствата следва внимателно да помислят по начините чрез които изразходването на пари може да осигури нещо повече от един само краткосрочен, вътрешен стимул и да се фокусират предимно върху инвестициите в производство а не в потребление. "Помпането" на нови пари в досегашната банкова и финансова система - не е начинът тя да бъде променена. Никой не би трябвало да си представя, че напереният, "дърпан" от банките свят на големите печалби и на кредитните балони следва да се появи наново. В България, ние сме изправени пред един дълъг и труден път към една нова структура на икономиката ни; структура, която би могла да възвърне нашият растеж и да осигури една нова устойчива конкурентоспособност на икономиката ни. Смятаме, че пълното възвръщане на частния кредит ще отнеме дълго време, особено за преструктурирането на частния сектор. Той ще следва, а няма да изпреварва възстановяването на финансите на домакинствата у нас. Глобалната криза не е една верига от различни, временни проблеми; тя е една интегрирана, дългосрочна икономическа и социална заплаха и поради тази причина тя изисква комплексно, интегрирано решение. Срещата на Г-20 следва да разглежда кризата именно от тази позиция и логика.


Ние сме убедени, че ако искаме да спрем кризата и да построим наново една нова икономика, публичният дълг и дефицит може и трябва и ще нарасне по време на битката срещу кризата. Той ще нарасне независимо от това дали правителството действа или не. Изборът е между един активен и силен план срещу заплахите на кризата, повишавайки дълга докато се създават нови възможности и работни места и се издига на крака по един модерен начин публичният сектор на България, - или, - една пасивна програма, повишаваща също дълга тъй като данъчните приходи ще колапсират. Ние споделяме мнението на други страни в Европа, че Пактът за Стабилност и Растеж на ЕС би следвало да бъде ревизиран и да се прилага съобразно сегашната икономическа рецесия.


Ние бихме искали да видим от срещата на Г-20 една реална поддръжка за икономическите и социални политики, която да отразява истинската значимост на спешността на задачите във всяка засегната икономика. Би следвало да се осигури открита поддръжка за държавни и общински проекти, за публичната инфраструктура, за болници, училища и университети, както и голяма поддръжка за публични капитални инвестиции в краткосрочен и средносрочен аспект. Всички ресурси, които се освобождават от сферата на частното строителство и строителството на търговски обекти би следвало да бъдат абсорбирани в публични проекти. В областта на ипотечната криза, ние очакваме Г-20 да поддържат идеята за национални комплексни програми за избягване на изземването на жилища чрез мораториуми, следвани от преструктуриране на ипотечните задължения или чрез конвертиране на собствеността към отдаване под наем.


Ние очакваме, че Г-20 ще започнат един конструктивен процес на реформиране на контрола на глобалните финансови пазари и въвеждането на глобално приемливи стандарти на надзор, "система на ранно предупреждение", и регулиране. Новите "правила на играта" трябва да са ефективни, практични, и ангажиращи, както и да отразяват спецификата и интересите на всички страни. Това може да се постигне чрез експанзията на съществуващи институции, като Форума за Финансова Стабилност, или чрез образуването на нови. Новият етап на глобализация изисква нови платформи за международно сътрудничество и координация, които ще приспособяват постоянно двигателите на икономически растеж и ще захранват международното технологично обновяване.


Липсата на икономическо управление на ЕС е една от слабостите на европейския икономически и монетарен съюз. Ние намираме тази ситуация за недопустима особено във времена на криза. Всички страни-членки на ЕС и особено тези в Еврозоната се нуждаят от централизирано икономическо действие; от едно координирано фискално управление на Европа, с една единна наднационална фискална институция, която би имала правата и отговорността да рекапитализира ЕЦБ, както и някои систематично значими финансови институции на ЕС опериращи в повече членки на съюза.


Ние силно поддържаме инициативата за един глобален "План Маршал", който да сложи край на повишаването на бедността в света, да адресира най-наболелите глобални проблеми на природната среда, както и да финансира едно устойчиво развитие. Ние споделяме идеята,че една Международна конференция за създаването на глобален "План Маршал" трябва да бъде организирана възможно най-скоро, където една всеобхватна група от международни организации и социални актьори може да постигне международно съгласие по условията на такъв Глобален План. В рамките на тази идея, ние бихме искали да инициираме заедно с всички други национални граждански организации, движения и правителства в нашия регион една Международна Конференция за Бъдещето на Централна и Източна Европа в европейския икономически и валутен съюз.


Ние вярваме, че един от основните проблеми на сегашната криза бе неуспехът на регулаторите да разпознаят, че финансовите иновации генерират нови начини за експлоатиране на моралния риск. Както и преднамереното игнориране от страна на политиците, много често погазващи инстинктите на регулаторите и на финансовите институции в желанието си да реализират един желан поток от фондове към заематели с висока степен на кредитен риск. Г-20 трябва да започне един регулативен преглед и контрол на всички агенции за кредитен рейтинг, чиито рейтинги се използват задължително за регулативни цели. Ние очакваме, че Г-20 ще въведе отговорни финансови принципи за превенция на акумулирането на неустойчиви и нелегитимни задължения. В Европа, ние се нуждаем да построим основите на един много по-добър надзор над европейския финансов и банков сектор, и по специално на банки и застрахователни компании опериращи на територията на няколко страни-членки. Процесът на подобряване на счетоводните стандарти, и особено третирането на фирми, проекти и заеми извън официалните банкови баланси е друго предизвикателство, където сериозна работа е спешно необходима.


Започващата в Лондон среща на върха на Г-20 създава една уникална, историческа възможност за Вас като лидери на най-голямото събиране на развити и развиващи се страни в света да поемете водачеството на предизвикателствата, които стоят пред нас. Ние, представителите на българското гражданско общество се обръщаме към Вас с призива да покажете лидерство, мъдрост и отговорност в постигането на едно глобално съгласие относно необходимостта да се реформира механизмът на глобалната финансова система. Това, което се изисква е внимателно, устойчиво планиране, консистентна политика, както и разбирането, че днес няма "бързо фиксиране" на системата; няма лесно връщане към "нормалното", няма връщане към предишния стар свят и няма алтернатива на дългосрочната визия. Ние настояваме да действате решително и потвърждаваме волята на българското гражданско общество да играе една активна роля в процеса на обновяването на международната финансова архитектура, както и да вземе участие в диалога по необходимата промяна на международните икономически политики и сътрудничество.


Сигурни сме, че споделяте виждането, че мъдрите думи казани от Ейбръхам Линкълн преди 150 години са валидни и днес: "Вие не можете да избегнете отговорността на утрешния ден като я заобикаляте днес".


Оставаме на Ваше разположение за последващ коментар по направените предложения.


Вярваме във Вашата визия,


Сърдечно Ваш,


Проф. д-р Димитър М. Иванов,
икономист и финансист, председател на Гражданско сдружение ГЛАС



Сред подписалите досега отвореното писмо са: проф. д-р Кръстьо Петков - УНСС; проф. Николай Василев - СУ "Климент Охридски"; доц. Боян Дуранкев - УНСС; доц. Димитър Стефанов - зам.-декан на Стопанския Факултет в СУ "Климент Охридски"; ст.н.с. Антоанета Христова, БАН; доц. д-р Желязко Христов, президент на КНСБ; Янка Такева - председател на Синдиката на българските учители към КНСБ; Георги Чернев, председател на Софийската търговско-промишлена палата; Пламен Иванов - Национален съвет на браншовите камари в България; Кольо Парамов - финансист; Рачо Петров - финансист и индустриалист; Гергана Йорданова - финансист; Духомир Минев - Европейска анти-бедност мрежа; Атанас Владиков - преподавател в ПУ "Паисий Хилендарски"; Пламен Крайски - издател, председател на УС на Сдружение "Кръг Будител"; д-р Николай Радулов - консултант в областта на националната сигурност; Даниела Кънева - журналист; Петко Тодоров - журналист и общественик; Галина Вълчева - журналист; Румян Георгиев - президент на АСТЕР АД; Цветан Начев - Адвокат; Д-р Иво Костов - консултантска мрежа ВЕСК КОНСУЛТ; Екатерина Атанасова - икономист.