Блогрол
1. ДОМЪТ НА ОТЕЦ ИВАН
2. ВЪВ ФЕЙСБУК-"ДА ПОДКРЕПИМ БЛАГОРОДНАТА МИСИЯ НА ОТЕЦ ИВАН"
3. БЛОГЪТ НА ИВО ИНДЖЕВ
4. Откровения.com
5. Подписка в памет на Едуард Генов. Нека една уличка в София, където той живееше, носи неговото име!
6. ГЕРИ Е СТРАХОТНА
7. ДАНИЕЛ МИТОВ
8. Мария Николова - divini
9. Блогът на Ангел Станоев-gantree
10. Блогът на Димитър Петров-thetrooper
11. ДЕСНИ ВРЪЗКИ
12. Блогът на Ciele...За Любовта....
13. Блогът на Ваня Панайотова
14. Музикална страница
15. Лили, прекрасна си!
16. АКО БЯХ....
17. УДИВИТЕЛНО
18. Блогът на gothic-Музика
19. С вкус на боровинки
20. Блогът на sestra - Creep
21. http://pravoconsult.blog.bg
22. ЗА ЛАГЕРИТЕ....
23. Блогът на Chara
24. R.I.P.! Ева Звездева - fantangero0000 !
2. ВЪВ ФЕЙСБУК-"ДА ПОДКРЕПИМ БЛАГОРОДНАТА МИСИЯ НА ОТЕЦ ИВАН"
3. БЛОГЪТ НА ИВО ИНДЖЕВ
4. Откровения.com
5. Подписка в памет на Едуард Генов. Нека една уличка в София, където той живееше, носи неговото име!
6. ГЕРИ Е СТРАХОТНА
7. ДАНИЕЛ МИТОВ
8. Мария Николова - divini
9. Блогът на Ангел Станоев-gantree
10. Блогът на Димитър Петров-thetrooper
11. ДЕСНИ ВРЪЗКИ
12. Блогът на Ciele...За Любовта....
13. Блогът на Ваня Панайотова
14. Музикална страница
15. Лили, прекрасна си!
16. АКО БЯХ....
17. УДИВИТЕЛНО
18. Блогът на gothic-Музика
19. С вкус на боровинки
20. Блогът на sestra - Creep
21. http://pravoconsult.blog.bg
22. ЗА ЛАГЕРИТЕ....
23. Блогът на Chara
24. R.I.P.! Ева Звездева - fantangero0000 !
Постинг
08.03.2010 23:11 -
РАЗГОВОР С НЕПРОДАДЕНАТА РОЗА .....
Автор: galinabg
Категория: Политика
Прочетен: 33948 Коментари: 64 Гласове:
Последна промяна: 08.03.2011 20:34
Прочетен: 33948 Коментари: 64 Гласове:
44
Последна промяна: 08.03.2011 20:34
Минаваше 8 вечерта. Вървеше по една от централните софийски улици забързана към метрото.
По женски суетно се взираше,пътьом, в отражението си във витрините. Забързана. Замислена. Мислеща. Загрижена. Планираща. Проиграваща варианти в главата си.
Разминавайки се с почти неостаналите неприбрали се в къщите си, в този студен мартенски ден.
Чак сега, изведнъж, пак се сети, че всъщност днес е 8-ми. Осми март.
Забави крачка. Защото се стрестна. Не й се беше случвало отдавна. Ами да, днес беше празникът на жената!
Размисли се. Почти спря.
Даде си сметка, че всъщност, преди 20-тина и малко повече години чакаше с нетърпение осмия ден на март. Планираше го седмици по-рано, за да измисли най-нестандартния подарък.
И всеки път успяваше да изненада майка си за празника. Задължителният елемент в подаръка беше един.
Винаги един и същ – букетът.
За последен път й се случи, когато беше на 19.
След това .....започна да носи цветята....на гроба й.
Огледа се. Със сигурност неосъзнато осъзна, че е спряла пред витрината на магазин за.....подаръци и ...цветя.
След скапания работен ден това й се стори като поличба.
Извади цигарите от чантата си и седна на перваза на витрината. Запали 100 милиметровата си „цигарета” и след няколкото всмуквания усети как се пренася в спомените си.
Онези „картички” с нейната снимка и надписът отстрани „....Честит 8-ми март, мила мамо”, „...Честит празник, мила мамо....”, „...За мама...”
Хм...почти същите й носеха и дъщерите й,от детската градина до към 5-6 клас, само че цветни :))))
Изведнъж се усети, че днес нито един жив мъж около нея не й беше честитил. Рано тази сутрин във Фейсбук и в блога си беше намерила няколко прекрасни пожелания от виртуалните й приятели.....Щеше да намери още няколко красиви пожелания в глобалната мрежа, малко по-късно, когато, подпухнала от сълзи, щеше да се прибере вкъщи....
И въпреки невероятната вечеря, спретната от дъщерите й, щеше да осъзнае колко е.....сама.....
Сега, допушвайки цигарата си се обърна към витрината и с типичния жест с ръка над очите си се загледа през нея.....
- Здравей!
Почти се стрестна. Огледа се. Хората покрай нея минаваха, но определено никой не й говореше. Пак се обърна към витрината.
И в този момент я видя.
Точно пред нея. До самото стъкло, но от другата страна беше тя – Розата.....Червена красива Роза.
Беше самотна, потопена в кристална ваза и някакви декорации около нея.
- Здравей! Ти ли ме поздрави?
- Да.
- Много си красива. Защо си толкова самотна?
- Не знам - каза Розата - днес тук бяха толкова много мои сестри. Но всички бяха избрани и купени. Нали е празник. Със сигурност всяка една от тях ще зарадва по едно сърце на жена.
- А ти....защо не те избра никой?!
- Знаеш ли? Ние цветята, които сме определени да се появим на витрините за 8-ми март се появяваме специално и за точно определена жена. Ние не разцъфваме случайно.
- Искаш да кажеш, че ти си се появила точно заради определена жена? Точно за днес? И никога повече няма да те има?
- Да. Всички цветя са така. Идваме по веднъж за точно определен човек и след това преставаме да съществуваме.
- А ти, ти, знаеш ли за коя жена, на този свят, е трябвало да се появиш точно днес?!
- ......за теб
- За мен?!
- За теб....
- Но....как? Защо? Ама ...не трябваше ли да си в ръцете ми тогава?
- Трябваше.
- И защо не си...?
- Не знам. Нито един мъж не ме избра.....Важното е, че ти все пак си при мен. И знам, че утре, когато ме изхвърлят като поредното увяхнало цвете ,поне ще съм те срещнала и ще знам, че идването ми на този свят не е било напразно....
- Значи....ти си моята некупена Роза?
- Да
- Не знам какво да кажа....Знаеш ли какво ми хрумва? Утре ще дойда точно в 8, когато отваря магазинът и ще си те купя. Т.е. ще си те взема. Нали си моята Роза. Само, моля те, обещай ми, че ще ме изчакаш и че няма да увяхваш?!
- Не мога да ти обещая това.
- Защо?!?
- Защото утре ще бъде 9-ти март.
- Нищо. Нали си си моя. Какво значение има 8-ми или 9-ти?!
- Има.
- Не те разбирам....
- Аз съм твоята Роза днес....Утре ...утре ще има друга Роза за теб. Вдругиден друга...За всяка жена, всеки ден, има по едно цвете....Само че....тук, на Земята, вие не го знаете....
- Виж, Моя Розичке, моля те...не можеш да си тръгнеш от тук без да съм те докоснала...Моля те...
- Ти вече ме докосна. Много повече дори. Знаеш ли колко много от моите розички - сестри, купени днес, дори няма да бъдат погалени и целунати от жените, които ще ги получат...., а ти....ти ме направи щастлива, защото разговаря с мен.....
- Но аз наистина искам да си те взема. Моля те, изчакай ме до утре!
Нямаше утре.
10 минути преди 8 Тя се появи пред магазина. Погледна през витрината за своята Роза, но.....видя увяхналото й стебло.
Разплака се. Силно и искрено. Гледаше прекрасното увяхнало цвете и Душата й се раздираше.
Опитваше се да си припомни думите й, че някъде Там непременно и днес има една прекрасна свежа Роза за нея.....От това обаче мъката й не намаляваше.
Но осъзнаваше, че в този живот всеки ден е един единствен и уникален. Че това, което е Писано да се случи днес трябва да се случи точно днес.
Че отлагайки „днешната работа за утре” всъщност се обричаме никога да не получим Онова, което е било единствено и уникално. И само за нас. Само днес.
Замисли се.
Непродадената Роза остана такава, защото отлагайки вчерашната си среща с Един, за днес, означаваше, че Днес няма как да открие Другия, който е трябвало да й подари ....Непродадената Роза.....А срещата с Него утре вече няма как да е с Розата от вчера......
**********
Когато те измислих се уплаших !
Творение от поетичен дим,
създание от слабостта ми страшна,
дошло мен - силния да победи !
Когато те измислих, цял изтръпнах :
не сън - жена родена от жена,
решила с обич свята и престъпна
да ме превърне цял в развалина !
Когато те измислих се побърках :
като вандал със крясък зъл и див,
ти влезе в мен, обра ме като църква.
Но твойта кражба аз благослових.
Да, свята да си, обич огнекрила !
Грабежът ти бе страшен, но свещен
мъжът е в най-голямата си сила
когато е от слабост победен.
Дамян Дамянов
По женски суетно се взираше,пътьом, в отражението си във витрините. Забързана. Замислена. Мислеща. Загрижена. Планираща. Проиграваща варианти в главата си.
Разминавайки се с почти неостаналите неприбрали се в къщите си, в този студен мартенски ден.
Чак сега, изведнъж, пак се сети, че всъщност днес е 8-ми. Осми март.
Забави крачка. Защото се стрестна. Не й се беше случвало отдавна. Ами да, днес беше празникът на жената!
Размисли се. Почти спря.
Даде си сметка, че всъщност, преди 20-тина и малко повече години чакаше с нетърпение осмия ден на март. Планираше го седмици по-рано, за да измисли най-нестандартния подарък.
И всеки път успяваше да изненада майка си за празника. Задължителният елемент в подаръка беше един.
Винаги един и същ – букетът.
За последен път й се случи, когато беше на 19.
След това .....започна да носи цветята....на гроба й.
Огледа се. Със сигурност неосъзнато осъзна, че е спряла пред витрината на магазин за.....подаръци и ...цветя.
След скапания работен ден това й се стори като поличба.
Извади цигарите от чантата си и седна на перваза на витрината. Запали 100 милиметровата си „цигарета” и след няколкото всмуквания усети как се пренася в спомените си.
Онези „картички” с нейната снимка и надписът отстрани „....Честит 8-ми март, мила мамо”, „...Честит празник, мила мамо....”, „...За мама...”
Хм...почти същите й носеха и дъщерите й,от детската градина до към 5-6 клас, само че цветни :))))
Изведнъж се усети, че днес нито един жив мъж около нея не й беше честитил. Рано тази сутрин във Фейсбук и в блога си беше намерила няколко прекрасни пожелания от виртуалните й приятели.....Щеше да намери още няколко красиви пожелания в глобалната мрежа, малко по-късно, когато, подпухнала от сълзи, щеше да се прибере вкъщи....
И въпреки невероятната вечеря, спретната от дъщерите й, щеше да осъзнае колко е.....сама.....
Сега, допушвайки цигарата си се обърна към витрината и с типичния жест с ръка над очите си се загледа през нея.....
- Здравей!
Почти се стрестна. Огледа се. Хората покрай нея минаваха, но определено никой не й говореше. Пак се обърна към витрината.
И в този момент я видя.
Точно пред нея. До самото стъкло, но от другата страна беше тя – Розата.....Червена красива Роза.
Беше самотна, потопена в кристална ваза и някакви декорации около нея.
- Здравей! Ти ли ме поздрави?
- Да.
- Много си красива. Защо си толкова самотна?
- Не знам - каза Розата - днес тук бяха толкова много мои сестри. Но всички бяха избрани и купени. Нали е празник. Със сигурност всяка една от тях ще зарадва по едно сърце на жена.
- А ти....защо не те избра никой?!
- Знаеш ли? Ние цветята, които сме определени да се появим на витрините за 8-ми март се появяваме специално и за точно определена жена. Ние не разцъфваме случайно.
- Искаш да кажеш, че ти си се появила точно заради определена жена? Точно за днес? И никога повече няма да те има?
- Да. Всички цветя са така. Идваме по веднъж за точно определен човек и след това преставаме да съществуваме.
- А ти, ти, знаеш ли за коя жена, на този свят, е трябвало да се появиш точно днес?!
- ......за теб
- За мен?!
- За теб....
- Но....как? Защо? Ама ...не трябваше ли да си в ръцете ми тогава?
- Трябваше.
- И защо не си...?
- Не знам. Нито един мъж не ме избра.....Важното е, че ти все пак си при мен. И знам, че утре, когато ме изхвърлят като поредното увяхнало цвете ,поне ще съм те срещнала и ще знам, че идването ми на този свят не е било напразно....
- Значи....ти си моята некупена Роза?
- Да
- Не знам какво да кажа....Знаеш ли какво ми хрумва? Утре ще дойда точно в 8, когато отваря магазинът и ще си те купя. Т.е. ще си те взема. Нали си моята Роза. Само, моля те, обещай ми, че ще ме изчакаш и че няма да увяхваш?!
- Не мога да ти обещая това.
- Защо?!?
- Защото утре ще бъде 9-ти март.
- Нищо. Нали си си моя. Какво значение има 8-ми или 9-ти?!
- Има.
- Не те разбирам....
- Аз съм твоята Роза днес....Утре ...утре ще има друга Роза за теб. Вдругиден друга...За всяка жена, всеки ден, има по едно цвете....Само че....тук, на Земята, вие не го знаете....
- Виж, Моя Розичке, моля те...не можеш да си тръгнеш от тук без да съм те докоснала...Моля те...
- Ти вече ме докосна. Много повече дори. Знаеш ли колко много от моите розички - сестри, купени днес, дори няма да бъдат погалени и целунати от жените, които ще ги получат...., а ти....ти ме направи щастлива, защото разговаря с мен.....
- Но аз наистина искам да си те взема. Моля те, изчакай ме до утре!
Нямаше утре.
10 минути преди 8 Тя се появи пред магазина. Погледна през витрината за своята Роза, но.....видя увяхналото й стебло.
Разплака се. Силно и искрено. Гледаше прекрасното увяхнало цвете и Душата й се раздираше.
Опитваше се да си припомни думите й, че някъде Там непременно и днес има една прекрасна свежа Роза за нея.....От това обаче мъката й не намаляваше.
Но осъзнаваше, че в този живот всеки ден е един единствен и уникален. Че това, което е Писано да се случи днес трябва да се случи точно днес.
Че отлагайки „днешната работа за утре” всъщност се обричаме никога да не получим Онова, което е било единствено и уникално. И само за нас. Само днес.
Замисли се.
Непродадената Роза остана такава, защото отлагайки вчерашната си среща с Един, за днес, означаваше, че Днес няма как да открие Другия, който е трябвало да й подари ....Непродадената Роза.....А срещата с Него утре вече няма как да е с Розата от вчера......
**********
Когато те измислих се уплаших !
Творение от поетичен дим,
създание от слабостта ми страшна,
дошло мен - силния да победи !
Когато те измислих, цял изтръпнах :
не сън - жена родена от жена,
решила с обич свята и престъпна
да ме превърне цял в развалина !
Когато те измислих се побърках :
като вандал със крясък зъл и див,
ти влезе в мен, обра ме като църква.
Но твойта кражба аз благослових.
Да, свята да си, обич огнекрила !
Грабежът ти бе страшен, но свещен
мъжът е в най-голямата си сила
когато е от слабост победен.
Дамян Дамянов
ДОЙДОХ СИ ВЕЧЕ - СПАСКА ГАЦЕВА
СПАСКА ГАЦЕВА - СТИХОВЕ ЗА ПРОЕК...
ДА ДОСТИГНЕШ СВЕТЛИНАТА - ТАНЯ И...
СПАСКА ГАЦЕВА - СТИХОВЕ ЗА ПРОЕК...
ДА ДОСТИГНЕШ СВЕТЛИНАТА - ТАНЯ И...
Следващ постинг
Предишен постинг
Добра нощ,Галя!
Днес разглеждах онези картички с "Честит 8 Март,мила мамо!".....
Чух го по телефона от порасналите ми момчета.....
Казах го пред снимката на мама....
Получих и много рози от виртуалните си приятели...
.................................................................................
Честит празник,приятелко!:)
цитирайДнес разглеждах онези картички с "Честит 8 Март,мила мамо!".....
Чух го по телефона от порасналите ми момчета.....
Казах го пред снимката на мама....
Получих и много рози от виртуалните си приятели...
.................................................................................
Честит празник,приятелко!:)
mmagy написа:
Добра нощ,Галя!
Днес разглеждах онези картички с "Честит 8 Март,мила мамо!".....
Чух го по телефона от порасналите ми момчета.....
Казах го пред снимката на мама....
Получих и много рози от виртуалните си приятели...
.................................................................................
Честит празник,приятелко!:)
Днес разглеждах онези картички с "Честит 8 Март,мила мамо!".....
Чух го по телефона от порасналите ми момчета.....
Казах го пред снимката на мама....
Получих и много рози от виртуалните си приятели...
.................................................................................
Честит празник,приятелко!:)
Честит празник, Марги :)))) Бъди много щастлива!
3.
анонимен -
:)
08.03.2010 23:40
08.03.2010 23:40
Много е красиво, Галя! Едно от малкото неща, които днес ме зарадва и ме накара да се почувствам по-добре :) Честит осми март и на теб, пожелавам ти всеки ден да можеш да се докосваш до розата, която е специално за теб :) И да имаш всеки ден по един неповторим повод за искрена усмивка :)
цитирай
4.
анонимен -
П.С.
08.03.2010 23:41
08.03.2010 23:41
Горният анонимен съм аз, Жени, от РЕ :) Но не знаех, че ще излезе като анонимен :)
цитирайанонимен написа:
Много е красиво, Галя! Едно от малкото неща, които днес ме зарадва и ме накара да се почувствам по-добре :) Честит осми март и на теб, пожелавам ти всеки ден да можеш да се докосваш до розата, която е специално за теб :) И да имаш всеки ден по един неповторим повод за искрена усмивка :)
Благодаря...
е една роза! Прекрасна със свежия си дъх сутринта... преди да я откъснеш или пожелаеш... почти увяхнала вечерта, преди да я приберем в бутониерата на отминалостта!
Тя е Другостта! Дали някой ще ни я подари или ния ще си я подарим... е личен избор. Понякога... болезнен и избран. Друг пък - натрапен. Но онова, което никой не може да ни отнеме, е дали ще приемем Розата като Дар! Единствено за нас... независимо дали продадена/купена/поднесена или... самопадарена!
Затова смирено ти поднасям "Милион алых роз" :))))))))
http://www.youtube.com/watch?v=oIFmhye6fqw
цитирайТя е Другостта! Дали някой ще ни я подари или ния ще си я подарим... е личен избор. Понякога... болезнен и избран. Друг пък - натрапен. Но онова, което никой не може да ни отнеме, е дали ще приемем Розата като Дар! Единствено за нас... независимо дали продадена/купена/поднесена или... самопадарена!
Затова смирено ти поднасям "Милион алых роз" :))))))))
http://www.youtube.com/watch?v=oIFmhye6fqw
7.
анонимен -
Честит празник, неподарена розичке!
08.03.2010 23:50
08.03.2010 23:50
Разплака ме, накара ме да се размисля в този ден отреден за нас- силните и единствени на света за някого. Неподарени или дарени ние носим силата, емоцията, чувствата, които купувачите - мъжете са лишени да притежават.
Благодаря за прекрасният подарък-твоята прекрасна творба, пожелавам ти да обичаш, което за мен е по-неотложно от това да те обичат. Хубав остатък от вечерта, Галя! Валерия
цитирайБлагодаря за прекрасният подарък-твоята прекрасна творба, пожелавам ти да обичаш, което за мен е по-неотложно от това да те обичат. Хубав остатък от вечерта, Галя! Валерия
svoboda64 написа:
е една роза! Прекрасна със свежия си дъх сутринта... преди да я откъснеш или пожелаеш... почти увяхнала вечерта, преди да я приберем в бутониерата на отминалостта!
Тя е Другостта! Дали някой ще ни я подари или ния ще си я подарим... е личен избор. Понякога... болезнен и избран. Друг пък - натрапен. Но онова, което никой не може да ни отнеме, е дали ще приемем Розата като Дар! Единствено за нас... независимо дали продадена/купена/поднесена или... самопадарена!
Затова смирено ти поднасям "Милион алых роз" :))))))))
http://www.youtube.com/watch?v=oIFmhye6fqw
Тя е Другостта! Дали някой ще ни я подари или ния ще си я подарим... е личен избор. Понякога... болезнен и избран. Друг пък - натрапен. Но онова, което никой не може да ни отнеме, е дали ще приемем Розата като Дар! Единствено за нас... независимо дали продадена/купена/поднесена или... самопадарена!
Затова смирено ти поднасям "Милион алых роз" :))))))))
http://www.youtube.com/watch?v=oIFmhye6fqw
Какво да кажа....освен ....Дълбоко ти благодаря, Боди!....И много Рози. Много!!!!
анонимен написа:
Разплака ме, накара ме да се размисля в този ден отреден за нас- силните и единствени на света за някого. Неподарени или дарени ние носим силата, емоцията, чувствата, които купувачите - мъжете са лишени да притежават.
Благодаря за прекрасният подарък-твоята прекрасна творба, пожелавам ти да обичаш, което за мен е по-неотложно от това да те обичат. Хубав остатък от вечерта, Галя! Валерия
Благодаря за прекрасният подарък-твоята прекрасна творба, пожелавам ти да обичаш, което за мен е по-неотложно от това да те обичат. Хубав остатък от вечерта, Галя! Валерия
Бъди много щастлива,Вали....:)))И много...много Рози по Пътя ти :)))
Много ме развълнува! Дано останат по-малко рози непогалени! Невероятно си го написала,бръкна в сърцето ми!Подарявам ти кърваво червена ухайна роза.Приеми я с обич от мен,а следващата да е от специалният отреден за теб човек!
цитирайЕеехх, мила Галя...
Имала съм такъв случай...Купих си една роза, без дори да имаше някакъв празник, беше най-обикновен делничен ден...Просто минавах покрай цветятя...и точно тя прикова погледа ми...наистина имах чувството, че е там за мен и ме чака...Невероятно си го описала...
Все ми се иска повече да правим това, което ни нашепват вътрешният глас, сърцето и...цветята :) - без непременно да се напъваме в момента да разберем "какъв е смисълът". Смисълът може да ни се изясни и доста по-късно, дори след години понякога...
Но пък ако героинята си я беше купила тази роза, нямаше да се роди този разкошен разказ ;)
Много усмивки и обич ти желая!
цитирайИмала съм такъв случай...Купих си една роза, без дори да имаше някакъв празник, беше най-обикновен делничен ден...Просто минавах покрай цветятя...и точно тя прикова погледа ми...наистина имах чувството, че е там за мен и ме чака...Невероятно си го описала...
Все ми се иска повече да правим това, което ни нашепват вътрешният глас, сърцето и...цветята :) - без непременно да се напъваме в момента да разберем "какъв е смисълът". Смисълът може да ни се изясни и доста по-късно, дори след години понякога...
Но пък ако героинята си я беше купила тази роза, нямаше да се роди този разкошен разказ ;)
Много усмивки и обич ти желая!
заедно с моите рози...
Благодаря ти за красивия разказ и нека за теб да има винаги една купена роза..
цитирайБлагодаря ти за красивия разказ и нека за теб да има винаги една купена роза..
kombakova написа:
Много ме развълнува! Дано останат по-малко рози непогалени! Невероятно си го написала,бръкна в сърцето ми!Подарявам ти кърваво червена ухайна роза.Приеми я с обич от мен,а следващата да е от специалният отреден за теб човек!
Стефи, толкова ти благодаря:))) Страхотна е кървавочервената ти роза!!!!
strannica написа:
Ееехх, мила Галя...
Имала съм такъв случай...Купих си една роза, без дори да имаше някакъв празник, беше най-обикновен делничен ден...Просто минавах покрай цветятя...и точно тя прикова погледа ми...наистина имах чувството, че е там за мен и ме чака...Невероятно си го описала...
Все ми се иска повече да правим това, което ни нашепват вътрешният глас, сърцето и...цветята :) - без непременно да се напъваме в момента да разберем "какъв е смисълът". Смисълът може да ни се изясни и доста по-късно, дори след години понякога...
Но пък ако героинята си я беше купила тази роза, нямаше да се роди този разкошен разказ ;)
Много усмивки и обич ти желая!
Имала съм такъв случай...Купих си една роза, без дори да имаше някакъв празник, беше най-обикновен делничен ден...Просто минавах покрай цветятя...и точно тя прикова погледа ми...наистина имах чувството, че е там за мен и ме чака...Невероятно си го описала...
Все ми се иска повече да правим това, което ни нашепват вътрешният глас, сърцето и...цветята :) - без непременно да се напъваме в момента да разберем "какъв е смисълът". Смисълът може да ни се изясни и доста по-късно, дори след години понякога...
Но пък ако героинята си я беше купила тази роза, нямаше да се роди този разкошен разказ ;)
Много усмивки и обич ти желая!
:)))))Значи ми вярваш, че цветята говорят:))) Благодаря ти за топлите думи!
cornflower написа:
заедно с моите рози...
Благодаря ти за красивия разказ и нека за теб да има винаги една купена роза..
Благодаря ти за красивия разказ и нека за теб да има винаги една купена роза..
Аз ти благодаря, че чу моята Розичка :)))) Бъди обичана и ....цветна!
Неведоми са пътищата Божии.
Относно работата, вярно, там е в сила железното правило - "не отлагай днешната работа за утре!":)
Усмивка за теб:)
цитирайОтносно работата, вярно, там е в сила железното правило - "не отлагай днешната работа за утре!":)
Усмивка за теб:)
17.
анонимен -
Чудесно е!
09.03.2010 11:42
09.03.2010 11:42
Благодаря ти за красивата приказка. Не ми се обиждай, а просто имай предвид: стресна, вместо стрестна, и поличба, место поличтба. Продължавай да пишеш все така трогателно! Поздрави!
цитирай
18.
анонимен -
АнонименТ,да беше замълчал Ъ???
09.03.2010 12:32
09.03.2010 12:32
Ревах,ревах,ревах........Защо ли се сещат за нас само по празниците.Колко хубаво е да ти подарят роза без повод...Ей така,просто твоето цвете.....
цитирай
19.
анонимен -
Уауу браво, аз по-принцип не съм ...
09.03.2010 12:37
09.03.2010 12:37
Уауу браво, аз по-принцип не съм особено емоционален, но това кой знае защо много ме развълнува, дето всеки си има роза, която го чака там някъде.
цитирай
20.
анонимен -
:X
09.03.2010 12:57
09.03.2010 12:57
Думите са малко...
Благодаря ти за мига, в който дори тъгата те кара да се чувстваш жива...времето неусетно минава и всяко нещо трябва да остави следа в съзнанието!...
...сълзи на очи и пламък във сърцето...
цитирайБлагодаря ти за мига, в който дори тъгата те кара да се чувстваш жива...времето неусетно минава и всяко нещо трябва да остави следа в съзнанието!...
...сълзи на очи и пламък във сърцето...
21.
анонимен -
разплаках се
09.03.2010 13:13
09.03.2010 13:13
Написана е прекрасно!
Благодаря.Докосна душата ми
цитирайБлагодаря.Докосна душата ми
22.
анонимен -
трогна ме
09.03.2010 13:18
09.03.2010 13:18
много красиво написано !!!...може би,защото съм жена...може би,защото съм на 60...може би,защото съм сама.... но е много красиво написано. не го прочетох -почувствах го.
цитирайвълнуващ разказ. Поздрави!
цитирайПрочетох го преди да се логна. Много любов и истина излъчва розата. Наистина човек е с определена мисия на този свят и това което му се случва е с определена задача, която той трябва да изпълни. Така и с розата, тя е трябвало да бъде закупена за определена жена с послание зза любов, но когато това не се случва, то нейната мисия е приключена, тя загива, отива си от този свят, от света на цветята. Много ми хареса. Силно послание. Нека всеки си върши работата за която е определен на земята и до тогава докато е необходим. Благодаря ти, невероятен разказ. Хубав снежен ден. :)
цитирайа Д.Дамянов си е класика, всичко е добре подбрано, много истинско и добре дозирано. Това са нещата от живота, които го правят красив и пълен.
Дай боже да има повече подарени рози, които да бъдат погалени с любов.
цитирайДай боже да има повече подарени рози, които да бъдат погалени с любов.
".....А срещата с Него утре вече няма как да е с Розата от вчера......"
Уви, така е, колкото и да е тъжно пропуснатите моменти няма как да се върнат. Трябва да знаем това, когато се съмняваме. И най-вече отлагаме. Но нека не бъде толкова песимистично, нека заради пропуснатите моменти не пропускаме следващите. Както се казва - по-добре късно, отколкото никога. Защото никога не е достатъчно късно.
P.S. Красив разказ. Макар и малко тъжен - много красив :)
цитирайУви, така е, колкото и да е тъжно пропуснатите моменти няма как да се върнат. Трябва да знаем това, когато се съмняваме. И най-вече отлагаме. Но нека не бъде толкова песимистично, нека заради пропуснатите моменти не пропускаме следващите. Както се казва - по-добре късно, отколкото никога. Защото никога не е достатъчно късно.
P.S. Красив разказ. Макар и малко тъжен - много красив :)
Колко е тъжна една роза, а какво ли се случва на непогалените, непомилвани, непознали дни наред ласката и топлината от любими хора, самотни човешки сърца. Не ми се мисли!
Всеки ден отваряме очи и ни се подарява новият ден, за да отворим и сърцата си... и да даряваме...
Красив и замислящ разказ, Галя!
Поздравления!
цитирайВсеки ден отваряме очи и ни се подарява новият ден, за да отворим и сърцата си... и да даряваме...
Красив и замислящ разказ, Галя!
Поздравления!
НЕВЕРОЯТНО ДОБРО И КРАСИВО!
цитирайза хубавия разказ!
Кой знае как ме пренесе при Малкия принц и неговата Роза.
Не спирай да пишеш! :)
цитирайКой знае как ме пренесе при Малкия принц и неговата Роза.
Не спирай да пишеш! :)
Разплака ме :))
Невероятен разказ:)
цитирайНевероятен разказ:)
анонимен написа:
Много е красиво, Галя! Едно от малкото неща, които днес ме зарадва и ме накара да се почувствам по-добре :) Честит осми март и на теб, пожелавам ти всеки ден да можеш да се докосваш до розата, която е специално за теб :) И да имаш всеки ден по един неповторим повод за искрена усмивка :)
Благодаря ти :))) Много поводи за усмивки и за теб.....и Рози:)))
bovari написа:
Неведоми са пътищата Божии.
Относно работата, вярно, там е в сила железното правило - "не отлагай днешната работа за утре!":)
Усмивка за теб:)
Относно работата, вярно, там е в сила железното правило - "не отлагай днешната работа за утре!":)
Усмивка за теб:)
Усмихвам ти се и аз...."Малко" тъжното винаги да дава "много", защото с крачица дори се доближаваме до себе си:)))Нали?
анонимен написа:
Благодаря ти за красивата приказка. Не ми се обиждай, а просто имай предвид: стресна, вместо стрестна, и поличба, место поличтба. Продължавай да пишеш все така трогателно! Поздрави!
Благодаря ти на квадрат!:)))) За стресТна се стреснах и аз, защото по-долу съм го написала правилно, но за поличТбата - да груба грешка! Пак ти благодаря!:))) С мисъл за Роза!!!
анонимен написа:
Ревах,ревах,ревах........Защо ли се сещат за нас само по празниците.Колко хубаво е да ти подарят роза без повод...Ей така,просто твоето цвете.....
Желая ти поле от твоите си цветя....Само си го помисли и поискай-ще се случи, обещавам ти! Благодаря ти за нежното разчувстване.....
анонимен написа:
Уауу браво, аз по-принцип не съм особено емоционален, но това кой знае защо много ме развълнува, дето всеки си има роза, която го чака там някъде.
Радвам се, че те е докоснала моята Розичка....Поздрави!!!
анонимен написа:
Думите са малко...
Благодаря ти за мига, в който дори тъгата те кара да се чувстваш жива...времето неусетно минава и всяко нещо трябва да остави следа в съзнанието!...
...сълзи на очи и пламък във сърцето...
Благодаря ти за мига, в който дори тъгата те кара да се чувстваш жива...времето неусетно минава и всяко нещо трябва да остави следа в съзнанието!...
...сълзи на очи и пламък във сърцето...
И ти ме остави без думи....Сълзи от щастие и пламък от Любов ти желая...:)))
анонимен написа:
Написана е прекрасно!
Благодаря.Докосна душата ми
Благодаря.Докосна душата ми
И ти моята....Не плачи!:)
анонимен написа:
много красиво написано !!!...може би,защото съм жена...може би,защото съм на 60...може би,защото съм сама.... но е много красиво написано. не го прочетох -почувствах го.
А може би защото някога Там си била Роза. Специална? :)))) Продължавай да чувстваш.....Благодаря ти!
benra написа:
вълнуващ разказ. Поздрави!
Поздрави и от мен Бенра:))) Ти също знаеш как да вълнуваш :)))
ninaantonova написа:
Прочетох го преди да се логна. Много любов и истина излъчва розата. Наистина човек е с определена мисия на този свят и това което му се случва е с определена задача, която той трябва да изпълни. Така и с розата, тя е трябвало да бъде закупена за определена жена с послание зза любов, но когато това не се случва, то нейната мисия е приключена, тя загива, отива си от този свят, от света на цветята. Много ми хареса. Силно послание. Нека всеки си върши работата за която е определен на земята и до тогава докато е необходим. Благодаря ти, невероятен разказ. Хубав снежен ден. :)
Благодаря ти, Нина:)))) Съгласна съм с всяка твоя написана дума....Така е ....докато е необходим и специален....Усмихнат ден и за теб....и много, много Рози!
Колко поезия за една умело използвана по най-търгашески начин човешка емоция, превърната в сериозна индустрия с проценти печалба, напълно сравними с тези в наркобизнеса.
цитирайkasnaprolet9999 написа:
а Д.Дамянов си е класика, всичко е добре подбрано, много истинско и добре дозирано. Това са нещата от живота, които го правят красив и пълен.
Дай боже да има повече подарени рози, които да бъдат погалени с любов.
Дай боже да има повече подарени рози, които да бъдат погалени с любов.
Благодаря от сърце! Признателна съм за нежните думи :))))
svilen75 написа:
".....А срещата с Него утре вече няма как да е с Розата от вчера......"
Уви, така е, колкото и да е тъжно пропуснатите моменти няма как да се върнат. Трябва да знаем това, когато се съмняваме. И най-вече отлагаме. Но нека не бъде толкова песимистично, нека заради пропуснатите моменти не пропускаме следващите. Както се казва - по-добре късно, отколкото никога. Защото никога не е достатъчно късно.
P.S. Красив разказ. Макар и малко тъжен - много красив :)
Уви, така е, колкото и да е тъжно пропуснатите моменти няма как да се върнат. Трябва да знаем това, когато се съмняваме. И най-вече отлагаме. Но нека не бъде толкова песимистично, нека заради пропуснатите моменти не пропускаме следващите. Както се казва - по-добре късно, отколкото никога. Защото никога не е достатъчно късно.
P.S. Красив разказ. Макар и малко тъжен - много красив :)
Благодаря ти:))))Пожелавам ти от Душа нито един пропуснат момент от тук нататък :)))) Поздрави!
slavei написа:
Колко е тъжна една роза, а какво ли се случва на непогалените, непомилвани, непознали дни наред ласката и топлината от любими хора, самотни човешки сърца. Не ми се мисли!
Всеки ден отваряме очи и ни се подарява новият ден, за да отворим и сърцата си... и да даряваме...
Красив и замислящ разказ, Галя!
Поздравления!
Всеки ден отваряме очи и ни се подарява новият ден, за да отворим и сърцата си... и да даряваме...
Красив и замислящ разказ, Галя!
Поздравления!
Ех, Славейче, благодаря ти!!!! Щастливо и погалено да е сърцето ти всеки ден :))))
notenoughme написа:
НЕВЕРОЯТНО ДОБРО И КРАСИВО!
Искрено благодаря!
natali60 написа:
за хубавия разказ!
Кой знае как ме пренесе при Малкия принц и неговата Роза.
Не спирай да пишеш! :)
Кой знае как ме пренесе при Малкия принц и неговата Роза.
Не спирай да пишеш! :)
А ти не спирай да ме навестяваш....Толкова е приятно! Благодаря ти!
karambol5 написа:
Разплака ме :))
Невероятен разказ:)
Невероятен разказ:)
Сега се усмихни :))) Благодаря ти!
thomas написа:
Колко поезия за една умело използвана по най-търгашески начин човешка емоция, превърната в сериозна индустрия с проценти печалба, напълно сравними с тези в наркобизнеса.
Не се съгласявам...Специалното цвете може да бъде отгледано и лично :)))) Важното е да отиде до този, за когото е цъфнало!
Поздрави!
Може. А пък мармотите могат да завиват шоколада в станиол. Ама го правят само в приказките, пардон - рекламите. Просто приеми, че от някогашната идея не е останало нищо, че търгашите са я заграбили, опошлили и унищожили - поне за всеки, който може да мисли.
цитирайБукет от утрешни рози за теб! Горе главата!!!
цитирайГаля,
Прочетох те и на друго място и ме споходи един от ония редки мигове на бездихание.
Твоята роза ме прехвърли в света на малкия принц, място , което не е от най-уютните, но което ме кара винаги да се замисля.
Благодаря ти за чудесният постинг!
И.... нали знаеш, че докато сме с отворени очи винаги ще има утре, в което ще те очаква твоето цвете. Дори и да не е роза...
цитирайПрочетох те и на друго място и ме споходи един от ония редки мигове на бездихание.
Твоята роза ме прехвърли в света на малкия принц, място , което не е от най-уютните, но което ме кара винаги да се замисля.
Благодаря ти за чудесният постинг!
И.... нали знаеш, че докато сме с отворени очи винаги ще има утре, в което ще те очаква твоето цвете. Дори и да не е роза...
tili написа:
Букет от утрешни рози за теб! Горе главата!!!
Хей, Тили, цветето за всеки ден да е всеки ден в ръката ти :))))) Поздрави!
ludaluba написа:
Галя,
Прочетох те и на друго място и ме споходи един от ония редки мигове на бездихание.
Твоята роза ме прехвърли в света на малкия принц, място , което не е от най-уютните, но което ме кара винаги да се замисля.
Благодаря ти за чудесният постинг!
И.... нали знаеш, че докато сме с отворени очи винаги ще има утре, в което ще те очаква твоето цвете. Дори и да не е роза...
Прочетох те и на друго място и ме споходи един от ония редки мигове на бездихание.
Твоята роза ме прехвърли в света на малкия принц, място , което не е от най-уютните, но което ме кара винаги да се замисля.
Благодаря ти за чудесният постинг!
И.... нали знаеш, че докато сме с отворени очи винаги ще има утре, в което ще те очаква твоето цвете. Дори и да не е роза...
Покорно благодаря и аз за топлите думи....Много цветя и усмихнати дни ти желая :)))))
Да-а. Понякога цветята говорят...
цитирайinjir написа:
Да-а. Понякога цветята говорят...
:))))) И какви неща ни казват само, нали?......
Нека всеки ден ти се усмихва по някое цвете!
цитирайТи си неимоверно чувствителна душа и попиваш вибрациите на видимото и невидимото около нас...Заслужаваш най-топлото усещане за споделена красота! Пожелавам ти го!...
цитирай
58.
анонимен -
Да умеем!
10.03.2010 23:14
10.03.2010 23:14
Да умеем,да оценяме малките радости в живота за да живеем по пълноценно! Галя, браво за разказа!С поздрав сърдечен Ганина!
цитирайтова което си написала стопли душата ми
БЛАГОДАРЯ ТИ!!!!!!
цитирайБЛАГОДАРЯ ТИ!!!!!!
temenuga написа:
Ти си неимоверно чувствителна душа и попиваш вибрациите на видимото и невидимото около нас...Заслужаваш най-топлото усещане за споделена красота! Пожелавам ти го!...
Нуш, тук май всички чувствителни и сетивни сме се събрали и се надушваме много бързо:))) Много е мило това, което си ми написала.Благодаря ти!:))) И ти определено си заслужаваш не само по роза на ден :)))) Поздрави!!!!
dolce написа:
това което си написала стопли душата ми
БЛАГОДАРЯ ТИ!!!!!!
БЛАГОДАРЯ ТИ!!!!!!
И аз ти благодаря, че го прочете....:)))
анонимен написа:
Да умеем,да оценяме малките радости в живота за да живеем по пълноценно! Галя, браво за разказа!С поздрав сърдечен Ганина!
Точно така - малките радости. Те са тези, които осмислят живота ни извън суетата ....
Поздрави, Ганина
63.
анонимен -
Роза
18.03.2010 16:07
18.03.2010 16:07
Ако беше наистина толкова чувствителна и толковна чиста като розата, цена нямаше да имаш
цитирайанонимен написа:
Ако беше наистина толкова чувствителна и толковна чиста като розата, цена нямаше да имаш
А от къде знаеш, че не съм ? Познаваш ли ме? :))))
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69