2. ВЪВ ФЕЙСБУК-"ДА ПОДКРЕПИМ БЛАГОРОДНАТА МИСИЯ НА ОТЕЦ ИВАН"
3. БЛОГЪТ НА ИВО ИНДЖЕВ
4. Откровения.com
5. Подписка в памет на Едуард Генов. Нека една уличка в София, където той живееше, носи неговото име!
6. ГЕРИ Е СТРАХОТНА
7. ДАНИЕЛ МИТОВ
8. Мария Николова - divini
9. Блогът на Ангел Станоев-gantree
10. Блогът на Димитър Петров-thetrooper
11. ДЕСНИ ВРЪЗКИ
12. Блогът на Ciele...За Любовта....
13. Блогът на Ваня Панайотова
14. Музикална страница
15. Лили, прекрасна си!
16. АКО БЯХ....
17. УДИВИТЕЛНО
18. Блогът на gothic-Музика
19. С вкус на боровинки
20. Блогът на sestra - Creep
21. http://pravoconsult.blog.bg
22. ЗА ЛАГЕРИТЕ....
23. Блогът на Chara
24. R.I.P.! Ева Звездева - fantangero0000 !
Лошо е, когато хората немеят.
Страшно е,
когато хората не смеят да се смеят…”
Есенни часове
Понякога обичам с часове
да гледам уморен зад стъклата
как нервно неуморен вятър вей
и клони, и антени клати.
Отронва се и пада тъжна шума
от жълтите попарени дървета.
Един болезнен залез тихо свети
и клоните под него в дрямка клюмват.
Скучаят улиците омърлушени.
Тежи им, много им тежи калта!
Наситени са вече все да слушат
нестихващата песен на дъжда.
Те може би жадуват минувачи
да разнообразят деня им сив
или поне един стар продавач
мъртвилото със вик да огласи.
Безшумен, тъжен есенен пейзаж,
във който всичко стихва и угасва.
Но аз обичам дълго да седя,
да съзерцавам в ъгъла безгласно.
Тогава самотата си забравям,
копнея да се видя с мили хора
и странно есента ме упоява
със светлата си хубава умора.
Имам чувството,че напоследък...Трудно ми е да го напиша!
Имам чувството,че напоследък...Трудно ми е да го напиша!
.....И на мен.....
копнея да се видя с мили хора
и странно есента ме упоява
със светлата си хубава умора.
***
Натегне ли умората от самота
и отдавна вече лятото не свети,
в душата трайно се заселва есента,
а в мислите не спират дъждовете...
Някак глухо започва у мен песента
онази напявана от ветровете,
пилеещи златни есенни листа
и разбъркващи на есента цветовете.
Бавно, както при изгрев морето
вълнува и променя цвета на вълните
у мен есента бавно си сменя лицето,
за да изгреят след дъждовния ден,
у мен, на лятото горещо звездите...
Тогава ярките есенни листа
се смесват със смеха на мокрите чадъри
и не е вече улицата толкова пуста
а дъждът усмихва чадърите и бърбори...
И когато неумолимо есента от студа
обладана запали огъня, който топло говори
в огнището и у мен, тогава надежда
прилетява с оня пламък неопределен да гори.
mislex,4e samo az 4uvstvam taka naposleduk...
usmixni se,makar i tujno..!!
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela