Блогрол
1. ДОМЪТ НА ОТЕЦ ИВАН
2. ВЪВ ФЕЙСБУК-"ДА ПОДКРЕПИМ БЛАГОРОДНАТА МИСИЯ НА ОТЕЦ ИВАН"
3. БЛОГЪТ НА ИВО ИНДЖЕВ
4. Откровения.com
5. Подписка в памет на Едуард Генов. Нека една уличка в София, където той живееше, носи неговото име!
6. ГЕРИ Е СТРАХОТНА
7. ДАНИЕЛ МИТОВ
8. Мария Николова - divini
9. Блогът на Ангел Станоев-gantree
10. Блогът на Димитър Петров-thetrooper
11. ДЕСНИ ВРЪЗКИ
12. Блогът на Ciele...За Любовта....
13. Блогът на Ваня Панайотова
14. Музикална страница
15. Лили, прекрасна си!
16. АКО БЯХ....
17. УДИВИТЕЛНО
18. Блогът на gothic-Музика
19. С вкус на боровинки
20. Блогът на sestra - Creep
21. http://pravoconsult.blog.bg
22. ЗА ЛАГЕРИТЕ....
23. Блогът на Chara
24. R.I.P.! Ева Звездева - fantangero0000 !
2. ВЪВ ФЕЙСБУК-"ДА ПОДКРЕПИМ БЛАГОРОДНАТА МИСИЯ НА ОТЕЦ ИВАН"
3. БЛОГЪТ НА ИВО ИНДЖЕВ
4. Откровения.com
5. Подписка в памет на Едуард Генов. Нека една уличка в София, където той живееше, носи неговото име!
6. ГЕРИ Е СТРАХОТНА
7. ДАНИЕЛ МИТОВ
8. Мария Николова - divini
9. Блогът на Ангел Станоев-gantree
10. Блогът на Димитър Петров-thetrooper
11. ДЕСНИ ВРЪЗКИ
12. Блогът на Ciele...За Любовта....
13. Блогът на Ваня Панайотова
14. Музикална страница
15. Лили, прекрасна си!
16. АКО БЯХ....
17. УДИВИТЕЛНО
18. Блогът на gothic-Музика
19. С вкус на боровинки
20. Блогът на sestra - Creep
21. http://pravoconsult.blog.bg
22. ЗА ЛАГЕРИТЕ....
23. Блогът на Chara
24. R.I.P.! Ева Звездева - fantangero0000 !
Постинг
30.10.2009 21:15 -
ТЯ... СЛЕД 20 ГОДИНИ... И 10-ТИ НОЕМВРИ
Автор: galinabg
Категория: Политика
Прочетен: 45030 Коментари: 84 Гласове:
Последна промяна: 31.10.2009 22:30
Прочетен: 45030 Коментари: 84 Гласове:
27
Последна промяна: 31.10.2009 22:30
Тя харесваше хубавото уиски. Особено в моменти на емоционална синусоида. Без значение от посоката на кривата.
*******
Напоследък все по-често се замисляше за един огромен отрязък от живота си. Първоначално се вторачваше в съдържанието от файла „лични”, но постепенно фактите от там я насочваха към един от другите, с нещо като заглавие „обществено-политическите процеси”. Част от неговото съдържание беше писала лично, друга част бяха записки по разкази на очевидци, трета – copy – paste информация от медиите, четвърта слухове и факти от партийните централи.
Връзката между двата файла беше очевидна. И тя го осъзнаваше все по-интензивно. Много от обстоятелствата във втория сега се оказваха причина за решенията и действията й в първия.
20 години. Не, не беше самота.
Самотата май тепърва започваше.
Но това е друга тема.
Осъзнаваха ли хората колко са 20 години от живота им?
******
Днешният мрачен октомврийски ден се оказа тягостно-удобен за връщане на лентата. Наближаването на 10-ти ноември, с 20 – годишна давност от едни исторически събития, не й даваше мира.
Гледката към Витоша беше твърде подтискаща. Планината се беше свила като в пелена от полумъгла. Похлупена от тъмно-черно-сивосини облаци.
Уискито в чашата я замисляше още повече.
*****
Точно преди 20 години по това време беше започнала 3- ти курс в Института. И вече с бебе на 10 месеца.
Два пъти беше отказвала на партийния секретар на курса да подаде молба за членство в БКП. Оправдаваше се с бременността, а после с бебето. Но все по-натрапливо си самоговореше, че ще трябва да го стори. Замисляше се над думите му, че „без партийна книжка работа ще гледа през крив макарон”. Но все отлагаше. Като че знаеше, усещаше, че не иска и няма да й е нужна тази книжка. Пък си беше опърничава от малка. И някак си прозираше и нещата, и хората стряскащо точно. За нея. Хората и тогава не я разбираха.
*****
Отпиваше бавно от Джони-то. И пушеше. Напоследък твърде много. Сама се критикуваше. Този път се загледа в близкия план през прозореца. Жълто.червено-кафявите листа на короните на дърветата на отсрещната страна на тротоара я замислиха за хода на живота.
Пролетта като детство,
лятото като младост,
есента .....като годините й сега.
Всички сезони са красиви, си мислеше. Усмихна се загадъчно-доволна – значи още съм хубава! Въпреки всичко, което й се беше случило и което беше преживяла.
*******
„Пленумът на БКП прие оставката на генералния секретар на партията и държавата Тодор Живков”. Горе-долу така звучеше информацията по БНТ. С кадри на зяпналия като фраснат с мокър парцал вожд . С каменно-лицемерните муцуни в президиума.
Тогава, да тогава, тя не разбра точно какво се е случило.
Новината, че е свален „Бае ти Тошо” вървеше от уста на уста и се повтаряше като мантра. Само че, значението на този факт щеше да й стане ясно месец-два по-късно.
Че и години.
За разлика от по-просветените Тя още не разбираше, че започва онази промяна, за която тайно си бе мечтала след поредното намаляване на поведението й, например, защото била инакомислеща.
Или когато тайничко под завивките сменяше късите и дългите вълни на татковия й транзистор „Сокол”, за да намери Гласът на Америка и Свободна Европа, за които беше чувала, че говорят Другата Истина. Или когато тайничко с едни приятели се събираха да слушат Бийтълс, в малкия провициален град. И още много пъти.
******
Докато мисилите й прескачаха във времето, клатушкайки леда в чашата с уиски, презареждаше страниците на Фейсбук и агенциите. Отвсякъде вече преливаше с интервюта за годишнината от 10-ти ноември. Четеше ги по ред, защото с днешна дата и събитията, и героите, и историите имаха различен образ и звучене. С много от героите се познаваше лично, а историите ги пречупваше през призмата на журналистическата й професия.
Това, което се беше „състояло” тогава нямаше вече нищо общо с това, за което си беше мечтала.
******
Спомни си за „С танковете да дойдат, да дойдат танковете” - прословутата реплика на Петър Младенов и опита за перефразирането й, за да звучи „Станко /Тодоров/ да дойде, да дойде Станко”. Цирк!
После Лукановата зима.
Правителството на Димитър Попов. „За Бога, братя, не купувайте”
После първото демократично правителство на СДС начело с Филип Димитров.
Вотът му на доверие!!!! И падането му.
На Беров. Хайде на мафията.
Мутрите. Днес добре облечени бизнесмени.
На Виденов. Банкрут и след банкрута пустош.
Боже, ами пирамидите!?
Май имаше и Ренета Инджова. Преди Виденов.
После дойде Софиянски. След едни други събития. Обсадата на Парламента на 4-ти януари 1997 година.
После избори. Правителството на Иван Костов.
******
Четеше „завалялите” интервюта по медиите и кръвта й се вдигаше в главата. Колко хора си даваха сметка за пропуснатото, изгубеното, невъзвратимото за тези 20 години? За фалша и за лицемерието?
За безбройните договорки „на тъмно”. За предателствата в името на преразпределението на парите – огромните пари, заради които народът на тази България беше съсипан и превърнат в електорални гласове. Единствено.
Съсипан до степен на пълна деградация и липса на ценности. Съсипан до невъзможност да осъзнае разпадането си като личност. Камо ли да прояви защитна реакци. Помръдване за живот, дори, само.
За всички навързани по веригата на предателството.
*******
В края на 2000-та си мислеше, че най-после светлината в тунела не е от идващия влак, когато „под сурдинка” започна все по-често да чува името на Симеон ІІ-ри. На Царя. Готвел се да се връща.
В началото на 2001-ва все по-открито.
До 6-ти април. Тронното слово. И 800-те дни.
Изборите. Еуфорията.
Дечицата в царските ръце. Снимки с възрастни жени и мъже останали верни на идеята за Царство България повече от половин век. Разтреперяни и с надежда.
За Спасение. От Него.
Победата. Безапелационна. Юпита.
Невнятни депутати събирани от кол и въже. Или пък супер –известни лица кълнящи се във вярност към Величеството.
Краят на 800-те дни.
Поредното разочарование. Огромно.
По-болезнено от всяко друго.
Логически водещо към 2005-та – победата на комунистическата партия, прекръстила се в социалистическа.
Сякаш Виденовото управление не е било. Никога.
И спестяванията им в банките им осигуряват охолен живот?
ДПС още по-силно от всякога. А бившият Цар – в ролята на коалиционен партньор.
Тройна коалиция. Разруха. И тотално обезумял народ.
До 7-ми юли 2009-та. ГЕРБ печели безапелационно и напълно предвидимо. Изненадани няма. Само репетирани възклицания за пред телевизионните камери и управляваните. Които пък са в транс от победата на бате Бойко.
********
Допиваше последните глътки от уиски-то.
Вместо поне малко опиянение усети още по-голяма болка. Вече знаеше, че преходът не е свършил.
Защото не е започвал.
Защото носталгията и спомените за „Бае Тошо” са по-живи от кадрите на филмовите ленти в архива /колкото е останал/.
Защото в най-добрият случай всичко започва от начало.
След 20 години.
Продължаваше да гледа багрите на есенните дървета.
И не искаше да си представя идващата зима.
И в живота й.
Децата й бяха почти на нейните години, когато започна всичко. Преди 20 години.
За тях започваше лятото. Колко ще бъде дълго то – зависеше от тях.
Но......, мислеше си, възможно ли е да рисуваш лято, когато никога не си имал пролет? А родителите ти са живели във време без цветове и багри на сезоните. 20 години.
*******
В това време звънна телефонът й. Обади й се един от много малкото й смислени приятели, които си беше открила сама. Искал да й каже мисъл на Абрахам Линкълн. Май на него?
Толкова беше вглъбена в мислите си, че не беше сигурна за името.
„Животът не се измерва с броя на годините, а с живота ни през тези години”.
Или нещо такова.......
*********
Ред е на Допълненията, които толкова обичам:
ТОВА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ ОТ НАЧАЛО ДО КРАЙ! НЕПРЕМЕННО!
http://bulgariancomments.blogspot.com/2009/10/blog-post_31.html
В едно с моите най-горещи поздравления към колегата ми Мерим Тенев!
*******
Напоследък все по-често се замисляше за един огромен отрязък от живота си. Първоначално се вторачваше в съдържанието от файла „лични”, но постепенно фактите от там я насочваха към един от другите, с нещо като заглавие „обществено-политическите процеси”. Част от неговото съдържание беше писала лично, друга част бяха записки по разкази на очевидци, трета – copy – paste информация от медиите, четвърта слухове и факти от партийните централи.
Връзката между двата файла беше очевидна. И тя го осъзнаваше все по-интензивно. Много от обстоятелствата във втория сега се оказваха причина за решенията и действията й в първия.
20 години. Не, не беше самота.
Самотата май тепърва започваше.
Но това е друга тема.
Осъзнаваха ли хората колко са 20 години от живота им?
******
Днешният мрачен октомврийски ден се оказа тягостно-удобен за връщане на лентата. Наближаването на 10-ти ноември, с 20 – годишна давност от едни исторически събития, не й даваше мира.
Гледката към Витоша беше твърде подтискаща. Планината се беше свила като в пелена от полумъгла. Похлупена от тъмно-черно-сивосини облаци.
Уискито в чашата я замисляше още повече.
*****
Точно преди 20 години по това време беше започнала 3- ти курс в Института. И вече с бебе на 10 месеца.
Два пъти беше отказвала на партийния секретар на курса да подаде молба за членство в БКП. Оправдаваше се с бременността, а после с бебето. Но все по-натрапливо си самоговореше, че ще трябва да го стори. Замисляше се над думите му, че „без партийна книжка работа ще гледа през крив макарон”. Но все отлагаше. Като че знаеше, усещаше, че не иска и няма да й е нужна тази книжка. Пък си беше опърничава от малка. И някак си прозираше и нещата, и хората стряскащо точно. За нея. Хората и тогава не я разбираха.
*****
Отпиваше бавно от Джони-то. И пушеше. Напоследък твърде много. Сама се критикуваше. Този път се загледа в близкия план през прозореца. Жълто.червено-кафявите листа на короните на дърветата на отсрещната страна на тротоара я замислиха за хода на живота.
Пролетта като детство,
лятото като младост,
есента .....като годините й сега.
Всички сезони са красиви, си мислеше. Усмихна се загадъчно-доволна – значи още съм хубава! Въпреки всичко, което й се беше случило и което беше преживяла.
*******
„Пленумът на БКП прие оставката на генералния секретар на партията и държавата Тодор Живков”. Горе-долу така звучеше информацията по БНТ. С кадри на зяпналия като фраснат с мокър парцал вожд . С каменно-лицемерните муцуни в президиума.
Тогава, да тогава, тя не разбра точно какво се е случило.
Новината, че е свален „Бае ти Тошо” вървеше от уста на уста и се повтаряше като мантра. Само че, значението на този факт щеше да й стане ясно месец-два по-късно.
Че и години.
За разлика от по-просветените Тя още не разбираше, че започва онази промяна, за която тайно си бе мечтала след поредното намаляване на поведението й, например, защото била инакомислеща.
Или когато тайничко под завивките сменяше късите и дългите вълни на татковия й транзистор „Сокол”, за да намери Гласът на Америка и Свободна Европа, за които беше чувала, че говорят Другата Истина. Или когато тайничко с едни приятели се събираха да слушат Бийтълс, в малкия провициален град. И още много пъти.
******
Докато мисилите й прескачаха във времето, клатушкайки леда в чашата с уиски, презареждаше страниците на Фейсбук и агенциите. Отвсякъде вече преливаше с интервюта за годишнината от 10-ти ноември. Четеше ги по ред, защото с днешна дата и събитията, и героите, и историите имаха различен образ и звучене. С много от героите се познаваше лично, а историите ги пречупваше през призмата на журналистическата й професия.
Това, което се беше „състояло” тогава нямаше вече нищо общо с това, за което си беше мечтала.
******
Спомни си за „С танковете да дойдат, да дойдат танковете” - прословутата реплика на Петър Младенов и опита за перефразирането й, за да звучи „Станко /Тодоров/ да дойде, да дойде Станко”. Цирк!
После Лукановата зима.
Правителството на Димитър Попов. „За Бога, братя, не купувайте”
После първото демократично правителство на СДС начело с Филип Димитров.
Вотът му на доверие!!!! И падането му.
На Беров. Хайде на мафията.
Мутрите. Днес добре облечени бизнесмени.
На Виденов. Банкрут и след банкрута пустош.
Боже, ами пирамидите!?
Май имаше и Ренета Инджова. Преди Виденов.
После дойде Софиянски. След едни други събития. Обсадата на Парламента на 4-ти януари 1997 година.
После избори. Правителството на Иван Костов.
******
Четеше „завалялите” интервюта по медиите и кръвта й се вдигаше в главата. Колко хора си даваха сметка за пропуснатото, изгубеното, невъзвратимото за тези 20 години? За фалша и за лицемерието?
За безбройните договорки „на тъмно”. За предателствата в името на преразпределението на парите – огромните пари, заради които народът на тази България беше съсипан и превърнат в електорални гласове. Единствено.
Съсипан до степен на пълна деградация и липса на ценности. Съсипан до невъзможност да осъзнае разпадането си като личност. Камо ли да прояви защитна реакци. Помръдване за живот, дори, само.
За всички навързани по веригата на предателството.
*******
В края на 2000-та си мислеше, че най-после светлината в тунела не е от идващия влак, когато „под сурдинка” започна все по-често да чува името на Симеон ІІ-ри. На Царя. Готвел се да се връща.
В началото на 2001-ва все по-открито.
До 6-ти април. Тронното слово. И 800-те дни.
Изборите. Еуфорията.
Дечицата в царските ръце. Снимки с възрастни жени и мъже останали верни на идеята за Царство България повече от половин век. Разтреперяни и с надежда.
За Спасение. От Него.
Победата. Безапелационна. Юпита.
Невнятни депутати събирани от кол и въже. Или пък супер –известни лица кълнящи се във вярност към Величеството.
Краят на 800-те дни.
Поредното разочарование. Огромно.
По-болезнено от всяко друго.
Логически водещо към 2005-та – победата на комунистическата партия, прекръстила се в социалистическа.
Сякаш Виденовото управление не е било. Никога.
И спестяванията им в банките им осигуряват охолен живот?
ДПС още по-силно от всякога. А бившият Цар – в ролята на коалиционен партньор.
Тройна коалиция. Разруха. И тотално обезумял народ.
До 7-ми юли 2009-та. ГЕРБ печели безапелационно и напълно предвидимо. Изненадани няма. Само репетирани възклицания за пред телевизионните камери и управляваните. Които пък са в транс от победата на бате Бойко.
********
Допиваше последните глътки от уиски-то.
Вместо поне малко опиянение усети още по-голяма болка. Вече знаеше, че преходът не е свършил.
Защото не е започвал.
Защото носталгията и спомените за „Бае Тошо” са по-живи от кадрите на филмовите ленти в архива /колкото е останал/.
Защото в най-добрият случай всичко започва от начало.
След 20 години.
Продължаваше да гледа багрите на есенните дървета.
И не искаше да си представя идващата зима.
И в живота й.
Децата й бяха почти на нейните години, когато започна всичко. Преди 20 години.
За тях започваше лятото. Колко ще бъде дълго то – зависеше от тях.
Но......, мислеше си, възможно ли е да рисуваш лято, когато никога не си имал пролет? А родителите ти са живели във време без цветове и багри на сезоните. 20 години.
*******
В това време звънна телефонът й. Обади й се един от много малкото й смислени приятели, които си беше открила сама. Искал да й каже мисъл на Абрахам Линкълн. Май на него?
Толкова беше вглъбена в мислите си, че не беше сигурна за името.
„Животът не се измерва с броя на годините, а с живота ни през тези години”.
Или нещо такова.......
*********
Ред е на Допълненията, които толкова обичам:
ТОВА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ ОТ НАЧАЛО ДО КРАЙ! НЕПРЕМЕННО!
http://bulgariancomments.blogspot.com/2009/10/blog-post_31.html
В едно с моите най-горещи поздравления към колегата ми Мерим Тенев!
Следващ постинг
Предишен постинг
Тотално обезумял народ!
цитирай
2.
анонимен -
съгласен
30.10.2009 21:41
30.10.2009 21:41
"Напълно съгласен с постинга",написа един от потърпевшите преживял тези 20 години преход- ох,няма ли край.......
цитирай
3.
анонимен -
П О З Д Р А В И!!!!!!!!!
30.10.2009 21:45
30.10.2009 21:45
"Вече знаеше, че преходът не е свършил.
Защото не е започвал."
Точка.
Или време за начало...
цитирайЗащото не е започвал."
Точка.
Или време за начало...
Поне аз не го виждам този край...
цитирайИ мен ме боли....Край има когато има начало! Имаме ли сили за ново е въпросът? Аз - да!
цитирайХайде да сложим началото и ....тогава ще мислим за край:) Поздрави!
цитирайДа, Ев, време за начало! Готова ли си?
цитирай
8.
анонимен -
Аз съм готова, защото искам
30.10.2009 21:58
30.10.2009 21:58
най-накрая да живея достойно и защото няма да позволя на ПРЕДАТЕЛСТВОТО към народа до момента да ме превърне в апатична и мрънкаща лелка. Готова съм да работя с всички сили и да дам всичко, на което съм способна, ако зная, че има ДЪРЖАВНИЦИ начело на страната ни! В думите с главни букви съм вложила всичкото си разочарование, болка, надежди и вяра! Най-важното е да започнем начисто и да знаем от къде тръгваме. След това трябва да разберем къде искаме да стигнем.
цитирайНо пък наблюденията ми са,че хората около мен не са!Новото начало изисква колосална енергия!И ентусиазъм разбира се!Вие познавате ли ентусиасти..?
цитирайлентата или равносметката ги има децата; приятелите, които сама си намираш и избираш; и способността да размишляваш (и със сърцето си) - няма зима :)))
цитирай
11.
анонимен -
Ако има истински Лидери,
30.10.2009 22:07
30.10.2009 22:07
те ще предизвикат ентусиазъм и ще поведат ентусиастите. За колосалната енергия сте напълно прав! Това е една от причините винаги да се проваляме - защото си пестим силите и само "маркираме" действие.
цитирайЕв, така те харесвам! И запомни....началото е пред нас. Сигурна съм. Предателството е твоят аргумент, мотивация и генератор на енергия!
цитирайПознавам те теб, Минчо. Познавам Ев. Познавам още много. Имайй вяра! Не искам измислени ентусиасти и няма да ги търся специално! Това, което ври, са енергията...и ентусиазмът!
цитирайЕдинственото което ври в България е една мътна и мръсна вода!Нищо повече...
цитирайМоя Блага вест, знам! Благодаря ти, че те има и теб :))))
цитирайЕв, във всеки труден период от историята ни са се намирали лидери! Сигурна съм, че ще ги има и сега. Трябва да вярваме! Аз вярвам!
цитирайХей, хей!!!! какво ми чуват ушите?! Точно не ти! Моля те! Какво беше написал само преди един твой постинг? За едни млади сърдити хора ли ми говореше?! А кой да им даде пример?
цитирайКато имигрирам някъде на Запад от Австрия!Тук който иска да си изгражда,каквото си поиска...
цитирайПонякога мислим еднакво...Само че аз и за други континенти :))))Ама дай тази вечер да си поговорим градивно :))))
цитирай
20.
анонимен -
когато идва зимата
30.10.2009 22:39
30.10.2009 22:39
не е възможно Галя...да очакваш зима ббез пролет лято и есен преди това....това не е за нас в тази географска полоса...на нас ни е нужна и пролет, и знойното лато и мечтите пред еснния прозорец.... промените са като сезоните..понякога много бавно настъпват а понякога с грохот...но е страшно да ги няма...
дори и Джони-то не би ни спасило в такива случай...
бягай далеч от монотонното многообразие....
D.
цитирайдори и Джони-то не би ни спасило в такива случай...
бягай далеч от монотонното многообразие....
D.
Да, D., грохотът е много важен....Ще го има!
цитирайТой градивно гледаше на нещата и Крадлив дедо.Мерси!
цитирайХахахах! Нямах това предвид:))Даже, ако се бях сетила щях да подбера друга дума :))))
цитирайА това е вариантът на песента, поздрав ми от Лила Кара във фейсбук:
http://www.youtube.com/watch?v=KKOSWU2NoXA
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=KKOSWU2NoXA
В същност изобщо не съм настроен критикарски, ама и този пост ме провокира. Ето това намеирх днес из Нета:
"Психологическите причини, които блокират пътя ни към богатството.
Тя.bg
Някой беше казал, че в живота винаги получаваме това, за което сме готови. Ако свържем тази мисъл с финансовата независимост излиза, че бедните хора са бедни, защото не могат да мислят за себе си извън състоянието на бедност, не могат да си представят дори, че биха могли да изкарват – и да харчат – много повече пари.
Ето и някои от основните аспекти на психологията на бедността.
Злата съдба
Човек, който се е родил и израснал в семейство с ниски доходи, често прекарва живота си обвинявайки злата съдба за всичките си несполуки, вместо да се вземе в ръце и да промени статуквото.
Малко, но сигурно
Човек, който е носител на психологията на бедността, избира нископлатена, но сигурна работа – в болшинството от случаите в държавни учреждения и организации.
Консерватизъм
Психологията на бедността не позволява поемането на рискове и големи промени в живота. “По-добре да се задоволяваш с по-малко, отколкото да загубиш всичко” – така би звучало основното правило. Хората с психика на бедни никога няма да започнат свой бизнес, няма да отидат да учат второ висше на 40 години и в никакъв случай няма да се преместят в нов град (или държава) в търсене на нов живот след 50!
Ниска самооценка
За хората, носители на психологията на бедността, е характерна крайно ниската самооценка. Те не само не вярват, че не могат да живеят без бедност, но не вярват в себе си и собствените си възможности.
Пасивност
Бедните хора не искат (или не могат и не знаят как) да бъдат (про)активни. Те не четат обяви за работа, не проявяват инициатива да научат нещо ново, не търсят възможности да натрупат допълнителни умения и опит. Те са просто пасивни и инертни и поради тази причина – бедни.
Грешна постановка
Когато за нещо не достигат пари, човек с психология на “богаташ” би казал, че трябва да печели повече, а този, с психиката на бедняк – че трябва да харчи по-малко.
Хората, които забогатяват, насочват усилията, времето и останалите си ресурси да извлекат повече полза (и доходи), докато тези, които остават бедни, прахосват време, усилия и енергия да обикалят магазините и да сравняват цени, за да икономисат някой лев.
Именно психологията на бедността е тази, която пречи на много хора да бъдат богати. Като се съгласяват да работят за ниска заплата, доброволно обричат себе си на бедност. Ако нямаше хора, готови да работят за 250 лева на месец, никой нямаше да има наглостта да предлага такава заплата. Може би сами сме си виновни за бедността, защото се съгласяваме да бъдем унижавани. "
Ами това е - не е комунизма, капитализма, ченгетата, Царя или пъдаря... Няма да те притеснявам вече - извинявай за коментарите...
цитирай"Психологическите причини, които блокират пътя ни към богатството.
Тя.bg
Някой беше казал, че в живота винаги получаваме това, за което сме готови. Ако свържем тази мисъл с финансовата независимост излиза, че бедните хора са бедни, защото не могат да мислят за себе си извън състоянието на бедност, не могат да си представят дори, че биха могли да изкарват – и да харчат – много повече пари.
Ето и някои от основните аспекти на психологията на бедността.
Злата съдба
Човек, който се е родил и израснал в семейство с ниски доходи, често прекарва живота си обвинявайки злата съдба за всичките си несполуки, вместо да се вземе в ръце и да промени статуквото.
Малко, но сигурно
Човек, който е носител на психологията на бедността, избира нископлатена, но сигурна работа – в болшинството от случаите в държавни учреждения и организации.
Консерватизъм
Психологията на бедността не позволява поемането на рискове и големи промени в живота. “По-добре да се задоволяваш с по-малко, отколкото да загубиш всичко” – така би звучало основното правило. Хората с психика на бедни никога няма да започнат свой бизнес, няма да отидат да учат второ висше на 40 години и в никакъв случай няма да се преместят в нов град (или държава) в търсене на нов живот след 50!
Ниска самооценка
За хората, носители на психологията на бедността, е характерна крайно ниската самооценка. Те не само не вярват, че не могат да живеят без бедност, но не вярват в себе си и собствените си възможности.
Пасивност
Бедните хора не искат (или не могат и не знаят как) да бъдат (про)активни. Те не четат обяви за работа, не проявяват инициатива да научат нещо ново, не търсят възможности да натрупат допълнителни умения и опит. Те са просто пасивни и инертни и поради тази причина – бедни.
Грешна постановка
Когато за нещо не достигат пари, човек с психология на “богаташ” би казал, че трябва да печели повече, а този, с психиката на бедняк – че трябва да харчи по-малко.
Хората, които забогатяват, насочват усилията, времето и останалите си ресурси да извлекат повече полза (и доходи), докато тези, които остават бедни, прахосват време, усилия и енергия да обикалят магазините и да сравняват цени, за да икономисат някой лев.
Именно психологията на бедността е тази, която пречи на много хора да бъдат богати. Като се съгласяват да работят за ниска заплата, доброволно обричат себе си на бедност. Ако нямаше хора, готови да работят за 250 лева на месец, никой нямаше да има наглостта да предлага такава заплата. Може би сами сме си виновни за бедността, защото се съгласяваме да бъдем унижавани. "
Ами това е - не е комунизма, капитализма, ченгетата, Царя или пъдаря... Няма да те притеснявам вече - извинявай за коментарите...
И аз бях там. И единственото, за което съжалявам, е че не успях да настигна Начев, за да го линчувам. Както и Гоце.
цитирай
27.
анонимен -
25. vladi57 -
31.10.2009 00:15
31.10.2009 00:15
Страхотен коментар!
цитирай
28.
galinabg -
@25. vladi57 - Психологическите причини, които блокират пътя ни към богатството.
31.10.2009 00:25
31.10.2009 00:25
Влади ?! Ама ка ще ме притесняваш с коментарите ти, напротив! Благодаря ти, че си отново мой гост! Чудесно е, че с примера, който даваш, ни караш да разсъждаваме. Ами, да, може и това да е една от причините за злощастната ни съдба. Но, сигурно си съгласен, няма да е само тя, нали?
Да, липсва ни увереност, липсва ни мотивация, липсват мечти в българското общество.
Но!
И от тук започват различията ни - това е защото Царя, пъдаря и там другите успяха да ни втълпят /позволихме им/ , че ако не сме доволни на малкото няма да имаме и него.Поставиха такива условия и правила, с които можеха само те да печелят и да вървят "нагоре". Народът беше оставен да вегетира. защото иначе...Ако някой си позволи да пита, да говори, да се съпротивлява - го натикваха и го натикват и днес в ъгъла безцеремонно.
Но....да прав си...Не са само те виновни.
Ти как днес намери и прочете това нещичко?!?!
Ами хайде, всеки, който не е съгласен с участта си да даде малко от себе си и да попрочете нещо, което може да му отвори очите.
Всичко си зависи от нас. Ако си повярваме, такива, като горе-споменатите, никога няма да имат шанс.
Минавай по-често.
Поздрави!
цитирайДа, липсва ни увереност, липсва ни мотивация, липсват мечти в българското общество.
Но!
И от тук започват различията ни - това е защото Царя, пъдаря и там другите успяха да ни втълпят /позволихме им/ , че ако не сме доволни на малкото няма да имаме и него.Поставиха такива условия и правила, с които можеха само те да печелят и да вървят "нагоре". Народът беше оставен да вегетира. защото иначе...Ако някой си позволи да пита, да говори, да се съпротивлява - го натикваха и го натикват и днес в ъгъла безцеремонно.
Но....да прав си...Не са само те виновни.
Ти как днес намери и прочете това нещичко?!?!
Ами хайде, всеки, който не е съгласен с участта си да даде малко от себе си и да попрочете нещо, което може да му отвори очите.
Всичко си зависи от нас. Ако си повярваме, такива, като горе-споменатите, никога няма да имат шанс.
Минавай по-често.
Поздрави!
Митко, за Начев - Бог да го прости! За Гоце - и аз съм ти ядосана! Да го беше настигнал! Поздрави, специални!
цитирайДа, Ев, така е! Има за мислене :)
цитирай
31.
ka4ak -
това го тафих от днес.бгhttp://www.dnes.bg/goreshto/2009/10/29/svobodni-poeti-v-blog-bg.79944
31.10.2009 00:40
31.10.2009 00:40
Свободни поети в blog.bg30.10.2009 10:083
Вече и в списание
Картината на Величко Николов ще е корицата на първия брой на списанието
Съвсем скоро ще излезе първият брой на
списанието “Свободни поети в blog.bg”.
Представянето му ще бъде в Деня на народните будители – 1.11, от 11,11 часа в Културния дом в Красно село (ако не се сещате, намира се на бул. Цар Борис III 41, спирка Хиподрума).
Там ще се срещнат блогъри, част от които обмениха идеи и по време на слънчевата премиера на стихосбирката “Свободни поети в blog.bg – Поезията – моят живот”.
Премиерата й се заформи по време на тазгодишния July Morning.
Главен инициатор на идеята е и издателят на списанието - Владимир Качаклиев (www.ka4ak.blog.bg).
Според него, проектът събира селектираните постинги, които заслужават да бъдат и на хартиен носител.
Списанието е на блогъри, публикуващи в blog.bg и ще излиза веднъж на три месеца, 64 страници, пълноцветен печат.
В този първи брой са включени повече от 250 блогъри и така списанието е продукт на "Колективния ум" на пишещите в блога.
Публикациите в новото издание ще са подредени тематично в няколко рубрики, част от които в следващите броеве ще могат да бъдат заменяни с други, в зависимост с основната концепция на всеки брой на списанието.
В премиерното издание са включени: Общество, За България, Инициативи в blog.bg, Наука и технологии, образование, Изкуство, Споделено, Забавление, Разни и In Memoriam.
Малко преди премиерата, Владимир Качаклиев разказа: "Това, което правя в блога с постовете ми, с Книгата и със Списанието не е нищо друго, а желанието ми да се събудят хората и да установят, че без участие и съпричастност, без освобождаване от страха, без отделяне от личното си време, няма вариант нещо да се случи".
цитирайВече и в списание
Картината на Величко Николов ще е корицата на първия брой на списанието
Съвсем скоро ще излезе първият брой на
списанието “Свободни поети в blog.bg”.
Представянето му ще бъде в Деня на народните будители – 1.11, от 11,11 часа в Културния дом в Красно село (ако не се сещате, намира се на бул. Цар Борис III 41, спирка Хиподрума).
Там ще се срещнат блогъри, част от които обмениха идеи и по време на слънчевата премиера на стихосбирката “Свободни поети в blog.bg – Поезията – моят живот”.
Премиерата й се заформи по време на тазгодишния July Morning.
Главен инициатор на идеята е и издателят на списанието - Владимир Качаклиев (www.ka4ak.blog.bg).
Според него, проектът събира селектираните постинги, които заслужават да бъдат и на хартиен носител.
Списанието е на блогъри, публикуващи в blog.bg и ще излиза веднъж на три месеца, 64 страници, пълноцветен печат.
В този първи брой са включени повече от 250 блогъри и така списанието е продукт на "Колективния ум" на пишещите в блога.
Публикациите в новото издание ще са подредени тематично в няколко рубрики, част от които в следващите броеве ще могат да бъдат заменяни с други, в зависимост с основната концепция на всеки брой на списанието.
В премиерното издание са включени: Общество, За България, Инициативи в blog.bg, Наука и технологии, образование, Изкуство, Споделено, Забавление, Разни и In Memoriam.
Малко преди премиерата, Владимир Качаклиев разказа: "Това, което правя в блога с постовете ми, с Книгата и със Списанието не е нищо друго, а желанието ми да се събудят хората и да установят, че без участие и съпричастност, без освобождаване от страха, без отделяне от личното си време, няма вариант нещо да се случи".
32.
galinabg -
@31. ka4ak - това го тафих от днес.бгhttp://www.dnes.bg/goreshto/2009/10/29/svobodni-poeti-v-blog-bg.79944
31.10.2009 00:43
31.10.2009 00:43
Владо, знаеш колко подкрепям инициативата и се радвам! Успехът е за всички ни! Специални поздрави!
цитирайА резултатите не ми харесват!!!
цитирай
34.
galinabg -
?33. ka4ak - Галя,просто го прснах в твоя пост,защото това са 20 години!!!
31.10.2009 00:54
31.10.2009 00:54
Резултатите никога не са постоянни, Владо! А и колко често стават .....лекарски /управленски/ грешки :) Представи си, че пациентът е напълно здрав и е въпрос на много малко време, за да го разбере? И да тръгне ....с усмивка....напред?!
цитирай
35.
анонимен -
Кривоноске,
31.10.2009 00:55
31.10.2009 00:55
защо не се разкараш с баятите ти теми и празното ти дърдорене? Да не си била лична комсомолка по онова време? Както си се натягала тогава, натягаш се и сега. Само че грам мисъл няма - само кухи фрази и позьорство!
цитирайЕ, поне не съм анонимна :)
цитирай
37.
анонимен -
Последните двадесет години са кажи-речи целият ми съзнателен живот!
31.10.2009 01:05
31.10.2009 01:05
Не съжалявам - нито за това, че през 93 не заминах за ЮАР. Нито за това, че се провалих в частния бизнес - малко щандче за сувенири. Нито за решенито ми /продиктувано от бедяшки манталитет, както ме свтнаха по-горе/ да работя като чиновник. Нито за това, че бях достатъчно луда да родя още едно робче / това от друг умник/ на тази страна. И да си го гледам - поредното дете с бедняшки манталитет. Това е моят живот и го живея така като мога. Мога да погледна вскиго в очите. Свободно говоря с всеки, който има желание да разговаряме. Не знам как ще изкарам зимата. Не знам как ще бъде Голямата Зима на живота ми.
Знам само, че ще се справя! За да живееш не ти е нужно богатсво, а - хъс!
Останалото е от Лукаваго!
цитирайЗнам само, че ще се справя! За да живееш не ти е нужно богатсво, а - хъс!
Останалото е от Лукаваго!
galinabg написа:
Резултатите никога не са постоянни, Владо! А и колко често стават .....лекарски /управленски/ грешки :) Представи си, че пациентът е напълно здрав и е въпрос на много малко време, за да го разбере? И да тръгне ....с усмивка....напред?!
"Това, което правя в блога с постовете ми, с Книгата и със Списанието не е нищо друго, а желанието ми да се събудят хората и да установят, че без участие и съпричастност, без освобождаване от страха, без отделяне от личното си време, няма вариант нещо да се случи".
39.
galinabg -
@37. tit - Последните двадесет години са кажи-речи целият ми съзнателен живот!
31.10.2009 01:12
31.10.2009 01:12
За това си част от избраните от мен в рубриката :"Следени". Хахах! Как звучи само! Радвам се, че си такъв боец! Аз също не знам каква ще бъде моята метеорологична зима,...още по-малко - човешка! Но знам, че вярвам в себе си! Поздравявам те и те прегръщам!
цитирайВладо, мога само още веднъж да те цитирам :
""Това, което правя в блога с постовете ми, с Книгата и със Списанието не е нищо друго, а желанието ми да се събудят хората и да установят, че без участие и съпричастност, без освобождаване от страха, без отделяне от личното си време, няма вариант нещо да се случи"."
Прегръщам те!
цитирай""Това, което правя в блога с постовете ми, с Книгата и със Списанието не е нищо друго, а желанието ми да се събудят хората и да установят, че без участие и съпричастност, без освобождаване от страха, без отделяне от личното си време, няма вариант нещо да се случи"."
Прегръщам те!
41.
анонимен -
gol]jama idilija
31.10.2009 01:45
31.10.2009 01:45
Za6to ne ste iz4ukate s ka4aka i da osvobodite virtuala ot prostotiite si?
цитирайЗащото начинът ни на мислене е коренно различен от твоя и СЛАВА БОГУ!
цитирай
43.
ka4ak -
41. анонимен - gol]jama idilija Е.Т. то и за чукането,трябва действие,а и много други неща!
31.10.2009 02:37
31.10.2009 02:37
Виртуала не ти е проблем,ако имаш мисъл!!!
цитирай
44.
ka4ak -
41. анонимен - gol]jama idilijaЕ.Т.от 09:05 За животните с любов по БНТ!
31.10.2009 02:54
31.10.2009 02:54
Може да го гледаш,Роси Кирилова беше в комуната и погледна в твоята градина/извинявай/ПУСТИНЯ!Може и да разбереш корицата на Списанието!А ако се светнеш,ела да си го получиш!!!:)))Споко,то ти се полага!Няма да правиме дискриминация я,в Европа сме!!!:)))
цитираймайка на 2 деца преживяла промените (прочетох целия й постинг) се опитва да ни внуши "всички са маскари". Явно е на кой служи, да се гушне със Столетницата не е още късно, четох че Столичната Община ще разширява Централните и ще открива още 2 нови гробища. Там ще се пълни с петолъчки.
цитирайМаааалко по-леко го давай с изводите!
цитирай20 години!
Как го беше нарекъл един блогър журналист...време на непреходния преход.
И на непреходната ни наивност...
цитирайКак го беше нарекъл един блогър журналист...време на непреходния преход.
И на непреходната ни наивност...
Дааа...за съжаление, Мира! Няколко поколения съсипани, объркани. Безпътни. 20 години по-късно....Тъжно е, да!
цитирайНа мен си ми е добре през тези 20 години.
цитирайЗащо толкова тъжно, Галя. Да, много хора ни разочароваха. Но и много се направи. През 89-та си мислех, че е достатъчно да се махнат комунистите и всичко ще се оправи и направо се обидих, когато един приятел ми каза "Колкото време е боледувал един човек, толкова време му трябва да оздравее". Уви, оказа се прав. Ако спрем да очакваме човека с магическата пръчка "да оправи нещата" и всеки си върши работата, нещата ще се оправя (е, след около 30 години :))). Но трябва да се мине и през това.
цитирайРадвам се!
Аз пък искам да ми е добре поне през следващите 20!
Поздрави!
цитирайАз пък искам да ми е добре поне през следващите 20!
Поздрави!
Не толкова тъжно, колкото болно! Със сигурно мръднахме педя напред. Но, помисли си какво можеше да бъде направено, ако зад целия КОНТРОЛИРАН преход не стояха ДС, ченгеджийницата и продажните политици! Да, това е много тъжно!
Ами това, че повече от половината хора днес оцеляват на ръба на недоимъка и мизерията? И това е тъжно и болно. И още....
Никога не съм чакала магичната пръчка, но за съжаление пропагандната машина в лицето на медиите преди всички избори се опитва да внушава точно това - за поредния спасител.
Наивност ли е, бедност ли е, глупост ли е - но все хваща "дикиш".
А когато живееш в такова общество, няма как да си щастлив и да вървиш напред самичък, нали? :)
цитирайАми това, че повече от половината хора днес оцеляват на ръба на недоимъка и мизерията? И това е тъжно и болно. И още....
Никога не съм чакала магичната пръчка, но за съжаление пропагандната машина в лицето на медиите преди всички избори се опитва да внушава точно това - за поредния спасител.
Наивност ли е, бедност ли е, глупост ли е - но все хваща "дикиш".
А когато живееш в такова общество, няма как да си щастлив и да вървиш напред самичък, нали? :)
Не, има как. Просто вървиш и се усмихваш. Колкото до недоимъка и мизерията - не вярвам в тях. Човек е толкова богат, колкото се чувства. Знаеш ли, отгледах сама двете си деца с една учителска заплата и без почти никаква издръжка от баща им. Но колкото и парадоксално да звучи, познатите ми винаги са мислели, че имам много пари и винаги, когато имаха нужда от пари се обръщаха към мен. А аз едва свързвах двата края и беше истинско изпитание, когато трябваше да си купя някаква дреха или обувки. Мини през блога ми - последния постинг го написах заради теб :))))
цитирайУсмихвам ти се, Веси! И ти се радвам!
Всеки от нас е имал своите трудни моменти, повярвай!
Гневът ми е срещу онези, които спират мечтите ни. Помрачават усммивките ни с неадекватните си действия и подмолни пазарлъци.
Както и да е!
Красиви са розата и орехът...Истинска приказка - послание :)))
цитирайВсеки от нас е имал своите трудни моменти, повярвай!
Гневът ми е срещу онези, които спират мечтите ни. Помрачават усммивките ни с неадекватните си действия и подмолни пазарлъци.
Както и да е!
Красиви са розата и орехът...Истинска приказка - послание :)))
55.
анонимен -
Everybody's Got Something to Hide Except Me and My Monkey
31.10.2009 12:36
31.10.2009 12:36
Писано, thank you very much, че покрай тебе чух за "емоционална синусоида". Както казват, човек се учи докато е жив, но мисля, че по точно ще е да кажеш "емоционална ануида" щото на там отиват работите. Аиде стига! Нали знаеш, че Иван Костов за всичко е виновен? Виденов? Луканов? Чета и не виждам нищо за Мони, монархистка ли си?Та за "емоционалната синусоида" - искаш да кажеш "възход и падение". Ама за такива като теб всички сега духаме супата. Мен никой не ме е канил ни в БКП, ни в БСП (един дол дренки), но грешката е в теб... сега би могла да си на мястото на Татяна Дончева. А комунягите са изкукуригали повече от електората си. Тая партия се издържа на магия, ама май ще й се подрежат крилцата. Не си мисли, че обичам комунягите... напротив, напротив, както пише Вапцаров, един добър поет и тяхна жертва. Но никой не казва защо е разстрелян, за пред децата е заради стихотвопренията, но кажи нещо за Попов и Александър Романов? Там около старата гара "Сердика" има улица на неговото име. Добре де, знам, че се чувстваш преебана, така е, с половината БГ народ е така. Сега раюбирам и нечий замисъл, като гледаш сериали като "Перла" не ти ли се иска да се махнеш от тази шибана държава. Ще има нова вълна към Турция и нищо няма да е насилствено сега.
http://www.youtube.com/watch?v=lvUvRPbojG0
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=lvUvRPbojG0
56.
galinabg -
@55. анонимен - Everybody's Got Something to Hide Except Me and My Monkey
31.10.2009 12:54
31.10.2009 12:54
Нищо не казвам за Мони?! Май някой не е чел до край, пък ще кажа аз :)
Нещо за Попов и Александър Романов очаквам да кажеш ти :) Хайде потруди се.
Аз каквото съм искала да кажа съм го казала.
В личния ми некомерсиален блог, с името си и с лицето си.
Песничката е хубава!
Другият път не бъди анонимен. Анонимните мнения са част от проблема на тези 20 години. И ще бъдат винаги.
Знаеш ли и аз как мога да говоря, ако изпадна в анонимност?!
Предпочитам обаче да не съм....
цитирайНещо за Попов и Александър Романов очаквам да кажеш ти :) Хайде потруди се.
Аз каквото съм искала да кажа съм го казала.
В личния ми некомерсиален блог, с името си и с лицето си.
Песничката е хубава!
Другият път не бъди анонимен. Анонимните мнения са част от проблема на тези 20 години. И ще бъдат винаги.
Знаеш ли и аз как мога да говоря, ако изпадна в анонимност?!
Предпочитам обаче да не съм....
Благодаря, injir . И аз с теб ще очаквам :)
цитирайза трудните моменти не е нужно да ми казваш - животът ми доста прилича на латиносериал. Имаше моменти, в които единствената ми мечта беше да не се събудя на сутринта. Но това минава. И ако някой се чувства аутсайдер за малко - това е нормално. Само че, ако се чувства аутсайден през по-голямата част от живота си - е, това вече си е глупаво. Повярвай и ти - мечтите се сбъдват. Но само истинските.
цитирайНито се чувствам аутсайдер, нито се оплаквам от сбъдването на мечтите ми. Слава Богу, щедър е!
Но....всичко можеше да бъде много по-добре, не само за мен. Това искам да кажа, Веси!
Повод за размисъл е годишнината, за която тепърва ще чуваме фанфарите....
Виж това:
http://www.focus-news.net/?id=n1289096
Не ти ли идват в повече подигравките на тези, специално, циркаджии?
Тепърва ще чуем и другите....
Не съм написала нищо пове от факти!
Всеки да си ги тълкува според своите си разбирания и жевот :)
цитирайНо....всичко можеше да бъде много по-добре, не само за мен. Това искам да кажа, Веси!
Повод за размисъл е годишнината, за която тепърва ще чуваме фанфарите....
Виж това:
http://www.focus-news.net/?id=n1289096
Не ти ли идват в повече подигравките на тези, специално, циркаджии?
Тепърва ще чуем и другите....
Не съм написала нищо пове от факти!
Всеки да си ги тълкува според своите си разбирания и жевот :)
60.
анонимен -
Edna_Bulgarka
31.10.2009 14:08
31.10.2009 14:08
Браво, Галя ! Изключително точна диагноза на българското общество !!!
цитирайНе знам дали е точна, но със сигурност е диагноза :))) Но...нали виждаш някои от коментарите? Явно всеки лекар,при едни и същи симптоми поставя различни диагнози....и лечение....
Благодаря ти!
цитирайБлагодаря ти!
когато писах за аутсайдерите изобщо нямах предвид теб. А на циркаджиите просто не им обръщай внимание. Не си струва. Все някога ще ги изгоним :)))
цитирайКазваш : "Все някога ще ги изгоним :)))"
Знам! И за това продължавам да пиша :))))
Хубави почивни дни ти желая :)
цитирайЗнам! И за това продължавам да пиша :))))
Хубави почивни дни ти желая :)
64.
анонимен -
Живеем във време на борба на гроз...
31.10.2009 14:26
31.10.2009 14:26
Живеем във време на борба на грозните и глупавите/хитрите и лоши хора/ над красивите и умните.
цитирайИ ще я водим до край:))) Ние, последните, нали?
цитирай
66.
анонимен -
За пишещата
31.10.2009 14:33
31.10.2009 14:33
Единственото добро нещо е, че сте против комунистите. За жалост пишете разхвърляно, както ви падне, схоластично, прекалено повлияна от стила и глупостите от комунистическите вестници. Това, че пиете, не Ви прави антикомунистка. И Тошо си го пиеше...
цитирайДа, не пиша за всеки!
Който трябва и може ме разбира! И ми е достатъчно.
Надявам се ти да го правиш по-добре. Неповлияно. И...неанонимно!
Поздрави!
цитирайКойто трябва и може ме разбира! И ми е достатъчно.
Надявам се ти да го правиш по-добре. Неповлияно. И...неанонимно!
Поздрави!
68.
анонимен -
Росина за статията
31.10.2009 15:15
31.10.2009 15:15
За пъви път съм в блога Ви.Статията е чудесна,с вкус на горчиво вино и с цвят на есенен лист.Всичко е вярно....всичко предстои....но къде са нашите деца...Никога и нищо не става лесно...не съм обезсърчена,продължавам битките си,а резултата,той би могъл да бъде за всички нас.Тъжно ми е когато съм не летището,за да посрещам внучката си,но мие болно,когато изпращам децата си.За тях трябва да са усилията ни,защото без тях ние сме нищо.С уважение!
цитирайБлагодаря Ви, Росина!
Всъщност ще Ви кажа, че уиски-то в материала ми е литературна измислица:) Усетили сте го:)
И да, вкусът на горчивото вино приляга повече. За настроението и мислите ми.
Децата, и аз за тях си мисля. И искам да им дам кураж и да ги предпазя от опасните илюзии.
Мечти -да, но илюзии-в никакъв случай. Моето поколение обаче сякаш не успя да определи границата между двете и от там може би последваха твърде много разочарования :))))
Благодаря Ви още веднъж!
Поздрави!
цитирайВсъщност ще Ви кажа, че уиски-то в материала ми е литературна измислица:) Усетили сте го:)
И да, вкусът на горчивото вино приляга повече. За настроението и мислите ми.
Децата, и аз за тях си мисля. И искам да им дам кураж и да ги предпазя от опасните илюзии.
Мечти -да, но илюзии-в никакъв случай. Моето поколение обаче сякаш не успя да определи границата между двете и от там може би последваха твърде много разочарования :))))
Благодаря Ви още веднъж!
Поздрави!
galinabg написа:
Митко, за Начев - Бог да го прости! За Гоце - и аз съм ти ядосана! Да го беше настигнал! Поздрави, специални!
Всъщност, Гоце тогава мина с автомобил през множеството, скупчено пред Парламента. Затова беше трудно да го докопаме. Но поне можехме да блъскаме по колата, та все пак новият лидер на БСП успя да усети "народната любов".
Поздрави:)
Митко, не знам каква любов е усетил Гоце тогава, но със сигурност я получи през 2001-ва. И така ....до днес!
Трябвало е да удряте с по-твърди предмети :))))))
цитирайТрябвало е да удряте с по-твърди предмети :))))))
ТОВА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ ОТ НАЧАЛО ДО КРАЙ! НЕПРЕМЕННО!
http://bulgariancomments.blogspot.com/2009/10/blog-post_31.html
цитирайhttp://bulgariancomments.blogspot.com/2009/10/blog-post_31.html
73.
анонимен -
baba Milka
01.11.2009 16:39
01.11.2009 16:39
Хубаво си споделяте мненията ,мили деца ! Но какво променя това ? Само думи и нищо друго. И мен ме боли ,защото децат ми са прогонени далеч и се виждаме по "Скайп"-а !И какво от това ? Управляват ни толкова години хора без морал . А вие променяте ли нещо ? Преди години "червените " са ставали партизани и са си плащали с живота си за идеите .А сега ? Само приказки без последствия !А гаврата с ниските ни пенсии . След като си платиш лекарствата, остават по 1,50лв. на ден.Какво ще кажете ? Май бабите трябва да ставаме партизанки . Ако трябва , кажете си , та да станем известни по света с бабешкото движение за хляб и лекарства.
цитирайНе знам какво да кажа ? Но бих се радвала и бих се засрамила, ако ВИЕ, хората от т.нар. Трета възраст ни ударите в Земята с едно движение и протест, които да обиколят Световните агенции, а от там и Света.... Нямам амбицията да променям хората, но ми се иска поне малко да ги накарам да вдигнат главите си....За това пиша....Засега.
После ще видим :)
Поздрави и Честит празник!
цитирайПосле ще видим :)
Поздрави и Честит празник!
Това е и моето впечатление, но ти го изказа преди мен. Всичко тук е "Дъра-бъра...". Май това ще ми е последното тук
цитирайОблекчението е взаимно! Поздрави!
цитирайВ началото бе словото...
И май там си останахме...
Поздрав за постинга!
цитирайИ май там си останахме...
Поздрав за постинга!
78.
анонимен -
ПРЕХОДЪТ НЕ Е СВЪРШИЛ ЗАЩОТО НЕ Е ЗАПОЧНАЛ
28.01.2010 11:17
28.01.2010 11:17
ПРЕХОДЪТ НЕ Е СВЪРШИЛ ЗАЩОТО НЕ Е ЗАПОЧНАЛ
Мисля че това изречение казва всичко.
цитирайМисля че това изречение казва всичко.
79.
анонимен -
до Галя
28.01.2010 11:36
28.01.2010 11:36
Извини ме Галя , хубаво пишеш,но не се обиждай на анонимните/имам пред вид предишен твой пост/.И аз съм такъв по простата причина че за да не съм, трябва регистрация.Е помисли сама във всеки блог ли трябва да се регистрирам и да си помня паролите.Това е само приятелска забележка.
цитирайанонимен написа:
Извини ме Галя , хубаво пишеш,но не се обиждай на анонимните/имам пред вид предишен твой пост/.И аз съм такъв по простата причина че за да не съм, трябва регистрация.Е помисли сама във всеки блог ли трябва да се регистрирам и да си помня паролите.Това е само приятелска забележка.
Нищо не пречи на анонимните да си пишат името, нали:))))?
се мразя за това, че любимото ми питие е водка :-))))
Би ми било приятно да поговорим с героинята от горното писание.
А за двайсетте изминали години ми е хем много тъжно, хем пък " не си ги давам" :-)
Поздравлвния, страхотно написано !
цитирайБи ми било приятно да поговорим с героинята от горното писание.
А за двайсетте изминали години ми е хем много тъжно, хем пък " не си ги давам" :-)
Поздравлвния, страхотно написано !
82.
анонимен -
Здрасти, Гале
11.10.2010 08:37
11.10.2010 08:37
Че няма да се предаваме, я. Тук прочетох една фраза:
"В началото бе словото". Сега е ерата на дърдоренето.
цитирай"В началото бе словото". Сега е ерата на дърдоренето.
haralanov написа:
Но пък наблюденията ми са,че хората около мен не са!Новото начало изисква колосална енергия!И ентусиазъм разбира се!Вие познавате ли ентусиасти..?
За съжаление, много малко хора около менса такива ентусиасти. Колкото и разгорещено да обяснявам, че нещо трябва да се промени, физиономиите си остават същите и очаянието е изписано на лицата им. За хората, които 90та година беше новото начало, остана една голяма лъжа и прсто не вярват вече на обещания. Хората ан моята възраст масово не се интересуват изобщо от политика, а третата възраст живее със спомените, когато се пътуваше за 2ст. в градския транспорт. Не знам, до къде ще я докараме така...
първата (личната) част - тя е важната.
Прегръдки, Галя! :)))
Светло-усмихната седмица!
цитирайПрегръдки, Галя! :)))
Светло-усмихната седмица!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela