Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: galinabg
Категория: Политика
Прочетен: 3396425
Постинги: 193
Коментари: 4461
Гласове: 21835
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
17.05.2010 22:19 - КОГО ЩЕ ОТНЕСЕ ИДВАЩАТА ЛАВИНА НА КРИЗАТА?
Автор: galinabg Категория: Политика   
Прочетен: 5571 Коментари: 9 Гласове:
23

Последна промяна: 17.05.2010 22:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Няма да се уморя да публикувам грамотни и стойностни анализи за ситуацията, в която живеем ние - българите и Светът, след нахлуването на невижданата по размери финансово-икономическа криза. 
За проф. Димитър Иванов от Лондон знаете, че си го уважавам и ценя мненията и коментарите му, за това без много предисловия публикувам последния му анализ.

Чудя се само, като гледам какво се случва из държавата, дали само ние по блоговете, форумите и Фейсбук си четем писанията, прогнозите и предупрежденията на специалистите?!
Междувременно, професорът го казва много ясно:
"...кризата у нас, икономическа, финансова и социална продължава да се вихри и засилва по един отчаяно разпасан, неконтролиран начин, без да са налице видими и сериозни индикатори, че правителството е способно да предложи стройна, логична, взаимообвързана и консистентна програма за спасяване на българската икономика"......И още нещо: "...В този смисъл, крещящата и продължаваща липса на ефективен стратегически план за спасение на икономиката ни у нас, на фона на серията земетръси, които започнаха и ще продължат дълго време в цяла Европа, поставя вече и въпроса за качеството на политическата власт у нас и нейният потенциал спрямо уникалността на ураганът сред който България може да потъне."


ОПАСЕН НЕПУКИЗЪМ НА ФОНА НА ОБЩОЕВРОПЕЙСКАТА КРИЗА image Снимка: Bulgaria News"Ако правителството не встъпи в ролята на конструктивен спасител на нацията, да не се губи никакво време, да се обърнем към МВФ и да се върви към предсрочни избори."  


Лондон, проф. Димитър М. Иванов, специално за Bulgaria News | 2010-05-17 09:00:00
В медиите властва изключително опасен и приспивен консенсус, че у нас всичко е наред, въпреки задълбочаващата се глобална финансова криза. Българското правителство недооценява мащаба на проблема, нито реалните ефекти върху икономиката

 

 
Свидетели сме на една дълбока, остра и продължителна дългова криза в Гърция и в цяла Европа, която независимо от своя ранен стадий е едно по-нататъшно задълбочаване и ескалиране на глобалната финансова криза. Далеч не е случайно, че днес в Der Spiegel, нормално твърде сдържаният президент на Европейската Централна Банка, Жан-Клод Трише възкликва, че финансовите пазари и икономиката се намират "в най-трудната от Втората Световна Война ситуация"?  Обясненията, които се дават у нас за дълговата криза в Европа са противоречиви, некомпетентни, опасно манипулирани, далеч от истината, скриващи задаващата се икономическа катастрофа. И това засилва у всеки чувството за изоставеност, за липса на силна държава; на честно управление, на способни политици, които да водят напред хората в тези сложни за цял свят времена.    Изключително опасен и приспивен е и властващият по медии и телевизионни канали некомпетентен консенсус, успокояващ, че у нас всичко е наред и че всъщност "има нещо гнило в Дания"
 
в Гърция, Португалия, Испания, Ирландия, Италия, Франция, Германия, Великобритания. Оригиналните, честни и обективни анализи, предупреждения и идеи или се заглушават, или политически ангажираният медиен истаблишмънт контролира дебатът по такъв начин, че винаги консенсусното виждане ги потопява в евтини водопади от думи.
А в същото време, кризата у нас, икономическа, финансова и социална продължава да се вихри и засилва по един отчаяно разпасан, неконтролиран начин, без да са налице видими и сериозни индикатори, че правителството е способно да предложи стройна, логична, взаимообвързана и консистентна програма за спасяване на българската икономика. С този анализ продължава поредицата от открити публични диалози в цялата страна, с други граждански организации, експерти, интелектуалци, политически партии, браншови асоциации, синдикати, цялото гражданско общество и др. у нас и в чужбина.    Няма никакво съмнение, че се намираме на границата на опасността от огромно сгромолясване, чиито национални, социални и граждански измерения и последствия могат да се окажат фундаментално катастрофални за поколения българи напред.   За кой ли пореден път подчертавам, че недостатъчното разбиране на характера на кризата и нейните измерения продължава да тегне върху рационалния избор на решение за нашето излизане и спасяване от нея. В огромното мнозинство страни в света правителствата отначало се заеха със спасяването на частния сектор и домакинствата, за да преминат сега към публичния сектор. У нас не само, че нищо не се направи за намаляване на огромната задлъжнялост на частния сектор и на българските домакинства, ами сега под угрозата на един увеличаващ се бюджетен дефицит и на фона на паническите и безпомощни действия на правителството да го запълни, тези сектори са съвсем изоставени на самите себе си.    Което естествено, тотално ще парализира и без това замрелият български икономически живот.   Дава ли си някой реална сметка за това? Разбираме ли, че късогледното вторачване на финансовия ни министър в бюджета, пречи на правителството да види средносрочните и дългосрочни измерения на кризата. Бюджетът не е антикризисен план. Той е - или би могъл да бъде, - само един инструмент, нищо повече в борбата с кризата.  В този смисъл, крещящата и продължаваща липса на ефективен стратегически план за спасение на икономиката ни у нас, на фона на серията земетръси които започнаха и ще продължат дълго време в цяла Европа, поставя вече и въпроса за качеството на политическата власт у нас и нейният потенциал спрямо уникалността на ураганът сред който България може да потъне. Не искаме да погледнем нещата в тяхната оголена реалност, да ревизираме евтини и популистки позиви, като например този за влизане в еврозоната, едва ли не от утре.    Приоритет на правителството? Не спасяването на потъналите изцяло в дългове български фирми, не поне малкото вдигане на стандарта на живот в най-бедната страна на Европа, а - влизане в еврозоната?    В коя "еврозона" бих попитал? Тази на Гърция, Испания и Португалия ли, или тази на Германия и Франция? И тук, държа да подчертая, въобще не става дума за политически критерии или за робуване на сегашната драматична ситуация. С 138 % общ фирмен и домакински дълг от БВП на страната, ние надвишаваме САЩ и се приближаваме до Гърция. И тук не включвам бюджетния дефицит.    Не искаме да видим историята, да се върнем към нейните уроци. Не искаме и да знаем например, че един Кейнс е бил също така един самотен и тотално изолиран и отхвърлен глас, когато е имал дързостта открито да каже, че продължаването на подкрепянето на златния стандарт във времена на криза е тотално безсмислено и тласка страната към дефлация. Но е нямало кой да го чуе, преди да стане късно.    В днешната дългова криза в Европа еврото е почти като златото по времето на 30-те години на миналия век.   Гърция, Италия и другите изпаднали в остри дефицити европейски икономики за съжаление не могат едностранно да девалвират еврото (така, както това можеше да се случи със собствената им вътрешна валута преди да се премине към еврото!), тъй като това е наднационална валута и единствената възможна променлива за тях остава повишаването на лихвените проценти. Да, засега Европа намери временно решение на опасността от разрастване на гръцката криза и по-нататъшната зараза в цяла Европа; най-голямото по обем финансово спасяване в света - 750 милиарда евро (1 трилион долара) - 500 млрд евро от Европа (ЕК, еврозоната и ЕЦБ) и 250 млрд. евро от МВФ. Но и тук не се казва цялата истина. А тя е, че тези планирани фондове не са достатъчни за да се финансира дългът на Португалия, Испания, Италия и Ирландия - 10 пъти общо по-голям от този на Гърция (надхвърлящ 355 милиарда евро) и четири пъти надхвърлящ гаранциите съгласувани за новите спасителни фондове. Не се анализира хладнокръвно и почти смехотворното и твърде противоречиво решение фалирала Гърция, да участва във фонд, чрез който да се подпомогнат нейните кредитори? Или пък това, държавите в криза, които ще получат помощ да финансират загубите, които ЕЦБ ще инкасира изкупувайки ценни книжа от задлъжнелите държави.    Прилича ли това на една финансова пирамида, построена върху клатещи се карти?   Германия и Франция трябва да се бръкнат много дълбоко, за да се опитат да спасят Гърция. И справедливо. Гражданите на Германия си задават много и сложни въпроси. Сравненията с историята не са трудни да бъдат направени. Изправена пред задължението да плаща огромни и несправедливи репарации след края на Първата световна война, в следствие на един прибързан и едностранен Версайски договор, Ваймарската Република в Германия е мъртва след не повече от 10-11 години и Хитлер идва на власт, за да извади една икономика от кризата, бедността и хиперинфлацията. Този спомен е повече от жив днес, когато    цяла Европа прилича твърде много на Европа на 30-те години на миналия век.   И много германски граждани неразбират защо трябва да работят до 67 години и в същото време да финансират със своите спестявания гърците, които работят до 53 години и получават и 14 месечна заплата всяка година?          Това, което не се казва на хората е много просто. И то е, че    Гърция се нуждае да вземе заеми от всекиго, за да може да покрие своя бюджетен дефицит. Но от същото се нуждаят и другите.   Днес Гърция има избор между това да си плати дълговете или да не ги плати, още повече, че в света няма легален механизъм задължаващ държавите да си плащат дълговете. Всъщност, по този начин е започнала и Великата Депресия. Нациите са достигнали момент, в който не са могли повече да продължават да поддържат златния стандарт и така се стига до валутната криза в 1931 г. Днес Европа е в същата ситуация, само че вместо със златото, с еврото. И Гърция, и Испания, и Португалия не могат нищо да направят заради фактът, че са в еврозоната. При друг случай, ако те контролираха своята собствена валута, те просто щяха да я девалвират. Тази опция сега не съществува. И затова сериозните анализатори признават и посочват, че    същността на проблема стои в създаването на една еврозона от неравностойни икономики, независимо от прилаганите критерий за влизане в нея.    От тази неравностойност губят както слабите в зоната икономики, така и силните, като Германия (чиито експорт е 2/3 насочен към изпадналата в криза Европа). Единната европейска валутна единица скри множество големи различия между икономиките, които я възприеха; чувствителни различия в производителността на труда, във фискалните и социални политики. И всичко това - на фона на абсолютно липсващи механизми за компенсиране на икономическите и финансови различия. В този смисъл, бомбата бе заложена още при процеса на създаването на еврозоната. И затова днес пред Европа стои въпросът с редица радикални изходи:    да потъне ли Европа финансово, спасявайки еврото, или да скъса пъпната връв на еврозоната с Гърция, както и с някои други икономики?   Очевидно е, че Гърция няма да може да изплати своите дългове, за които тя не е единствено виновна, нито нейните правителства. Гражданските протести там могат да прераснат в една масивна социална буря, която може да се разпространи и в цяла Югоизточна Европа. Няма съмнение за никого -и ЕС, и ЕК, и ЕЦБ са слепи да идентифицират рано зараждащата се дългова криза и колапсът на системата в Гърция и в Европа.    Днес финансовата къща на Европа е пред пожар. Никой не би инвестирал в държавни облигации на която и да е страна сега.    Затова и идеята България да пусне държавен облигационен заем сега е несъстоятелна. Както и никой няма никакво намерение някога да си изплати всички дългове. Системата просто вече е подлудяла, не работи и това е ясно за тези, които умеят да разбират икономическото и финансово поведение на съюзи, държави, корпорации. Така че, въпреки популисткият ентусиазъм от взетото решение за спасяването на Гърция и на другите задлъжнели европейски икономики, ситуацията далеч не изглежда лесна за спасяване. Първо, тези 750 млрд. евро помощ са все още виртуални пари - те "биха могли" да бъдат мобилизирани, но все още не са. Второ, нито гърците ще могат да реализират една такава свиваща разходите програма от икономии (да не забравяме, че подобна програма не се оказа печеливша формула за изпадналата в криза Югоизточна Азия в периода 1997/1009 г.!), нито пък другите европейски правителства са във финансово състояние да им дадат обещаните днес средства. И това трябва добре да се разбере. Трето, не може една Испания, например, да даде на Гърция парите, които тя самата няма, задлъжнявайки още повече. Както и Гърция примерно утре да заеме на Португалия парите, които днес е получила от задлъжняла Италия. Всичко това са абсурдни решения, които няма как да бъдат реализирани. Защо днес гърците да увеличават потреблението, когато бъдещето на техните евра е несигурно? Да, това ще бъде катастрофално за икономическия растеж на Гърция, както обаче и ампутирането на покупателната способност на гърците, което те няма да приемат. 

Ако всички ние не видим тези истини и не започнем да мислим рационално и дългосрочно, и да се изправим умно срещу реалностите, то тогава хоризонтът ни ще бъде твърде мрачен.
  Редица икономически постулати се срутват и цялото това безсмислие, - че ако вземем на заем пари, а не да си ги отпечатаме е по-малко инфлационно, -  вече е окончателно разголено. Това, което става в Гърция, като домино започва да се срутва в целия свят. Най-голямото срутване на фондовите борси, за един ден, отчетено от индекса Dow Jones бе през 1987 с около 500 пункта за един ден. След това през 2008 имаше втори срив, който би предишния рекорд, като беше с 750 пункта. Сега, на 6 май 2010 г. сривът достигна 1000 пункта и очевидно, че не е в резултат на смешните обяснения, отнасящи се до намаляването на корпоративните печалби в Европа.    Това, което се случва с Гърция е една доста точна пътна карта на това, което скоро ще се случи с голяма част от Европа.    Философията на създаването на единната валута без единно централно икономическо управление - се оказа лошо измислена. Днес е необходим спешен план за преструктуриране на всички европейски икономики, ако все още има какво да се спасява. Времето е твърде малко. Единствената възможност за един по-розов сценарий е вземането на бързи и радикални мерки от страна на европеските лидери, относно организационното укрепване на икономическото управление на ЕС, респ. на еврозоната. Но и тук редица уроци следва да бъдат разбрани.    Не може да има обща валута без общо икономическо управление; без една силна хармонизирана и координирана икономическа политика, ако трябва - един тип икономическо правителство на еврозоната!   Целта е създаването на реален легален капацитет за отпускането на ценни книжа (облигационен заем) от името на цяла Европа, създаването на силна обща наднационална фискална и социална политика и координация на тази политика между страните-членки на ЕС; на една обща и координирана данъчна политика с определени и съгласувани принципи, "тавани" и "подове"; на нов по-строг пакт за стабилност, както и засилване на банковото регулиране. Ако това може да се реализира бързо, то ситуацията има някаква надежда за овладяване, но то също ще бъде доста дълъг процес.   Това, което силно безпокои множество експерти и граждани е, че   няма реално разбиране от страна на българското правителство на тези опасни и дългосрочно икономически и геополитически процеси.

Нито някаква отработена вътрешна и международна позиция на реагиране и даже на проактивност. Приказките, че България е незасегната или, че ще остане незасегната са само за наивници. Лихвените проценти отново започват да се покачват, заради тяхната зависимост от чужди източници да финансират изпадналите в остър дефицит бюджети на редица европейски страни. Международният капитал е уплашен и не желае да инвестира в Гърция и в нейните съседи, даже когато валутата е евро и всичко това показва, как външните международни сили на липсващо доверие - влияят върху вътрешната политика на едно или друго правителство. 
Близо 10-месечното закъснение в действията на правителството да предложи национална антикризисна програма доведоха до очевидното    ликвидиране на всякаква възможност България да излезе от кризата, надминала поне с едни гърди някои от другите еврочленки,    стоящи пред нас по стандарт на живота. Липсата на реформи в публичния сектор и паническото и безпланово орязване на разходи - доведоха до още по-голям срив в качеството и ефективността на неговата работа, а не до обратното.  Ясно е, че да се режат разходите в администрацията по такъв безумен начин само ще засили социалните недоволства и протести у нас. Още повече на фона на една очевидно липсваща отдавна, още преди времето и на Тройната Коалиция стройна дългосрочна програма за развитие на ресурсната база на висшата държавна администрация у нас. В момента, ние обезглавяваме министерства, дирекции, отдели, без никакъв шанс за едно качествено и рационално ресурсно усъвършенстване на тези органи. Трупаме огромен проблем в публичния сектор и то върху нерешените проблеми в частния сектор; в сектора на домакинствата и в регионите.    А финансовият министър, оставен без никакъв колегиален или парламентарен контрол, продължава с твърде погрешните си и опасни виждания да копае един дълбок дефлационен капан, в който българската икономика окончателно да застине за години.   Не се разбира, че дефлацията в личните доходи комбинирана с продължаващата девалвация на еврото спрямо останалите валути в света - означава за тези, които експортират за Европа и за еврозоната - продължително пресъхване на растежа на техните доходи. И то още в следващите месеци.Застинали са инвестиционни проекти, приватизации, концесиониране. Бавят се даже открити вече процедури. Всичко това подкопава и най-малките възможности за чужди инвестиции в страната. Един такъв сектор, като секторът на отбраната, който е в подем в цял свят и който днес може да издърпа индустриалният растеж на България също е изоставен на самотек. Финансовият министър очевидно не разбира, че икономиката не може да функционира без хората, без фирмите, без домакинствата, без публичния сектор - да вземат заеми. Както и че натрупаните дългове - публични, потребителски, фирмени - не могат да бъдат изплатени, ако няма достатъчен растеж на икономиката.    Дълг не се изплаща с изтискване на ресурси, това е абсурдна политика. Изплаща се единствено с повишаване темпа на растежа.    Къде е неговата политика за растеж? Ако той не може да отговори на този въпрос, надявам се, че премиерът трябва да може. Настъпват очевидни затруднения и в банковия сектор, и не само в банките-подразделения на гръцките банки. Става дума за всички европейски банки, представени у нас, които са носител и експозирани към гръцки дълг, като БНП Париба, Сосиете Женерал, Уникредит и др. Въпросът с преструктурирането на банковия сектор у нас продължава да стои с изключителна и бих казал незабавна важност. Не бих пропуснал също така да подчертая и изключителната важност на въпросът поставен наскоро от моят колега г-н Любомир Христов свързан с определянето от страна на банките на лихвените проценти по потребителските кредити. Това, което имаме в момента е един безпрецедентен механизъм на самоволно определяне на лихвите, който не съществува никъде и който е в очевидно нарушение с основни граждански и конституционни права. В този смисъл, изцяло подкрепям предложенията на Любомир Христов за незабавно преразглеждане на съответните текстове от закона в Парламента.   И нека в крайна сметка, да не се забравя, че цялата тази икономическа и социална ситуация се разгръща на фона на едно правителство с твърде крехка парламентарна подкрепа. Следизборната еуфория сред избирателите от махането на Тройната Коалиция от властта бързо се изпари на фона на очевидната, поредна и разочароваща липса на управленски, икономически и политически опит от страна на новите управляващи. Заобиколени от срутваща се и експлозираща от социални протести Гърция, от Турция, в която се натрупват буреносни политически катаклизми; осланящи се на една Европа, която е безсилна да помогне даже на най-силните си членки -    всичко това очертава сложността на социалните, икономическите и геополитически решения, които стоят на прага ни в името на спасяването на България.   Ако не разберем и видим всичко това и не съумеем да мобилизиране националният мозък и националният интелектуален потенциал, то ние сме обречени. Започна вече и отливът на капитал от страната ни. Нека да не си затваряме очите. Не мисля, че тази ситуация е поносима или оправдана спрямо бъдещето на България. Абсолютно е жизнено важно или правителството да встъпи най-сетне в ролята на конструктивен спасител на нацията, или, ако не може, да не се губи никакво време, да се обърнем към МВФ и да се върви към предсрочни избори. Ако правителството на ГЕРБ и премиерът не разбират това, то те ще бъдат отнесени от идващата лавина на кризата. Проблемът не е в това; проблемът е, че заедно с тях задълго ще бъде отнесена и възможността за икономическия и социален просперитет на България.     
Лондон, 17 май, 2010 г.

Източник:
http://www.bulgaria-news.bg/category/bulgaria/economics/article/post32720.html


Тагове:   криза,   отнесе,


Гласувай:
23


Вълнообразно


Спечели и ти от своя блог!
1. tili - Защо ли го четох???
17.05.2010 23:29
:(((((((((((
цитирай
2. nicodima - tili,
18.05.2010 08:55
В Strawberry fields Битълс имат една много ярка фраза: "Living is easy with eyes closed..."
Лесно е да се живее със затворени очи...
А нашите очи или ни ги държат затворени или ние сами си ги затваряме...
цитирай
3. haralanov - Отличен анализ...
18.05.2010 09:02
Какво да добавя?Качеството на политическият елит у нас е под всякаква критика!Сегашното българско правителство действа,като минали гръцки правителства.Знае,че по време на сегашният си мандат няма да потъне и надува мускули.Показва сила.Но тази показност е на глинени крака.Против съм в условия на криза,да се наливат ,,пари на зелено,, за да се увеличи потреблението.Изобщо не е сигурно,че подобна мярка,ще даде резултат.Вътрешната междуфирменна задлъжнялост и без това е голяма.Трудно е...
цитирай
4. tili - И като ги държа отворени-
18.05.2010 09:59
каква полза? Четем си и си пишем една шепа хора, а лудите си разиграват коня и тълпата на мегдана вика "Ашколсун, тарикат ммче излезе, всинца ни измами!" и първо ръкопляска, после псува. Това е - насевление от мазохисти!
цитирай
5. bowman - ...
18.05.2010 10:26
В европейския съюз е обичайно да се поставя каруцата пред коня . Учудва ме , че използва толкова много думи , но ме учудва още повече поведението на политиците ни когато пропагандират евросъюза . Слепи ли са ?!
цитирай
6. boristodorov56 - Дори Станишев най-поасле разбра, ...
18.05.2010 12:23
Дори Станишев най-поасле разбра, че има криза.
цитирай
7. sulla - Чудя се само, като гледам какво се случва из държавата, дали само ние по блоговете, форумите и Фейсбук си четем писанията, прогнозите и предупрежденията на спец
18.05.2010 14:17
- Да, за съжаление, май само ние си ги четем.
цитирай
8. rakurs - Какви са щетите за правителството ако не се справи
18.05.2010 14:46
и погуби и нас,и държава?Няма да ги избереме на следващите избори?Под кръста им е,те ще си запазят персоналните пенсии и придобивки.Те имат ресурс да се отгледат и без нас.
цитирай
9. galina1 - Хм.
18.05.2010 22:23
Цитат: "Не може да има обща валута без общо икономическо управление; без една силна хармонизирана и координирана икономическа политика, ако трябва - един тип икономическо правителство на еврозоната!"

Интересно. Вече започвам да вярвам в някои небивалици. Съжалявам, но нещо този професор не ми е особено по вкуса. Не, че изобщо нещо в България е наред, не, че не изпадаме в колапс, не, че защитавам който и да било, но този цитат не говори много положително. Всичките тези писания за Гърция и препоръки които се дават, както и някои тотални заплашителни изрази, ме кара да мисля, че това е начин на въздействие към психиката на хората. А, че сме в криза - да. Така е. Кой я предизвика тази криза? Нали толкова искахме да влезем в ЕС? Какви ли не лозунги се издигата! Нали се бленуваше за демокрация, глобализация, .... ция и какво ли не. От 27 поред страна сме на последно място. Хак ни е! Защо ли? И като се смени това правителство евентуално, кой ще е следващия или по-точно поредния? Започна се отнякъде, разтуриха се толкова индустриални зони, заличиха се толкова икономически предприятия, а сега били сме зле икономически. Айде бе!!! Откъде тръгна това икономическо падения? И аз се питам защото не знам. Хората пощуряха /оглупяха, психясаха, убийства, палежи, грабежи/ ама пак да попитам: Защо? Не, че нямам поглед върху нещата, но защо? Този виновен, оня виновен, ние сме си невинни като овчици. Сега пък гърците на пангара. Много им тежат тези гърци ей. Като трън са им в очите на много хора. Ама те ще се оправят, бъдете сигурни в това. Не съм политик, само гледам, чета чат-пат подобни политически "умни мисли" и чертая едно бъдеще - райско, защото сега сме в Ада. Всеки си брои стотинките, но не всички. На всичкото отгоре един на друг гледаме да се нокаутираме, а кому е нужно това? Как го измисли този професор това за общото икономическо правителство? А? Хич не беше зле всяка жаба /държава/ да си знае гьола/страната/. Сега всеки се опитва да се намесва там където не му е работа.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене