Къде сте, скъпи мои родители? Знаете ли колко ми липсвате. Днес. Сега. В този час. Всеки ден. В живота ми.   Все повече и повече.   Отдавна се канех да ви напиша тези редове, но все се намираше някой, който да ме убеди, че няма как да ги прочетете. Но понеже вече не вярвам почти на никого, реших все пак да опитам.   Сподавям се в добрите думи, които искам да ви кажа, и които не успях да изрека Някога, когато можех, но...или забравях, или отлагах за утре. Мислех ги, но все бях сигурна, че си ги знаете и без друго.   Толкова съжалявам.   Сподавянето ми обаче преминава и в ...яд...някак си. Познавате си непокорната ви дъщеря и.....сигурна съм,  ще се изненадате, ако не поспоря с вас. Дори сега.   Грешно ме възпитавахте, мили мои родители. Много грешно.   Все ме карахте да съм добра с хората. Да им вярвам. Да им помагам. Без да искам нищо в замяна и да не очаквам. Спомняте ли си как не приемах тези, които ме щипеха по дебелите бузи и ми се усмихваха, съскайки през зъби колко съм хубава. Повечето бяха от татковите подчинени. Другите сигурно са искали нещо от него. Помните, че и шамари съм удряла на тези лицемери, защото не само много ме болеше, а и изобщо не им вярвах, че са искрени.....А вие ми се карахте, е да....малко така, за пред хората. Сега го разбирам. После реших, че може пък и да сте прави и се смирих.   Години, по-късно щях да разбера, че да обичаш хората е един от великите Християнски принципи. Опитвахте се да ми го вмените толкова фино и деликатно вие – комунистите, страхувайки се да изречете библейската истина в прав текст. Но го заложихте там някъде, в подсъзнанието ми. Като връщам „лентата” назад разбирам, че много по по-християнски, и никак, май, по комунистически, сме празнували Коледа и Великден. Прошка и Благовещение. И до днес ги предавам така на децата си и се оказва, че ги знам като по Канон.   Знам, а и с годините разбрах, колко главоболия сте имали заради въпросите, които не спирах да задавам, от малка. Онези неудобните. Не трябваше да ме спирате тогава. Много по-рано щях да разбера верните отговори и вече отдавна да ме няма в България.   Нищо, че и за нея ми говорехте, че е най-прекрасната. Била моята Родина. Най-красивата била. А и без корен живот нямало.   Вижте, сигурно това за Родината може и да е вярно, донякъде, но знаете ли в каква държава се превърна ВАШАТА България? Тази, за която работехте от сутрин до вечер. На смени. Че и без почивка. И по някакви национални бригади сте ми разказвали, че сте ходили. Язовири и заводи сте строили.   Така, като се замисля, вие не бяхте комунисти, а идеалисти.   А „онези” комунистите, които ви взимаха акъла, днес владеят Родината ви.  Доведоха я до просешка тояга. Окрадоха всичките ви мечти и ги превърнаха в банкови сметки.   Та за въпросите ми беше мисълта. Аз и до днес не съм спряла да питам, ама ви няма вас да ви се карат. На мен никой нищо не смее да ми каже, но ..... с мълчанието и катинарите по вратите на кабинетите си, от които всъщност не са излизали /днес децата им са в тях, ама то е същото/, успяват да си отмъстят и за вас, че не сте ме претопили.   Тъжна картинка е България днес. Много тъжна. Май по-добре, че не я виждате такава. Защото щеше много да ви боли. А това, аз съвсем нямаше да мога да го понеса.   В България – нито комунистите, прекръстили се в социалисти, са комунисти, нито са там другото.   Нито земеделците милеят за земята.   Демократите, но по Душа, пък вече са толкова отчаяни, че си говорят само ето тук, в блог-пространството. Виртуалното.   Аз, така да се каже, продължавам да питам. То нали и журналист станах. Нищо, че ми казвахте, че тази ми мечта не може да се сбъдне, защото там работели само хора с връзки. Били сте прави. И ченгета. Ама това, сигурно ви е било страх да ми го кажете.   Напоследък обаче все по-често питам себе си. Толкова много въпроси си „завасах” /не съм забравила наякоя и друга от нашите си, панагюрски приказки/, че вече не вярвам да мога да си отговоря на всичките. Пък и за какво ли ми е? Най-много още някое и друго писмо да ви напиша, за другите едва ли ще има значение. А тези, с които си „говорим” тук със сигурност си имат своите си много – и въпроси, и отговори.   А Онези, които гласуват с мнозинство, отдавна не си задават нито въпроси, нито отговори.   Забавляват ги фолк-певиците и едни Шоу-програми, че те акъл и да се позабляват сами вече нямат.   Та, това е....засега, мили мои родители.   Обичам ви много. Много повече отколкото успявах да ви го кажа, Тогава.   Знам, че го знаете. Затова и ви написах това писмо.   Искам да ви помоля само, закриляйте децата ми, ако можете. На тях нито за Родини им говоря, нито за добри хора.   Дано те поне не ми пишат такива писма, един ден. Когато с вас може би ще сме се срещнали. Нали така казват?   С огромна любов и поклон,
Галя

За песента, която ви изпращам благодаря на един Голям мой приятел! От сърце!

Аз съм от онзи тип ,,Демократи по душа,,.Вече знаете как се чувствам!Поздрави!И пак чудесен Ваш постинг!

Вярвам, че няма да ни претопят!:)
Лека нощ!

Не пиши такива неща! Всичко е в теб и зависи от теб! Аз имам дъщеря, която е малко по-малка от теб. Оставих я да мисли сама! Не знам какво е станало, но си е нейно. Имам син на 30 год., прекрасен като дъщеря ми, но не знам какво е станало.
Важното е, какво сме им дали с нашето поведение! Това е микро-киосмоса, откъдето те могат да поставят свое начало1 Другото, са угризения. Не трябва да съдим никого, още повече тези, които са решили да ни дадят живот, не да ни го подарят! Много е важна разликата.
А, какво щех правим ние с него е наш избор!
Радвам се, че попаднах на твоя блог, сигурно ще го чета! Много мога да говоря на тази тема и, ако не е невъзпитано, някой друг път! Поздрави от Захари-Хари.

Отдавна ми се върти една идея в главата, да вземем да си направим една среща Демократите по Душа. Ей, така. Пък, ако ни трябва формален повод, ето , идва 10-ти. Защо да не е 2009-та ? :)))) Поздрави и ти благодаря! И ти си чудесен!

Докато ви има вас, tit, приятелите - Демократи подуша, Свободомислещите и с взор напред, няма как да ни претопят. Дошло е май пак време за апостолска работа? Поздрави от сърце!

Здравей! Радвам се, че ме навести!
Не упреквам родителите си, Опазил ме Бог! Дори не бих си го и помислила! Аз съм била най-свободното дете в детството си. Имах най-прекрасните родители. Дори в онези време, когато и двамата бяха членове на БКП аз имах свободата на мислите си. Особено баща ми, сега си давам още по-ясна сметка за това, така деликатно ме е подкрепял и ми се е радвал.
А иначе, да, аз много отдавна съм наясно, че всичко в живота на човек зависи от самия него. От действията му и бездействията му, от мислите му и мечтите му.
На това ууча и децата си.
От тях искам само едно- да не спират да мечтаят и да вярват в себе си.
Да живеят своя живот, който си е само техен.
Да се усмихват само този, кого са сигурни, че могат да допуснат в живота си.
Другото е лицемерие.

Радвам се, че ще се връщаш!
Поздрави и хубав ден!

Понякога животът е различен от представата ни за него.

Зависи от представите ни, нали? Поздрав и хубав ден от мен!

Писмото е прекрасно! Много истинско и човешко! Благодаря ти, че го споделяш с нас! Дай Боже на всеки родител дъщеря като теб и на всяка дъщеря майка като теб ;)!!! Усмихнат ден, Анжела

Пожелавам още дълго да не пишете такива писма. Казвайте днес и сега на родителите си колко много ги обичате. Говорете, говорете с тях. Защото после писмата се четат твърде сподавено ....и от двете страни....Благодаря ти, Анджи! За всичко!

Приемам такава среща на ,,Демократите по душа,,.Единственият проблем е,че София ми е малко далечко.Истината е,че покрай този блог,срещнах себеподобни.За мен лично си е някакво спасение,тъй като...Абе не е за разправяне!Пожелавам ти един слънчев ден!

баща ми много неща - най-вече колко съм му благодарна и колко го обичам. Отиде си внезапно, без предупреждения. Сега му пиша "писма" наум и му казвам това, което не направих преживе. Затова е важно да сме благодарни, любвеобилни и да се научим да споделяме, докато имаме тази възможност. Днес е денят, утре може да е късно! Много трогателно писмо!

Страшно е, когато хората спрат да си говорят, защото няма какво да си кажат. Катинарите на душите са по-отчайващи от тези на вратите...Крадците на мечти се не свършват. Как пък толкова бързо изучават начините, бе!...Ударили са го на такова лудо преяждане, но има Видовден!
Игнорирам подобни хора, за да не губя вдъхновението си, защото съм заклет оптимист!
Позитивни мисли и много усмивки в този прекрасен есенен ден ти желая!:)))

И с много мъка в Душата ми, Ев! За неказаните и неизказани думи, за непротяганите всеки път ръце за прегръдка, за пропуснатите вечери заедно, за всичко....Благодаря ти!

И ти ме развълнува с думите си - "Катинарите на душите са по-отчайващи от тези на вратите."

Не чакм аз Видовия ден. И моите родители не го дочакаха.
Вярвам в отрицанието на преялите, днес и сега.

Твоят да е още по-прекрасен, inel379 !

твоето писмо.....Галя,
бъди сигурна ,че всеки е писал такива писма-
по-често или в определени моменти;
те,родителите винаги знаят и винаги прощават...
където и да са.......но винаги наблизо....
и твоето са получили!
поздрави!

Благодаря ти, Ели! Знам, че са го получили! И знам, че са ми простили. Сама разбираш, че аз не ги упреквам, въсщност, за нищо....Напротив, дълбоко им благоаря за всичко. Аз бях едно щастливо дете. Много щастливо.....

Е какво стана,и на мен не ми оставаше много време да разговарям с родителите си.Писмото Ти,направо мога да изпратя и на моите родители.Представи си все едно изливаш и моята душа.Дано са го прочели,знаеш ли може и да са....Поздрави!

Със сигурност!...Прегръщам те!