Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: galinabg
Категория: Политика
Прочетен: 3396706
Постинги: 193
Коментари: 4461
Гласове: 21835
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
28.01.2010 12:05 - ЕДНО ПИСМО....БЕЗ КОМЕНТАР
Автор: galinabg Категория: Политика   
Прочетен: 13101 Коментари: 24 Гласове:
21


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
image
Едно непубликувано във в. „Труд” писмо
imageИзточник: http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=10020598

Малко преди Нова година получих две писма от Стефан Вълков, един от основателите на „Независимото дружество за защита правата на човека” (НДЗПЧ) и негов председател след смъртта на Илия Минев.

Стефан  Вълков е дългогодишен политически затворник, участник в горянското движение и т. нар. „асеновградска конспирация”. Той е от малцината, които с гордост могат да кажат: „Опазих името си чисто”, отказвайки многократно на предлаганото „сътрудничество” на мъчителите си в комунистическия затвор. Отказ, заплатен включително с цената на пречупен гръбначен стълб. Достойнството му обаче остава непрекършено и именно то държи гръбнака му изправен и до ден днешен.

Едно от писмата се оказа отворено писмо на г-н Вълков до Ахмед Доган, писано през 2004 година и изпратено до в. „Труд” за публикация, но ... (има ли изненадани?) непубликувано. Писмото е писано по повод интервю на Валерия Велева с Ахмед Доган на 10 ноември 2004.

Г-н  Вълков ми предложи да го публикувам и  мисля, че сега - 25 години от драматичните събития, станали през зимата на 1984/85г., когато престъпните комунистически властници принудително подменят собствените, бащините и фамилните имена на над 850 хиляди наши съотечественици, включително и на вече починалите, то е по-актуално от всякога, защото осветява важни събития.

                                                      Даниела Горчева,  списание „Диалог”, Холандия 

ОТВОРЕНО  ПИСМО НА СТЕФАН ВЪЛКОВ ДО АХМЕД ДОГАН 

Господине, в интервю от 10.11.2004 г. журналистката  от в-к "Труд" Валерия Велева Ви задава въпроса: "Г-н Доган, защо на 15-та година от 10 ноември се разгоря спорът чия е тази дата? И БСП, и СДС, и д-р Желев не си я дават."

В отговора и в цялото интервю се съдържат много неистини, манипулации и  внушения, които ме принудиха да отправя това открито писмо до един от поредните „герои на нашето време”, който също обича да говори за морал и да скромничи.

На въпрос: "Защо мълчите за Вашия принос за 10.11.1989 г. Нали на 10 ноември сте  в килия? "Смъртен", така ли?", Вие отговаряте: "Не е морално човек да самоизтъква заслугите си."

 И заобикаляйки  срамежливо баснята със "смъртната  килия" добавяте: "След 42 дни  ме освободиха от затвора и се включих в политиката."

Аз не принадлежа нито на СДС или на д-р Желев, нито на БСП и най-малко на 
ДПС. Ще започна малко по-отрано от времето, когато ДПС не съществуваше, нито СДС, когато БСП беше БКП, а д-р Желев не беше издал "Фашизмът" в издателството на комсомолците.

Другарю Доганов, верно е, че в България нямаше Унгарска революция (1956), нито Чехословашка пролет (1968) или "Солидарност" (1980-1989), но у нас имаше хиляди конспирации срещу болшевишката диктатура през целия период на съществуване на така нар. тоталитарен комунистически режим от 1944 до 1989 г. Вие къде бяхте през тези 45 години, др. Доган? Били сте дете, после юноша и в края им от Ахмед Доган Ви превърнаха в ... Меди Доганов.

Оказахте  ли някаква съпротива, както това сториха хиляди мюсюлмани в България, някои от които дадоха и живота си за вярата си? Или... клекнахте и предоставихте на господарите си да Ви стъкмят "биографийката"?

За какъв  морал и за какви заслуги говорите, др. Доганов? В интервюто си казвате: Голямият принос на "турското съпротивително движение" бе, че ние подготвихме  майските събития през 1989 г. Именно подготовката на майските събития аз смятам за свой най-голям личен политически принос."

Кендене гел, г-н Доганов! (Елате  на себе си!)

Вие или  сте гледали много пъти филма "Фанфан Лалето", или любимият Ви герой е барон Мюнхаузен, щом сте съумели да поемете от затвора ръководството на "турското съпротивително движение". За изтрезняване бих Ви препоръчал да прочетете книгата "Шести отдел" (на V1-то у-ние на ДС) от последния му шеф Димитър Иванов. В нея той пише, че ДС е внедрила 13 свои кадрови ченгета в ръководството на така нар. турско съпротивително движение (стр. 98, 99). Вие сред тях ли бяхте или сте четиринадесетият?

Не злоупотребявайте с деликатността на журналистите, другарю "Сава" и по-добре разкажете  на лековерните си мющурии как се превърнахте в съвременен след-десетоноемврийски богаташ? Откъде натрупахте имоти и парици за тежка сватба, на която дори такива като покойния Илия Павлов биха завидяли? Нали сам споделяте, че на политическата сцена сте се появил в едно пуловерче, плетено от баба Ви от „домашна вълнена прежда"? Какъв е тоя Ваш морал, който Ви позволява да се возите по родопските чукари с "Мерцедеси", издокаран в копринени костюми пред тънещия в нищета Ваш "електорат"?

В интервюто  си Вие заявявате безпрекословно: "В началото ние нямахме опозиция", наверно спомняйки си за отгледаните като бройлери от БКП опозиционери, които тя покани на така нар. Кръгла маса и с чувство на превъзходство заявявате: "Аз не съм само наблюдател, аз съм участник в тези събития." Но това което пресели манджата, злоупотреби с търпението ми и предизвика моя отговор, е нахалното Ви, за да не кажа кощунствено твърдение: "Десницата няма реално изстрадана биография."

Това вече е непоносимо и отиващо зад  последния предел на всичко допустимо, другарю "Сава"? Сега ще разберете защо. Дано моят разказ Ви върне към реалността и никога повече не проговорите за изстрадани биографии.

Моят антикомунизъм  започва от 1939 г. като легионер. На 9 септември 1944 г., на 19-годишна възраст бях задържан и пребит на няколко пъти. Без следствие и обвинение, тези на които по-кьсно ще служите, ме изпратиха в пловдивския затвор. От там - в първия концлагер на "нова България" край гара Белица, после в Дупница и накрая в София. "Освободиха ме" на 31.12.1945 г., за да ме мобилизират като трудовак. Не излезнал още от казармата, бях арестуван като горянин във връзка с асеновградската конспирация и смъртната ми присъда замениха с доживотна, поради младежката ми възраст. По същата конспирация бяха издадени 13 смъртни присъди. 11 от тях бяха изпълнени. Двама оставиха на доживот, защото бяха над 70 години.

От тази присъда изтърпях 15 години при усилено  строг режим. Вие, многострадални другарю  Доганов, може би не знаете, че освен  строг, има и усилено строг  режим? След като отново ме "освободиха" в края на 1962 г., бях съден още два пъти и така ми се събраха общо 21 години затвор, за чиито ужаси фантазията Ви е бледна.

Това  изстрадана биография  ли е или стъкмена, др. "Сава"?

В допълнение ще кажа (колкото и нескромно да Ви прозвучи), че изпитите в тия ком-"университети" издържах блестящо – с цената на младост, здраве и живота дори. (Дадох многократни доказателства, че съм готов да го пожертвам в името на идеала и честта). Затова, би ми било обидно, ако някой поиска да сравнява Вашите и моите страдания. Не Ви обвинявам, че не са Ви изпращали в последния кръг на болшевишкия ад, но не мога и не бива да Ви се прощава, затова че сте приели копоите на ДС да Ви снабдят с агентурен псевдоним "Сава". Наверно знаете, че до 31.12.1962 година, ние политическите затворници изпитвахме най-дълбоко презрение и отвращение кьм нещатните доносници на ДС и ги изолирахме.

В по-раншно свое интервю бяхте казали, че ДС оказва чест на всеки, към когото протяга своя мефистофелски договор. И неколкократно обещавахте да повдигнете воала над сътрудничеството Ви с тайната полиция на диктатурата, но засега това си остава в областта на моабетите и локумите. В същата книга обаче, на стр. 280 е поместена снимка, доказваща, че Вие продължавате да "изстрадвате биографията си и "след 10 ноември". Тя е от 1995 г. и на нея сте на коктейл с неколцина от видните български чекисти или гестаповци (както Ви се хареса): с генералите Любен Гоцев и Владо Тодоров, с полковник Димитър Иванов и др. подобни. Митко "Гестапото" е снабдил тоста ви с текст, който не се нуждае от никакви коментари: "Старото партньорство на нови релси..."

Следват поименно част от участниците в юдинското  хоро върху повалената снага на българския народ (включая „възроденото” от тях турско малцинство). Това е още една разлика в нашия и Вашия морал...

Но  да се върна към  пътеките на нашата Голгота.

През 1950-1953 г. в новия Шуменски затвор властта  събра своите най-голями врагове  сред политическите затворници от всички затвори. Тези от чието влияние се страхуваше. Сред тях бяха Осман Калъч (директор на религиозното училище в Шумен), Мехмед Фуад - секретар в консулството в Бургас, агронома от Нови-Пазар Лютви, бай Фехти от Русе и други, общо около двадесет честни граждани и политически затворници от турското малцинство. С повечето от тях се сближихме и станахме приятели за цял живот. И сега, след толкова години, аз си спомням за тях с отлични чувства...

През следващите години такъв "елитен" затвор стана  пазарджишкият и най-вече неговото наказателно отделение "Зад завесата", създадено за да умъртвява политически, морално или физически противниците на режима. Там бяха концентрирани представители на цялата палитра в българския политически и обществен живот - от крайната десница до крайната левица. В килиите и по карето можеха да се срещнат представителите на ОФ-опозиция от БЗНС Ангел Держански и Борис Бумбаров, Иван Костов и Мишел Михайлов, Димитър Гичев и Евтим Арсов, от социалдемократите Коста Лулчев и Иван Копринков, Петър Брадков и д-р Петър Дертлиев. В това отделение ДС беше събрала и цвета на легионерите сред които младия тогава Васил Иванов Златарев - юрист и председател на националния студентски съюз (1941 -1944).

Тук бяха Йосиф  Робев и Димчо Соколов от Социалното движение на Цанков, можеше да се разговаря и спори с единствените попаднали в затрорите, макар и по монтирани процеси, политически и финансови дейци на едрия български капитал Атанас Буров и инж. Губиделников (80-годишният Буров беше съден за... бягство през границата). Сред това множество от мислещи и борещи се и в условията на тюрмата личности, наред с няколкото български генерали (Иван Вълков, Димитър Мустаков, Кирил Станчев и др.) или католическите и протестантски свещеници, можеха да се видят и хората на крайната левица като троцкиста Димитър Гачев или анархиста Васил Тодоров - Народа. Всяка от тези личности беше изстрадала своята биография. Сред нас имаше даже и комунисти от Трайчо Костовия процес като Петър Семерджиев, Иван Тутев и др., които за жалост продължиха да служат на диктатурата било като Вас другарю с псевдонима, било като култ-съветници. (За гавра с културата, културен съвет се наричаше сборището от безцветни капитуланти, чиято незавидна роля беше да помагат в "превъзпитанието" или по-точно в духовното умъртвяване на сьзатворниците си).

През есента на 1956 година по решение на политбюро  на БКП държавна сигурност, ползвайки "богатия съветски опит", създаде  в Пазарджишкия и Плевенския затвори  отделения с унищожителен режим  за "непоправимите" си врагове. Причината за изолирането им беше да не влияят и да не поддържат борческия дух на пленниците на диктатурата. В Южното крило на третия етаж на затвора в гр. Пазарджик, освен някои от гореупоменатите "елитни" затворници, които идваха и си отиваха по за няколко месеца, постоянен "инвентар" на новосъздаденото наказателно отделение бяха трима легионери и трима анархисти. Ще спомена само две имена - на легионера Илия Минев и на анархиста Коста Стоянов от село Бистра (Търговищко). Първият е човекът с най-много наказания в карцерите, прекарал общо 25 години в затвора и други 8 години "на свобода" като интерниран в Делиормана. Вторият проведе най-дългата гладна стачка. От втория месец започна изкуственото му хранене, което продължи две години. Изпратен от ДС в лудницата, той бе ликвидиран като "по погрешка" вкарват маркуча вместо в хранопровода, в... белите му дробове. В пазарджишкото наказателно отделение бе доведен до самоубийство и земеделският деятел Евтим Арсов. Изправен пред избора да се опозори като капитулира или да умре за идеите си, той си надяна примката на шията на 2 февруари 1959 г. и отиде в пантеона на загиналите за свободата на българския народ. Други от наказаните в Пазарджишкия затвор през 1956-1959 г. изгубиха разсъдъка си в неравната борба с тиранията (в сравнение с която, другарю Доганов, турското робство си е една истинска демокрация). Този затвор остана с печалната си слава чак до "великия ден" на промяната през ноември 1989 г. До края той продължи да бъде безкръвната касапница на палачите, на които Вие служихте, др. "Сава". В него бе умъртвен и отвлеченият от Дания български политически емигрант Арсов. Там намери смъртта си вследствие нечовешки побоища и журналиста Георги Заркин. Това са само някои от незнайните герои, които загинаха в борбата с маркс-ленинското мракобесие, чиито имена припомням и които и до днес са премълчавани при "тържествените зари". Други ще удължат километрическия мартиролог на падналите за свободата през 1944-1989 г.

И накрая, другарю  Доганов, ще си позволя да попълня  дупките на Вашата памет с другото зловещо режимно отделение в плевенския затвор, където през 1956-1960 г. продължи нашата борба за човешко достойнство срещу назначения за целта садист и олигофрен майор Бакърджиев, който току що се беше завърнал от опреснителни курсове в СССР за инквизиции и унищожение на... вързани хора.

Там, след Унгарската революция от октомври 1956 г., плевенските  убийци ме 
смазаха от бой, счупиха ми прешлен и предизвикаха образуването на дискова херния, но това е "дребнотемие", по което тук няма да продължавам.

В първата  фаза на инквизициите бяхме уединени 9 затворници в три килии по трима  души: Димитър Гичев - десен земеделец, Милан Дренчев - ляв земеделец  и Любен Балъков - легионер; във втората килия Тома Мартинов – десен земеделец, Манол Зографов - ляв земеделец и Васил Златарев - легионер; в третата троцкиста Димитър Гачев и двама легионери - Васил Узунов и моя милост. Всички бяхме лежали до тогава над 10 години в затворите, а до края на Златарев се събраха 19 години и на Узунов от Чирпан 28 години и 8 месеца! На Гачев, с излежаното преди 9.9.1944 г., му се бяха събрали 24 години, от които 2/3 в условията на "народна демокрация"... След като и този режим не даде търсения резултат - вдигане на бялото знаме на предателството - от София наредиха на Бакърджиев да приложи възможно най-нечовешкия наказателен режим. Димитър Гичев, Васил Златарев, Стефан Вълков, Васил Узунов и Любен Балъков бяхме свалени на първия етаж и изолирани всеки поотделно в така нар. смъртни килии. Лишени от всичко - от колети и лавка за покупка на храна, от кореспонденция и свиждане с близките ни, от книги и вестници, със забрана дори на надзирателите да разговарят с нас, ние преживяхме през 1958-1960 година жестокости и ужаси, които никой нормален човешки ум не може да приеме, че са възможни през втората половина на XX век в претендиращата за цивилизованост малка страна от Източно-европейската част на социалистическия ГУЛАГ.

Крайният  резултат беше, че всички ние легионерите, които бяхме по-млади (тогава 35-38 годишни), останахме бездетни. Това са част от щрихите на нашите "неизстрадани биографии", другарю "Сава".

В заключение мога да Ви припомня кои основаха и  първото "неформално" Независимо Дружество за Защита на Правата на Човека (НДЗПЧ) на 16 януари 1988 г. в Саранево - родния град на Илия Минев, с участието на пишещия Ви тези редове и други такива с "неизстрадани биографии".

Това е  действителното, а не съчинено... положение, другарю "Сава"". Такава е истинската история на съпротивата срещу  болшевишката диктатура и истината за изстраданите идеали и дела на участниците в нея. "Останалото, както казва поетът, е измама." Що се отнася до собствеността върху 10 ноември – за нея няма да спорим. Аз съм от тези, които мислят, че българският народ още няма своята голяма дата. Неговият Великден е в бъдещето и той ПРЕДСТОИ! 

Асеновград, 24.11.2004 г.          Без почит: Стефан Ив. ВЪЛКОВ 
 


Тагове:   ДПС,   писмо,   Ахмед Доган,   едно,


Гласувай:
21



Спечели и ти от своя блог!
1. haralanov - Писмото на г-н Вълков...
28.01.2010 12:23
Здравей,Галя!
През годините съм се начел на ,,отворени писма,,.От кого ли не,до кого ли не..?!Общия резултат от всичките писания е НИКАКЪВ.Разчита се на съвест,на морал,на малко останала човечност.Обаче се вижда,че нищо не е останало!Прекрасно разбирам г-н Вълков.Прекрасно разбирам и защо в.Труп не е пуснал това писмо.Но и да го бяха отпечатали...Все тая!Спомням си...Било е точно преди изборите 2005г.Във в.Про&АНТИ някакви стари монархисти пишеха писмо с надежда до Крадлив дедо.Надяваха се в последната секунда той да не се коалира с комунистите.Някаква ,,историческа справедливост,, да възтържествува.Разбира се,че и това не се случи!Омерзен съм от всички тези в,които не е останало нищо човешко!
цитирай
2. galinabg - Недей така...
28.01.2010 12:34
haralanov написа:
Здравей,Галя!
През годините съм се начел на ,,отворени писма,,.От кого ли не,до кого ли не..?!Общия резултат от всичките писания е НИКАКЪВ.Разчита се на съвест,на морал,на малко останала човечност.Обаче се вижда,че нищо не е останало!Прекрасно разбирам г-н Вълков.Прекрасно разбирам и защо в.Труп не е пуснал това писмо.Но и да го бяха отпечатали...Все тая!Спомням си...Било е точно преди изборите 2005г.Във в.Про&АНТИ някакви стари монархисти пишеха писмо с надежда до Крадлив дедо.Надяваха се в последната секунда той да не се коалира с комунистите.Някаква ,,историческа справедливост,, да възтържествува.Разбира се,че и това не се случи!Омерзен съм от всички тези в,които не е останало нищо човешко!


Минчо, няма да споря с теб. Сигурно си имаш своите основания да мислиш така. ОК. Ще ти кажа само, че ако ние с теб бяхме живяла по времето, за което говори Стефан Вълков щяхме да сме там, където е бил той! Как мислриш?!
цитирай
3. veninski - Стефан Вълков е един истински бъ...
28.01.2010 13:03
Стефан Вълков е един истински българин...
Поздравление за постинга!
цитирай
4. galinabg - Стефан Вълков е един истински бъ...
28.01.2010 13:10
veninski написа:
Стефан Вълков е един истински българин...
Поздравление за постинга!


Така е!
Каквото и да кажа за него, за Илия Минев и за другите, за които той разказва, ще бъде недостатъчно и празнодумие.
Просто поклон!
цитирай
5. haralanov - Не знам,Галя...
28.01.2010 13:15
Само знам,че в историята АКО не съществува!Всичко е въпрос на предположения.Дааа,на страната на г-н Вълков съм,даааа,всеки морален жест си заслужава!Проблемът е,че нищо не произтича!Между другото,това не е единственото отворено писмо до Ахмед Доган.Пак през годините съм чел доста такива до него.В резултат...Стигна се до ,,летяща чиния,,.Не знам как ще го намеря този текст но си струва да бъде постнат в блога и да бъде прочетен от повече хора.Как по време на Гражданската война в Испания(1936-1939)в резултат на изследвания и опити,група медици и психиатри достигат до направо невероятен извод!Че двете полу-кълба на мозъка на хората симпатизиращи на Монархията и Републиката(респективно дясно-ляво в политиката)са напълно различни.За мнозина този извод може да звучи расистки.Може и да е несериозен.Лъжа дори...Но някак си винаги има хора лесно мимикриращи и пречупващи се.И други,които въпреки обстоятелствата,запазват своята вътрешна духовна и душевна сила.Можел ли е г-н Вълков да тръгне по друг път..?Можел е но не го е направил!Можел ли е г-н Доган да отхвърли зависимостта си от своите господари от ДС..?Могъл е но не го е направил!Въпросът е наистина защо така се е случило при двамата..?
цитирай
6. plamenshopov - Стефан Вълков
28.01.2010 15:10
Жалко, че много малко знаем за тези хора.
цитирай
7. galinabg - като изповед пред българския на...
28.01.2010 15:13
andrei написа:
като изповед пред българския народ.Преживяното в килиите на комунистическите мракобесници и тези, на които са отнели живота по най-садистичен начин,е послание към нас,никога да не забравяме истинската същност на комунизма и облика на неговите носители.Да,формално то е написано до негодника Доган,но посланието е към всички нас и към бъдещият ни неизживян катарзис.За разлика от други народи, ние не сме преживели никога в своята история такъв катарзис и затова животът,който живеем е полу живот.Демокрацията е полу демокрация,свободата е полу свобода.Хора,като Илия Минев и Стефан Вълков са отстоявали с цената на живота си своите възгледи и в личностен план те са постигнали този катарзис.Посланието е към нас и нашият днешен избор.


Точно така, Андрей, ПОСЛАНИЕ! КЪМ ВСИЧКИ НИ!
" Що се отнася до собствеността върху 10 ноември – за нея няма да спорим. Аз съм от тези, които мислят, че българският народ още няма своята голяма дата. Неговият Великден е в бъдещето и той ПРЕДСТОИ!
Дано!
цитирай
8. galinabg - Жалко, че много малко знаем за тези ...
28.01.2010 15:15
plamenshopov написа:
Жалко, че много малко знаем за тези хора.


Пламене, прочети и това: http://galinabg.blog.bg/politika/2009/11/02/neizbodeni-ochi-istoriia-prisyda.427665

Душата ме боли! Крещи и стене....
цитирай
9. plamenshopov - Благодаря!
28.01.2010 16:32
Да благодарим на Бога за тези хора и Бог да благослови тези от тях, които са живи със здраве, радост и милост.
цитирай
10. tit - Това писмо е до нас! Добре, че все ...
28.01.2010 17:04
Това писмо е до нас!
Добре,че все пак го получихме!:)
Сега трябва да го осъзнаем...
цитирай
11. galinabg - Това писмо е до нас! Добре, че все ...
28.01.2010 17:08
tit написа:
Това писмо е до нас!
Добре,че все пак го получихме!:)
Сега трябва да го осъзнаем...


Да, Тит, безценно е! Това писмо, Историята на Григор Симов, животът и делото на Илия Минев - може би единственото смислено нещо от този преход. Дори само, за да получим това писмо, макар и късно, си е струвал този 20-годишен идиотски период.
Въпреки че!!!....срещата ни с тези хора трябваше да бъде направена още при правителството на Филип Димитров!
цитирай
12. анонимен - Bai STefane popitai Ivan Kostov, Boiko Borisov i Ceca ot Pleven
28.01.2010 20:07
kyde sa bili predi 10, na 10 i sled 10 Noemvri.

za Zar Drvoiad, Nu=Pogodi i Ahmak Tigan nie si znaeme.

tolkoz mnogo syzaliavam ce ne te poznavam, ami moga samo da te 4eta.

ti si geroi 4e si prezivial vsi4ko towa i enciklopedia sybrala tolkoz sydbi.

majnata mu na Agja Fener Zumbul Giuvendiata Ahmak Tigan!
цитирай
13. libertybell - Галя,
28.01.2010 21:25
иска ми се да кажа, че повече хора ще осъзнаят написаното и ще отворят очи за същността на комунистическата диктатура, в която живяхме... но честно казано вече нямам надежда.
Това не означава, че опитите за пробуждане на съвестта на мнозинството трябва да престанат, напротив!
цитирай
14. bapha - Благодаря ти Галина...
28.01.2010 23:19
Има неща, за които думите са слаби...
Благодаря ти...
цитирай
15. rat - Нима в това писмо има нещо ново? ...
29.01.2010 10:28
Нима в това писмо има нещо ново?
Нима тук има нещо, което не знаем?
Нима това писмо ще промени нещо?
Невежеството е насякъде около нас.
Нищо не може да се промени.
На гребена на вълната винаги се носят боклуците, и така е откакто свят светува.
цитирай
16. flyco - !
29.01.2010 11:58
Поздравления за публикацията и разпространението! Това е история, която не трябва да изчезне, още повече да бъде подменена. Специални поздрави за Даниела!
цитирай
17. bovari - Тези хора имат право не само да разказват миналото.
29.01.2010 12:29
Имат право и да критикуват настоящето!
Наше задължение е да се вслушваме в думите им.

Впечатли ме цялата разказана история, а думите "Крайният резултат беше, че всички ние легионерите, които бяхме по-млади (тогава 35-38 годишни), останахме бездетни."
удариха като мълния в съзнанието ми. Вярвам, че всичко, което сте направили не е напразно!, то е храна за много след вас, защото има много път да извървим до мечтата ви. Много.

Благодаря за възможността на науча.
Поклон пред тези велики българи!
цитирай
18. konstant7 - Благодаря Галя !
31.01.2010 10:47
Да tit е права , писмото е до всички нас.Послание до съвестта ни и звучи като камбана там "Хора бдете" ,
да не се повтори никога това !
Задължени сме към тези които са си отишли преди нас , и отговорни към идващите след нас .
цитирай
19. анонимен - За ужасите
01.02.2010 13:21
Добре сте сторили с писмото. От Вас е тръгнало. Почтенните ще Ви благодарят, нищо че са малцина...един да беше, за Истината е достатъчно.
Небето е обърнато, времето се е затворило в кръг, чиито център - по древна, но умопостижима представа, - е никъде, а окръжността навсякъде... Времето...когато на "...на крадеца се пада богатство, на наглия - почести, на подлеца - длъжности, на глупаците - красота, на нищожния - победи, на невежия - похвали..." - е написал един драматично пристрастен към Истината монах от средновековието. Нека отминем аналогията, да не изпаднем в баналност...

Друго голямо, голямо писмо, подвързано в книга, се появи наскоро за убийства, на слезлите от горите комунисти, в село край река Стряма...Авторката, Надежда Любенова, вече престаряла жена... Човечеството винаги е било навестявано от чудовища. През миналия век и през друго време, ужасите не са отминавали нашите земи.

Странно е, както казват мнозина наши съграждани, българското търпение, покорството, предателството и т.н. Винаги ще извадят от историята лика на поп Кръстьо, ще се намери писач да го опише/"Великденско вино"/ като окаян предател, без авторът и тия в залата на театъра да забележат, че липсват доказателства за предателство...Фуше започнал като участник във Революцията е записал в Историята 18 предателства, включително и към Наполеон, но французите не са загубили самочувствието си на първи реформатори в новата Европейска история...
Очевидно, това което се случва е въпрос на знания. Можем да се върнем мъничко назад - към Възрожденското влечение за знания, към неизтребимото желание децата ни да ходят на училище...Иначе, българи, а не мюсюлмани са извършили убийствата в селото край р.Стряма...

А г-Вълов ни напомня и нещо друго: силно, много силно е било Злото, след комунистическия преврат през 1944 г.
Пази Боже!, от изящни, знаещи, научно образовани злодеи!..
цитирай
20. анонимен - За ужасите
01.02.2010 13:25
Не е "анонимен", а е "Podroumche"=
цитирай
21. анонимен - Надежда Любенова
01.02.2010 16:08
Ако можете публикувайте писмото или част от него. Благодаря и Бог да ви благослови.
цитирай
22. lambo - Крайния резултат
25.02.2010 13:21
"Крайният резултат беше, че всички ние легионерите, които бяхме по-млади (тогава 35-38 годишни), останахме бездетни. "

Това е било една от целите. Но главната цел е пояснена в инструкцията на ЦРУ-София, когато през 1989 г. поема власта над БГ от КГБ. По смисъл :

"Всички които са участвали в анти-комунистическата съпротива,
както и тези партийни и безпартийни, които са изказвали критични или независими мнения,
В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ ДА НЕ СЕ ДОПУСКАТ ДО ВЛАСТА"
цитирай
23. strannica - Уффф...
05.07.2010 12:37
rat написа:
Нима в това писмо има нещо ново?
Нима тук има нещо, което не знаем?
Нима това писмо ще промени нещо?
Невежеството е насякъде около нас.
Нищо не може да се промени.
На гребена на вълната винаги се носят боклуците, и така е откакто свят светува.


Подобно мислене е точно толкова цинично, тъпо и перверзно, колкото е и комунистическата идеология.

Нито едно усилие не остава без резултат. Друг е въпросът, че на много философстващи умници им се иска от минимално еднократно усилие да последва максимален резултат. Ами не става така.
И капка може да пробие камък. Познайте как?

"Всички които са участвали в анти-комунистическата съпротива,
както и тези партийни и безпартийни, които са изказвали критични или независими мнения,
В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ ДА НЕ СЕ ДОПУСКАТ ДО ВЛАСТА"

Това е фундаменталната беда на България от самото началото на "прехода", която и определя целия му характер.
Вместо "Всички, които са участвали в ДКМС и БКП от ниво вузовски, заводски комитет нагоре
В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ ДА НЕ СЕ ДОПУСКАТ ДО ВЛАСТТА"...
Това са хора с непоправимо изкривено мислене, които са на всички ключови позиции и днес.
цитирай
24. eltimir - Не е заради Доган
21.11.2011 07:05
Познавам бай Стефан добре. Не съм го виждал доста време, някога бяхме много близки. Още от затвора се познаваме, ходили сме многократно със съпругата ми в дома му, в Асенавград.
Казвам това, за да се знае, че не говоря наизуст. Та бай Стефан прекрасно съзнава, че тоя морален деградант Доган няма да трепне. Но други турци, а и помаци, които вярват на Доган - те няма ли да се размислят? Защото много от тях познават и Стефан Вълков от затворите и не допускам някой от тях да каже лоша дума за него. Та когато говорим и пишем срещу Доган, срещу Бойко Борисов, срещу Иван Костов, Георги Първанов или който и да било от грабителската "политическа класа", ние не разчитаме на тяхната съвест и на техния морал. Такъв те нямат. Ние разчитаме да ни чуят наивниците, които все още си въобразяват, че у политиците ни е останало нещо човешко.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене