Цветан Павлов Иванов
Резюме
Философията още с раждането си върху празнината на познанието изявява своята същност на обобщаваща синтетична наука, като издига интелeгибилно своите свеобхватни въпроси без да има с какво да ги докаже.
През цялото си историческо развитие тя не успя да докажиe собствената си същност и да намери отговорите на въпросите, които е задала, но постави начало на познанието и роди естествените науки, необходими за нейните доказателствени цели. Била ли е необходима тази метаморфоза на философията за развитие на познанието. Отговора е да! Защото в разбирането и, се намира истината на разливащата историческа нейна функционалност, нейната истинска същност и определение.
Отделянето на естествознанието от нея е възможност за запълване на първичната празнина с доказателствено обективно познание за света, в който живеем, с което философията да доказва обобщаващите си синтентични изводи. Така тя може да определи своята същност и намери решението на въпросите, които е издигнала.С това философията си връща царствения трон като обединителна методология с частните науки, за да реши своите проблеми, проблемите на науката, на човека и обществото като установи единен световен мироглед. Затова бъдещето на тази велика наука с Любов към мъдростта, се превръща в най-необходимото бъдеще за развитие на разума и разбиране на света, в който живеем.
СЪЩНОСТ И БЪДЕЩЕ НА ФИЛОСОФИЯТА
Цветан Павлов Иванов
Еволюционното развитие на материята постига своя връх с раждането на Homo Sapiens, чрез който тя започва да осъзнава себе си и разумно да се преобразува чрез него. Комплексни еволюционни фактори (развитие на 4 еднакви крайници – ръце при живота по дърветата, изправен стоеж при слизане от дърветата и трудът) са предпоставка за превръщането на неразумното животно в Разумен Човек. Тези комплексни еволюционни изменения са въздействали върху основният фактор на преобразуването, развалянето на симетричната чувствена функционалност на двете мозъчни полукълба при определен вид висши бозайници – приматите, с превръщането на лявото полукълбо в логично. С асиметричната функционалност на мозъка се постига изместване на животинските инстинкти за вземане на мигновени решения с продължителна логична мисловна дейност, основание за разум. Така Homo Sapiens започва да приспособява средата, в която живее към себе си, като я преобразува, опознава и трупа опит като познание, за разлика от животното, което се приспособява към средата и развива инстинкти.
При натрупване на определени знания за заобикалящия го свят, Разумния Човек започва да го съзерцава и да си задава въпроси: откъде идва и на къде отива света, има ли създател, има ли начало и край, кой го управлява, защо съществува и каква е ролята и мястото на човека в него?
Така зададените въпроси водят до търсене на отговора за произхода, същността и смисъла на битието и мястото на Човека в него. Примитивният човек най-често одухотворявал Природата, и с намесата на свръхестествени сили мистифицирал своите отговори. Човекът при своето развитие разнообразява и допълва първичните символи, термини и понятия като думи и сътворява по общи категории, с което слага началото на предфилософския период, няколко хилядолетия преди н. е.
Ражда се философията в Древния Изток, като обобщаващо съзерцателно, интелигибилно познание в търсене на отговорите на повдигнатите въпроси върху празнината на познанието, само със силата на съзерцателното мислене на думите. Още в този древен период философията проявява своята обобщаваща и разливаща същност на думите, с които философите боравят и построяват своите изречения и произведения без доказателство. Така обясненията на повдигнатите въпроси нямали край – забраните също.
Формират се две основни философски течения и потапят човечеството в пот, кръв и сълзи. Родил се Бог, който дава безсмъртие само на избранници – родила се и материята, която раздава смърт без да подбира. В търсене на истината на повдигнатите въпроси, Човекът постоянно бил гонен и разпъван както за същността и първичността на Бога, така и за същността и първичността на материята, без философията да може, да докаже истинската същност както на материята, така и на Бога. Изказаното от философите с думите така разлива истината без доказателство, че философията изпада в немилост. Д. Суифт с ирония характеризира философите, които са издигали за истина всяка нелепост и абсурд без доказателство за истина (Иванов, 2007, 12). Х. Рейхенбах приравнявал историята на мисълта като „история на грешките на философите“ – а историята на философията с „философски музей на заблужденията“ (Иванов, 2007, 12). За съжаление и двете иронични твърдения съдържат повече истина за историческата същност на философията, което я доведе до отрицание в края на 20 и началото на 21 век, а толкова много светът се нуждае от философия и решенията на повдигнатите от нея въпроси. Защото само тя, философията остана без собствен предмет, без собствено определение и без собствени доказателства, след като е повдигнала толкова много важни общи въпроси в това число и основния философски въпрос и не постигна доказателството им. Напълно осиротя, след като от нея се отделиха частните науки, а наскоро и хуманитарните: социология и психология и др. Точно в това противоречиво историческо развитие се намира истината за нейната същност, за нейното определение, нейна методология, развитие и бъдеще.
Причината за нейната разливаща и неизяснена и неопределена методология се крие в нейната същност да, търси и изказва синтетични решения с относителната, разливаща и размиваща същност на думите. От тази разливаща се същност на думите, схоластиците се възползват най-добре като сътворяваха красиво подреждане на думите в изречения без съдържание.
За да разберем истинската същност на философията и премахнем заблудите около нея, трябва да постигнем нейното определение което е: Философията е обобщаваща синтетична наука, която постига своите обобщаващи изводи с логиката на думите, за да сътвори логични синтетични уравнения с думи съдържащи верни решения.
Думите, които до днес се плъзгаха и разливаха във философския език като течаща мътна вода и вместо намиране на истината, така я заталачваха, че се стигна до отрицанието на самата философия. Затова през нейното хилядолетно съществуване, тя само повдигна необходимите въпроси за търсене на истината за произхода, съществуването, развитието и управлението на света, а философите създадоха какви ли не теории, но нито една не намери и не доказа търсените истини за света и единен мироглед за него.
Защо ли? Защото философите използват неизчистени и непълно определени философски категории притежаващи и разливащата относителна същност на думите. При това положение, е нормално да не се постигне логика на изводите и истината да се изкривява по всевъзможен начин. Това са правели и постигнали философите в историческото развитие на философията при недостиг на обективно познание. Към основната причина – разливане значението на думите, която е тяхна същност, може да прибавим и неизясняване и изопачаване техния смисъл. Така много от основните философски категории, които се явяват и естественонаучни не са определени напълно и не е изяснена тяхната противоположна същност, но въпреки това се употребяват за философски изводи и отрицателните резултати са налице.
Не са добре определени категориите: материя и нематерия, битие и небитие, нещо и нищо, пространство и време, материя и антиматерия, атом и антиатом, вселена и антивселена, свят и антисвят, частица и античастица, маса и енергия, противоположност и антипротивоположност, еволюция и инволюция, относително и абсолютно, съвършено и несъвършено, делимост и неделимост, симетрия и асиметрия, субективно и обективно, равновесие и неравновесие, свобода и диктатура, социализъм и демокрация, ред и хаос, утопия и антиутопия, на периодичност, цикличност, система, отражение, видове, брой и преобразуване на противоположностите, видове симетрии, случайност, закономерност, разум, живот, догма, идеология и мн., мн. др.
Най-невежо и неразбираемо са използвани категориите антипротивоположност, случайност, утопия, относително, абсолютно, съвършенство, небитие, нематериалност, еволюция, симетрия и др. Без да бъде определена и изяснена тяхната същност, не могат да се прилагат за постигане на верни философски изводи, защото те са гръбнака на философията, което се отразява негативно и на естествознанието.
Например антипротивоположност не означава само противоположно, което се използва най-често и като отрицание. Антипротивоположност означава противоположно на противоположностите, което има много достъпно доказателство за това. Броят на противоположностите при това определение е 2, а броят на антипротивоположностите също е 2, но противоположни на противоположностите означава различни противоположни качествени същности спрямо тях. Колко са различните противоположни същности тогава? Те са 4!
Открай време философите разглеждат случайността заедно с необходимостта като нейна противоположност, а противоположността на случайността е закономерността, защото на всички други противоположности може да им се припише необходимост. Това грешно боравене със случайността дава възможност за ненаучната му употреба от мистици, теолози и лъже учени за отричане ролята на случайността в еволюционното структуриране на света. Случайност и закономерност съществуват навсякъде и във всичко. Затова необходимостта за съществуването им в еволюционното развитие на материята е равностойна, с възможност за философското им приложение в обяснение на еволюцията.
Утопията пък се изкривява и изопачава най-много за отричане на идеята на комунизма като невъзможност, което изопачаване граничи с лумпеност. Защото Т. Мор е построил своята социална, човешка островна държава като бъдещ модел и я нарекъл с гръцката дума Утопия. А Утопия означава място, което реално не съществува, а не невъзможност за съществуване, защото е модел на зараждащия се социализъм, на който му предстои развитие. Като направим смислено, логично определение на Утопията, излиза, че всички идеи се раждат като приказни Утопии, след което се развиват като четворна Тетралектична система, а нейната противоположност е Антиутопията с фантастични черногледи обществени модели популяризирани в романите „1984 година“и „Животинска ферма“ на Джордж Оруел.
Съвършенството най-често се използва от теолозите като Абсолютно съвършенство на Бог. Невъзможна безсмислица! Защото Абсолютно означава безкрайност, която е незавършена система, а съвършенството означава завършена система, в която всичко е постигнато и няма повече развитие. В края на краищата излиза, че Абсолютно съвършенство е невъзможно, но логичната истина още по-точно определя, защо е невъзможно. Защото неговата невъзможност за съществуване е забранено в Природата от съществуването на безкрайността – Абсолютното, което е незавършена система. Какъв е Бог тогава – съвършен или несъвършен, абсолютен или относителен? Ако е Абсолютен е незавършена система, на която и предстои развитие, което означава несъвършенство невъзможност за Бог. Ако Бог е относителен, той е крайна завършена, ограничена и точно определена система, която е несъвършена като всички останали относителни структури и форми на материята с възможност за доказателство за съществуването си.
Така е с повече от посочените категории, което изисква изчистването им и определяне на истинската им същност. Защото неопределената същност на философските категории води до неопределение и в естествознанието, а неопределените в естествознанието (лъженауката) до изкривяването на философските изводи. Затова в своето историческо развити при липса на познание, философията работи с неизяснени категории и размива своите изводи без доказателство и не разреши нито един от повдигнатите си въпроси докрай. С неизясненото значение на философските категории е нормално да не се постигат правилни философски решения съдържащи истината по повдигнатите въпроси.
Другата много по-вредна е непознатата и неизяснена разливаща същност на думите, когато имат нормално и точно разбираемо значение, с което философията трябва да постигне своите логични истини, което я съпътства през цялото нейно историческо развитие и в края на краищата я обрече на отрицание. Например взаимозаменяемостта на мястото на противоположностите: Материята е първична или Съзнанието е първично, което е и Основният философски въпрос. Как да се докаже, кое е вярно, особено при ниско ниво на познание? При още много други положения като: оксиморичността на думите, софичността им, схоластиката им, води до възможност за догматичност и идеологизация с думи или всичко това можем да подведем до едно тяхно всеобщо свойство – двойствеността им. Като към това прибавим и стотиците възникнали езици на Земята, положението става съвсем сложно и объркващо с възможност за съставяне на също така двойствени по значение изречения и произведения като философски модели без доказателствена проверка.
Затова философите трябва първо да изяснят всички тези положения свързани с думите и с определението на философията като синтетична логика на думите с която те да постигат своите логични уравнения с думи като се изясни и премахне причината за философската недоказуемост. Философията има необходимост не само да бъде разглеждана и изучавана в историческия си план, като стотици нейни разновидности с размиващи изводи без доказателство. Тя има необходимост, точно това разглеждане и изучаване да бъде приложено за обяснението на разслояване и размножаване на философските идеи без доказателство при нейното развитие, а не раждане на нови недоказуеми философии като нашумялата в последно време – процесуална философия. Тази нова алогична философия върви по линията на модернизма в изкуството. Защото тя отрича целостта и я заменя с процесите като прокламира всичко е процес, процес е и началото, без никакво основание. Така тази философия не разрешава дори проблемът свързан с процесите и цялото, а отрича действителността и самата себе си. Защото действителност без цялост е невъзможна. Такава нова философия връща философията, там откъдето е тръгнала.
Всичко това изисква намиране на правилна методология, която винаги е липсвала на философите. В днешно време вместо да я отрицаваме е необходимо да намерим и приложим тази толкова нужна философска методология, защото има достатъчно натрупано естественонаучно познание и човешки опит за това. Обединителна методология, която ще я обвърже с естествените науки, за да намери интердисциплинарната връзка между тях и я приложи за философския синтез за решение на основния философски въпрос и другите повдигнати въпроси от нея.
Преди около 100 години един отявлен идеалист В. Иеразулем прозира тази необходима връзка между философията и естествознанието като казва: “Философия, която не би желала да се съобразява с научните данни, която би се отнесла към тях критически или отрицателно, не би намерила в наше време ни най-малко съчувствие“. (Ирибаджаков,1979, 66). Това е било преди 100 години, а сега в 21 век при огромния скок на научното познание да не се съобразяваме с него, е смъртоносно за философията, за човека, за обществото и за самото естествознание. В тази обединителна методология се намира постигането обективизирането на философията, което е възможност за решение на повдигнатите от нея въпроси и Основният философски въпрос. Това е нейната велика роля в човешкото познание за материята като съществуване, развитие и управление на света. Това е нейното Бъдеще да си върне царствения трон като царица на познанието.
Тази необходимост чука на заключената философска врата, а ключът се намира в частните науки и на първо място в частната аналитична наука – математика, противоположност на философията. Математиката си има отдавна своето определение да бъде аналитична частна наука и с логиката на символите да постига своите обективни доказателствени решения подлежащи на опитна проверка. На обратния полюс философията от доказаните частни обективни истини може да строи своите логични уравнения с думите. Защото, „Не може да има синтез без анализ“ – Маркс, с което философите трябва да се съобразяват, а математиците и физиците от своята противоположна същност, трябва да имат противоположното съображение. Не може да има обобщаващи модели разкриващи истината само с математични уравнения без Философията.
Затова обобщаващата философска същност върху празнината на познанието само е създала и задала въпросите без възможност за доказателство, което е породило необходимост от раждане на естествознанието и на първо място, Математиката. Математиката като частна наука е невъзможна без откриването на вярната числова система, която я узаконява и която се е появила на много по-късен етап на познанието след раждането на философията.
Най-старата Древноиндийска азбука Брами, се е появила около VІ век пр. н. е., и върху нейната основа възниква първия числопис през ІІІ век пр. н. е. Около 500 година, се появява позиционния числопис, когато към цифрите от 1 до 9 в Бръми е била открита и прибавена 0, с което се узаконява нищото най-важното число по Енгелс.
Оказа се че точно философското неразбиране на 0, нищото като равновесие между противоположностите или между противоположните системи, е нанесло прекалено вредни изкривявания и неразбиране във философията и в цялото познание. Математическата 0 се получава между положителните и отрицателните числа с еднаква количествена стойност, което ги уравновесява и занулява. Същият процес се извършва и при противоположностите (думите), които не са определени количествено, а имат само относителна качествена характеристиката, която позволява неопределеното разливане на тяхното качествено съдържание, което е анализирано в по-предните страници.
Философите трябва да създават логични обобщаващи изводи или логични синтетични уравнения с думи, които да могат да преодолеят разливащото се тяхно значение и смисъл, за да постигнат верни изводи по отношение на истината по повдигнатите въпроси. Без количествените точни математични решения в естествознанието, философията ще изкривява своята качествена същност, без възможност за доказателство.
От друга страна математиката работеща с точното количествено и качествено определение на символите, постига верни решения на своите аналитични уравнения, които подлежат на проверка. При разместване на числата и другите символи въпреки тяхната количествена и качествена определеност отговора на уравнението се променя и става неверен. Но уравнението подлежи на възможна проверка, която довежда до търсене и намиране на точното им място в него, водещо до верния отговор на решението и възможност за проверка. Така математиката изследвайки обективните относителни структури на физическото, химическото и др. нива на материята, разкрива обективируемото съдържание на своите уравнения в тях, което позволява и опитна проверка за съществуване на закономерната истина материалните обективни структури.
Философията разкривайки обобщаващите връзки в отделните частни науки постига общите закони за тях, а разкривайки интердисциплинарните връзки между тях е призвана да постигне Всеобщия закон. Тези синтетични философски същности не съществуват като обективна материална реалност, като цялостна система, схема, план, чертеж, а са субективна закономерна абстракция, рожба на философското синтетично логично мислене определено от думите. Това прави философията невъзможна за опитно проверка. За да се превърне в доказателствена наука, която да постига верни синтетични изводи с възможност за проверка, философията може само като прави синтетичните си изводи върху доказаните закони от естествените науки с изчистени и добре определени философски категории.
Следователно синтетичната същност на философията с верни решения като обобщаващи изводи може да се постигнат от нея само с методология обединяваща я с естествознанието. Така тя има възможност да разреши своите проблеми, проблемите на човека, обществото и частните науки като разкрие механизма на еволюцията и реши Основния си въпрос за първичността на материята или съзнанието. В това е нейното бъдеще като се превърне в доказателствена наука и си върне царствения трон на царица на науките
Литература
1.Авдиев, В.1977. История на Древния Изток. София: Наука и изкуство
2. Василев, Николай. 1986. Как е възникнал човекът? София: Наука и изкуство
3. Гановски, Сава. 1978. Кратка история на философията. София: Наука и изкуство
4. Глой, Карен. 2004. Разбиране на природата. История на научното мислене, 1 том. София: Кибея
5. Горский, Д. И. 1985. Обобщение и познание. Москва:
6. Енгелс, Фридрих. 1975. Диалектика на природата. София:
7. Иванов, Цветан. 2007. Тетралектика на природата. Противоположно на противоположностите. Механизъм на еволюцията. София: Рал Колобър
8. Ирибаджаков, Николай. 1979. Критика на метафизическия разум. София: Партиздат
9. Каличков, С. 1977. За необходимостта от философия. София:
10. Кътов, А. 1974. Ядрото на диалектиката. София:
11. Медников, Борис. 1982. Еволюцията днес. София: Наука и изкуство
12. Маленков, Кирил.1984. Всичко зависи от диригента. София: Медицина и физкултура
13. Павлов, Тодор.1962. Теория на отражението. София: БАН
14. Петров, Сава. 1971. Логическите парадокси във философската интерпретация. София:
15. Поликаров, Азаря. 1987. Проблеми на научното познание от методологична гледна точка. София:
16. Поршнев, Б. Ф. 1981. За начало на човешката история. София:
17. Проданов, Васил. 2005. Бъдещето на философията. София:
18. Рубинщайн, С. Д.1977. Битие и съзнание.За мястото на психическото във всеобщата взаимна връзка на явленията от материалния свят. София: Наука и изкуство
19. Севилов, Л. 1980. Системното познание.София: Наука и изкуство
20. Севилов, Л. 1987. Философията,философите, философстването. София:
21. Филеп, Л., Березнай, А. 1988. История на цифрите. София: Техника
22. Фрейзър, Дж. 1984. Златната клонка. София:
23. Хокиг, Стивън. 2003. Теория на всичко. София:
24. Цонев, В.1987. Картината на света и нейната светогледна и методологическа роля. София:
25. Чанышев, А. Н. 1982. Начало философии. Москва:
26. Шейков, Николай.1979. Мозъкът изучава мозъка. София: Партиздат
27. Шейков, Николай. 1980. Живот и симетрия. София: Народна младеж
28. Шингаров, Георги. 1980. Емоциите и чувствата като форма на отражение на действителността. София: Наука и изкуство
29. Якимов Н. 1984. Мозъкът. София:
30. Европейската философия ХVІІ – ХVІІІ век, 1 том.1994. София: Климент Охридски
31. Европейската философия ХVІІІ – ХІХ век, 2 том. 1996. София: Климент Охридски
Руини от 6000-годишен град са открити кр...
Как ще изглежда Европа през 2100 г. (или...
Достъпна и наистина разбираема.
Доказателственият материал в естествознанието
я прави не само практически полезна,
но и отговаряща на собствените си въпроси.
Вълнуващо е наистина, че философията - царицата на науките,
чрез своята еволюция ще изпълни най-важното си предназначение -
да служи на човека за разрешаване на проблемите му.
Сърдечна благодарност за постинга!
Поздрав!
