Рачо Петров: Ние не влизаме, ние просто си оставаме в кризата, в която перманентно сме.
 


Господин Петров, какво според вас е най-обезпокоителното за България от драматичната ситуация в южната ни гръцка съседка? 

- Изненадата на Европа: Гърция има 300 млрд. евро задължение, което фактически не може да покрива и е пред банкрут. Пита се: Кога, кога, за колко време, как успя Гърция да го направи под носа на Европейската общност, без никой да разбере - нито Европейска банка, нито Световна банка, нито Международен валутен фонд? Никой нищо не разбра?! 

Искате да кажете, че това не е възможно, или нещо по-лошо - е „програмирано"?

- Искам да кажа, че за някои неща, някой си затваря очите. Защо? Не може в една страна като Гърция да има 1530 евро средна работна заплата, което означава, че трябва да има 25 хил. евро годишна заработка на човек. При условие, че най-голямото перо на Гърция - това е туризмът, отчитащ средно 18 милиона туристи на година, които - нека да оставят по 1500 евро всеки, достига до 23 - 25 млрд. евро. Останалите 25 милиарда до 50 млрд. евро - да кажем, че оттук-оттам могат да ги съберат. Но да получи Гърция - с нейните 7 и половина 8, или 9 млн. население, по 1530 евро средна работна заплата и никой да не разбере в Европа, че това са плащания без покрития?! Да не „забележите", че всеки един грък ви плаща нищожни лихви по дългове, които фактически вие никога не можете да си върнете?! И в един момент да се окаже, че виждате ли - Гърция има 300 милиарда дълг - олеле, как се случи?! При това тя е член на Еврозоната! 
В същото време в България средната работна заплата не достига и 500 лева. При положение, че вече 12 - 13 години се движим - напред или назад, в условията на валутен борд, ние би трябвало да смятаме, че имаме 230 евро средна работна заплата, чийто размер горе-долу се покрива едно към едно с този на брутния вътрешен годишен продукт на глава от населението. Защото ние повече от 5 -5 500 евро годишен брутен вътрешен продукт не можем да създадем при никакви обстоятелства. 

Само около 5 000 евро на година на човек?

- Да. Годишен продукт, ми направете си сметката. България в момента има около 5 500 евро годишен вътрешен продукт. Това представлява България. При 5 500 евро разумно и нормално е да има 200 евро месечна заплата, защото това означава 2 400 евро годишна и съответно с данъци, осигуровки и т.н., и т.н., трябва да достига 5 000 - 5 500 евро. Ние и нямаме повече, няма откъде, няма кой да ги създаде, няма в какво да се създадат. Друг е въпросът - ако някой изобщо наистина иска да си го зададе, как можа за 20 години България да похарчи близо 50 млрд. долара основни производствени фондове - това представляваше в общи линия цялата база за приватизацията, и още 50 млрд. долара, които към сегашно време представляват външния дълг на страната? Което означава, че ние сме разполагали със 100 млрд. долара капитали и за 20 години сме ги профукали.
Ако бяхме създали на 1 долар равностоен капитал - 2 долара продукция, сега щяхме да имаме 200 млрд. долара брутен вътрешен продукт. Нека да е половината от него ефективен - щяхме да имаме 100 млрд. долара годишен БВП...

 

А ние с БВП 5000 евро годишно на глава от населението - около 7 милиона души, произвеждаме общо малко над 20 милиарда евро на година, така ли излиза? 

- Да - 23 -24 млрд. евро годишно. Това създаваме, максимум. Фактически в реалните условия ние произвеждаме приблизително толкова, или не много по-малко, от Гърция, но имаме пет пъти по-ниска средна работна заплата.

Ако за гърците Европа си е затваряла очите, за нас дали ще направи същото, как мислите?

- Не, за нас никой не си затваря очите. С едно нещо трябва да сме напълно наясно. Значи Гърция има едно международно лоби - гръцко, което с всички сили се стреми да запази статуквото на Гърция, без да се интересува какво това ще коства на другите страни. В България сме - всеки българин говори срещу българина. Аз не зная дали на някой би му харесало ако в сивито си напише: родители - баща пияница и майка проститутка. А фактически точно това правят българите, когато говорят пред външни хора за собствената си страна. Така не може да се поддържа имидж! Така рушим собствената си къща...

Но все пак трябва да се отчита факта, когато се сравняваме с южните ни съседи, че за разлика от тях ние имахме нещастието да живеем в друга система, с общонародна собственост, със заклеймена за престъпна всяка частна бизнес инициатива - почти 50 години.

- Това щастие или нещастие се определяше за съжаление не от българите и не от гърците. Във времето когато г-н Чърчил реши да подари България на Сталин, той държеше да вземе Гърция за себе си и така останаха страните в два различни лагера. Но имайте предвид едно нещо - когато се подготвяше асоциирането на България към Европейската общност, най-големият противник на България се оказа Гърция. Аз водих навремето тези преговори, където с мълчание бяха заобикаляни „неудобни" за съседите ни въпроси като тези за съдбата на река Струма и река Места, за сладоледената „инвазия" на тяхната фирма „Делта", за агнешкото месо и овчето сирене, което се купуваше от българите срещу 3 марки килото и се продаваше срещу 9 марки като гръцко сирене - това не беше ден и два и всички знаеха тези малки „тайни". При тези обстоятелства има един сериозен въпрос, който реално трябваше да си поставим отдавна, но сега му е вече крайно време. България в един момент се оказа в положение, в което - говоря от икономическа гледна точка, потенциал и т.н., превъзхождаше значително Гърция. В 1989 г. Гърция имаше 9 телефонни поста на 100 жители - това е процент за телефонизация, в България те бяха 22. И въпреки всичко не българите отидоха да приватизират гръцките телекоми, а гърците дойдоха да приватизират българския телеком. Изобщо, когато някои хора разсъждават и действат би трябвало да изходят най-напред от даденостите, от фактите, които стоят в момента на масата. В България се появиха пет гръцки банки,които по същество не виждам с какво допринесоха за икономическото развитие на страната. Освен, ако не отчитаме големия икономически бум, който направи България като изпрати своите специалисти с бизнес висше образование да събират портокалите в Гърция срещу 500 евро на месец. Ако това се смята, за така да се каже съседска помощ и добронамереност, може много да се спори. 
Сега обаче има няколко въпроса, на които следва някой сериозно да даде отговор. С какви очи и на базата на какъв икономически разчет се поддържаше непрекъснато необходимостта от изграждането на петролопровода Бургас - Александруполис? В Бургас се намира рафинерия - нашият „Нефтохим", който има годишен капацитет 10.5 млн. тона нефт - за преработка. В момента той преработва не повече от 3.5 млн. тона, при това под заплахата да бъде закрит, заради това защото в даден момент ние не се харесваме по отношение на нашата политика примерно на руския доставчик и на собственика на „Нефтохим".

Защо не им харесваме, да не би да ги крадем и тях, нали сме им уж „братя"?

- Не, защото ние още не сме казали ясно дали ще правим или няма да правим атомната централа в Белене. И те решават да ни „помогнат" по този начин да вземем по-бързо нашето решение.

Но така притискат и своя човек в Нефтохима - г-н Валентин Златев?

- Ами притискат не само Златев, притискат и българското правителство. Защото Златев е така да се каже „удължената ръка" на руския собственик, тъй като в случая Златев не защитава българските интереси, а защитава интересите на собственика, който той представлява - тоест ЛУКойл.
Има и един втори проблем, който стои съвсем открит. Пълната неяснота с газовите трасета през България - кой, кога, как и защо, при какви обстоятелства съответно, има правото и ще може - да ги прави или да не ги прави, защо не ги прави, ако пък ги прави - пак защо и т.н, т.н...
Аналогично виси в безтегловност и трети немаловажен въпрос. България е поставена на европейската карта като място за преминаване на трасета 4 и 8 от европейската пътна мрежа. Гърция усилено - в продължение на последните 10 години, строи така наречената „Виа Игнатия", която представлява паралел на магистрала номер 8. А тези пари, които отидоха за „Виа Игнатия" от Европейския съюз не бяха ли необходими на Гърция за нещо далеч по-полезно, за да няма тя днес този финансов негатив? И никой ли не видя тези различия между действителността и начертаните уж приоритетни за Европа проекти, в които - поне на хартия, е включена и България?

И на тоя мрачен фон, който очертахте виждате ли шансове да се измъкнем сухи от финансово-икономическия потоп, който застрашава не само южната ни съседка, а и други членове на голямото европейско семейство?

- В настоящия момент България се намира в много тежко състояние, защото за съжаление човек както роднините не може да си подбира, така и съседите.Това е факт. В създадената обстановка трябва да сме наясно, че на България отдавна вече, казвал съм не един и два пъти, й е необходима някаква национална доктрина, която отговаря действително на интересите й.

Ама не сме ли тотално закъснели да я пишем сега?

- Не - дотогава, докато съществува България винаги ще е необходимо в крайна сметка в един момент да се направи една национална доктрина...

Правителството на Бойко Борисов, на което болшинството от хората у нас така или иначе симпатизират с надеждата, че няма за поред път да се окажат излъгани, прави някакви опити в посоката, за която вие говорите. Как оценявате последните антикризисни мерки на кабинета?

- Веднага казвам, че нещата са направо несериозни. Да се появи - извинявайте във вестниците съобщение, че изведнъж са взети 230 млн. лв. над очакваните приходи във фиска на държавата, означава да се забравя, че предходното тримесечие не са дошли близо два и нещо милиарда от необходимите постъпления в данъчните приходи на България. Значи ако през април 230 млн. лв. са в повече, България, която трябва да получава на месец около два и половина милиарда приходи, излиза че тя не е получила за месец април 5 милиарда приходи, което не е вярно. Тоест правенето на шум не означава, че шумът пълни касата. С него не се борави по отношение на икономиката на страната. Може да правиш реклама на себе си, но от това на никой не му става по-топло, защото парите ги няма. При това в мерките, които са взети аз виждам един пример, който е показателен за нашия характер по начало като българи. На Балканския полуостров България има трийсет и две хилядна армия. Всички страни около нас - като започнем от Турция с 560 хиляди, Гърция, интересно защо очаква нападение на акулите от Средиземно море ли - със 137 хиляди, с близо 120 хиляди и повече е Сърбия, с почти толкова е и Румъния. У нас - 32 хиляди, даже с очаквания да бъдат под 30 хиляди скоро войските. Разбира се ние пък за сметка на това можем да се похвалим с друго нещо. Ние имаме към 70 хиляди души апарат на Министерство на вътрешните работи и нито едно от бюджетните ведомства на страната не се охранява от охранителна полиция, която се храни от бюджета, а от частни фирми, които втори път бъркат в бюджета - така че все едно издържаме МВР само и само, за да присъства като МВР, а реално погледнато...

Чакайте - пред президентството, пред Министерския съвет не виждаме частни охранители все пак?

- Президентството се охранява от гвардейците, за Министерския съвет няма да говоря, но Министерството на икономиката и енергетиката се охранява от частна фирма и не само Министерство на икономиката, и не само от сега. Това касае всички останали министерства и всички агенции. Охранителна полиция нито едно от държавните ведомства не охранява.
 

И какво правим тогава? 

- А - на това трябва да отговори министърът на вътрешните работи, не аз. Така че - ако става въпрос за икономии - ето ви едно място за икономии. Само че на Гърция никой не й казва, че войските й са прекалено много за 300 милиарда дълг и има 135 хиляди - защо?! Не знам дали те самите могат да си отговорят, а ние имаме 25 хиляди души армия и едновременно с това не се даже и замисляме да намалим нашата охранителна полиция - изобщо МВР-апарата. Аз не зная в мерките, които са предвидени и предположени да има някаква мярка, която да показва форма на усвояване - гарантирано усвояване на предложените средства от европейските фондове. Всичко е в рамките на някакви пожелания, някакви желания, на някакви искания, на някакви изобщо...

Е, сега си имаме пак специален министър по европарите.

- Само че с тази разлика, че този министър даже и гений да е не би могъл да направи тези проекти, които биха могли - по някакъв начин да представляват сериозно усвояване и разбира се нови работни места за икономиката на страната. Защото в програмата за икономии има като че ли най-голяма икономия в труда. Просто няма откъде да се появят допълнителни приходи в държавата, тъй като няма начин да се реализира някаква трудова дейност. Защото от пари на шкафчето - пари на шкафа не стават. А ние и тези пари на „шкафчето" ги нямаме. А от нас се изисква на всяка цена да се намерят: Първо основните целеви задачи, които са свързани с инфраструктурата на страната, тоест да се получи онзи максимално възможен ефект, даващ възможност всички да ползват добрите ни страни на тази дейност - говоря за инфраструктурата. Второто нещо, което е - ние имаме някои проблеми, които стоят от години наред и никой, никога не се е замислял какво в крайна сметка от тук нататък ще стане. Значи, ако тази година ние предвиждаме - понеже видях, че отиват пари за тютюнопроизводството, след две-три-пет години трябва да компенсираме не тютюнопроизводството, ами трябва да компенсираме изобщо с какво ще живеят седем - осемстотин хиляди от българското население. Защото няма кой да купува тютюна. И дотогава, докато ние не намерим пътя към изграждане на адекватна алтернатива на тютюнопроизводството в България, ние обричаме едно почти милионно население без приходи. Третото основно и много важно перо, което касае всички в страната е земеделието и селско стопанство, за чийто приоритет всъщност само си говорим празни приказки.
България разруши изцяло своето земеделско стопанство - но за съжаление не намери и никакви възможности и сили, за да поддържа, ако не да развива, напоителните системи на страната, които се намират в трагично състояние и държавата изобщо не се интересува като че ли някой гражданин сам за себе си ще ходи да й оправи язовира или някое друго съоръжение. Нито едно от тези неща в така широко рекламираната антикризисна програма не го виждам. Тоест ние предварително още от сега казваме - извинявайте господа, но понеже няма как да се борим с кризата, ние не влизаме, ние просто си оставаме в криза. Защото ние постоянно през цялото време си стоим вътре.

*Рачо Петров, зам.министър на промишлеността май 1992 - април 1995г

Източник: http://www.forumat-bg.com/nachalo/642?task=view

 

Задава правилните въпроси и не си затваря очите за възможностите , тези които са длъжни да отговорят могат да напълнят панаир . Отговорът е в признаването на истината . Парите не изчезват , сменят си собствениците.

Галя, благодаря ти, че представи интервюто с Рачо Петров!
Много е прав човекът, трябва да спрем да рушим дома си, тази вражда на българи срещу българи ще ни погуби. Имидж се гради по друг начин, а имено с единство и културно поведение. Гърците разбират това прекрасно.

Тези пари ги наляха същите (+САЩ), които сега ги спасяват Те спасяват парите на Европейските банки и финансови институции, които наливаха пари в Гърция безогледно. Това е една грансиозна финансова врътка. Големите банки вече продадоха на вноричния пазар застраховките и други деривати. Моделът е като при ЕНРОН.

Казаното звучи толкова убедително,че...И през следващите още 20г.преход(да,преход ще е)ще продължаваме да сме все така най-бедната страна в ЕС.Ще гъмжи от псуващи и самосъжаляващи се типове,а от смисленото ще продължава да няма никаква полза!Колкото и грубо да е,имаме крещяща нужда от крайно нестандартни решения в икономиката,на ръба на риска!

Според проф.Мишо Константинов,гръцкият външен дълг ще бъде почти изцяло опростен.Той никога не ще може да бъде изплатен!Накрая,затягащите коланите,ще се окажат пак ,,ручали жабета напразно,,.

Все в този дух!
http://frognews.bg/news_23227/D_Popov_Izcheznaha_2_150_mlrd_valutni_leva_20_g_nikoi_ne_gi_tarsi/