Има ли истински медии в България? А истинска журналистика?

Сигурна съм, че болшинството от вас, които влизате в блога ми, сте си задавали и си задавате този въпрос.

И няма как иначе. Защото това, което се „случва” в медийното ни пространство /колко клишета накуп/ надминава всичките ми притеснения и страхове, които ме спохождаха от няколко години насам.

Ще ме попита някой, какво разбирам под „истинска” медия и „истинска” журналистика?
С право, защото не би трябвало да има НЕистински. Иначе трябва да са с други наименования.

Ами хайде да разсъждава заедно и да слагаме плюсче и минусче срещу по-долу изброените критерий, да речем?

Безпристрастни.

Сериозни.

С респект към фактите. Без манипулиране.

С дълбочина в събитията. С т.нар. background.

След Новините в 18, 19, 20 , че и през целия ден, отвсякъде, разбирате ли как да си решите проблемите?

Разбирате ли защо тези, за които гласувахте, са гласували закони, които не само не ни ги решават , но и ги мултиплицират?

Разбирате ли кой и как харчи парите, които и аз, и вие всеки месец и всяка година редовно внасяме в Държавния Бюджет, под формата на данъци?

Разбирате ли защо в България депутатите, министрите, шефовете на агенции, комисии, комитети и куп други такива паразитни учреждения трошат парите ни за служебни коли, например, и нито един от тях не го срещаме в тролея, трамвая? Ами и те ходят на работа така, както и ние с вас. Но никой не ни плаща с държавни пари билетчетата и бензина.

Няма начин да не сте прочитали прокрадната информация за холандски, френски, английски, германски министри,депутати, сенатори и държавни чиновници, за които е въпрос на чест да се откажат от тези привилегии, наложени у нас тихомълком и под сурдинка.

Разбирате ли какви са ползите за нас, данъкоплатците, когато на правителствения и президентския самолет се натоварва „група” представители на българския бизнес /винаги и само приближен до властта/ за наша сметка? С нашите пари.

Все въпроси.

Които не вие трябва да задавате. Вие трябва да получавате отговорите.

Напоследък все по-често обаче чувам да се задават отговори. Направо. По-лесно е за преписване и монтиране.

И още нещо - дали е само до цензурата?

Иво Инджев ме провокира да напиша тези редове.

С него сме си говорили много „по темата”. Единствен той обаче все още се осмелява да задава въпроси, като по-горните, на които ви преложих да поставяме „+” и „ – “.

Какво стана? Колко са плюсчета ще ви попитам само?

Сега си позволявам да копирам и на Иво статията от блога му.
Струва си да се прочете.
 
********** 

Скопойствието на българските медии от Иво Инджев ⋅ октомври 17, 2009 ⋅ Коментирайте Говорителят на Европейската служба за борба с измамите /ОЛАФ/ Алесандро Бутиче получава италианска журналистическа награда и я подарява на Международната федерация на журналистите, съобщи пресслужбата на ОЛАФ. Не знам какво ви прави впечатление в това съобщение на БТА, но за мен новината не е в получаването на наградата, а в нейното подаряване. Да сте чували нещо подобно по нашите земи? Не бързайте с изводите. Този път няма да критикувам българската журналистика, която е в окаяно положение и си заслужава критиките в повечето случаи, но не бих упрекнал в това, че не си подарява подарените като награда пари. Истината е, че като правило българският журналист трудно може да си позволи лукса на благородния жест. Обикновено самият той има нужда да бъде спасяван по чисто финансови причини. Това едва ли важи за колегата Бутиче. Познавам, макар и малко със стара дата ( от средата и края на 90 – те години покрай активната ми дейност в Асоциацията на европейските журналисти АЕЖ) статута на италианския журналист. Сигурен съм, че Алесандро Бутиче е достатъчно добре платен. Това не омаловажава жеста му, но е повод да се кажат няколко думи за плачевния хал на българския журналист. Още преди двайсетина години бях втрещен да прочета, че след един пилот на „Формула 1” на второ място в класацията по доходи в Италия е един водещ на италианско телевизионно предаване – при това ( запазете спокойствие, барабаните бият) на …публицистично! И си казах: „ кога ще ги стигнем италианците”?! За малко да напиша „скопойствие”, като комбинация от скопяването на българките медии и спокойствието, което цари сред скопените… Днес знам отговора – никога. Поне не в моя живот ( който, ако не се случи нещо непредвидено по волята на съдбата, се очертава да бъде дълъг, защото живея здравословно, далеч от стреса на обичайната работа на журналиста в типичната българска редакция). Вие виждали ли сте български журналист да плаче? Не от състрадание, предизвикано от чужда трагедия, а от самосъжаление? Едва ли ( освен ако не сте негов роднина, или изповедник). Аз съм виждал и знам, че няма и да видите. Затова съм гневен. Такива неща у нас не се случват пред камерите. Драмата на безработния журналист е самотно занимание. В най – добрия случай е семейно. Но не само, че не е на показ, но за нея медийните трибуни са абсолютно забранени. За медийните босове тя е като да се говори за въже в къщата на обесения ( като обесен в този сюжет обаче се изживява началникът, на когото му се пречкат някакви досадни подчинени). А колко са жизнерадостни и наперени едни медийни звезди само! Защитават народеца от несправедливостите та пушек се вдига. Толкова гъст ( понякога и с властта), че зад тази димна завеса прозира само напомпаното фалшиво величие на „звездата” и хората завистливо си казват: „брей, к’во нещо са това журналистите, де да можех и аз да се докопам до тяхното положение!”. А положението на журналистите у нас е следното: пълно безправие и закрепостяване. На екрана можете да видите корав миньор да плаче, разгневен фермер да трепери от безсилие на ръба на полудяването, но при никакви обстоятелства няма да ви покажат изпаднал в екзистенциална безизходица безработен журналист. А и няма информационен повод – журналистите у нас не протестират. Някакви отделни субекти, изхвърлени от работа, си плачат поединично по домовете. Това (не) е новина! Италианците не можем ги стигна, но американците ги настигнахме и задминахме по един единствен показател. В Америка е почти срамно да си признаеш срива на собствения социален статус. Негласно този факт се приема като признак за мързел или нещо подобно. При българските журналисти този американски феномен важи, но не „почти”, а напълно. Но стига с общите разсъждения и съжалителните нотки. Ето ви малко лют пипер по темата, за да не стане прекалено сладникава. Виновни са не само бруталните собственици на медии, но и уви, самите журналисти. У нас в мнозинството си те имат манталитета на съпругата, която яде редовно бой от съпруга си, но не смее да го напусне, защото това било важно за децата. А всъщност е удобно оправдание за собственото малодушие. Публикувал съм за година и половина в този блог повече от 800 собствени статии и в нито една, нито веднъж не съм се провиквал „да живее Иван Костов ( макар че, когато им свършат другите обидни епитети, опонентите ми ме псуват на „костовист”, а костовистите понякога ми се карат, че не викам „ да живее Костов”). Не съм го правил и преди в още няколко пъти по толкова мои журналистически изяви. Ето че за първи път ще го спомена и то с добро. Защото като шеф на парламентарната комисия за контрол над ДАНС той даде жокер на журналистите по повод на разработката „Галерия”. Може да не е от любов към гилдията, може да е по всякакви съображения, но вдигна топката на българските журналисти като се ангажира с твърдението, че основната цел на „Галерия” е била да бъде наложен контрол над българската журналистика. Какъв по – сериозен повод за преодоляване на дребнавите вражди и за реакция с общи усилия от страна на самите журналисти! Вместо да забият вдигнатата топка, част от колегите се направиха на глухи, а други направо креснаха срещу самия Костов. Абе, колеги, оставете го какъв е или какъв ви се вижда – възползвайте се поне веднъж да защитите честта на професията и своята лична! Да ме прощава Костов, но отдавна съм го изпреварил и без да съм никакъв шеф на никаква комисия. Нямам достъп до класифицирана информация, но съм стигнал до „разкритието” ( всъщност публичната тайна), че сред основните приоритети на предишната власт беше да смачка, да овладее и да употреби за свои цели остатъците от медийната свобода. Само така тя можеше да пробутва на обществото тройния си коалиционен провал като върховно постижение на управленския гений. И както се вижда, целта е постигната в частта си за смачкването – сега същите журналисти и медии громят опозиционния враг, т.е. самите бивши властници, които толкова раболепно величаеха. И величаят нов гений. Ето затова научаваме за безобразията на президентските спонсори от европейската разследваща служба ОЛАФ. Ако и нейният говорител Алесандро Бутиче, който подарил паричната равностойност на получената от него награда именно за целите на разследващата журналистика, случайно се чуди на българските странности, подарявам му тази статия. Тя не ми носи нищо, няма никаква финансова равностойност. Но може и да помогне на някои незрящи – стига да искат да прозрат прозрачната истина. А дай Боже и да допринесе за освобождението на галерията, пардон – гилдията от галерата, на която робски гребе в указаната „отгоре посока”. Само че откъде ли да чакаме освобождението? Пак от дядо ни Иван? Ами той ни освободи на 10 ноември 1989 г. за пореден път. Или от чичо ни Сам? И той направи, каквото можа. Нали най – голямата частна телевизия се възприема тук като негово копие уж, а и новите големи купувачи на телевизии, ако изключим шведите, пак идват отвъд океана. Или леля Брюксел ще помогне – присъедини ни под полата си преди повече от две години – това ако не е освобождение, здраве му кажи. Казвам му ( на)”здраве”! Като в „Механата”, онази, на Ботев. Проклетото турско робство ще да е нашия проблем отново. То ни пречи да се освободим. Сега разбирам, защо не искат да ги пускат турците в ЕС и ми олеква – все пак трябва да има някакво обяснение на необяснимите неща, които ме тормозят.

Гери, изненадваш ме? Аз се оказах без нито един плюс. Ти откъде ги докара? Интересно ми е:)))) С примери! Хахах!

Гери, задължаваш ме. Но приемам с удовоствие! Оценка от човек като теб е ценна и скъпа! Благодаря ти!

лошото е, че дори медията да позволи, през коментарите на журналистите прозира политическата им пристрастност. Така си водят предаванията, насочват репортажите си или надиплят статиите си. Аз искам да видя обективен, професионално извисен журналист, който да подхване някоя тема и да я изгризе от всички страни с факти, доказателства и сблъсък на всички възможни страни. Тогава можем да кажем, че ни е запознал обективно и безпристрастно. Тук всички медии са обвързани с отделни политически партии и свирят музиката такава, каквато си я поръчат от партийните централи. Съжалявам, че примерите, които ще дам, също са партийно оцветени, но ми беше приятно да ги слушам - Тома Томов и Димитрий Иванов - бяха много висока класа. Пак ще кажа, за съжаление, обвързани със службите и комунистите. Но много ми липсва някой от тяхната категория.

На мен ми липсва Иво Инджев. Липсва ми ерудицията му, таланта му да връзва 2 и 2 за части от секундата и да сече с безкомпромисните си и много точни въпроси. Това, за което говориш, т.е. мечтаеш, няма как да се случи. От опит ти казвам, че тенденцията в БГ-медии е на пълна подмяна на "старите" кадри с нови, нищо незнаещи и непомнещи. Масово. Навсякъде. А там, където е поостанал някой и друг динозавър го притискат в ъгъла по най-безсрамен начин. Това е истината. С болка.

това, че коментирам негов постинг. Разбира се, че и него причислявам към големите. Новите някак ми се губят, не мога да разбера личното им мнение (не политическото пристрастие). Според това, кого са поканили, така се държат. Но няма класа в поведението им и няма красота и мъдрост, в това, което казват.

"Сигурна съм, че болшинството от вас, които влизате в блога ми, сте си задавали и си задавате този въпрос." - Е, аз не си задавам този въпрос, защото знам, че истински медии няма. Истинска журналистика също няма (ако не броим Петко Бочаров, Иво Инджев и Галина Вълчева).

Митко, благодаря ти! Но! Защо търпим? Къде е гражданското общество, което да удари по "масата" и да каже Стига! с тази манипулация? Да спре да гледа опияняващите реалити-шоу-та и да поиска ДА ЗНАЕ! Истината, фактите за това как е управлявано и какви са плановете на управляващите поне за следващите 10 години, за да може и то да планира живота си?!
Тези дни четох, че американците са спретнали протест срещу сервилното отношение на медиите за начина, по който отразяват политиката на Обама.

Къде сме ние?
В безвремието.

Има и други имена, които могат да се изредят, лошото е обаче, че трябва да ги търсиш из сайтове, блогове и техният глас се чува от малък % хора в Бг. И това е причината за "материала", ако се използва за краткост лафа на Б.Б.
П.П. Прави ли ви впечатление, че напоследък, СЛЕД изборите някак си незабележимо се променят в отрицателен план и Дневник, и Капитал... или само на мен така ми се струва?!

След година, най-много, ето тези, които се срещаме тук ще се информираме само от блоговете по между ни и евентуално чуждите агенции. Цензурата залива повсеместно. И Дневник, и Капитал....отиват към канала. Жалко. Тъжно. Безпомощно.

Галя, какво гражданско общество търсиш, когато в България няма нито граждани, нито общество? Има само една читава политическа партия (с няколко % подкрепа и в момента разтърсвана от вътрешна криза), гореизброените журналисти и тук-таме някой проводник на империалистическата диверсия:)

Хей, проводнико на империалистическа диверсия, а за теб със сигурност медиите в БГ ще бъдат тотално затворени. Изпуснахме те в Ретв и виж какво стана :)))))))))))))

Само четеш, гледаш, слушаш за Б.Б. Ужас! Ето и днес, в предаването "На 4 очи" Б.Б. като Живков на млади години и ги реди едни, вкл. и "Борисов: Докладът на ДАНС за корупцията е у мен", http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2514971&page=0#commentsContent
Който не е гледал предаването, да го изгледа на запис, не му трябват турски сериали.

Гледах го. И спирам до тук, че не знам какво ще ми излезе от устата :))))))))))Поздрави!

ПРИВЕТ !
Аз нямам нищо общо с журналистиката, като талант и професия, а само като неин консуматор. Но не съм преставала да си задавам тези въпроси и да търся добрите попадения в тази насока. Относно Иво Инджев - личното ми мнение е,че когато той и Йордан Василев бяха гл.редактори на в.ДЕМОКРАЦИЯ,вестникът беше най-стилен. Аз съм си набелязала няколко журналиста,но непрекъснато търся къде,какво ще кажат,защото и те като Иво не са долюбвани от власт имащите. Като един от атрактивните за мен журналисти е Петър Волгин - аз казвам,че е червен, а комунистите около мен - че е син. Не знам,но на мен ми е интересен да го гледам,защото е интелигентен.
Галя,тебе те открих чрез телевизията и ГАН. Споделям с мои виртуални приятели за теб и контактите ми с теб, и знаеш ли какво ми казват те /и най-вече една обща приятелка от Германия/ ?
" Ооо,тя е разкошен човек! " - не правя комплимент,само казвам мнението на други хора за теб. Май много се разприказвах този път?

Ех, Нина! Аз наистина се изчервих до уши! Какви хубави думи на куп. Благодаря ти! Кой не би искал да ги чуе за себе си? Щом имаме общи приятели нещата съвсем се подреждат. Остаавя и аз да разбера кои са те :))))Не познавам Йордан Василев лично, но за Иво какво да кажа - безупречен журналист! ИСТИНСКИ.Господи, как измисляме определения, за да се изразяваме разбиращо. По тази логика медиите в БГ би трябвало да са закрити поради липса на кадри. Признавам си, че по чисто обективни причини не мога да следя Петър Волгин, но от това, което съм видяла и чула някак си не споделям напълно мнението ти. Но пак казвам, то сигурно е от непознаване.
А теб Нина те открих чрез коментарите ти и позитивния тон. Радвам се, че се запознахме, макар за сега само задочно. Случайностите около мен стават все повече, така сигурно най-случайно и ще се срещнем. А защо и да не ги предизвикаме :))))Поздрави и успешна седмица.

да съществуват свободни медии в едно несвободно общество. Липсата на гражданско общество предопределя характера на властите, в това число и четвъртата. А съдбата на професионалистите в нея е сходна със съдбата на такива в другите браншове!
Приятен ден!

Има една дума - Помиярщина.
Махане на опашка пред някой който и да не е силен изглежда така и лай по децата, пенсиите и минаващите автомобили (тоест по тия дето не ритат)

Не скопена, а самоскопена.

Понякога чак ме е гнус да ги чета или гледам, защото повярвайте подобно раболепие и поведение на плужеци наистина не е приятна гледка и все едно се намираш в двора на някой азиатски сатрап, а не в Европа.
Дори критиката им е толкова беззъба, че и тя не става.
Много пъти съм се чудил каква ли порода хора са това и в един период от живота си от любопитство реших да се сближа с няколко журналиста от двата пола.
Оууу... Бляхх..
Темите на разговори бяха "много интересни" и "съдържателни":
- Ти познаваш ли еди кой си? Ама как не го познаваш (А, за какво ми е да го познавам бе? - това на ум, нали съм добре възпитан)
- Бях на коктейла на еди кои си! Ти защо не беше там?
- Знаеш ли, че един коя си е позната на еди кой си ...
Охх.. Гнус.. както би написал Станислав Лем.
За общата им култура пък да не говоря - Град Неапол е най-големия град на остров Сицилия, Енеида е писана от Омир, Поти е най-голямото пристанище на Каспийско море и т. н. бисер след бисер.
Много от тях нямат елементарни познания по география, история, икономика или каквато и да е, може би за това и се ловят на всяка въдица пусната им от някой когото те смятат, че има власт.
Но най-ме дразни раболепието им. Гнусно, лакейско държание, на бити кучета. Те ги бият и пак ближат ръцете на който ги налага.
Страх ги било!
Господи, ами много хора ги е страх, но не превиват гръб пред всеки.
Щели да ги съдят?!
Ако бяха малко по-смели никой нямаше да посмее да осъди журналист! Никой.
Та кой съдия би посмял да осъди медия ако тя - засегната от него извади всичките му кирливи ризи и ги вади не веднъж, а всеки ден докато го направи толкова нетърпим за всички, че щат не щат го махнат, а ако не го махнат напада шефовете му.
Само, че слугата и лакея никой не го уважава!

Медиите са много огромна сила, но българката журналистика е като ядрена бомба в ръцете на неук страхливец и глупак.
Нито може, нито знае как, нито иска да я ползва.
Тук-таме има проблясъци, но са като диаманти в калта, сами винаги, а дори Александър Велики не е печелил сам сражение.

Тъжна, но вярна констатация, tit:"А съдбата на професионалистите в нея е сходна със съдбата на такива в другите браншове!"
Какво да кажа повече? Боли ме!

Подписвам се под всяка твоя дума. със срам. С тъга. Защото, когато през 93-та прекрачих в този занаят имах друга мечта за професията. Някак си не се случи. А причините - всеки коментирал постинга е написал поне по една. Дори само те да са, а не са, обществето ни е обречено на морален, духовен и личностен упадък.

Говореното по форуми и блогове, за съжаление, не може и няма как да пормени нещата.....

А може и да не съм права. Нещо ми е криво напоследък и песимизъмът ми е в повече.

Който може нека ме опровергае :))) Поздрави!

Ако внимателно проследиш блоговете, ще видиш, че добрите идеи се разпространяват бързо. Отделни думи, фрази или самото съдържание, но казано с други думи, се разнасят от блог в блог. Дори не става въпрос за плагиатство, просто идеята е полетяла... От нашите блогове отиват в други блогове и обратно - обменът си тече. Всеки блогър и посетителите на блога, когато оценят нещо високо, го споделят с роднини, близки, с колеги, които също имат роднини, близки и колеги....Като приказката без край за мишката, която си ималка книжка, а в книжката пишело за мишката.... Важното е ценна идея, силен аргумент, обосновано предложение да бъде освободено в публичното пространство. След това то само си поема по своя път, а ние дори и няма да знаем къде е достигнало. Не е същото, като да се обяви по прайм-тайма на национална телевизия, но именно поради апокрифността си, ще бъде още по-добре прието от широката публика. И дано да донесе и резултати след време! Но трябва вяра и търпение! А иначе, ако тук имаше истинска и обективна пийпълметрия, много хора отдавна да са забравили за екрана!

Лицемерие или страх. Излишна поза
Ако цените всяко мнение, няма да слагате филтър

ПРЕПОРЪЧВАМ НА ИВО ИНДЖЕВ ДА ГЛЕДА ТУРСКИ СЕРИАЛИ, КАТО ПО ОБЯСНИМИ ПРИЧИНИ НЕ МОЖЕ ДА ОТИДЕ В ТУРСКИ КУРОРТ
Един способен българин се заплете като пиле в калчища, заради поличитеските си пристрастия, непрекъснатото манипулиране в полза на костовизма. Жалко. Безработен... знаем защо, но с вестник се убива и муха и министър. Засега четвъртата власт у нас си плюе, обвинява , без доказателства произнася присъди, съсипва съдби и безотговорно гради тиражи! Далеч е от адекватните за страната проблеми, защото е най корумпираната и зловредна власт, докато така спокойно вреди и живурка

Опазил ме Бог да ставам адвокат на Иво Инджев. Журналист до мозъка на костите. Няма нужда от моята публична защита.
Той отдавна е доказал професионализма си.
Нека да подкрепяме единиците мислещи и смели журналисти, останали в обездухотворената ни и съсипана държавичка.

Отскоро съм в блог пространството. Чета с удоволствие умните и задълбочени постинги на Галина. Чета с още по-голям интерес коментарите и следя развитието на дискусията по темата. Пиша, но няма да добавя логичен аргумент. Пиша от чисто емоционален импулс. Искам да изпратя обич и подкрепа на Галина и на всички професионалисти, който продължават да работят съвестно и качествено тук и сега в България. Когато чета написаното от всички вас, усещам ,че има смисъл да продължаваме да правим това, което всеки от нас умее да прави най-добре! И е хубаво, че сме свързани, макар и виртуално, макар и единствено в блог пространството. Смислените хора трябва да се подкрепят, за да имат сили да завършват начинанията си! С най-добри пожелания, Анжела

Много искрено и хубаво представяш истинската страна на българския журналист . Да ,журналиста трябва да дерзае по пътя на истината .
Пълна подкрепа и успех в професионалните начинания !

Забелязваш ли обаче harvi на колко различен език са блоговете примерно и печатните медии, радиото и телевизията?! Дори когато там се говори по щекотлива тема, всичко се лее блажно и мазно само и само бялото да не се вижда бяло, черното черно, а сивото да не е точно сиво.

Желая искрено успехи

Хъс, и малко злоба. Спортна, или както там я наричат.
Силни сте, а сами не го осъзнавате. Кой съдия би посмял да се скара с медия, ако тя го атакува по всички фронтове (от това кой номер гащи носи, до любовника на жена му) за някое решение на съда, в ущърб на журналист? Кой министър би имал силата да се разправи с медия, ако тя в рамките на 2 седмици го прави всеки ден за смях или вади нелицеприятни факти от личния му или обещствен живот? В края на краищата тези хора са равни на вас, в най-лошия случай, но не стоят над вас. Ако се пазите един друг и се защитавате никой няма да смее да ви пипне.

Настроението ти ще се оправи :) От времето е. Усмихни се.
Наздраве с чаша бяло вино

Нали затова казват, че блоговете са новите медии - поредното стъпало в развитието. Старото остава оковано в догми. Така е с всяка сфера на живота - или вървиш заедно с живота, или той те изхвърля от сцената. Колко млади хора гледат новините или публицистичните предавания по телевизиите или четат вестници? Всички са в интернет. Засега тук има свобода и, надявам се, искреност. Доброто бързо си намира почитатели и последователи - когато рекламите се пренесат тук и се оттеглят от електронните медии, тогава за тях ще бъде безвъзвратно късно. Дано само рекламодателите да не започнат и тук да налагат условия.

Сигурно греша. за филтъра! извинете, но такова чувство ме завладя, не помня защо. Вие пишете интересно.
Приятна вечер!

Скъпа ми, Ев, ти си невероятно позитивен човек и аз ти се възхищавам. Факт е , че в блог-пространството намирам все по-често все-по смели и смислени идеи, мнения, коментари, позиции. Да "премятаме" си ги, за да бъдат прочетени от още повече такива като нас, написалите ги, инакомислещи. Но замисли се колко сме наистина? Кои сме? Какви сме? За съжаление, нашите сънародници, не искам да използвам друга дума, които са "масовите гласуващи", "електоратът", за който се борят всички посягащи към властта, т.е.към кокала,дори нямат достъп до интернет.
Когато започнеш да им говориш, какво е написала Галя в блога си, например, те ще те гледат като поразени. Каква Галя, като за тях интригата е във VIP-денс, Цени на истината, ВИП - БИГ - брадърите. Защото тамошните герои поне могат да бъдат напсувани, а Галя - някъде там в небитието,едва ли не. Знаеш ли, ако съм сигурна, че това което пиша ще стигне до тези хора, ще го правя денонощно. Защото те- тези хора объркват и моя живот. Защото са мнозинство. И защото все още , и по света е така, мнозинството прави избора на малцинството.
Да, определено се увеличават хората в блоговете, но все още сме капчица. А търпението....мисля, че в този случай не е най-добрият съветник. Поздрави!

Анжела, благодаря ти за позитивната енергия, с която ме даряваш. Радвам се, че ти харесва тук. Ще се радвам да чуя и твоето мнение на тема "БГ-журналистиката".Поздрави!

Нали знаеш, natalia, истината е философско понятие, различно за всеки според духовното му израстване и осмисляне, и не само, разбира се. Мислиш ли, че младите колеги, които нямат идея, че е имало 10-ти ноември 1989 год., че е имало Луканова зима, че е имало криминални групировки с трибуквени имена, които "колеха и бесеха" всяко покълнало стръкче "демокрация", а сега случайно пападнали в занаята, защото е модерно, могат да ти кажат истината?

Аз знам, че не могат.
И няма да могат, защото това никой не го иска от тях.

Това също е модерно във БГ-медиите. Много.
А журналисти, като Иво Инджев, си пишат в блога. Защото много знаят. Който прочете - прочете. Него ще го боли глава. Който не - ще си гледа как танцуват звездите и как майки спят със синовете си и приятелите им, а на другия ден ще четем, че са си окачили въжето, защото са останали без работа. Заради същите тези, за които са гласували и които преди бесилката са им промивали мозъка, вместо да им обясняват къде са парите от данъците.

Не те упреквам. Напротив. Разсъждавам "на глас". Знам, че ти нежен човек и затова продължаваш да вярваш в истината. За теб това е вярата в доброто! Поздрави, поетесо. И ...ако те разтройвам - не ме чети. Не искам да умъчнявам никого. Уговорката за кафе си остава! Поздрави!

Наздраве и от мен! Щом си казал - с бяло да е! :))))

Здравей Галя, здравейте талантливи и откровени събеседници в този блог. Галя, питаш ме какво мисля за Бг журналистиката. Ще ти отговоря нестандартно, като споделя лична история. В последните седем години работя всеотдайно по приложното изследване „Завръщане на младите Българи у дома: Личен опит и прозрения за процесите на социална симбиоза и интеграция”. На този етап един от многото практически приложни резултати е модел как да бъдат интегрирани младите Българи в нашето общество и как да бъдат мотивирани колебаещите се гласоподаватели да гласуват. От половин година насам с всичките ми колеги и приятели, ангажирани с каузата „Завръщане на младите Българи у дома”, полагаме неистови усилия да съгласуваме изследователските резултати с реформаторските идеи на управляващите. За наше учудване, до момента никой от заинтересованите „високопоставени държавни служители”, не реагира на нашите покани за взаимно полезно сътрудничество. Колеги журналисти предложиха да ангажираме управляващите като използваме нестандартни похвати. Публикуваха в издаваните от тях медии информация за изследването и разпратихме отново покани до всички заинтересовани. Ето една кратка информация ;)

http://www.scci.bg/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=3652&mode=thread&order=0&thold=0

До момента никой от управляващите в България не е реагирал на поканите ни.
Моят опит с журналистите, подкрепя увереността ми, че в България има мислещи, социално ангажирани журналисти, готови да изведат всяка значима кауза до триумф. Това, което ме плаши е мълчанието на управляващите. Независимо от адекватните усилия, независимо от медийните интервенции, управляващите продължават да реагират с мълчание. Има ли изход в тази ситуация? Могат ли социално ангажираните Бг медии да фокусират вниманието на управляващите??? Не знам, но продължавам да вярвам, че заедно можем да постигнем това, което всеки от нас не може да постигне сам! Анжела

Анжела, ето това е ТО, за което говоря. Излизам от конкретния ти случай, като отправна точка, към общото.
Добрите намерения на журналистите, особено в регионлните медии, си остават , за съжаление, само добри намерения и добро отношение към теб. Такава съпричастност ще получиш и от журналисти от централните медии, които, почти сигурна съм, с наведени глави ще ти обяснят, че няма как твоята информация да попадне в потока от общата, масовата. манипулираната.
За какви инициативи ми говориш, още повече за подкрепа от институциите, когато от твоя проект никой няма да спечели пари. Сега и в момента.
Няма какво да се лъжем, но в България, а и не само в България, но тук е погнусително просто, всичко се измерва с т.нар. коефициент на далаверата.
Ако направя еди-какво си - колко ще има за мен? Нищо??? Значи не го правя.
Ако направя еди-що си, това ще ми попречи ли да си прокарам други интереси? Да??? Не го правя.

За твоят проект - кой ще спечели от него? България? Че на кого му пука? България не дава комисионни!

Разбираш ли ме? Много е цинично, но е така.

А медиите са пари. Много пари. Пералня за пари.

Каква информация може да излезе, ако тя не обслужва нечии интереси и пари? Никаква!

Това е скъпа!

Но, мисълта ми и тази на Иво, в статията му, е, че всичко това води до оскотяване на "работещите" в медиите и девалвиране на професията - журналист.

Защо да се главоболя, като мога да задавам отговори и да си получавам заплатата безгрижно?

Защото, когато започнеш да задаваш въпроси, собственикът на медията в най-добрия случай ти сменя "ресора". Или просто те уволнява.

Когато знаеш последствията - просто не ги предизвикваш.

Това, което ти казах обаче съвсем не означава, че не трябва да се бориш за каузата си и да привличаш съмишленици. Просто ще ти е много трудно. Много!

Аз те подкрепям!

Здравей Галина,

Благодаря ти за бързия отговор! Това, което винаги най-много ме е обърквало в комуникацията с медии и управляващи е липсата на отговор. Да, съгласна съм с твоя анализ на причините за „неадекватната управленска реакция” - „не разбирам каква е личната ми изгода, затова ще блокирам хода на този проект”. Да съгласна съм, че в краткосрочен план, никой няма да спечели бързи пари „под масата”, ако приложи резултатите от изследването на практика. Но, има едно голямо НО! Изследователските резултати, за които пиша, не са сухи теоретични фермани, а конкретни ефикасни решения на социално значими проблеми. Специфичното на предлаганите от мен решения е, че са изработени съвместно с всички заинтересовани и са балансирани така, че всички да спечелят при прилагането им на практика. Това е магията на action research! А ето и малко повече за конкретните резултати от приложното изследване:

• Задълбочен анализ на външните (социални, икономически, политически) и вътрешните (емоционални, психологически) фактори, които блокират или насърчават участието на младите хора в процесите на вземане на решения. Специален фокус на анализа е какво мотивира активното участие в политически избори.
• На базата на този анализ е изработена практически приложна концепция за програма „Завръщане на младите Българи у дома: Утвърждаване на ежедневната демокрация в Българското общество”
• Елементи от концепцията вече са тествани на практика и представяни на Фондация Конрад Аденауер, Български Фонд за Жените и Trust for Civil Society in Central and Eastern Europe, New York. Представените междинни резултати са посрещнати с одобрение и готовност за финансова подкрепа.
• Разработен е и модел за нестандартна младежка кампания „Да погледнем заедно към бъдещето, което ще превърнем в реалност”, като първи етап от програмата „Завръщане на младите Българи у дома: Утвърждаване на ежедневната демокрация в Българското общество” .

Убедена съм, че всички ще спечелим от прилагането на изследователските резултати на практика ;). Ще спечели България, ще спечелят младите Българи, живеещи в страната и чужбина, ще спечелят семействата им, ще спечелят общностите, в които са родени тези млади хора, ще спечелят организациите, подкрепящи устойчивото човешко развитие, ще спечелят и политиците, не директно пари, а гласовете на колебаещите се гласоподаватели, ще спечелят и медиите, не пари директно, а високи рейтинги и доверие.

Според мен проблемът е, че работя с нестандартни и все още малко познати за България изследователски методи - action research. Всички ще спечелят, но ми е нужен шанс да покажа на хората, „овластени” да вземат политически решения как се случва това на практика. Споделям моите трудности с теб и други медийни експерти, защото вярвам, че можете и знаете как да ми помогнете да получа такъв шанс ;)!
Усмихнат ден, Анжела

Направят ли го, сменяме трибуната (сайта).

Скъпа, Анжела! Усещам колко си искрена и отдадена за това, което правиш. Не искам да те обезкуражавам повече.
Ако ти е полезен този съвет, ползвай го. Те са два ,всъщност.
1. Опитай се да пробиеш в медиите чрез "високо" ниво - собственик, главен редактор.
2. Няма по-лесен трамплин от политическия!

Поздрави!
Пресрасна си!

Harvi е много права за това! Тенденцията е очевидна.
Не знам къде ще се пренасяме. В световните сайтове, може би. И там няма да ни е зле, си мисля! Поздрави и хубава вечер!

Знаеш мнението ми относно българската журналистика и българските медий!Не е нужно да го споделям с останалите!

Надявам се, че имаш чувство за хумор, за да ти кажа - не го споделяй, нищо ново няма да ни кажеш :)))))
Радвам се, че намина! Поздрави!

Трябва да се възбуди интереса на гражданите към определени теми. Преди всичко и на първо място - към темата за възмездието. Ако се докаже, че такова има в България тогава всичко останало ще е по-лесно. За съжаление от толкова много и все големи теми точно на тази не се обръща достатъчно внимание. Ако пък някоя бяла лястовица все пак я подхване, то мигом бива затрупвана от всички страни с какво ли не, с какво ли не!

Темата за възмездието?! Та то предследва всеки следващ. Кой би имал смелостта и куража да даде път на тази тема, като след 4 години ще трябва лично да премине по тази пътека? Защото изходът на властта в повечето случай излиза в началото на този път. Но, поне за малко справедливост се моля, flyco :))))

Колкото и оплетено да изглежда кълбото то винаги има два края, въпрос на журналистика :)

Не, flyco, въпрос на Общество! Обществото трябва да поиска, а журналистиката със средставата си да му го даде. Това е взаимен процес.
Докато обществото търпи това, което журналистиката му предлага - значи промяна не може да има. Ако обществото поиска друг вид комуникация - ще спечели тази медия, която успее да отговори на желанието и потребностите. Помисли!

В този взаимен процес трябва да има ясна ценностна система за добро и зло. Журналистите са тези, които са длъжни постоянно да коригират посоката на процеса така, че винаги да бъде ясно кое е добро и кое зло. Не става въпрос за манипулация, защото тя настъпва тогава когато за "добро" се пише като за "зло" и обратно. Обществото ни е объркано и журналистиката за мое голямо съжаление не допринася за премахването на това объркване. Не може Симеон да бъде възнасян като светец през 2001-ва, а днес да е демонизиран. Вероятно същото го чака и Борисов. През подобно отношение преминаха Костов, БСП, ДПС, Софиянски, Божков /лека му пръст/, кой ли не премина. И още нещо, когато става въпрос за нещо "добро" или "зло" засилването на контраста също е манипулация. Разбира се това е тънка работа, но у нас има хора за всичко. Защо след като за Кеворкян е доказано, че е бил агент, той продължава да ми се хили от вестник "Труд", Гарелов от "Новинар", Спространов по радиото - все едно, че нищо не е било? Обществото какво да направи, да спре да чете вестници и да слуша радио ли? Или постоянно да обръща внимание на думите на този и онзи и да ги преценява като правилни или не правилни? Според какво да ги преценява обаче? Според кого? Инджев също има отношение към темата с ДС, лично отношение. Това не го застрахова да бъде по-католик от папата. С какво да сравня позицията му тогава. От едната страна Кеворкян, от другата Инджев, по средата - никой. И за по-лесно "аз не се занимавам с политика" и готово, дай сървайвър, дай Слави и там каквото дават смляно. Тодор Колев /между другото и той в кюпа/ казваше в един филм "гласувай, ръкопляскай".

Добре, пак ще спорим :) Нали точно това обяснявам в постинга, че, в момента, медиите в България, журналистите в България са поставени в кюшето с гилотина над тях, ако не играят по свирката на този, от когото си получавам парите. Вече на всички трябва да им е ясно кои са собствениците на частните медии у нас. Бившите ченгета!!!!!
Значи в тази ситуация, хайде обществото да е така добро и да подкрепи журналистите. Да започне да крещи, че не иска такава журналистика.
/Тук само ще вметна, че за Иво не си прав. Иво ббеше първият, който още в началото на 90-те обяви, че е работил за службите, защото това е била част от играта. Защото няма журналист, име, от онова време, който да не е бил вербуван.Но защо само Иво си призна? Защото не е писал доноси, а е изпълнявал, може би, само конкретно-поставени задачи, без да нагазва в "л.....та". Виж му досието да разбереш, че и заради това си е получил "заслуженото" и си платил и плаща в момента/.

СПрете телевизорите си. Откажете да гледате тези манипулирани медии. Хайде да крещим. Да протестираме.

Приеми, че журналистите са принудени да играят в този цирк, защото трябва да се хранят. Трябва да оцеляват.

Хайде, заедно да викнем, че искаме Иво Инджев на екран?!
Коя медия ще го покани, като знае, че той задава въпроси, а не отговори, но не това е целта?

Журналистите в България имат нужда от помощта на обществото!
Всичко друго са обвинения несправедливи, повярвай ми!!!!

Прочети това:
http://www.vsekiden.com/?p=59811

Знам за Иво Инджев, не го обвинявам нито оправдавам, когато си бил дори на сила изтеглен в една посока, съвсем закономерно е после да залитнеш в другата. Инджев не може да говори спокойно по определени теми, а това според мен е "усилване на контраста", за което споменах. Това не е обвинение.
Когато учителите стачкуваха / в две поредни стачки/ къде бяха журналистите? Защо протестът беше отразен така както се отразява природно бедствие. Липсваше насочен анализ. Може да го е имало някъде, но беше задушен. Тези стачки бяха най-сериозния вик на обществото от десетина години насам. Това трябваше да бъде използвано. А какво се случи? Е, как сега същото това общество, или друга част от него, да поеме инициатива? Отдушник отчаянието намери в образа на Борисов - медийно надут балон не от обществото между другото.
Прекалено много лъжи и разочарования имаше и няма гаранция, че са свършили. Журналистите могат да се надяват на помощ ако пишат изпреварващо за действията на кабинета. Не коментарно, а прогнозно.

Разделям отговора си на две части:

1. Аз лично бях лично ангажирана и съпричастна към учителската стачка, както и много мои колеги. Съжалявам, ако позициите ни не са били правилно разбрани. Друг е въпросът, че тогава предателите не бяха журналистите , а т.нар. синдикални лидери. Които на гърба на простеращите учители си направиха доста лични договорки и ЗА ТОВА ЖУРНАЛИСТИТЕ тръбяха и се опитваха да кажат : Учители, не им вярвайте.Борете се до край!

2. "Да пишат изпреварващо , а не коментиращо".
Ама ти наистина не искаш да разбереш, че и да пиша изпреварващо няма кой и къде да ме публикува !!!!! Наистина ли не разбираш?!ИМА ЦЕНЗУРА!!!!

Има ли български закон, който да налага цензура?

Мисля, че вече се заяждаш. Отказвам да отговарям, със същото!

Няма цензура, има автоцензура, което е различно! Можеш да се сърдиш, да се обиждаш или да се засмееш, както искаш.

Автоцензурата не изключва цензурата, обратното е вярно - тя се предопределя от нея. И това не е в защита на окаяното състояние на българската журналистика.

"СПрете телевизорите си. Откажете да гледате тези манипулирани медии. Хайде да крещим. Да протестираме."

В най-скоро време възнамерявам да напиша пост, съставляващ "черен списък на средствата за масова дезинформация в България" - как се казват съответните медии, кои са техните собственици и чии задници лижат. Предлагам също така 4 ноември (100-ият ден от епохата на бойковизма) да бъде "media blackout" day - 24 часа без БГ телевизия и радио, както и без БГ вестници. Като начало.

ПРИВЕТ !
Интересни са ми разсъжденията ви. Аз не съм специалист,но като консуматор на информация си имам мнение. И аз мисля,че има тотална цензура . Аз съм казвала сред приятели,че повечето журналисти са за съд - преди всичко със своето слагачество. А на въпроса : Какво има между Инджев и Кеворкян? А ми там сме ние - имаме си мнение, сверяваме го с единия и с другия , и все ще се приближим до позицията на едната страна. Необходимо е да се стремим да четем между редовете и да чуваме между думите. Това е мнението ми на човек извън гилдията.

Автоцензура има там, където има цензура! Ако има автоцензура там където няма цензура, значи някой си е сбъркал професията.

Съгласна съм с теб. А иначе - Журналистиката и журналистите в България имат нужда от защита, в този момент, vselenche! Така че, ако можеш бъди ни защитник! За което ти благодаря!

Митко, направи го! Непременно! Само че си приготви доста "листи" и "мастило"!

А за 4-ти ноември идеята ти е страхотна! Поздравления! Направи кауза във Фейсбук и давай дая разпространяваме!

Всеки, който е съпричастен да си я публикува в блока ! Ето ти един тест!

Ще я изпратим и до медиите. Да видим коя ще отрази, че има такава инициатива! Един тест!

Относно Иво Инджев - ако мислите,че накоя от по-гледаемите телевизии може да ни обърне внимание,хайде да пробваме да направим нещо подобно на подписка-молба,че искаме да го виждаме в този ефир с някакво актуално политическо предаване или нещо подобно - пък ако стане-стане.

Отзад -напред. Нали имаше ФБ-кауза "Иво Инджев на екран в Ре:тв"? И какво стана! ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО.
Но това не пречи да пробваме и на друго място. Така като гледам - Нова ТВ, например. Като компенсация за Цената на истината, един вид. Като има едното, да има и другото. Нали това би трябвало да е истинската медия.
Ако ли пък иска да е Шоу-телевизия, да си махне Ризова, Новините, Сутрешния блок.

А що се отнася до цензурата - Чудовищна е Нина! Чак нямаш представа за какво ти говоря! А какъв страх тресе колегите - друга тема. Тъжна история! Тъжна!

Ако имате приятели там, може да поразпитате,а пък след това да се заемем с организацията на искането ни. Стига са ни навирали само Росен Петров и подобните му.

Страхът на една шивачка работеща без осигуровки за 250лв на месец съизмерим ли е с тресящия се от страх журналист? И шивачката и журналистът се страхуват за хляба си, но на шивачката все ми се струва, че и е простено, докато на журналист не мога да простя такъв страх. "Тъжна" ли, гадна е историята, не тъжна.

Страхът си страх! Всеки го усеща и преживява според своите възприятия за света и през собствения си светоглед. Нека не го елементаризираме с примери за шивачки и журналисти. СТрахът е подтискащо и съсипващо чувство и състояние, независимо кой го изживява!

Да, историята е гадна! А това е прави тъжна!

Май съм провокиран да напиша специален текст по този въпрос, макар, че се бях зарекъл да не пиша на медиини теми. Това идва от 25 годишния ми стаж в БТ, после КТР, после БНТ и т.н. Не съм журналист, но съм си направил генотипно
изследване и имам формула за противодействие срещу набезите на медиите в България!