НЕ СМЕ „ИЗЛЕЗЛИ ЗА ГЪБИ”, А ЗА ИЗБОР НА ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 
" До избора на нов Президент на Република България остават 37 дни. Този избор при всяко положение и особено след два поредни мандата на досегашния президент - ще отбележи една значима политическа промяна в България.
  Истински, открит, честен дебат на политики, конфронтация на идеи, на програми, на визии за България  липсва. Царува унилост, отчаяност в хората, пълен дефицит на доверие в политиците, пошла политическа баналност, евтино манипулиране, лъжи и цинизъм. Броят на кандидатите расте като гъби, а и всички те опасно си приличат. Но, независимо от сезонът на гъбите, ние се намираме на края на една епоха в българския политически преход и в началото на друга. Както и на ръба на една опасно дълга световна, европейска и българска системна криза.      Искам да се обърна към всички мои Фейсбук приятели и към техните приятели, към всички членове и симпатизанти на Националния Съюз за Нова България, както и към всички тези, които биха чули моят апел – час по скоро да се опитаме поне да разбутаме блатото на политиката, да инициираме идеи и значими национални теми-въпроси, с които да конфронтираме 12-те президентски двойки, ако трябва да ги накараме, ако не искат да вземат участие в нашия дебат, то поне да ни чуят.      Мисля, че е дошло време да изоставим политическия етикет и да поставим ребром всичко това, което мъчи българите, което заглушава техният глас в продажните медии. Да говорим открито без страх от цензура, защото ако темата за бъдещето на България продължава да бъде цензурирана, то това ще ни обрече действително на едно цензурирано бъдеще.    На мене ми се иска – ако речим да се ангажираме с темата за президентските избори - да се опитаме да чуем гласът на гражданите, на обикновените хора, да почувстваме духът на България. Нека всеки да може да изкаже своите виждания свободно, да предлага, да критикува, да бъде конкретен или да дискутира утопии. Важното е всичко това да е в името на надеждата за една друга, различна, нова България.      И това трябва да стане – без никакво притеснение. Аз знам, че сегашният имидж на българската политическа действителност, в очите на болшинството хора, е на нещо гнусно, отвратително, нечестно. Българската политическа класа в течение на целия сложен, тежък и противоречив преход на последните 22 години загуби своето уважение, репутация, престиж и обществено доверие.    Но, нашият дълг на граждани, ни задължава да не се игнорираме от политическия живот, защото ако не се интересуваме, самият характер на демокрацията у нас ще продължи да се разваля. Политическата класа не може повече да продължи да бъде оставена на самата себе си; не може всички ние, семействата ни и децата ни; бъдещето ни - да се превръща в субпродукти или деривати на евтини и мръсни сделки между олигархократията.    Някои от Вас ще ме попитат, четейки тези редове, още сега, още тук, и биха имали пълно право – какъв е смисълът от нашата трибуна, от нашата обмяна на виждания, на въпроси, на значими теми за бъдещето на България – ако никой не ни обръща и пет пари внимание?    Защо да си губим времето и да си чешем напразно езиците?

• Защото, очевидно е, че на фона на глобалната криза, днес никой не може повече да не мисли и то активно за света в който живее и за бъдещето, което иска да има;
• Защото, ако не повярваме в колективната интелигентност и в потенциала на гражданите на България, то наистина нищо няма да може да се случи;
• Защото, заедно, ние можем да разсъждаваме, да изясним и подготвим нашите мнения, въпроси и виждания; да се обединим около това, което считаме за необходимо и значимо;
• Защото наистина искаме да конструираме един нов Проект за Нова България, модерен, прагматичен,честен и радикален, който да даде на всички ни една нова надежда, хоризонт и желание за живот, работа и действия.

Аз лично не приемам мързеливия конформизъм, който обезсърчено отказва да погледне днешната реалност в очите, както и натежалите от години въпроси, които не смеем да зададем открито.    Отказвам да приема начинът, според който „протича” досега президентската кампания, ако въобще има такава. Това не е никаква кампания. Не приемам и налагането на, както се изразяваше Селинджър, на „сухи сандвичи без майонеза” или с други думи на нелогични кандидат президентски двойки, които се надяват на фона на общото политическо безразличие в страната, да „възседнат властта” наготово в България. Дует бивши министри на Тройната Коалиция; кандидати с неясно бизнес минало; други серийно „омъжвани” за различни политически партии; хора без минало, без програми, без идеи, без визия за България и с единственото предимство че са били добри „политически слуги” на този или онзи.    И целият този набор от свръх банални кандидатури – става на фона на една уникална световна икономическа, финансова, социална и геополитическа криза, която в своя ураганен път не пропусна да обхване и нашата страна.    Банални кандидатури – срещу уникални предизвикателства пред България!   Имаме ли и най-малкото право да останем безучастни, особено когато корабът на България е без компас, без пристанище и перспективи към които „да плава”?   Имаме ли право да се оставим да бъдем „замаяни” от удобната за редица партии „гимнастика” на медии, социолози и политолози, опитващи се да жонглират с прогнозни резултати?   За мене отговорът на тези въпроси е ясен. Едни такива избори – са огромно предизвикателство. Предизвикателство за България, за гражданите на страната, за бъдещето ни. Предизвикателство за самите кандидати.    Президентските избори са единствените, при които цялата страна, гражданите могат да „вземат в ръце” съдбата си, която по дефиниция и по Конституция е тяхна. Единствените, при които хората могат да кажат – „ето, това е, което аз искам за моята страна, за моето бъдеще”.    И да го кажат, не в някаква абстрактна форма, отдалечена, с неразбираеми думи. А да го кажат чрез името на един мъж или жена, на една ясна и категорична личност. Да кажат: „да, този човек, ми казва нещата, така както аз ги смятам; казва ми истината, и аз съм готов да го следвам по пътя, който той или тя ми предлага...”.    Ето защо, дебатът на идеи, програми и визии – е толкова значим и толкова ни липсва. Липсва ни каквато и да е сигурност и доверие, в който и да е от сегашните кандидати. Тяхното мълчание по най-важните въпроси на развитието на България допълнително затруднява нашият избор.    Питат ме често – „кого бих подкрепил от кандидатите?”   Кого да подкрепя?   Кого Вие бихте подкрепили, на фона на дефицита на идеи; на фона на очевидно налагащото се политическо бройлерство на цяла серия от еднотипни кандидатури?   Не мога да подкрепя никого, докато не видя предлаганите идеи, убедеността в даден път за излизане на България от кризата, верността и последователнотта в дадени принципии ценности. Не мога.   Това, което обаче мога – го правя.   Предупреждавам и предупреждавам, че изправени срещу предлаганата ни политическа посредственост, рискът България да продължи да живее в една политическа, икономическа и социална парализа, както и да потъне в кризата става все по-реален.   Остават само 37 дни до първия тур на президентските избори.   Това Обръщение е и към самите кандидати. Ако te искат да останат с нещо забелязани в тази политическа надпревара, те трябва час по-скоро да излязат от политическата двойнственост и от „мъглата” на собствените си игри и разбирания и да се „изкачат” на висотата на поста, за който искат да претендират.   Времето, в което живеем ще възнагради не политически посредственият, а този, който има политически кураж. Куражът да каже истината и да посочи път. Да обясни този път; да убеди в неговата императивност; да помогне на един голям брой избиратели да се излекуват от политическото си късогледие.   За да се случи всичко това, следва всички ние, с нашите тревожни въпроси, идеи, виждания да се опитаме в оставащите дни да създадем една истинска дебатираща атмосфера, насочена към бъдещето на България.    Ако това не се получи, ако политическата посредственост продължава да властва и спокойно и необезпокоявано да заема всякакви властови позиции и постове в България - ще доведе страната до още по-тежки последици.   Димитър М Иванов   16 септември 2011 г. "

* - Заглавието е мое
Източник:
http://www.facebook.com/notes/dimitar-m-ivanov/%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BB%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B3%D1%8A%D0%B1%D0%B8-%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/271504756207559

Обикновени граждани на България, предлагам ви веднъж да гласуваме това което искаме ние. Да напишем на бюлетината:
ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ, ДОСТОЙНО, ДОБРЕ И СЕГА В БЪЛГАРИЯ!

хубави неща публикуваш, но едва ли ще помогнат.НИЩО не зависи от обикновените хора.
Чета в момента "Омерта" на Марио Пузо, която оценявам две класи над "Кръстника", и в която са казани много истински неща за мафията и въобще за живота и нашето съвремие.Чрез прочита на тази книга се разбира защо от нас НИЩО не зависи и кому са нужни идеите за демокрация и демократично общество.
Ще си говорим след 37 дни и ще видим, дали съм бил прав с моя непоклатим скептицизъм относно бъдещето на България.
Приятна неделя и успешна седмица ти желая!

Поздрави от Германия!

:)) Не мисля, че от това, което публикувам аз струи непоклатим оптимизъм :))) Знам какво ще се случи след 37 дни.....

Поздрави и от мен!

упорито крие биографията си от преди 10.11.1989 г. ?