Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: galinabg
Категория: Политика
Прочетен: 3396740
Постинги: 193
Коментари: 4461
Гласове: 21835
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
05.10.2010 18:24 - ЕДНО ТАКОВА МИ Е...РАДОЙ-РАЛИНОВО....
Автор: galinabg Категория: Политика   
Прочетен: 4660 Коментари: 7 Гласове:
32



  “Тъжно е, когато хората не пеят.
Лошо е, когато хората немеят.
Страшно е,
когато хората не смеят да се смеят…”


Есенни часове

Понякога обичам с часове
да гледам уморен зад стъклата
как нервно неуморен вятър вей
и клони, и антени клати.

Отронва се и пада тъжна шума
от жълтите попарени дървета.
Един болезнен залез тихо свети
и клоните под него в дрямка клюмват.

Скучаят улиците омърлушени.
Тежи им, много им тежи калта!
Наситени са вече все да слушат
нестихващата песен на дъжда.

Те може би жадуват минувачи
да разнообразят деня им сив
или поне един стар продавач
мъртвилото със вик да огласи.

Безшумен, тъжен есенен пейзаж,
във който всичко стихва и угасва.
Но аз обичам дълго да седя,
да съзерцавам в ъгъла безгласно.

Тогава самотата си забравям,
копнея да се видя с мили хора
и странно есента ме упоява
със светлата си хубава умора.

 



Гласувай:
32



Спечели и ти от своя блог!
1. haralanov - Здравей,Галя!
05.10.2010 19:32
Няма да коментирам!
Имам чувството,че напоследък...Трудно ми е да го напиша!
цитирай
2. galinabg - Няма да коментирам! Имам чувс...
05.10.2010 19:57
haralanov написа:
Няма да коментирам!
Имам чувството,че напоследък...Трудно ми е да го напиша!



.....И на мен.....
цитирай
3. tili - Да, липсва енергия!
06.10.2010 00:39
Бачкане му е майката. Работата ме измъква от всяка депресия. Привет, Галя!
цитирай
4. qbylkovcvqt - Тогава самотата си забравям, ...
06.10.2010 08:18
Тогава самотата си забравям,
копнея да се видя с мили хора
и странно есента ме упоява
със светлата си хубава умора.

***


Натегне ли умората от самота
и отдавна вече лятото не свети,
в душата трайно се заселва есента,
а в мислите не спират дъждовете...

Някак глухо започва у мен песента
онази напявана от ветровете,
пилеещи златни есенни листа
и разбъркващи на есента цветовете.

Бавно, както при изгрев морето
вълнува и променя цвета на вълните
у мен есента бавно си сменя лицето,
за да изгреят след дъждовния ден,
у мен, на лятото горещо звездите...

Тогава ярките есенни листа
се смесват със смеха на мокрите чадъри
и не е вече улицата толкова пуста
а дъждът усмихва чадърите и бърбори...

И когато неумолимо есента от студа
обладана запали огъня, който топло говори
в огнището и у мен, тогава надежда
прилетява с оня пламък неопределен да гори.
цитирай
5. ninaantonova - Много вярно...!
06.10.2010 08:39
И много тъжно, понякога се размечтавам за времето, в което можех истински да се усмихвам и от сърце да се радвам, дори на дребните нещица. :)
цитирай
6. veninski - Знам, че си силна. Много силна. П...
09.10.2010 08:10
Знам, че си силна. Много силна. Поздрави от Родопите!
цитирай
7. mileidi46 - :((((
09.10.2010 14:38
Mnogo tujno...
mislex,4e samo az 4uvstvam taka naposleduk...
usmixni se,makar i tujno..!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене