Пиша мнението си в специален постинг, а не като коментар поради специлността на темата.
Росен не може да прости безобразията, наглостта и стореното зло. Разбирам. Ами, Росене, прошката е цяло духовно изкуство, духовен подвиг. Учим се, докато сме живи. И не говоря само за деня заговезни, ако чакаме само на тоя ден да прощаваме....
Пример ти давам, за да разбереш. Има изнасилени монахини, които са простили на насилниците си. Значи, ако мислиш, че е лесно такова нещо да се прости, значи нищо не ти е ясно.
Росене, и другите като теб. Да простиш изисква да впрегнеш цялата си духовна сила, да осъзнаеш, че си над стореното /ти/ зло. Веднага ти казвам, че аз не мога да се похваля с отлични резултати. И аз се уча. Но за разлика от теб, не смятам доброто за пасивно.
Ти как го разбираш? Хайде да простим безобразията и да оставим баезобразника да продължи в същия дух?
Е-е, не!
Аз смятам, че доброто трябва да бъде активно и войнстващо, какато е злото. Не е достатъчно да простиш. Изисквай злото да не се повтаря.
Главното - ако искаш да промениш другите, промени себе си. Помни - доброто не е пасивно! То не седи със скръстени ръце, докато злото върлува. То казва истината, когато това е трудно. Последното го мога, за което и получвам удари, включително и по здравето ми. Но човек се учи по път.
От нас зависи каква планета Земя ще оставим на потомците си.
ДОБРОТО НЕ Е ПАСИВНО.