- Напиши нещо за следващия брой на вестника!- чувам в слушалката си Иво Беров - За какво да бъде? На каква тема? - питам аз - Не знам, измисли - почти "окуражаващо" ми отговаря той - Не мога да измисля. Много съм объркана тази седмица - казвам му почти оправдаващо се - Тогава напиши точно това - че ти е объркано......
Аха, да му кажа, че то обърканите в тази страна сме почти всички, демек, че няма да има кого да изненадам и връзката прекъсна.
Успокоих се с мисълта,че заминавам за Девин и няма начин там да не ми хрумне нещо. Не бях ходила никога в родопския град и очакванията ми от срещата препускаха в едно с километража на автобуса, догонвани от образуващите се в главата ми въпроси. Бяха ли чували местните за затворената от ГДБОП Виртуална "Читанка"? Знаеха ли, че София се готви да домакинства на гей-парад под острите спорове За и Против? Че хората в Русе се тресат от избора на Мис на дунавския град и от последвалия отказ от короната, от титулуваната Адриана? На чия ли страна се определяха в спора Първанов- Борисов? "За" или "Против" строежа на АЕЦ Белене бяха? Има ли и при тях оземлени социално-слаби съдии или техни дечица? Пукаше ли им за регламентите на Европейския парламент за етикетите върху храните?
Объркани ли бяха и те като мен или животът им се търкаляше в някаква паралелна реалност, без въпроси за "всемирното щастие"?



- Какво е това? - попитах возещото се на седалката пред мен младо момче, впечатлена от огромното бетонно съоръжение, което се откри пред очите ми ,през прозореца на автобуса. - Язовирната стена на "Антон Иванов". Не сте ли идвала тук?- отговоря ми то още по-същисано от незнанието ми.И бързо ми обяснява, че тук "си вадят хляба" около 1 500 души от района. На "стената" и във водно-електрическата централа. 



След по-малко от час акълът ми се "взима" от друга бетонна грамада. Оказва се, че това е станалият скандално - известен Цанков камък.



Другата язовирна стена, с пускането на която пътят, по който пътувахме, щеше да остане завинаги под водата.Всичко щяло да започне, когато станел готов новият път, ей там горе, показва ми момчето.



- Да де, ама нали Бойко Борисов каза, че няма пари за него? - контрирам го аз. - Трябва да намерят! Иначе за какво им беше да наливат милиарди в стотиците хиляди кубически метра бетон - увещава ме 22-годишният студент от Лесотехническия. След това ми показва обезлесената гора, до нивото, на което ще бъде пълно с вода. Огромни площи.



Тъжна картина, в стил български сюрреализъм, от бетон, невиждани по размерите си съоръжения, изсечена гора и път, ей там, горе, някъде....



Объркването ми започва да става още по-голямо.
Девин се оказва родопският вариант на Велико Търново. С терасовидно подредени къщи, изпълзяващи по билата на Родопа планина. Сгушени една до друга.



Трябваше да се разходя из градчето. Да го усетя. И хората му.
Пред очите ми лъсва умаленият модел на все по-объркващото ме, в последно време, преплитане на абсурди и контрасти.



Чии ли перверзен ум бе решил да съчетае землянски живот с междупланетни станции?



Да. Точно на това ми приличаха два от новопостроените хотели. Между посивелите и олющени родопски къщички, с простряното бельо по балконите, се беше настанил странно изглеждащ лукс, чиито светлини и блясък бяха като на паднали от небето НЛО-та.



4-5-звездният разкош зад стените им,където бях попаднала и аз, бяха другата, паралелната реалност. Недостижимо далечна дори за фантазията на младите тук.



- Тези хотели сигурно дават хляб на мнозина от вас?- питам сервитьора в една от местните кръчми. - Ами! Малко от нашите успяват да се уредят! - Е, може би е добре поне за вас? Туристите пълнят заведенията ви? - Много рядко идват при нас - казва усмихнатото русоляво момче и простичко ми обяснява - Тези, които влизат там си имат всичко вътре и почти не излизат в града.За какво им е да ни гледат нас, обикновените, нали са дошли да си почиват.Вътре ги глезят със СПА-процедурите. Баламосват ги с аромати и масажи. После си вдигат куфарите и си заминават. Ние си оставаме тук. И така.В началото си мислехме, че градът ще живне с тези хотели, че ще има работа. Ама вече е ясно, че нищо не се прави за нас.



- А икономическата криза усеща ли се тук?  - Каква икономическа криза? Оправдават се с нея, за да намаляват заплатите. Къде по-тежко е било. И тази криза пак е за богатите. 
Пробвам се да му задам някои от онези въпроси, които се произвеждаха в главата ми докато пътувах към Девин, но отговорът на сервитьорчето ме парва, като допир с коприва. - Не ме питайте за политика. Не се интересувам. Мисля да си стягам куфарите и да заминавам в чужбина. Тук и още 100 хотела да направят няма да е, за да сме добре ние, местните. Всичко отдавна е парцелирано между онези с големите пари.
- И твоите приятели ли мислят така? - Че как да мислят? В малкия град няма бъдеще за младите.



Пак се замислям за "космическите станции" кацнали в Девин. И за паралелните реалности от двете страни на стените им.  Всяка за себе си виртуална и неразбираема за другата.
Също като абсурдите и контрастите в тази наша България, в която:
- "затварянето" на виртуална библиотека се определя като супер успешна операция на антимафиотите и мощен удар срещу интелектуалното пиратство. Под носа на наркодилърите и реалните оферти в сайтовете за "момичета" под наем, например. - За строителството на нова Атомна се спори между реален гьол и виртуална енергийна мощ  - В сметките ни за парно, под виртуални изчисления, се мъдрят реално - нереални месечни суми - Печалбата от просия осигурява реален доход от по 2000 лева месечно. Колкото виртуалната мечта на висококвалифициран мениджър в българска фирма. - Премиер и президент се срещат виртуално в "ефира",за да спорят по реални проблеми. - А виртуално-социално-слаби съдии и децата им се сдобиват с реални имоти по крайбрежната ивица

********
- Искате ли да опитате родопския ни специалитет "Гюзлеме"? - изкарваме ме от объркания ми унес въпросът на сервитьора. - Какво е това? - Нещо като баница със сирене, но не съвсем.



- Добре, донеси ми - усмихвам му се.
Автобусът ми тръгваше след по-малко от половин час. Дали за последен път щях да премина по виещия се около Въча стар път?  Казват, че ако пуснат новия и започнат да пълнят Цанков камък всичко това ще бъде потопено.



Звучи ми почти Библейски. Като нов Ноев ковчег. Но не мога да определя доколко реално или виртуално може да е.



Защото в главата ми е Обърканица. Нещо като главоблъсканица и мътеница.  Като тази дето ми сервираха в девинското заведение, докато си блъсках мислите над сюжета с паралелните/виртуални/ реалности.

ПП Така и не успях да напиша нещо смислено за в. Седем, но пък ви написах това.....

Моят поздрав за вас са тези няколко снимки на Родопа планина. Невероятна!

СТРАХОТЕН ПОСТИНГ! ДА СЕ ДОКОСНЕШ ДО ПРИРОДАТА, ДО ХОРАТА ОБЪРКАНИ МЕЖДУ НИЩЕТАТА В КОЯТО ЖИВЕЯТ И ПОКАЗНИЯ ЛУКС НА КОСМИЧЕСКИТЕ СОВАЛКИ


И ПЛАНИНАТА РОДОПСКА..МЪДРА ГИ ГЛЕДА И КАЗВА И ТОВА ЩЕ МИНЕ..ЩЕ МЕ ОТКРИЯТ!



ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ


С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Хареса ми!
:)

Разбира се, Джу! Радвам се, че си го усетила...този мой....пътепис :))))

Светле, благодаря ти :)))) Радвам се, че си разбрала "обърканица"-та ми....

Имам подсъзнателното усещане за там, че ще съм чужда...дори си мисля, че българският език, там е рядкост...не знам...нещо и аз съм объркана, но по други причини... може би, защото правя аналогия с Делиормана...
Поздрави!!!

Виртуалната гюзлюмичка не успя да ме засити(то няма и как де!).Пълен сюрреализъм Галя!Замислих се...Онова написаното от теб в началото(преди отиването ти в Девин) е направо приемливо за разсъдъка.Обаче...В този град няма никога да отида!Заслугата за това е изцяло твоя!!!

Подтиснах се още повече...

Този проект се казваше Второ стъпало на яз. "Антон Иванов" щеше е да водостабдява Пловдив и район, и трябваше да се осъществи до 2 010 год.
Защо беше необходим?
По онова време имаше едно ДСО "Редки метали" - тоест предприятието, което се занимаваше с ваденето на урана изпод земята - в случая в Тракия.
Знайно, е че под Тракийската низина има подземно море от вода, която се използва за питейна от 3/4 от пловдивчани.
Технологията за извличане на урана от земните недра беше чрез вкарване на сярна киселина и специфични вещества от едно място и изсмукване от друго, което предполагаше отравянето на това море и лишаване на пловдивчани от питейна вода, да не говорим за другите бедствия, който биха могли да се случат.
За да не се реализира поне част от трагедията е бил разработен целият този проект с цел компенсиране бъдещ недостиг на вода.
Това е било през 60-70 години на ХХ век - в този смисъл приноса на видният хидромелиоратор, водстроец и каскадец Аамет Циганина за проекта е, колкото и на Баба ми Гюрга, но тя не взема милион и половина...
Той да е само Циганина, но и още колко синекури са яли мек хляб от него - никой не може нито да каже, нито да изчисли!
А колко пари ще се потрошат още - също никой не мож`каза!

Но така е в почти всички градове. Чудиш се, какво става, как хората понасят кризата, как издържат и вероятно си мислят, до кога ще могат да издържат. Българинът е корав човек, издържа на всичко. Хората отдавна не ги интересува какво става в държавата, те се умориха отбещания и неизпълнеинето им.
Знаеш ли сетих се за нещо, като стана въпрос за парното, имам познат който живее в Сливен и каза, че в този град всички са на парно. Той плаща за 63 кв., да не излъжа, някъде между 60-80 лева. Как може там да има воля, кметска, политическа, както искаш я наречи, хората да живеят по-добре, а в останалата част на България, да няма такава. Това е само една малка част от хубавите неща с които хората могат да се похвалят в Сливен.
Големи далавери се въртят "в горните етажи на властта", ние, "малките" хора не ги виждаме, виждаме само това което ни "снасят" по телевизията.
Прекрасен постинг, както винаги точен и актуален, макар и реално -виртуален! Хубав ден за теб! Поздрави! :)

Прекрасен постинг!!! Поздравления, Галя!!!

Превъзходно Галя. Грабват и думите, грабват и фотосите...Мисля си , че най красивите страни в Европа са Грузия и нашата. Понякога си мисля също, че сме/двете държави/ като блондинките красиви и с малко... Впрочем не съм прав-гладна блондинка няма....Благодаря за удоворствието което получих от Вас Галя

Тази статия не става ли за вестник,, Седем,,?

И язовира "Цанков камък" е на Доган, през него минават парите за строежа
И града Девин е на Доган - на последните избори ДПС завладя общината
И горите са на Доган - той чрез Мирослав Найденов раздава квотите за сеч
Всичко там е на Доган, и хората също

Същото ще стане и в София. Телевизионната кула вече е на Доган
Малинова долина е на Доган
И Рила е на Доган, чрез строежа "Супер Боровец"
И община Своге е на Доган
Скоро няма да има друг владетел на каквото и да било, освен Доган

Май ще трябва Априлско въстание да вдигаме!

Много е тъжно!

Дефилето на река Въча е едно от най-живописните места в България.
Имах удоволствието да мина по него тази пролет.
Не е лесно да подредиш обърканите приоритети на една държава.
Поздрав за статията!

Няма как този пост да не докосне душата!
Всичките ми сетива живнаха!
Страхотен гид си!
Сърдечен поздрав!:)

Доста съм критичен към някои журналистки, но този пътепис е супер! Поздравления Галя!