От няколко дни натрапливо си мисля за събитията около 4-ти февруари 97-ма и интерпретацията им с днешна дата. Изчетох къде-каквото успях, от това, което се изписа сега, с 13 –годишна давност на спомените, и пак усещам, че ми „лъщи” някаква особена празнина в поредицата от факти. Почти съм сигурна, че ще трябва да минат поне още 13 години,за да започне да се попълва и тя, евентуално. Най-сразена, признавам си, останах от „гениалната” идея на президента ни историк, или историка-президент Георги Първанов – Гоце. За Ден на помирението!!! Направо се умилих! Един от, уж, основните участници в събитията тогава, проснулся !!! 
В края на втория си президенстски мандат човекът реши да се изкаже по темата запомнящо се. Но не къде да е, а пак пред студентската аудитория. Както направи за 10 –ти ноември. По този повод напълно подкрепям Иво Инджев, който в прав текст пита: „Стиска ли му да застане срещу “стари” и информирани хора? ......Сериозно ли иска помирение, или цели примирение, каквото и без това фактически има, но явно иска да го институционализира, канонизирайки себе си като Свети Георги Помирител”?” http://ivo.bg/2010/02/04/първанов-вижда-в-помирението-шанс-да-к/   Ех, Първанов, ех, Гоце! За какъв ден на помирението говориш, като знаеш много добре цената на договорките направени тогава и спазвани като омерта и до днес?   Ден на помирението, за 4-ти февруари, ми звучи като ден на Забравата! То не, че безпаметността не се оказва наша национална черта, ама и чак да институционализираме амнезията на един народ ми се струва твърде цинично!    Иначе, за Кольо Добрев и идеята за улица на негово име няма да възразя. Само че, сигурна съм, че той самият би бил против. Познавах го този човек лично и като министър на вътрешните работи. Както се казва – в „ресора” ми беше. Определението за него може да е само едно – мъжкар! Та, ако е имало един смислен човек от БСП, по онова време, на когото му е пукало и който наистина е имал куража да поеме отговорност тогава – да, това е бил Кольо Добрев. Но повярвайте ми - този човек беше много сам тогава! И чуждите, и неговите се отричаха от него! Светла му памет!   *******   Сега ще си позволя да ви предложа още една гледна точка към Денят 4-ти февруари. Нещо като разказ от първо лице- единствено число на Рачо Петров, бивш заместник-министър на промишлеността, в първото демократично правителство на Филип Димитров. Рачо Петров, както може би се досещате, е внук на генерал Рачо Петров и на Султана Рачо Петрова. Така да се каже – потомствен политик. Има няколко момента в разказа му, които си струва да бъдат запомнени и си струва да провокират поредица от въпроси, най-малко към автора на гениалната идея за Помирението!

Късата памет – условие за повторение на грешките



В последните дни - около 4 февруари, пак се събудиха духовете и макар това да е типично у нас по-случай кръгли „политически" годишнини, някои интервюта и изказани мнения ме върнаха към 1997 г. и случилото се тогава. Убеден съм,че късата памет е лош помощник на когото и да било, но особено за тези, които биха желали да бъдат добри „политици". И все пак какво се случи на 4 февруари 1997 г. и около тази дата? В една или друга степен бях пряк участник в събитията и това, което ще кажа сега го дължа на поколенията, на някои от други преки участници, които не са вече между нас.Тази дата се превърна в повратен момент в съзнанието на изстрадалите български граждани, които бавно, но сигурно се разделяха със съкровената си мечта за модерна и демократична европейска държава. Макар и с известно недоверие те прозираха - кои по-бързо,кои по-бавно, голямата измама, демонстративно показвана като перестройка, като преход. С големите обещания за достигане на дъното и най-сетне оттласкване от него нагоре. Преди 13 години обаче никой не казваше как къщата, изградена с демократични методи, ще се напълни с изобилие от нищо не значещи обещания, давани от хора, които не бяха се грижили за заплатата дори на двама души, работещи в една стая, камо ли за благоденствието на един нещастен народ. Създателите на новата Конституция на Република България са превърнали председателя на Министерския съвет в АРХИТЕКТ на къщата, в което няма нищо лошо. Защото в крайна сметка тъкмо Министерският съвет е в някаква степен колективен орган за управление на държавата, под ръководството на АРХИТЕКТА, изпълняващ задачата, възложена му от Народното събрание. И тук се появява първият пропуск на споменатата демократична конституция - никъде в нея не сме описали критериите, на които трябва да съответства АРХИТЕКЪТ -тази особено важна персона, стояща начело на изпълнителната власт. И резултатите са налице!!! Това предисловие е нужно, за да се разберат причините, довели днес страната до катастрофата.   Участвах в управленческите екипи на шестима министър-председатели   /Ф. Димитров, проф.Беров, Р. Инджова, Ж. Виденов, Ст. Софиянски и Ив. Костов/. Като тясната ми специализация е електроника, комуникации и икономика, управление на големи промишлени системи - при над 36 години трудов стаж. Давам тези допълнителни подробности само защото скоро прочетох преценки за някои събития от преди 13 години, направени от хора били тогава в тинейджърска възраст и които - поне досега не са дали сериозно основание за положителна оценка на политическата си дейност. Провокираха ме и изказвания по същата „мемориална" тема на далеч по-възрастни нейни „очевидци". Въпреки че някои от тях с всички средства са се борили и се борят за водещи позиции в дясно. Тази страна, която сериозно отсъства от политическия спектър вече доста време и би трябвало да бъде обект на специален анализ. Но да се върнем към датата 4 февруари 1997 година. Какво се случи тогава и защо? Във всеки случай не поради лозунга „Който не скача е червен!". През октомври 1996 г.се срещнах - по негова молба, с един от водещите офицери от военното разузнаване, който ме попита какво е мнението ми за състоянието на страната в момента, за проблемите на прехода под ръководството на Ж.Виденов, подкрепян от мнозинството на БСП в парламента и т.н. С въпросния офицер се познавахме от времето, когато отговарях за ВПК в промишленото министерство, което вече бях напуснал - април 1995 г., а от септември 1995-та и борда на директорите на банка „Биохим" АД. Споделих,че според мен състоянието на националната икономика е особено тревожно и това е оценка, която почиваше на широкото познаване на нейното състояние, на проблемите, които стояха открити и след подписаното споразумение от 1993-94 г. от тогавашния финансов министър Стоян Александров /съставено със сериозното участие на Кольо Парамов и други депутати от Народното събрание/ за редукция на външния дълг, който възлизаше по онова време на 10,5 млрд.долара към Лондонски клуб на частните банки, и след редукцията чрез три вида платежни документи беше свален на 5,5 млрд. долара. На международния пазар тези документи струваха 0,17 цента за 1 долар. Което означаваше, че при разумна политика с 1 млрд . долара можехме да затворим целия дълг.Това беше вторият голям успех на правителството на проф. Беров, а поради това, че някой с удоволствие се кичат чужди пера се налага - в памет на покойния вече проф. Беров, да охладя ентусиазма им. Защото на 8 март 1993 г. проф. Беров подписа като външен министър последния договор за присъединяване на България към ЕС като асоцииран член с икономически и политически договор, след което бяха подписани със страните от бившият СССР само политически споразумения.Тук няма да се спирам на антибългарската политика на някои политически дейци,   работещи по принципа ЩОМ НЕ СМЕ НИЕ, НИКОЙ НЯМА ДА БЪДЕ!   За справка по тази свинщина посланик Л. Коен, която се престраши да ме информира със спешен телекс, за некоректното разпореждане на някои „български" политици, като ръководител на българския правителствен екип по икономическите преговори с ЕС. След срещата ми с посланик Съливан /ЕС/беше отложен срока за м. март 1993г, като по този начин се присъединявахме заедно с другите бивши соц.страни с политическо и търговско споразумение, а не както страните от ГУС/бившият СССР/ с политическо споразумение. С подписването на тези документи пътят на България за ЕС беше отворен, но последвалите събития забавиха значително този процес благодарение на следващите правителства. Присъединяването ни към обединена Европа не започва нито от Сакскобургготски, още по-малко при г-н Станишев. Аз зная обществената настройка към проф. Беров, но тя е непочтена към паметта му, защото той беше за някои необходимата жертва за момента. Той го знаеше с пределна яснота и носеше кръста си без да се оплаква.Това продължи до юни 1994 г., когато ме извика в Министерския съвет и каза,че някои мислят да продължават театъра до безкрайност,но ми каза решението си: „Подавам оставката на правителството през септември." И го направи. Не зная дали някой може да си представи условията за работа на този човек в една страна, разкъсвана от противоречия, с изкуствено създадени политически субекти, в която всеки за всеки е враг с изключение на „НАШИТЕ", които нито знаят къде отиват, нито какво да постигнат - важното е да не се загуби „НАШЕТО".Така започна и приватизацията в управление, което беше в мое подчинение и където се получаваха заповеди от хора, повтарящи като папагали „капитализъм","пазарна икономика" и „ приватизация". Но нямаха дори и най-бледа представа какво е това -яде ли се, пие ли се? Въпросите за ноухау-то на приватизиращите се предприятия, за патентни права, за пазарен сегмент не бяха от значение. Важното бе да се приватизира без цел, без концепция, просто така. А безработица, а национални цели - КАКВО ПЪК Е ТОВА? Всички тези неща бяха известни на офицера, за който говорих. Много пъти с него бяхме дискутирали проблемите и независимо от деполитизацията той имаше своите притеснения за БСП, за страната като цяло, за настъпващата отвсякъде арогантност, вопиюща безотговорност, престъпност, люлеещ се курс на лева, непрекъснато изпразващи се изкуствени банки. Предложи ми да се срещна с министър Николай Добрев с когото се знаехме, но като че ли не изпитвахме взаимна симпатия, за да споделя съображенията си, оценките на положението. Съгласих се и скоро тази среща се състоя, като вместо предварително определените 20-30 минути, продължи повече от три часа. Оказа се,че и Николай Добрев го безпокои развитието на нещата - проблемите, нарастващи лавинообразно с масовата приватизация, шеметната девалвация на лева, огромната кредитна задълженост на фиктивни икономически субекти, поразяваща престъпност. Добрев ми показа и видеоматериал от срещата му с водачи на групировки. Порази ме откровението на някои от тях:   „А бе Коле, като му шушнем колко е неговото немам никакви проблеми"!!!   Ставаше въпрос за евентуалната продажба на БТК и участие на водещи политически фигури от СДС в тази сделка.Това беше един пример, но създаващите се приватизационни фондове, банковите комбинации за фиктивно изкупуване на собствеността с несъществуващи финансови средства и т.н., бяха достатъчно обезпокоителни. Разделихме се с уговорката да се виждаме, когато позволяват времето и възможностите,тъй като министър на МВР в обстановката на непрекъснато нарастващи вътрешни противоречия /в БСП/, с пренебрежението на можещите и знаещите в МВР, където Добрев беше чужд човек, бъдещите срещи зависеха изцяло „удобния" случай. А предстоеше и конгреса на БСП. Наближаваха изборите за президент и кандидатурата на П.Стоянов беше вече актуална. С Петьо ме свързва дългогодишно приятелство от клубовете за демокрация, от лекциите, които изнасяхме на „Раковски" 134 всеки понеделник, от съвместното ни приятелство с Йордан Василев и Блага Димитрова. Заедно бяхме зам.-министри в правителството на Ф.Димитров и беше логично да го подкрепя в избора, да бъда човекът, оказващ му съдействие по някои икономически въпроси. Към нас се присъедини и Румен Христов, също приятел и съмишленик, когото познавах като зам.-министър на земеделието, който стана по късно административен директор на президентството при П.Стоянов. Изборът се проведе и успехът беше налице - Петър Стоянов стана новият президент на Република България. Залисан в избора оставих на заден план разговора ми Н. Добрев, но един ден звъни телефона ми и чувам секретарката му, която ми казва, че министърът моли да го посетя вечерта в министерството, тъй като през деня е заангажиран на конгреса на БСП. Бях му обещал, че при необходимост винаги може да разчита да чуе мнението ми по интересуващите го въпроси и още същата вечер късно се видяхме в министерството. Разказа ми, че нещата вървят към подмяна на действащото правителство на Жан Виденов с ново и водено от нов министър-председател. На въпроса на Добрев какво мисля, фактически повторих това, което вече бях казал пред Луканов и Младенов в началото на 1995 г. по адрес на кандидатурата Жан Виденов. А именно - че и Жан и Филип са честни хора с нулева подготвеност за мястото където ги поставят, без подготвени екипи, с неясно настояще и мътно бъдеще, като два върха на един дипол, бушони за момента. Молбата на Н. Добрев бе ако мога и желая да нахвърля някои бележки по икономическото състояние на страната, които да ползва при изказването си пред конгреса на БСП. Разделихме се и на другия ден предадох на секретарката му своите бележки. Не след дълго чух, че за нов министър-председател е предложен Николай Добрев, който да формира новия кабинет. Не знаех да му кажа   „честито" или „моите съболезнования"   но той ме извика в кабинета си след няколко дни и ме попита, как виждам един кабинет при създадените условия. Споделих, че според мен един експертен, надпартиен кабинет с подкрепата на болшинството от БСП, с ясно формулирани задачи и хоризонт от две години при 100% съобразяване с националните интереси е единствено разумно решение. Добрев ме погледна замислено и каза, че има към мен два въпроса, като не очаква да дам незабавен отговор. Първият бе - кои ще бъдат хората, които ще формулират в кратък срок целите и произтичащите от тях задачи и второ, бих ли приел участие в такъв кабинет под негово ръководство. Казах,че във всеки случай ми е необходимо да помисля,но една сериозна стъпка виждам в такава покана към Стоян Александров като финансов министър, защото доколкото разбирам, поканата към мен е за промишленото министерство т.е за икономиката. Обърнах внимание на Добрев и на факта, че много от съпартийците му едва ли биха одобрили предложението му за надпартиен кабинет, но той ми каза,че предстои изясняването на обстановката с новоизбраното ръководство на партията, начело с Георги Първанов. През цялото време на разговора ни в кабинета на Н. Добрев идваха и си отиваха много хора, някои от които добре познавах, като Ат. Папаризов, ген. Г. Ламбов, Ирина Бокова и много други. Разделихме се с Добрев,който обеща да помисли и да говори със Стоян Александров. Наближаваше краят на годината, Коледни празници, Нова година и разбира се новото правителство, но яснота по неговият състав нямаше. Явно изказаните от мен съмнения не бяха без основание -   бетоновите глави, кукловодите нямаше да изпуснат кокъла   заради някакви си национални интереси. Дойде януари и банковият курс на долара скочи на 3000 лева за долар. Какво по-добро за кредитните милионери, които бяха взели безумни кредити при 200-350 лева за долар и сега „съдбата" им подаряваше взетите кредити, а да не говорим за приватизационните сделки. Кметът на София от СДС - г-н Софиянски, президентът на Република България - Петър Стоянов от СДС, остават в изпълнителната власт и всичко е в ръцете на „сините". В края на 1996 година все по-актуален ставаше въпроса с Валутния борд,чието въвеждане би отрязало всякакви шансове за кредитните милионери, значи да почакаме и дочакахме 3000лв за долар. Доколко това отговаряше на действителното положение говори достатъчно фактът, че само един месец по-късно при служебното правителство на Ст. Софиянски доларът се „срина„ до 1450 лева. Изводите оставам за вас. Напрежението през януари 1997-ма се качваше ежечасно, за което работеха осъзнато или не от всички страни. На 10 януари след обяд чух по радиото призива на Ив.Костов към гражданите да се съберат пред парламента за протест, а когато се прибирах към къщи - аз живея не далеч от площада, видях вече много хора, в т.ч. много от членовете на КТ "Подкрепа", които добре познавах. Бяхме с жена ми, спрях се и запитах хората какво става,но някакъв удовлетворителен отговор не получих. Зад парламента се концентрираха подразделения за борба с масовите безредици - уж спонтанен призив, а всички заели позиции, като при разстановка за филмова масовка въз основа указания на режисьора?!! Няма да се спирам на самата вечер, достатъчно коментари са правени. И започна "всеки ден ще е така до победата", демонстрации, всеки ден сбирки пред Св.Александър Невски. До сакралната дата - 4 февруари. С Никола Добрев се видяхме след 10 януари, като на мълчаливия ми въпрос отговорът беше, че са съществували два варианта за разрешаване на кризата - еднопартийно правителство и граждански безредици с неизвестен изход ,или споразумение със СДС, което да удовлетворява и двете страни, по-скоро кукловодите, държащи конците на всички кукли. 

Имаше ли споразумение? 

Да имаше, при задължителното участие на четирима души : Николай Добрев, Георги Първанов, Иван Костов, Петър Стоянов и вероятно още няколко души. 
Какво обхваща споразумението? 
Новите парламентарни избори, въпроса за търсене на вина и участие в приватизацията? Съдете сами:

• До този момент няма осъден за грабеж на огромни финансови и материални ресурси от началото на прехода,независимо кой управлява;
• Приватизацията на огромни производствени мощности е факт,факт е и това, че са унищожени безвъзвратно - виновни няма;
• Сега говорим и пишем за олигарси, притежаващи политически партии, по-рано ставаше въпрос за политици, оказващи „услуги" на бизнесмени;
• Приватизацията остави страната без национална банкова мрежа,така че днес не виждам с какви средства разполага правителството за излизане от кризата;
• Помислете си в полза на кого са приватизирани „Нефтохим", "Химко", "Плама" или медодобивен комбинат в Пирдоп, мините в Челопеч, заводите в Девня, авиокомпания „Балкан", милионите, получени от зетьове и синове на партийни величия за фармацевтичната промишленост, за карите и т.н.;

За времето от 1997 г. страната е управлявана от правителството на Ив.Костов /не забравяйте „Булбанк" и много други обекти/, на Сакскобургготски /приватизация на БТК срещу стотинки при цена средно 1,2 млрд.евро, операция по дълга, носеща милиони на определени герои за сметка на българския народ/, на Станишев /"Булгартабак"/, като за този период външният дълг достигна 36 млрд. Евро /50 млрд. Щ. долара/ ;

Къде са тези пари - 136 % от годишния вътрешен продукт на страната;   Да продължавам ли? 
Нали разбирате,че изборите през април 1997 г. подпечатаха това съглашение в полза на днешната олигархия. Имаше ли полза от това съглашение? За определен кръг, както посочих по-горе - да, за българския народ - не! Можеше ли да има друг път - да можеше. Във важните моменти българите са доказвали своето разкрепостено мислене и мащабност. Нека да си припомним Търновската конституция от1879 г., нейната непривична демократичност за 19-ти век и факта на отсъствие на политически опит у нейните създатели. На практика през януари 1997 г. можеше да се търси решение с общонационално значение, временно правителство с мандат за 18-20 месеца, което да подготви Национална доктрина, да въведе Валутен борд и насрочи и проведе избори, вероятно за Велико народно събрание.Този вариант беше нежелан,той и сега е нежелан защото българският народ, обществото ще научи достатъчно много нелицеприятни истини и не съм сигурен, че ще ги приеме безпроблемно.

Източник:
http://www.forumat-bg.com/nachalo/529?task=view


ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Това задължително трябва да се прочете:
Фалита на една малка страна (България 90-те)
http://borsi.blog.bg/biznes/2009/02/26/falita-na-edna-malka-strana-bylgariia-90-te.296290

В името на истината: На 4 февруари не беше така, както казва Гоце http://www.ekipnews.com/?p=28968

Февруарци http://glasove.com/article-6992.php


4 февруари – за митовете и наглите
http://www.bnews.bg/article-5244

Съжалявам, но изобщо не съм съгласен с Рачо Петров.
Всред всичките му твърдения, които са негово лично мнение, а не факти, има едно много важно нещо, което той пропуска - завъртането с валутния курс беше след 4-ти февруари, а не преди него, както той твърди, през януари. В сайта на БНБ движението на долара много лесно може да се види. Три хиляди лева за долар има само в един ден - 15 февруари. Правя това уточнение, защото то преобръща тезата му.

Колкото до приватизацията - и най-лошата приватизация е по-добра от държавна намеса в икономиката чрез съществуване на държавни фирми. Българите не плащат данъци на страната си, за да се занимава тя с какъвто и да било бизнес вместо тях.

Поздрави.

Ангеле,
пуснах тази гледна точка заради това, че не е от дежурните коментатори. И е с малко по-различни детайли, все пак от първо лице. Сигурна съм, че Рачо Петров все още не си позволява да каже и други подробности, но е добре, че хора като него започват да проговарят.
И ето, безпорен факт е, че всичко си е било предварително планирано месец-два по-рано, въпросът е бил само как и кои да се споразумеят.И на фона на Деня на помирението, предлаган от Гоце, тези свидетелства са полезни.
Що се отнася до долара, да , прав си. През февруари той стигна 3000, защото точно тогава продавах един имот и си спомням, че струваше безумни милиони :))))

Жалко за пропуснатата възможност да се стръскаме и се откачем от тези кърлежи.

Сега вече е ясно, че ни изиграха - всички.

Боре, точно така - изиграха ни! Само не искам да ми каже някой - позволили сте! Защото 97-ма година нито един от тези, които бяхме по улиците и скачахме /между другото тогава отразявах събитията в Русе и си спомням, че като си направех интервютата започвах да скачам и аз с микрофона в ръка. Беше неописуема енергия!/ не можехме да предположим, че фалитът на държавата и мизерията, в която потънаха българите, може отново да бъде използвана срещу народа от тези, които се обявяваха за спасители. Надеждата беше в основата на тази огромна човешка енергия! Но, явно, както всичко в тази страна от 65 години насам се контролира по безобразен и циничен начин. Жалко. Много,много жалко!

Още не сме стигнали до там да се помиряваме!
Как - като непрекъснато ни атакуват?!

Той изцяло отстоява тезата,че от ,,съглашението,, в началото на 1997г.полза са имали единствено и само олигарсите и кукловодите.Настоява,че е имало и друга възможност.При това я и назовава. Тя е направо казано не ,,масови безредици при еднопартийно управление на БСП,,а Гражданска война.Не смятам,че това е било по-добрият вариант,при това ,,в полза на хората,,.Това просто е абсурд!Абсурдно е за мен,че е имало и ,,договорка,,между изброените четирима основни политици тогава.Чиста манипулация си е от страна на Р.Петров!Спомням си отлично онези дни.Като да е било вчера!Бях болен от пневмония,биеха ми инжекции,а аз лежах на легло.Спомням си и,че със заплатата ми на учител,не можех да си купя необходимите ми лекарства.Хипер инфлацията беше заляла вече всичко.В истинския смисъл на думата изпитвах ужас.Ако чисто хипотетично се беше стигнало до вариант ,,Съставянето на ново Правителство на БСП,,пък било то и с краткосрочна програма,аз със сигурност щях да съм екстремист!Беше ми дошло до гуша и едно ново оставане на комунистите във властта,щеше да прелее отвсякъде чашата на търпението ми!Да си гледа работата този господин...Спомените си да ги разказва на някой друг!!!

За какво помирение да говорим, Тит? Помирение с крадците и сатрапите на няколко поколения?! Това е цинизъм!
Ето, какво казва и Рачо Петров - още по времето на Беров сме могли да ликвидираме външния си дълг, при 0,17 цента за долар?! И защо не е направено? Защото едни "просветени" хора си бяха купили акциите и целта им беше да вдигат цената. И да, спечелиха при Милен Велчев, който обърна дълга, знаем с какви средства?!, при 0,92 цента на акция!!!! Е, кога ще ги стигнем тези, които си легализираха огромните пари на гърба на немотията ни?! И аз да се помирявам с тях ли?! Стига циркове!

Ето го фиксинга за 1997-а година.
http://www.bsconsult.bg/pages/vrazki-18.htm
Експлозията на долара е точно по времето около 4-ти февруари и продължава през целия период на безвластие при Софиянски, около деня на изборите през април се стабилизира на учудващо еднакви нива за три работни (или общо пет) дни, и след това се прави последен нещастен опит за спекулация за два дни, 22-23 април. Така че, г-н Рачо Петров нека да си опресни паметта, на януари нищо му няма. Старта на тази огромна и фатална за хиляди българи спекулация стартира точно в дните около 4-ти февруари, като на самия ден обезценката е над 35%, и е успешно продължена от Софиянски. Ако иска да казва нещо, нямам против, ама нека да е истината, а не фантастиката как всичко се било случило, и като дошъл "великия" 4-ти февруари, се успокоило и минало, и ние да целуваме на Първанов и Добрев ръцете за това.

Поздрави.

При едно условие. Те да са под земята. Ще им нося цветя на всеки 45 год.

Минчо, това, което казва Рачо е било предложение за вид експертен кабинет или програмен или не знам какъв, но не на БСП, а в онзи момент - подкрепен от мнозинството в Парламента. И това е разговор от октомври 96-та, а не по време на настъпилите впоследствие събития. Но както и да е. Ето, радвам се, че такава различна гледна точка провокира говоренето ни. Аз дори не и заради това го пускам мнението на Р. Петро. Както казах на Тит, по-горе, за мен по-втрещяващ е фактът, за това , че сме могли още през 93-та -94-та да изплатим външния си дълг и да си стъпим на краката, но явно не това е била целта. И всъщност - тази подробност осветява с пълна сила зловредията сценарии за съсипването на държавата и прегрупирането на капиталите от комунистите под миловидния предлог на т.нар. "преход".

Да! При това условие - съгласна съм и аз!

Ангеле, изобщо не се съмнявам в точността на информацията ти. Пак ти казвам, аз тогава продавах имот, средата на февруари и си спомням равностойността на доларите, които взех. Изчисляваха се в безумни милиони. Иска ми се, дори и да има неточности, просто повече хора да започнат да говорят за тогавашните подмолни действия. Дори с по 10 % истина в информацията пак ще е добре за паметта ни и историята :)

тук е основното му лъжливо внушение на Рачо Петров:


Лъжливото му внушение е от началото, та до края. По същото това време в БНБ се вихрят такива като актуалния напоследък Парамов.

А как Жан Виденов бил "честни хора с нулева подготвеност", тук за малко да му повярвам на Рачо Петров, хахах.

Не, това изобщо не са неточности, неговите думи, които по-горе цитирах, носят еднозначно послание, което е чиста лъжа, много долнопробна лъжа при това. Всичко било в ръцете на сините - това само като го прочетеш, и довиждане на Рачо Петров. Не го ли виждаш и ти, не е ли лъжа казаното от Рачо Петров? Факт е, че е лъжа, безспорен при това, защото ако не за друго, поне за тая криза знам предостатъчно.
Но, както и да е.

Поздрави.

че изборите през април са ги определили с гласуване пред Ал.Невски,блазя им.Докато има такива МИСЛЕЩИ ще печелят кукловодите - знаещ

На същия този Рачо Петров му звънкат разни офицери(ма той ги познавал от по-рано по линия на...ала-бала)пък и самия Кольо Добрия(спомняш ли си,че тогава така го наричаха?)eй така неангажиращо,чрез секретарката си...Знаеш го и ти Галя!Този човек е доносник на ДС!И в типичният си стил се опитва да променя спомените ни(ми).Щото той е ,,по-навътре в нещата,,.Самата ти допускаш,че той знае и още неща,които не е казал.Ненавиждам типове ала,,пазач на тайни,,!!!Обикновенно такива тайни няма!!!

Галя, ако всичко казано от Рачо Петров е вярно, тогава Първанов е напълно в правото си да иска този ден да е ден на помирението.
Съжалявам, но и аз не вярвам на разказа. Този човек не е само зам.-министър при Ф. Димитров, но много повече при Л. Беров, а и в началото на Жан Виденов. И наистина, тези срещи със секретни офицери, близостта му с Н. Добрев, нахвърлянето на записки, които да се ползват за конгреса на БСП, всичко това изглежда доста нечисто.
Според него ... Първанов, Костов и .... седнали на една маса и нещо там се споразумяли. Сякаш говори Райдовски или Димитър Иванов от шесто.

Готов съм лично на ,,национално помирение,, само ако комунистите с пълно съзнание и доброволно се оттеглят от всичката възможна власт(тайна и явна)за срок от 30 години!Иначе е абсурдно!Да се помирим с палачите,а те отново да ни управляват!Къде е тогава смисълът от подобно помирение?

Остави ги трийсетте години, и аз съм готов да се помиря, ама няма с кого. Готов съм да им простя на всичките, но никой не иска. Не искат да се покаят. Това е проблема. Нагли са, и са нахални. Не искат прошка, а казват, че са работили за родИната, и че са защитавали интересите на страната.

А междувременно такива като Рачо Петров и помирители искат да ги изкарат.

На Гоцето ще е добре някой да му метне един въргал, да му пукнат главата с палка, а после да му кажат - Гоцка, левент ловджийски, хайде да се помирим.

Не ме интересува Първанов какво иска, но помня онзи гаден ден дошъл с много лъжи, наети "студенти" и последвалите промени, ограбването на България, което продължава и днес...Много ми е гадно и неуважението на човека президент А вие се имате за нещо много над него. Защото е проявил смелостта в ония години да даде рецензия на книгата на един невъзвращенец одобрителна рецензия. Това вас ви отвръщава и така отвратени ще се мотаем не като обединен народ, а като измет за другите народи Съдба! Така не ставате десиденти. Нито пък сте демократи а пребоядисани комунисти, само те имаха нетърпимост към другомислещите.
Стига лъжи, даже курса на долара на 10 януари е 710 лева има го във вестниците. Тогава СДС дойде на власт по недостоен начин за съжаление, въпреки симпатиите, истината е ужасяваща и хората я знаят!
Прочетох "те да са под земята?! Що за чудовища сте ?! То и като християни е грях да желаен нечия смърт. Изтрийте си гадните мисли палачите сте вие! От такива мисли убиствата не са далеч!

Не се чувствам уютно в ролята на оправдаваща се, но ми се налага. Първо, се радвам, че този постинг предизвика толкова коментари, провокирани от една, вид нова, гледна точка към онзи 4-ти февруари. Второ, в никакъв случай не искам да влизам в ролята на адвокат на Рачо Петров. Аз съм за това, винаги да се чуват колкото се може повече гледни точки и позиции, защото само така в потока от факти могат да се отличат неизвестни до този момент детайли. Трето, както вече казах, аз по-скоро съм заинтригувана от онази част на разказа му, свързана с външния дълг на БГ в ранните години на прехода. И за мен това е един много ключов детайл, който дори обяснява планираното ограбване на страната и довеждането й до 97-ма!!! Защо има разминаване с валутния курс, Ангеле, не знам наистина. Линка,който даваш ясно показва движението на долара в този период.Четвърто, "версията" с договорката на 4-ти не я чувам за първи път от Рачо Петров. Тези твърдения си пълзяха през последните 10 години, така че дори и това не ме впечатли. Пето, ако казаното от Р.Петров е истина дори на половина, тогава идеята на президента за Ден на помирението е доказателство за цинизъм в буквалния смисъл на думата и аз ясно изразявам позицията си за безумната му идея. Шесто, допускам,че Рачо Петров наистина е имал и има, може би, информация, която ако излезе на бял свят сигурно ще преобърне представите ни за т.нар."преход" до състояние на нов граждански бунт. Факт е обаче, че до този момент няма нито един осъден за съсипването на страната; факт е,че всички следващи прикриват предишните въпреки предизборните си обещания за справедливост в името на народа. Все въпроси и все факти, които няма как да не бодат очите ни. Та нали тук, по форумите, все това се питаме - кога ще има справедливост; кога ще има осъдени и затворени политици; кога ще ...? Факт е, че всичко продължава да се прикрива. Без да съм фен на Теорията за конспирацията няма как, и аз започвам да си мисля, че това мълчание не е случайно!

Ангеле, не знам ти как си го разбрал това в "ръцете на сините", но аз го разбрах, че едва ли не е било въпрос на време да вдигнат курса на долара и да си оправят кредитните задължения, защото след това всичко ще отиде в ръцете на сините, като управление и ще им секнат далаверите!
Много странно, но да, сега като го прочетох пак може да се тълкува и както ти казваш. Аз обаче го разбрах, че са бързали да се "оправят" преди да дойдат сините.
Хм! Този български език :))
Поздрави и отмен!

Не зная в кои вестници го е имало този курс, аз помня съвсем други курсове ;) И ако олигархията от БСП която източи банките, начело с вожда си Три-Пе-Ра има деменция, то аз нямам ;)

Фалита на една малка страна (България 90-те) - http://borsi.blog.bg/biznes/2009/02/26/falita-na-edna-malka-strana-bylgariia-90-te.296290

Благодаря ти за препратката към твоя материал в блога! Много е ценно!

ПС: Само за датите не съм сигурен Галя, защото го карах по памет като го писах, а скоро един колега, бил тогава банков дилър ме бе поправил.
Всъщност най-високия курс мисля бе когато БСП върнаха мандата, а не когато Виденов подаде оставка. Виждам, че някой е сложил и курсовете на БНБ, би могло по тях да се ориентира човек.

Най-високия курс долар-лев беше точно на четвърти февруари 1997г.На този същия ден курса беше 3000лв.за един долар.Веднага на другият ден,курса вече беше 1700лв.за един долар.Това беше и типичен пример,как едно лошо управление,може да нагнети напрежение на валутния пазар.Всъщност първото напрежение започна година по-рано с опашките пред БЗК(Банка за земеделски кредит).

Здравей, Галя.
Нека да уточним, за да е ясно - разминаване с валутния курс има между твърденията на Рачо Петров и фиксинга на БНБ за съответния период. Рачо Петров твърди, че голямото обиране с предизвикването на хиперинфлацията е било през януари, след което дошъл 4-ти февруари, червените се предали в името на националните интереси, и всичко останало "в ръцете на сините", като за доказателство се цитират имената на Софиянски, кмет на София от СДС, и на Петър Стоянов, президент от СДС. Финсингът на БНБ обаче разбива конструкцията му, и показва ясно, че на самия 4-ти февруари официалната обезценка е 35%. Знаеш, че фиксинга за съответния ден се обявява в предишния работен, и до днес е така, следователно в понеделник, 3-ти февруари, в БНБ са знаели, че на следващият ден, вторник 4-ти февруари, ще има новина, "носеща нестабилност", и са изтрили цели 35% от стойността на лева по една основна причина - защото няма кой да им попречи.

За версията с договорката, която споменаваш. За да вирее подобна версия е необходимо преди това да се каже сто пъти лъжата "всичко е ...", или "всичко беше в ръцете на сините". Като се каже тази лъжа, казващият я може да получи директен упрек с конкретни примери, в смисъл как така всичко, съда ви е червен, прокуратурата ви е червена, полицията ви е червена, следствието ви е комунист до комунист, цялата ви администрация е червена и т.н. и тогава лъжецът ще се коригира нагло, че имал предвид основните власти, "първите четирима" в държавата. Така стана и по въпроса с досиетата. Единствената държавна институция, която навремето си е предала архива по закон беше Министерски съвет, и това стана чак след оставката на Марио Тагарински, когато Костов пое и функциите на министър на администрацията. Единствената държавна институция, изпълнила онзи първи закон, беше Министерски съвет. Отвсякъде другаде никой не го изпълни, всеки с причините и оправданията си.

...

...

Нямало било осъден за онази криза - ами как да има, като ти е червено разследването, червена ти е прокуратурата и ти е червен съда? Ми няма да има, разбира се. И като няма, веднага се появяват рачопетровците, които казват "имаше договорка с Костов". Сиреч, че и Костов е такъв като тях. Само че ако беше "като тях", защо все още толкова го мразят и се страхуват от него?

Така че, не казвай "Факт е обаче, че до този момент няма нито един осъден за съсипването на страната". Костов не е бил нито следовател, нито прокуратура, нито съд. Виж в момента какво става, същото е - Борилски, Марио Николов, Мургина и още десетки и стотици. Пак ли Костов ги е "договорил"?

Поздрави.

Ангеле,
мисля, чепросто Рачо Петров не ти симпатичен :)) Или си чел между редовете?! Та той ясно казва, че са приятели с Петър Стоянов и е работил за кампанията му. прочети го пак. И това за сините , да, нещо не го е доизказал съвсем ясно, но означава точно това, което аз бях разбрала - че в този момент,когато кметът е син - Сифиянски, президентът е син - П.Стоянов на комунистите им е било ясно, че след изборите, които те са усещали, че са неизбежни всичко ще отиде в ръцете на сините, демек и изпълнителната власт.
Не ме поставяй в положение на адвокат на Рачо Петров и преводач на текста му.
В крайна сметка това е нещо, което той пише от първо лице, подписва се и всеки да си го чете и интерпретира. За мен, вече обясних има няколко интересни моменти и за това го публикувах. Още повече, че Рачо Петров не е от дежурните анализатори, които се изказват всеки ден и затова реших, че си струва да бъде прочетена и неговата версия. Просто по-различна гледна точка.
Аз изобщо не разчитам написаното от него като упрек към тогавашното СДС дестабилизацията до която комунистите бяха довели страната. Факт е обаче, че и между нашите по онова време се оказа, че е имало достатъчно предатели и агенти. Не бъди толкова емоционален :)) Нали сме демократи? Всеки има право на мнение!:)))))))

svarshiha mu patronite

Що се отнася до червените съд, следствие ,прокуратура - нека не бъдем непомнещи и да признаем, че имаше период, в който дори председателите на висшите съдилища бяха наши!! Недей така! Тогава обаче, с надеждата за следващ мандат, може би възмездието не беше сред първите приоритети за сметка на стабилизирането на страната. Но така или иначе осъдени няма и това е факт!

Не, погрешно си ме разбрала. Рачо Петров ми е напълно безразличен, и освен това, не е мой тип, аз съм хетеросексуален. Изобщо не го разглеждам по диагонала симпатичен-несимпатичен. Това, че е приятел с Петър Стоянов и Румен Христов, това дори не съм го коментирал, коментирам съвсем друга, конкретна част от думите му. Не ме интересува изобщо кои са му приятелите.

Твоето разбиране за думите му щеше да е валидно, ако не беше лекото му разминаване с трите хиляди за долар през януари. Но него го има, и версията му за помирителите увисва, съжалявам. Разгледай ден по ден фиксинга от линка, имайки предвид трите основни събития през този период - връщането на мандата на 4-ти февруари, създаването на партията СДС на 15-ти февруари и 18-ти април, изборите.

Съжалявам, че си в положението на адвокат на Рачо Петров. Не съм те поставил аз в това положение, не аз съм цитирал неверните му внушения в постинга ти. Ако от мен зависеше, щяха да са изтрити внушенията на Рачо Петров от постинга ти. Но не зависи от мен, а от теб.

...
следва

Това, за писането от първо лице, откога е сертификат за достоверност? Ми че той и Парамов от първо лице през миналата седмица избълва един куп лъжи. Петър Стоянов също от първо лице се съдра да бълва лъжи през последните години. Стефан Софиянски, също от първо лице, се изкарва през последните години едва ли не спасител на България от хиперинфлацията, но течението на фиксинга опровергава и неговите лъжи. Рачо Петров не упреква директно СДС, а само преиначава фактите. Иначе, нека да ги упреква, СДС си беше за упрекване в много отношения, цели десет министри се смениха само след две години. Като се замисля, и се сещам за Бонев, например. Той беше основния сменен, и не е имал нищо общо със СДС през годините. Беше станал съветник на Петър Стоянов, после влезе в служебното правителство на Софиянски и беше едно от условията, които правителството на ОДС трябваше да приеме - той да продължи да бъде вътрешен министър.

Емоционален ли съм? То не е лошо. И не е, защото му оспорвам правото на мнение, а защото виждам лъжите в думите му и не ги приемам. Ти не знам защо ги приемаш. Само защото са "различно мнение"? Ми то по тая логика, в името на плурализма, нищо вярно няма да остане.

Поздрави.

Хахах, кой е бил "наш", не ме разсмивай :)))
Богомил Бонев ли, Филчев ли, или Васил Гоцев? Или Иван Григоров? Какво им е "нашето" на тия хора? Той и комунистът Татарчев беше квалифициран като "наш" навремето. Не се връзвай така, моля те, все пак си информиран човек. По същата логика с "нашите" днес се приписва и на Костов затварянето на половината досиета от Конституционния съд с решение 10/1997-а. Комунистите от КС забраниха оповестяването на агенти с картончета, забраниха проверяването на президента, а после всичко стовариха пак на Костов, защо той не ги бил отварял.

Нека да приключим с този Рачо Петров, не искам наистина да се получава сякаш ти си отговорна за плещениците му. В крайна сметка, тия неща отдавна вече нямат значение.

Поздрави.

Ангеле, да , благодаря ти, нека да е последно това, но хората, които споменаваш по-горе не бяха назначени от Жан Виденов, нали?! И за съжаление тези хора винаги ще бъдат сочени като квотата на СДС! С това обаче изобщо не искам да кажа, че упреквам Костов за избора му тогава. Сигурна съм, че и той съжалява за доверието, което е давал на много хора, но....в политиката не може без грешки.
Хайде наистина стига толкова.
Просто написаното от Рачо Петров за мен и за теб има различни акценти и в това, пак казвам, няма нищо лошо! Поздрави отново и скоро ще те търся за участие в ново предаване! Обявявам го публично!!!

Хахах, това, за предаването, направо като заплаха си прозвуча :)))

Да, не оспорвам, че в публичното ни пространство замърсяването е в огромни размери, и "тези хора винаги ще бъдат сочени като квотата на СДС". Само че, нито Бонев е бил квота на СДС, нито Филчев, знаеш прекрасно какво става, като запушиш с боклуци разследването и обвинението - всичко умира веднага и няма осъдени. И, в името на фактите, се сетих да ти припомня едно моментно разкаяние от края на 2004-а година, ето тук намерих инфо от нета за него:

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=1378&sectionid=2&id=00009

Ще цитирам точните думи на Григоров от тогава:



Поздрави.

Няма заплаха, направо си е истина :)))) Готви се!

А този линк го пази! Много е ценен! Бях забравила това признание на Григоров, но то е много важно!!!! Най-вече за тези след нас!

Е, аз го помня, както още безброй неща, това плюс Гугъл е напълно достатъчно.

Много е важно, да, защото разбива един куп комунистки митове и легенди, като например, че 1) Костов е отговорен за избора на Филчев, искайки да кадрува в правораздаването, че 2) е Командир, който вземал еднолични решения, 3) че не умеел да преценявал хората и затова кадровата му политика била лоша. Сугарев, например, посвети цели две години от живота си в изграждането на тия митове.

не знам кога / дали ще дойде ден, на който слънцето ще изгрее и на нашата улица... и ние българите ще започнем да уважаваме себе си повече, да отстояваме правата и задълженията си, да държим на интересите си и да се обичаме..... тъжни неща...

това третира 92г
http://ka4ak.blog.bg/politika/2010/01/31/predizvikano-i-moia-otgovor-zashto.483517
в профила съм се писал-чорбаджия,
а 97г нямаше вече държава и това че Костов я сложи на релси,можеше да си мълчи и до сега,но въпреки изгубеното време,продължаваме да сме на релсите!
Може да погледнеш и последния ми пост,няма лошо да се помирим,но Станишев караше трамвай!!! и продължават да са другари и наследници на Партията!От тази повреда не можем да се освободим!Болестната корозия на нацията е проблема!
Помирението е истината,защото доброто е градивната сила и тука трябва да погледнем към децата и това да ни обедини,за да ни има!

в тая държава става това което искат крадците

http://www.bnews.bg/article-5297

Толкова са могли, толкова винаги са можели, толкова могат и сега! Да не забравяме, че и сега ни управляват комунисти! Нищо не се е променило!Нисшите им помисли и мисли родиха тази реалност в България! Къде в тях извисеност като унищажават интелекта! Ръцете им са оцапани с кръв от години! Душите им пият енергията на народа и си мислят, че са лидери! Да, лидери са на ПАРАЗИТИТЕ!!!