Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05.2008 20:33 - УПРАВЛЕНИЕТО НА ВОЕННИЯ СЪЮЗ, 1934 - 1935
Автор: vkolev22 Категория: Технологии   
Прочетен: 16085 Коментари: 9 Гласове:
2

Последна промяна: 08.06.2009 16:09


Световната икономическа криза от 1929-1933 г. предизвиква сериозна дестабилизация в стопанския живот на България въпреки сполучливата политика на правителствата на Народния блок, почерпена от опита на останалите източноевропейски и балкански държави и съгласувана между тях на серия международни стопански конференции под егидата на Аграрния институт в Рим и Стопанския комитет при Обществото на народите. В края на 1933 и началото на 1934 г. се забелязват първите тенденции на постепенно излизане от кризата, но създаденото от нея социално напрежение обхваща и политическия живот в страната. На преден план излизат политически сили, отхвърлящи конституционно-парламентарното управление и подкрепящи диктатурата. Работническата партия и нелегалната Комунистическа партия призовават за установяване на съветска власт с уличен натиск и терор. Активизират се и привържениците на диктатурата от авторитарен тип. Те намират подкрепа от националистическия "фронт на родолюбивите организации", който е за силна държавна власт. Водещо място тук имат Политическият кръг "Звено" и Народното социално движение на професор Александър Цанков.

"Звено" се създава през 1927 г. от група сговористи, недоволни от Ляпчевата политика на демократизация и социалдемократи, начело с Димо Казасов, Асен Цанков и д-р Петър Джидров, напуснали през 1926 г. БРСДП (об). Отричайки разпадането на политическите партии, те постепенно стигат до отричане на партийната и парламентарна система, идеята за надпартийна и дори безпартийна власт и взаимстват ред положения от източноевропейските авторитарни режими и от италианския фашизъм - най-вече корпоративната му теория.  Звенарите са за "управление на компетентните", "управление на елита", което противопоставят на демокрацията. Нея представят като "управление на тълпата" и "диктатура на бройката над здравия разум". Своето слабо обществено влияние те компенсират със солидните си връзки с армията и Военния съюз.

Народното социално движение се оформя след конгреса на Демократическия сговор от май 1932 г. На него привържениците на проф. Цанков се отделят от Сговора и образуват т.нар. "Син Сговор" за разлика от Ляпчевия "Розов Сговор" (по цвета на партийните изборни бюлетини). Те копират идеология и тактика от немския националсоциализъм, изграждат значителни структури в страната и се очертават като най-сериозни конкуренти на Народния блок. В началото на 1934 г. към движението преминават големи групи от Демократическия сговор, "Звено", заедно с Д. Казасов и крилото БЗНС "Оранжев" на Коста Томов. Битката за лидерския пост в движението води и до неговото разцепление в началото на май 1934 г., когато се обособява групата на Иван Русев и Христо Калфов в противовес на тази на професора.

В същото време в управляващата коалиция назряват борби между двете основни партии - Демократическата и БЗНС "Врабча-1" за лидерското място в блока. В началото на май 1934 г. земеделците сключват съюз с националлибералите ("споразумението Гичев-Качаков"). В резултат от борбите на 4 май 1934 г. Народното събрание бламира лидера на радикалите Стоян Костурков като министър на железниците и пощите. Радикалната партия напуска блока, минава в опозиция и се разцепва. Целта на земеделците е да получат нейното министерско кресло (прословутото "четвърто министерство"), а на националлибералите - да станат единствен арбитър между БЗНС и демократите в правителството. Демократите упорито бранят водещата си позиция в блока и започват контакти със своите бивши съпартийци, останали в Демократическия сговор, начело с Григор Василев и професор Георги Данаилов. На 14 май кабинетът на Народния блок се разпада и Никола Мушанов подава оставка. Опитите му да състави ново правителство завършват без успех. Влиянието на опозиционните социалдемократи, националлиберали, сговористи и земеделци спада и те губят ролята си на парламентарна алтернатива на Народния блок.

В тази обстановка Военният съюз решава, че страната е заплашена от нов социален взрив. Става известен и тайният протокол между страните от Балканския пакт за навлизане на войските им в България и временна частична или цялостна окупация на страната при активизиране дейността на ВМРО и другите националноосвободителни организации. Тези съображения и нежеланието да се допусне Ал. Цанков отново до властта ускоряват готвения преврат. Решение за него се взима на конгреса на Военния съюз от края на ноември 1933 г. под натиска на политическия секретар на съюза полковник Дамян Велчев. Всъщност в съюза се оформят две гледища. Десницата, водена от председателя на организацията генерал Анастас Ватев смята, че след преврата властта трябва да се предаде на представители на най-влиятелните партии - демократи, земеделци и цанковисти, които отново както през 1923 г. да бъдат подтикнати към блокиране и обединение. Старите партийни водачи, обременени от политическите борби, трябва да бъдат изолирани и отстранени от властта, а да бъдат привлечени по-млади и некомпрометирани дейци от т.нар. "трето поколение". Левицата на съюза, начело с Д. Велчев е на мнение, че в основата на новото управление трябва да бъде "Звено", а партийните дейци да играят второстепенна роля.

Слуховете за подготовка на преврат проникват в обществото и властта взима мерки да го предотврати. През юни 1933 г. е нанесен удар върху дейците на ВМРО, през ноември министър-председателят прави публичен реверанс към армията във Военното училище, а на 9 май 1934 г. председателят на съюза ген. Ватев е назначен за военен министър. Въпреки това подготовката продължава, а отстраняването на ген. Ватев извежда на преден план левицата и нейните планове за устройство на правителството и на държавата. Полковник Велчев сондира дейци на посочените от конгреса партии, но те въпреки известни колебания остават на позициите на парламентарното и конституционно управление.

На 19 май 1934 г. армията, ръководена от Военния съюз извършва преврата без да срещне съпротива от страна на подалото оставка правителство или на друга политическа сила. Единствено ръководството на нелегалната БКП призовава към всеобща политическа стачка, която да предшества установяване на работническо-селско правителство и диктатура на пролетариата, но както и през декември 1919 г. това остава без резултат. Назначен е кабинет начело с лидера на Политическия кръг "Звено" Кимон Георгиев, близък приятел на Д. Велчев. В него освен звенарите П. Мидилев и П. Тодоров, влизат земеделецът Н. Захариев, демократът К. Батолов, цанковистът Я. Моллов и ген. П. Златев, председател на Военния съюз, който установява контрол върху министерствата чрез свои наблюдатели.

Манифестът на новото правителство мотивира промяната с разложението на партийната система, нанесло удар върху стабилността и авторитета на държавата и поставя стегната програма от 15 точки, в която основните идеи са централизация на държавните структури, ликвидиране на местното самоуправление, активна намеса на държавата в стопанското развитие на страната и всестранен контрол върху обществения живот. Никъде в програмата не се загатва за ликвидиране на партиите и на парламентарната система, защото непосредствено след преврата се изчакват реакциите на големите партии и се разчита на тяхното съдействие.

Още на 19 май правителството разпуска ХХIII ОНС без да насрочи нови парламентарни избори. За един ден са издадени повече от 180 указа, които поставят началото на преустройство на страната съобразно оповестените в манифеста намерения. Десетте министерства са намалени до осем като министерствата на железниците, пощите и телеграфите и на общите сгради, пътищата и благоустройството са обединени в Министерство на съобщенията, а тези на земеделието и държавните имоти и на търговията, промишлеността и труда - в Министерство на народното стопанство (МНС). Шестнадесетте окръга са закрити, а на тяхно място се създават седем области, управлявани от областни директори, назначавани от кабинета. Окръзите са обединявани по два или по три в новите области, но базата на ВМРО - Петрички окръг е разделен между Пловдивска и Софийска области, като околиите по долината на Места преминават към Пловдивска, а тези по долината на Струма към Софийска. Промените са съпроводени от обща подмяна на висшата администрация на държавата с поддръжници на новия режим. В запаса са изпратени 40 генерали и полковници, противници на Военния съюз или на левицата в него. Процесите на централизация се съпровождат от постепенно разрастване на правомощията на изпълнителната власт. Кабинетът започва да управлява с "наредби" на основание чл.47 от конституцията (при опасност за държавата). Така изпълнителната власт узурпира правата на разпуснатия законодателен орган, поставя под свой контрол съдебната власт и ликвидира основния конституционен принцип за разделение на властите. В края на май 1934 г. правителството разпуска всички общински съвети в страната, като избраните дотогава кметове и помощник-кметове продължават да изпълняват задълженията си до назначаване на нови. Постепенно министрите разширяват правомощията си по прилагане на законите, като Министерството на финансите (МФ) получава извънредни права.

Политическите партии реагират различно на преврата и на проведените през май реформи, но като цяло не одобряват намесата на Военния съюз в управлението на страната. Особено остра е реакцията на трите най-големи партии, които военните разчитат да привлекат в управлението - Демократическата, БЗНС "Врабча 1" и Народното социално движение. Първите две са отстранени насилствено от властта, а движението е разчитало да стане единствен наследник на Народния блок. Колебливата подкрепа, която изказва БЗНС "Пладне" остава без практическо значение. Засилва се опитът на партиите да насочват и фактически да манипулират действията на правителството, очаквайки неговия скорошен крах. Това променя отношението на "Звено" към тях като от голямо значение е натискът на ръководството на Демократическата партия върху К. Батолов да не приема предлагания му министерски пост. В "Звено" и в левицата на Военния съюз, която всъщност управлява чрез правителството, връх взимат разбиранията за безпартийността на управлението не като надпартийност и непартийност, а като антипартийност. Така тази тенденция, залегнала в манифеста, става доминираща във вътрешнополитическите възгледи на управляващите. Повратът е направен в последните дни на май 1934 г. и бележи края на първия етап от управлението на деветнадесетомайците, който няма открито антипартиен характер.

 На 30 май "Звено" се саморазпуска и започва рязко ограничаване на политическата дейност. В подготовка за решителния акт по забрана на политическите партии, на 9 юни правителството издава Наредба за Обществената обнова и създава дирекция, подчинена пряко на министър-председателя. Нейните задачи са формулирани по следния начин :"а) да насочи духовния живот на страната към единение и обновяване в служба на нацията и на държавата; б) да работи за издигане престижа на нацията като следи духовния живот в чужбина и осведомява външния свят за състоянието, развитието и нуждите на българската материална и духовна култура; в) да съдейства за организиране гражданството в идейно единна общонародна групировка". Средствата за работата на дирекцията се предвиждат в държавния бюджет по предложение на финансовия министър и се изразходват по специален правилник, приет от кабинета. В правилника се определя и структурата на дирекцията. Нейният постоянен съвет се състои от главния директор и двама директори на двата отдела - вътрешен и външен. Учреден е и Секретариат, а счетоводната служба се поема от бюджето-контролната отделение на вътрешното министерство. Всички държавни и обществени учреждения са задължени да й оказват пълна подкрепа. Вътрешната служба се състои от 3 отделения. Отделението по насочване на печата изяснява пред пресата дейността на изпълнителните органи на държавата; отделението по контрол на печата има право на предварителна цензура като "спира всичко, което подкопава обществения ред, сигурност и морал", а отделението по обществено възпитание трябва да проникне във всички обществени среди и да устройва подходящи беседи, събрания, радиосказки, гледане на филми и др. Външната служба се състои от Дирекцията на печата към Министерството на външните работи и изповеданията с нейните отделения - Българската телеграфна агенция, отдел Печат и информация и официоза "La Bulgarie", които продължават да работят по съществуващите правилници и остават към своето министерство. За главен директор на Обществената обнова е назначен видният звенар Петко Пенчев.

Правата на Обновата са конкретизирани и от Наредбата за печата. Тя предвижда всички нови столични издания да излизат само след предварителното разрешение на Дирекцията на обществената обнова, а в провинцията - на областните директори, които действат като нейни органи. Съществуващите трябва в 10-дневен срок да поискат разрешение за продължаване на изданията, а в противен случай те се спират. Неполучилите разрешение прекратяват излизането си в 15-дневен срок. Въвеждат се изисквания към главните редактори - да бъдат задължително български поданици, да имат навършени 30 години за вестник и 21 години за списание, да са неосъждани. За редакторите чужди поданици се изисква разрешение от дирекцията. За нарушаване на наредбата се налагат строг тъмничен затвор до 3 години, глоба до 3 000 лева и конфискация на инвентара, а разпространението на изданията се спира от полицията, която ги унищожава.

На 14 юни 1934 г. е издадена Наредба за разтуряне на партийно-политическите организации, която поставя край на съществувалата 55 години партийна система в страната, считана дотогава за гарант на парламентарния режим. Всички партии, съюзи и движения са разтурени, а съдилищата ги заличават от регистрите на юридическите лица по служебен път. Техните издания са спрени, имуществата им конфискувани, профсъюзните, младежките и кооперативните им централи са забранени, а при съмнение за характера на някоя организация, той се определя от вътрешния министър или областния директор и техните административни актове не подлежат на обжалване. С това се слага край на всякаква обществено-политическа дейност в страната. В края на юли с.г. е издадена наредба за отнемане в полза на държавата на техните имоти по административен път. По същото време Дирекцията на обновата започва публикуване на списъците с разрешени и забранени издания. Разрешени са 434 от съществувалите вестници и списания, а са забранени едва 35 без да се имат пред вид партийните издания, спрени с наредбата от 14 юни. Основна част от забранените са издания на БКП и на крайно десните организации, които нямат националистически характер. Изтласкването на забранените партии от техните позиции в държавната и обществената администрация е допълнено с Наредбата за користните престъпления по служба от 19 юни, и с Наредбата за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата от края на юли, която предвижда делата да се гледат по спешност и да подлежат само на касационно обжалване.

Властта остро чувства липсата на сериозна обществена подкрепа и с наредба от 30 юли пристъпва към създаване на казионни професионални сдружения сред държавните служители. Новите сдружения могат да преследват само чисто професионални цели, като към всяко ведомство (всъщност министерство) се създава по едно сдружение. По решение на кабинета се допуска създаване на повече от едно сдружение, но в началото изключения не се правят. С наредбата се забранява образуването на съюзи от професионалните сдружения, а всеки държавен служител не може да участва в сдружение към друго ведомство. Участието в съответните сдружения формално не е задължително, но членският внос е задължителен и се удържа по служебен път от заплатата. Една трета от управителните съвети на сдруженията, които имат 2-годишен мандат, се определя от съответния министър, който осъществява цялостен контрол върху тяхната дейност и има право да ги разпуска със заповед. Въпреки съпротивата на традиционните професионални съюзи, в края на август те са закрити и имуществата им преминават към новите държавни сдружения, които постепенно придобиват открито корпоративен характер. Това е конкретизирано и от новата Наредба-закон за професионалните организации от септември, където целите им са открито формулирани : "да служат като органи на държавата за провеждане на нейната стопанска и социална политика" и "възпитание в национален дух". От август започва да излиза официозът на правителството в. "Нови дни".

Успоредно с тези действия правителството започва мащабна общинска реформа, в духа на италианската общинска система и законопроекта на Демократическия сговор от 1930 г. В началото на юни е издадена Временна наредба, която конкретизира, положението, създадено след разпускането на общинските съвети. Решенията на техните Постоянните присъствия, подлежащи на утвърждаване, се одобряват от органите на изпълнителната власт - околийските управители заместват окръжните, областните директори - вътрешния министър, а той - законодателната власт в името на модерната идея за децентрализация на властта. Общините трябва да прилагат гласуваните и утвърдени бюджети за 1934/35 финансова година, а ако нямат такива - за 1933/34 финансова година. Единствено изключение се предвижда за столичната община, чийто нов бюджет, изработен от новоназначения кмет инженер Иван Иванов, ще бъде утвърден от вътрешния министър. Промените са конкретизирани от наредбите за столичната община, за градските и селските общини, за застрояване на столицата София до 1936 г. и за съвета на общинските стопански предприятия. Публикувана е и Преходна наредба за общинските бюджети, която увеличава правата на изпълнителната власт и напълно ликвидира местното самоуправление. Тя е изготвена с оглед новата цялостна реорганизация на селската община в страната.

Към края на юли 1934 г. завършва вторият етап от реформената дейност на правителството под контрола на Военния съюз. Създава се нова временна организация на държавата. Промените не са приключили, но властите смятат, че основите на новия ред са положени. От началото на август за пръв път вместо "наредби" започват да излизат "наредби-закони" (НЗ), които очевидно нямат временен характер.

Първа от тях е НЗ за селските общини от 3 август, последвана от НЗ за градските общини от 20 август. С тях се създава нова уредба на общините, които се превръщат в "обществено-стопански единици", най-малките подразделения на държавния организъм, загубили всякакво право на самоуправление. Вместо кмет, избиран от изборния общински съвет, се въвежда кмет, назначаван от държавните власти. Той трябва да притежава висок образователен ценз - висше образование или офицерско звание  за градовете и средно образование или подофицерско звание за селата. Изборните общински съвети (с мандати 2 години за селата и 3 години за градовете) са заменени с нови с 5-годишен мандат, в които влизат по равни части общински чиновници (кметът, помощник-кметовете, главният учител или директорът на прогимназията, свещеник и техник, определени от околийския управител, лекар или фелдшер, ветеринарен лекар или ветеринарен фелдшер, агроном, лесничей) и един представител на местните корпорации и избрани съветници, равни по брой на останалите. Всяка селска община трябва да има поне 5 000 жители, а градските с население под 5 000 се управляват по НЗ за селските общини. В началото общински избори не се провеждат и в конституираните след 1 септември общински съвети влизат само чиновниците и представителите на кооперациите. От края на август започва прегрупиране на селските общини, което продължава до края на септември. Техният брой е намален от 2552 на около 800. Успоредно с това е извършено преименуване на населените места, които нямат имена с български характер. В края на август всички кметове и техните помощници, незасегнати от реформата са формално утвърдени със заповед на вътрешния министър.

Основен момент в общинската реформа става създаването на програма за развитие на общината. За това е издаден специален правилник за изготвяне на програмата, който включва огромно количество конкретни мероприятия с цел "да се подобри народния бит и да се повдигне материалното благосъстояние и гражданското съзнание на населението". В основата на дейността лежи създаването на система от фондове с различна цел, които имат централизиран характер за разлика от съществувалите дотогава местни общински фондове или околийските на кооперативен принцип.

Успоредно с административната и вътрешнополитическата реформа правителството под контрола на Военния съюз е принудено да вземе неотложни мерки по решаване на ред икономически и социални въпроси, наследени не само от периода на икономическата криза, но и от времето на по-стабилното развитие на страната от средата на 20-те години. Като своя първа цел, кабинетът си поставя реализиране на икономии от 1 милиард лева и стабилизиране на държавния бюджет чрез рязко съкращаване на всички разходи. Опитът това да стане само с ограничаване на канцеларските разходи и средствата за осветление и отопление от края на май не дават необходимия резултат. Поради "изоставане на работата" от началото на юни се увеличава работното време в събота без добавъчно заплащане. С поредица наредби от юни и юли фактически се създава нов бюджет за държавата, държавните фондове и повечето главни дирекции със самостоятелни бюджети. Сключени са няколко вътрешни заеми от обществените и държавни фондове, които в крайна сметка реализират около 500 милиона лева икономии. Към края на август министър-председателят обявява пълна стабилизация на приходите и разходите.

От края на юли започва промяна в данъчната система на страната, която цели да се даде възможност за разсрочване на данъците и да осигури тяхното постъпление в хазната дори с цената на закъснение и неритмичност. Измененията обхващат преките  и общинските данъци, акцизите и патентовия сбор, облагането на моторните коли и изплащането на данъците чрез допълнителните бонове на Дирекция "Храноизнос".
       Основен елемент във финансовата политика е преструктурирането и стабилизирането на банковата система. БНБ получава допълнителни привилегии за осигуряване на международните плащания и право да не се съобразява с въведения дотогава ограничителен режим. С Наредба за основаване на нова Банка "Български кредит" (ББК) се постига обединение на 19 банки с частен и дори с чужд капитал под контрола на централната банка. Държавата внася 50 милиона лева първоначален капитал в нея и й разрешава извънреден кредит от нови 100 милиона от БНБ при общо 125 милиона основен капитал. През октомври е уредено сливането на Земеделската и Централната кооперативна банка в Българска Земеделска и Кооперативна Банка (БЗКБ). Тези мерки, както и реорганизацията на сметните палати (учредени са 4 нови областни сметни палати в Бургас, Видин, Враца и Хасково и Финансова инспекция към Министерството на финансите) създава значителна стабилност във финансовата област.

В изпълнение на програмата си, кабинетът полага усилия за стабилизиране на икономиката. В края на май МНС се обръща към своите поделения и Търговско-индустриалните камари да подпомогнат лятната промишлена изложба във Варна, а пролетният мострен панаир в Пловдив е обявен за единствен национален. С правилник на МФ в края на юни са учредени специални компенсационни бюра за улеснение на стокообмена. Допълнен е и Законът за водните синдикати. Продължена е дейността на Дирекция "Храноизнос" до края на юни 1937 г. и тя получава нови привилегии по закупуване, складиране и транспортиране на зърнените храни. В края на август 1934 г. са готови плановете за изграждане на единна електрификационна система в страната и за радиофициране на основата на радиопредавателя при с. Вакарел и планираните нови станции в Пловдив и Варна. Създадена е нова модерна система на експлоатация на държавните мини в Перник. Започва целенасочено изграждане на железопътните линии Раковски-Михайлово (33 км.), Дупница-Горна Джумая (35 км.) и Чепинското корито-Якоруда (45 км.).

Основен елемент в стопанската политика става учредяването на държавни монополи, гарантиращи допълнителни бюджетни приходи, не само в търговията, но и в производството на ред стоки от първа необходимост. Първият от тях е на основата на Дирекцията "Храноизнос", създадена още в края на 1930 г. В средата на август 1934 г. тя получава монополен режим по производството на зърнени храни от пшеница, ръж и смес и право да контролира частните мелници. В края на месеца е въведен държавен монопол и върху закупуването на слънчогледово семе, поверен на същата централа. С НЗ от септември е регламентирано производството на конопено-ютени тъкани, а Българското търговско параходно дружество получава допълнителни привилегии за сметка на засиленото държавно участие в него. По същото време с НЗ за монопола на спирта и сливовата ракия се създава Специална Дирекция на монопола към МФ. БЗКБ получава монополни права да закупува конопено влакно, памук, оризова арпа, орехови трупи. Създадени са нови монополи със съответните дирекции към МФ за тютюневите изделия и за солта, а към монопола за спирта и сливовата ракия са прибавени и "леките минерални масла".

В областта на селското стопанство с НЗ за изменение и допълнение на Закона за Трудовите Земеделски стопанства продължава оземляването на безимотни и малоимотни селяни, кооперации и дружества и се дава по-сигурна база на комасацията на парцелите. Стабилизира се и фонд "Комасация на земите" към МНС. С отделни НЗ се създават единни централизирани фондове "Подобрение на скотовъдството" и "Подобрение на птицевъдството" към МНС вместо съществувалите дотогава разпръснати общински фондове.

Кооперативното движение също търпи ред промени. На конференцията на Общия съюз на Българските земеделски кооперации в края на август 1934 г. се оформят две гледища за неговото развитие. Едното защитава автономията на кооперацията от намесата на държавата, но второто, водено от председателя на съюза Иван Харизанов, застъпва мнението, че в едно селище трябва да остане само една кооперация, която да поеме всички функции и да членува задължително в съответните районни кооперативни съюзи под контрола на държавата. Сблъсъкът на двете мнения води до негласуването на резолюция от конференцията, но постепенно със съдействието на председателя на съюза и под натиска на изпълнителната власт се тръгва към обединение на кооперациите. На същата позиция застават и председателите на Съюза на тютюневите кооперации Сотир Янев и на Съюза на горските кооперации Иван Хрелопанов. Засилва се натискът за обединение на двете централи на популярните банки - Съюзът на популярните банки и Съюзът на народните кооперативни банки.

Правителството полага усилия за решаване на някои социални въпроси. Още преди края на учебната 1933/34 г. от допълнителна училищна такса са освободени учениците и студентите, деца на военноинвалиди и на загинали във войните.  Със заповед на МНС в търговските заведения на градовете с повече от 10 хиляди жители се въвежда 10-часов работен ден  през лятото и 9-часов през зимата. Прилагат се мерки за спазване на 8-часовия работен ден и 45-часовата работна седмица в печатниците. За преодоляване на безработицата се образуват трудови работни групи за работа по пътищата и други съоръжения. Приемат се нови наредби и правилници за безплатно лекуване на бедни в държавните и общински лечебни заведения и за ползване на държавни и общински минерални бани. Нормирана е цената на лекарствата, модернизирани са текстовете от Закона за настаняване на работа и осигуряване при безработица, Закона за хигиената и безопасността на труда, Закона за общественото осигуряване. С тази цел е издадена НЗ за обединение на здравните служби, които минават под надзора на Главната дирекция на Народното здраве.

Облекчен е и начинът за издаване на нотариални актове по законите за облекчаване на жилищната криза от началото на 20-те години. Върхът на социалната политика на правителството под контрола на Военния съюз е издаването на НЗ за общественото подпомагане в края на ноември 1934 г. С нея се създава отделен фонд "Обществено подпомагане" към МВРНЗ, управляван от нова служба към Централното управление на министерството, чиито местни органи са областните директори, околийските управители и общините. Облекчава се положението и на руските ветерани от Освободителната война. Грижите за задлъжнелите, започнати по време на управлението на Народния блок, продължават в позитивен дух с НЗ за облекчение на длъжниците и за заздравяване на кредита и нейните изменения, които спират принудителните действия на съдия-изпълнителите по искане на длъжника. Широкото схващане за социална политика намира израз и в мерките по благоустройството - НЗ за пътищата и НЗ за електрификацията на България.

В областта на образованието са извършени съществени промени. От общо 100 средни учебни заведения са оставени едва 27 гимназии, а приемането в тях става след сериозен конкурсен изпит. С наредби е въведен конкурсен изпит при назначаване на учителите в градските учебни заведения и на околийските училищни инспектори и се въвежда длъжността областен училищен инспектор с извънредно широки права по отношение на учителите и директорите. Премахнати са Висшият учебен съвет и Учебният комитет и временно са заменени от новосъздадения Институт за проучване на образованието и за национална култура. С НЗ училищните настоятелства са превърнати в стопански институти, които поемат управлението на училищните бюджети и фондове, а кадровата политика - от Министерството. Издадени са НЗ за допълнителния учебен персонал и за училищните настоятелства на частните училища, които са поставени под строг държавен контрол. Цялостното преустройство на просветата е уредено с НЗ за единство на образователната система в страната.

Успоредно с тези мерки, правителството увеличава натиска срещу политическите си противници. Поради противопоставяне на линията, следвана от властта, в края на август 1934 г. е интерниран лидерът на националлибералите Боян Смилов. През есента тази мярка е приложена и към земеделския водач Димитър Гичев и към други политически дейци. Проведени са и серия арести на дейци на БКП като повече от 20 души са предадени на съдебните власти. Подготвен е сериозен удар срещу нелегалните революционни националосвободителни организации. На 4 септември с.г. е публикувана НЗ за защита безопасността на държавата, насочена срещу тях, защото организират "враждебни действия спрямо чужда държава" и "подбуждат към престъпления против личността или живота на длъжностни или частни лица". Мерките са допълнени с НЗ за изменение и допълнение на Закона за администрацията и полицията, който въвежда по-стегната организация на двете ведомства с оглед новото административно деление на страната. Още на 23 август са проведени масови арести на македонски дейци, в това число и на Страхил Развигоров, Георги Османов, Георги Кондов, но десет от водачите на движението, водени от Иван Михайлов, Владо Черноземски, Георги Настев и Кирил Дрангов успяват да се укрият и да напуснат страната. Разгромени са и ръководствата на Комитета за свободата на Тракия, на Добруджанската революционна организация и Вътрешната добруджанска революционна организация, на Вътрешната западнопокрайнска организация "Въртоп".

Същевременно кабинетът и Военния съюз правят опит да успокоят разбунените духове в армията. Речите на пищните Шипченски празненства през август са посветени на единството на армията и народа, тържеството по производството на новия випуск на Военното училище е по-помпозно от всякога, с ордени са наградени повече от 40 висши и старши офицери. На 1 септември с тържествена церемония на Централните столични гробища е извършена реабилитацията на полковник Маринополски, убит от ВМРО в края на 1930 г. Представянето на армията като единствен пазител на националните интереси, обаче е съпроводено с нарастване на влиянието на главнокомандуващия цар Борис III в нея и в целия обществен живо, което управляващите се опитват да предотвратят. Именно от края на август датират проектите за създаване на Държавен съвет или на Държавен секретариат, които да изземат неговите функции и да го превърнат в изцяло представителна фигура. Със същата цел е изготвен и проект на НЗ за извънредните права на министър-председателя.  Поставянето на армията и на главнокомандуващия в центъра на общественото внимание, дава удобен повод на дейците на забранените партии да заговорят за нуждата тя да се държи "далеч от политиката и от опартизаняването" и да стимулират според възможностите си противопоставяне между царя и Военния съюз. Това води до сериозен успех и от септември 1934 г. създава криза в кабинета поради конфронтацията между прорепубликанската левица на съюза, подкрепяща правителството и промонархическата десница, подкрепяна от центъра начело с полковниците Крум Колев и Радослав Календеров. В резултат от борбите в средата на септември главният директор на Обществената обнова П. Пенчев е заменен от Кр. Колев, а след месец от майор Петър Попзлатев, близък до правителството. Самата дирекция получава изключителни права по НЗ за Дирекция на Обновата и НЗ за разпространение на печата от октомври с.г.

Единствената сериозна реформа в края на годината е отдавна подготвеното преустройство на съдебната система, където са прокарани водещите принципи на централизация, обвързване на правосъдието с изпълнителната власт и възстановяването на общинските съдилища със съответните промени в административното правосъдие, углавното и гражданското съдопроизводство. Продължава и изграждането на казионните професионални съюзи и извън държавните и общинските служители. Техният държавен характер е особено добре формулиран в НЗ за професионалните организации :"да служат като органи на държавата за провеждане на нейната стопанска и социална политика" и "възпитание в национален дух". За всяка категория професии може да има само по една организация, чието ръководство се утвърждава от ресорния министър, а плащането на членския внос е задължително както при сдруженията на държавните чиновници.

В областта на външната политика правителството продължава традиционната линия на неутралитет и необвързване в стремеж да  разкъса международната изолация на страната, засилена след сключването на гаранционния Балканския пакт от февруари 1934 г. между Югославия, Гърция, Румъния и Турция. То следва ориентацията на Народния блок към Франция и Великобритания и това налага предприемането на няколко решителни стъпки. Първата е опит за задълбочаване на сближението с Югославия с цел неутрализиране на антибългарския характер на Балканския пакт. Още в края на май е подписан договор за търговия и мореплаване и санитарно-ветеринарна конвенция в Белград. Усилията за нови контакти се допълват със забраната на ВМРО, но убийството на крал Александър в Марсилия на 9 октомври с.г. от активиста на ВМРО Владо Черноземски става повод за нова сериозна криза. Новата френска политика в Източна  Европа води до възстановяване на българо-съветските дипломатически отношения, установени с подписването на Брест-Литовския договор от 3 март 1918 г. и скъсани по настояване на Антантата година по-късно, след кратки преговори в Цариград при посредничеството на Турция.

Подписани са търговски договори с Унгария, Италия и Финландия, консулска конвенция с Полша, спогодба по бежанския и по стабилизационния заем с Лондонския комитет, с управлението на Източните железници и по довоенните заеми. България участва в Петата балканска конференция в Цариград през лятото на 1934 г., а правителството открито насърчава дейността на българо-югославските и българо-съветските дружества. Страната се присъединява и към държавите, подписали конвенциите за международния статут на бежанците, за ограничаване фабрикуването на упоителните вещества, за преследване на търговията с пълнолетни жени и към договора за предотвратяване на войната от октомври 1933 г. С протокол е продължен и българо-турският договор за неутралитет, помирение и арбитраж от март 1929 г.

Кризата между правителството и Военния съюз от октомври 1934 г. блокира успешното развитие на реформите, а конгресът на съюза в Драгалевци през ноември извежда на преден план умерените около Кр. Колев, Р. Календеров и В. Найденов, чиито амбиции за министерски кресла нарастват. Конфликтът достига кулминация в средата на януари 1935 г., когато под натиска на Централното управление на съюза правителството, несъгласно с предлаганата реконструкция, подава оставка. На 22 януари е съставен нов кабинет, в който военните поемат пряко отговорността за управлението на държавата. За министър-председател и министър на войната е назначен председателят на съюза ген. Петко (Пенчо) Златев, а полк. Кр. Колев за вътрешен министър. От "партийния елемент" е представено движението на Ал. Цанков с професорите Л. Диков и Я. Моллов, демократите от К. Батолов, а М. Календеров, брат на Р. Календеров, е радикал. Новото правителство предприема решителни репресии срещу забранените партии - интернирани са Кръстьо Пастухов, Никола Пъдарев, а по-късно К. Георгиев и Ал. Цанков. То извършва чистка и в държавния апарат, отстранявайки най-вече привърженици на "Звено" и левицата на Военния съюз. Д. Велчев е отстранен от Централното управление на съюза и по-късно от страната. За разлика от предходния кабинет, новият започва репресии не само срещу михайловисткото крило на разтурената ВМРО, но и срещу протогеровистите. В НЗ за защита безопасността на държавата се дават извънредни права на военния министър. В програмната си реч от 24 февруари в театър "Роял" министър-председателят декларира,че правителството ще продължи "делото на 19 май", но подчертава и изключителната роля на конституционната монархия в живота на България. Тя фактически бележи началото на намесата на царя в управлението на страната. Правителството начело с председателя на Военния съюз действително продължава курса от 19 май 1934 г., но реформите   губят своя всеобхватен характер и оригиналност. На практика те са продължение на многобройните наредби-закони, но нищо качествено ново не се въвежда.

В областта на селското стопанство се въвеждат мерки за контрол върху отглеждането на коноп от МНС и на тютюн от МФ. Те получават право да определят контингентите на засяване на културите по околии и райони. разширява се и машинната база в земеделските стопанства под надзора на държавата. Продължава и даването на монополи, какъвто получава БЗКБ за пашкулите от реколта 1935 г. С НЗ за организиране и контрол върху износа от март с.г. е въведено задължително създаване на сдружения на износители и нов фонд "Насърчение на износа", от който те да се ползват. С правилник е регламентирана подобна политика и при износа на добитък.

В социалната област с НЗ от 4 февруари 1935 г. е уредено снабдяването на пострадалото от природни бедствия земеделско население със зърнени храни и фураж и е извършено изменение в НЗ за безплатно лекуване на бедни болни. Допълнителни облекчения са въведени по НЗ за облекчаване на длъжниците и заздравяване на кредита и с нова НЗ за длъжниците пивофабриканти. Опростени са и половината от неплатените общински такси  и данъци. Създадена е нова упростена регламентация на основните данъци - занятие, патент, сгради и поземлен. Довършва се създаването на казионни организации на търговци, индустриалци и занаятчии. Под контрол през февруари са поставени и адвокатските колегии. Тази политика кабинетът следва дори и по отношение на благотворителните организации, където се създават два държавни благотворителни съюза - за подпомагане на лица до 18 годишни Съюз "Обществена подкрепа" и под тази възраст - Съюз за закрила на децата. Невлезлите в тези структури благотворителни организации са разтурени в средата на март 1935 г. Тези промени ясно показват безпътицата, обхванала Военния съюз след изключването на полк. Д. Велчев от него и започналите междуособни борби за министерски постове и позиции в държавната администрация. Генерал П. Златев все по-често се вслушва в съвети, идващи от Двореца, а това го конфронтира с умереното крило на съюза. На страната на царя застават и забранените политически партии, които очакват от него "да прибере армията в казармите" и да възстанови парламентарното и конституционно управление. Нарастващото напрежение води до оставка на кабинета, предизвикана от оставките на министрите, членове на забранените партии.

В разгорялата се остра политическа криза цар Борис III отхвърля предложението на военните за министър-председател да бъде назначен бившия социалдемократ, сговорист, звенар и цанковист Димо Казасов, посланик в Белград. На 21 април 1935 г. без да се консултира с Централното управление на съюза царят назначава с манифест правителство начело с Андрей Тошев, възрастен професионален дипломат, необвързан с партийните борби и дългогодишен възпитател на монарха, когото последният лесно може да манипулира. В кабинета влизат трима генерали - Ст. Цанев, Р. Атанасов и Т. Радев, които трябва да парират евентуална активност на Военния съюз, и двама представители на "партийния елемент" - Ст. Мошанов от Демократическия сговор и Т. Кожухаров от Народното социално движение, които да осигурят подкрепата на забранените партии. Актът от 21 април по-късно става известен като "царският контрапреврат" и въпреки декларираната в манифеста решимост че "от крачката, която се направи в живота на държавата ни на 19 май 1934 година, няма да се отстъпи !" слага край на управлението на Военния съюз.

Управлението на Военния съюз след преврата на 19 май 1934 г. до манифеста от 21 април 1935 г. е период с изключителни последици в новата българска история. В него са ликвидирани конституционно-парламентарния режим и традиционната партийна организация на обществото и се създава централизирана държавна структура, опряна върху система от казионни обществени организации, армията, полицията и държавната администрация. На основата на извършените промени постепенно се оформя българският вариант на авторитаризма - безпартийно монархическо управление, сходно на т.нар. «кралски диктатури» на Балканите и особено на режима в Югославия след преврата от януари 1929 г. Формалното наличие на конституция и на парламент (след изборите от март 1938 г.) придават известна демократична фасада без да променят недемократичната му същност. Той показва удивителна склонност към изменение и приспособяване в зависимост от външнополитическия натиск, на който е изложен. По време на Втората световна война преминава сложна еволюция като в годините 1940-1944 се придвижва към националсоциализма, а след навлизането на съветската армия започва да се променя, преминавайки през регулирания плурализъм на народната демокрация през 1944-1948 г., за да достигне до социалистическото общество.




Гласувай:
2



1. slavuncho - Който иска да научи
21.05.2008 17:34
нещо повече, може да го направи тук!
Поздрави!
цитирай
2. karavelov - Вие наистина сте добър специаилист ...
29.05.2008 19:09
Вие наистина сте добър специаилист в Нова българска история! Поздрави!
цитирай
3. karavelov - Тебе Фелда те знаем!!!
30.05.2008 17:47
Тебе Фелда те знаем!!!
цитирай
4. zaw12929 - Хората ще се връщат към историята
31.05.2008 20:27
За първи път отделих време и научих много. Защото след 1933 до 1939 България има скок в развитието си и придобивки символ на нова държавност Построяват се кметства, училища, кантони, електрифизират се градове, строят се пътища .
цитирай
5. valsodar - Сега си дадох отговори на някои въпроси
04.06.2008 17:58
Благодаря за изчерпателния материал ! :)
цитирай
6. merita - Благодаря за материала. Опреде...
18.06.2008 23:37
Благодаря за материала.Определено запълних доста празни места в познанието ми за този отрязък от историята на България.Чета с интерес всичко , което публикувате!Поздрав!
цитирай
7. stix - ауууу...:)))))))))))))))))))))))))))))))
14.07.2008 20:24
утре ще те прочета... много е дълго... :))))

прочетох само първите три изречения :)))

цитирай
8. stefanov - Великолепно!
19.07.2008 10:05
И аз благодаря за сериозното и изчерпателно изложение. Моите възгледи относно държавата са малко по-различни. И Хитлер е строил пътища, на които им викаме аутобани - имал е и много добра социална политика, създал е работа на милиони германци и пр. Според мен силната държава не се характеризира със силно управление на администрацията , а със силно мотивирани граждани, оказващи силен контрол над администрацията. Като в Швейцария. В швейцарската конституция се казва:
- Централното правителство няма право да притежава армия. Това е право на кантоните.
-Централното правителство няма право да притежава полиция. Това е право на кантоните.
- Законите на централното правителство важат само за тези кантони, които са ги одобрили.
Прекалено демократично, нали. Всички пълнолетни швейцарци съхраняват в домовете си автоматично оръжие и боеприпаси. Те са армията. И тази армия може да бъде мобилизарана при нужда за светкавично къс срок. Умно, нали. При това, въпреки наличието на толкова много оръжие, престъпносттта там е една от най-ниските. Въпреки демокрацията, няма и анархия.
Но как ние българите да станем швейцарци? Като препишем и гласуваме конституцията им в нашия парламент ли? Звучи смешно.
Ще станем швейцарци, когато се отървем от инфантилното си подсаъзнание и престанем да се изживяваме като недорасли бебета в сута на майката държава. Трябва да станем мъже и да гледаме на държавата, като бащи, които се грижат за нея, направлят я, възпитават я и я усъвършенстват. Не направим ли това, ще продължим да си плачем, с оня "смешен плач", за който говори Ботев.
Специални поздрави за плаката на блога Ви!
цитирай
9. gothic - Благодаря!!!
20.08.2008 15:57
Благодаря!!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vkolev22
Категория: История
Прочетен: 420962
Постинги: 28
Коментари: 194
Гласове: 7967
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031