Проф. д-р Димитър М. Иванов
икономист, международен финансов консултант
Председател на Гражданско Сдружение ГЛАС

След една определено вяла кампания за евроизборите навсякъде в Европа днес многозначителните резултати налагат прецизен и безпристрастен анализ. Със своя вот или с отказът от вот гражданите на Европа проектираха социалните си и икономически безпокойства спрямо обединена Европа. И ако преди четири години дебатът за проектa за Европейска Конституция беше много по-емоциален и същностен, отколкото изборите днес, то сега, почти никой не оспорва разширяването от 2004 и 2007 и никой не се страхува от "полския водопроводчик". Факт обаче е дълбокото разочарование и ерозията на доверие в европейските институции.  

Разочарование и "Синя вълна" в Европа
Изборният период между последните евроизбори и сега се характеризира и с три отхвърляния на европейската конституция чрез референдуми, както и с една икономическа криза, безпрецедентна от края на Втората световна война. Редица силни европейски икономики, като Великобритания, Германия, Испания, Италия, Франция, Португалия, Гърция са в дълбока рецесия, чийто край не се вижда. Други икономики като тази на Ирландия стигнаха до национален колапс. Пред взрив са огромен брой фалити на европейски компании; безработицата се увеличава ежедневно и вече средно достига около 9% от активното население на ЕС. Един цял регион, не само една страна, е вече в необходимостта от незабавно координирано решение на ЕК - става дума за страните от балтийския регион. Въпросът за координирана девалвация на валутите и на трите страни е вече на масата. Засегнати са и финансовите системи на скандинавските страни, най-вече Швеция. Страните от Централна и Източна Европа - се нуждаят от силна финансова помощ и от незабавни реформи на икономиките си. 
Икономическата и финансовата криза в действителност засили влиянието на различните центробежни сили в сърцето на Европа. Според огромното мнозинство европейци, политиките водени или инспирирани от ЕС не можаха да амортизират кризата, даже обратно, те я засилиха. Характерът на различните национални икономически модели продължава да се съпротивлява и то силно, и успешно, на усилията на европейските институции за тяхното хармонизиране. Великобритания продължава да е против европейското социално законодателство, Германия - номер едно експортьор в света и изключително влиятелна в ЕП, е против регулативното накърняване на предимствата на нейната индустрия, включително и по-монетарен път, чрез еврото, а Франция - не може да се откаже от уникалния начин на управление на своя публичен сектор в контраст с другите национални икономически модели, както от запад, така и от Изток. Всичко това - се отразява на икономическия характер на европейския дом, който продължава и в икономически, и в социален план да има силни противоречия и слабости, включително и на фона на другите политически, икономически и търговски блокове в света.  
И всичко това логично доведе до исторически рекордно ниската избирателна активност почти навсякъде в Европа; потвърди и всеобщата липса на интерес към тези избори, което без съмнение е един негативен обрат за строителите на този досегашен тип европейска конструкция. Това разочарование логично доведе и до успехите на крайно десни радикални партии в Холандия, Австрия, Румъния, България и др.

Изборите родиха една ясно изразена в цяла Европа "синя вълна".

Позициите на десните партии бяха значително подобрени. Новият Парламент на Европа ще бъде оцветен главно в синьо и в жълто. Много важен факт е, че десницата печели в 21 от 27-те страни-членки и че ще доминира следващия европейски парламент. Левите партии в управление или в опозиция явно не извличат никакви предимства от икономическата криза и от своите планове за борба с нея, особено когато не се вижда никакъв резултат от тези планове, както е ситуацията във Великобритания, Испания (където критичният праг от 4 милиона безработни вече е преминат), Австрия (с историческа загуба за социалдемократите), Португалия (където управляващата социалистическа партия се срива с 18 пункта, в сравнение с предишните резултати от 2004 г.), България, Холандия, Франция, Германия (СПД имат най-лош резултат за всички европейски избори). Единствените изключения са Дания и Гърция. Но фактът, че левите и социал-демократически партии ще са в мнозинство или в опозиция - не променя големият европейски извод, направен от гражданите на Европа, а именно, че избирателите не вярват на това, че левицата е тази, която ще даде отговорът на днешната, заливаща континента икономическа и социална криза.  
Във Великобритания - логичната "умора" от 12-годишното, пълно с нереализирани обещания управление на лейбъристите, икономическата криза, както и поредицата от скандали свързани с конфликти на интереси и финансово използване на политически позиции, доведе до това, че евроизборите и частичните местни избори - се превърнаха в силен антилейбъристки референдум, който доведе партията на премиера Гордън Браун до срамния за нея резултат, да е на трето място. В исторически аспект - оставките в правителството на Браун на 10 министри и държавни секретари беше без прецедент и всичко това нямаше как да не доведе до тежките наказателни загуби и в междинните местни избори.

Да не забравяме, че като цяло във Великобритания цари един твърде силен, не без основание, евроскептицизъм. И даже, именно той е една от тактическите причини, консерваторите да обещаят на своите избиратели да излязат от Европейската Народна Партия, на която са член в ЕП от 17 години и да се обединят с по-еврофобски и по-крайнодесни организации в една партия на евроконсерваторите. В тази логика на идеологическо движение и критика към ЕС се вписва и тяхното обещание да проведат референдум за Лисабонския договор. 
Във Великобритания, както впрочем и навсякъде в по-стара Европа, е налице, не отсега, една все по-силно изразяваща се тенденция на растящо недоверие към големите партии, от което печелят новите, стоящи по-близо до хората малки партии и движения.
Това е другата важна тенденция - извод от тези евроизбори.
Екологични партии, като голямата коалиция на Europe Ecologie във Франция; Зелените, всички те - представляват една тенденция на ново голямо засилване на гражданските образувания в цяла Европа. С лозунги и послания от типа на "Нов Зелен Проект" и "Брюксел на Заетостта" те мобилизираха стотици хиляди граждани в целия континент. И всичко това потвърждава и другата голяма тема в Европа - че навсякъде загрижеността на европейците за обкръжаващата ги среда се засилва. 
Както сполучливо се изрази френският „Liberation” зелените виждат своето бъдеще в розово, "Розите" - го виждат в тъмни цветове. 

След последната изборна нощ за Европарламент, всеобщият извод е, че в Европа големият губещ са левите, които вкарват само 159 депутати срещу 267 на Европейската народна партия. Изводът почти навсякъде от Великобритания през Франция - до България е , че загубите са поради грешното идеологическо и практическо позициониране на ръководствата и политиката на тези партии между лявото и дясното; фактически опитите за "бягство" на левицата от техните отговорности и политики в лявото политическо пространство и техните либерални флиртове. Налице са обаче вече призиви за преговори между Зелените и ПЕС за интегриране на двете големи европейски партии в една и за постигане на ново мнозинство.
 
Друг важен резултат от тези избори е, че очевидният протестен вот доведе до подкрепа на множество малки националистически партии, както и до сериозното засилване на позициите на радикалните партии и особено, за да сме прецизни, на крайно-десните радикални партии.
Така наречените евроскептици и националистите - от британските консерватори до крайната румънска десница, минавайки през крайно-десните партии в Холандия, Австрия, Партията на Независимостта във Великобритания и италианската Северна Лига, без да забравяме и българската Атака - този блок, без да е единен, ще има над 150 депутати в новия европейски Парламент срещу 100 в досегашния. 
Не може да не отбележа и очевидната политическа фрагментация на европарламента – минимум, за момента, 8 парламентарни фракции - една ситуация, която на фона на 736-членния Европейски Парламент няма да може да направи взимането на решения нито бързо и ефективно, нито достатъчно сериозно легитимно, имайки предвид нарастващата тромавост по одобряването на проектозаконите.  

Как стои България на фона на резултатите в Европа?
И сега? Какво се случва след снощи?
Изправени пред един бързо променящ се политически пейзаж, нарисуван в неделя, всички погледи са отправени към 5 юли и след това. Разбира се - те са пълни с още повече въпросителни, с още повече тревога.  
България избра своите евродепутати за следващия цикъл на работа на ЕП. Не съм съгласен обаче с определението, че сме избрали нашия европейски "национален отбор". Един национален отбор "играе" с една и съща стратегия и тактика определна и дирижирана от един треньор. Да, българските евродепутати ще работят и защитават националните интереси на България, но тази защита може да стане по различни пътища. Тези пътища ще се определят от техните политически семейства и техните възгледи, за това как да се повиши благоденствието на българите; как да се излекуваме от корупцията; как да спрем походът на олигархократията срещу демокрацията.

Редица изводи могат да се направят от нашите избори и ще се спра на по-важните от тях.
Според мен, резултатите от изборите са категорични за това, че гражданите на България отбелязаха, при една повишена избирателна активност, своята негативна оценка и несъгласие с политиката водена от правителство на Сергей Станишев спрямо Европа и България. Те не дадоха поддръжка на закъснелите и неуместни усилия на доминиращата в управляващата коалиция партия да изведе страната от икономическата криза и от все по-засилващата се тенденция за политическа такава.  
Тройната коалиция губи - сумарно - срещу останалите опозиционни партии.

Загубата на БСП - е полукатастрофа за всяка управляваща партия, с огромен ресурс, медиен комфорт и пр. 

За съжаление поредният важен дебат за Европа - не се състоя. Гражданите на България не получиха за пореден път яснота относно позициите на основните политически партии за типа конструкция на европейския дом, от който България има интерес; още по-малко бе изяснен въпросът за необходимия механизъм на организация и управление на ЕС по начин, по който българските граждани да бъдат реално защитени в кризата. Досега, както се видя, ЕС не предложи на България реални европейски решения за кризата у нас. ЕК слушаше правителството и фактически ние се оказахме изолирани. 
По един, бих казал, парадоксален начин, за пореден път нямаше дискусия за това как да конструираме една Европа на гражданите, като от досегашната твърде бюрократична Европа я направим една по-конкретна, по-открита към хората и по-достъпна Европа. Бях учуден, че от екрана на държавния Канал 1, в изборната нощ, се лансира една твърде остаряла като философия теза за Съединени Европейски Щати; теза - фактически срещу която беше основният вот в Европа.

Българските граждани също така не чуха, дали 17-те наши депутати в европарламента ще са „за” или „против” увеличаването на размера на бюджета на общността; не чуха нищо „за” или „против” въвеждането на общ европейски данък. По такъв изключително важен социален въпрос - по който цяла Европа дискутира, като въвеждането и хармонизирането на едно задължително минимално средно работно заплащане - у нас бе запазено мълчание.  

Една друга характеристика на тази Европа, в която живеем, остана в страни от вниманието на политическите партии и от европейския дебат. Става дума за ръководството на ЕК. Истинските решения в ЕС се вземат доста преди ЕП да се включи в действие, даже преди и избирателят да пусне своя фиш в урните.
Голямата игра между силните в ЕС вероятно ще позволи на твърде компромисния и гъвкав Жозе Мануел Барозо да получи своя втори мандат. Липсата на адекватна реакция на ЕК по отношение на икономическата криза, обхванала всички икономики на ЕС, обаче не убягна на деловите и бизнес среди и „Файнаншъл Таймс” не закъсня да отбележи с присъщата си директност, че Барозо "прекарва по-голямата част от времето си в обработване на своето преизбиране, отколкото да си връши работата". И всичко това, без съмнение, захранва твърде силния европейски антипарламентаризъм. И ако някои европейски десни лидери поддъжат един "гъвкав" Барозо, не стана ясно, защо БСП, в контраст с други големи европейски социалитически партии - не зае абсолютно никаква позиция спрямо оценката на ръководоството на досегашната ЕК.
В тази връзка никой не разбра въобще има ли позиция БСП по отношение издигане ролята на икономическото управление на Европа, статутът на ЕЦБ, промяната на Пактът за Стабилност и Растеж и много други неработещи или липсващи инструменти на икономическа Европа. Какви решения ще трябва почти веднага да предприеме ЕП с оглед на реализацията на основните решения и препоръки на Г-20? 
По всички тези въпроси - както управляващите, така и опозиционните партии запазиха мълчание и решиха да оставят българския избирател да бъде неинформиран.

В сегашните тежки времена на криза - навсякъде в Европа кампаниите се фокусираха върху националните проблеми. И тук, сравнявайки нещата с кампанията у нас, изпъква желанието на БСП да избяга от реалния дебат върху същностните проблеми на България. Така че, непрекъснатите призиви на водача на евролистата на Коалиция на България Ивайло Калфин за съсредоточаване върху проблемите на Европа и това, което евродепутатите от България ще правят там, доведоха само до това, че Коалиция за България, респективно БСП, избяга и от двата същностни дебата - и от този за Европа, и от този за България. Това "бягство", както и реалното бягство на правителството доминирано от БСП по отношение на управлението на кризата беше обаче скъпо "заплатено" в урните, от страна на българските избиратели. 

Представящи се като единствената партия способна да управлява България по време на кризата, едно очевидно свръх цинично и арогантно твърдение на фона на абсолютно всички факти, БСП загубиха очаквано "първото полувреме на изключително важния мач" за класиране на България сред страните действително поели по пътя на европейската промяна. 

Освен това, като че ли не се разбира,че европейският парламент е място, където се дебатират същностни за евросъюза проблеми и неговото призвание не е да бъде място, в което да отседнат министри, които вече не са желани в техните страни. БСП получи важна плесница, но арогантността проявена и снощи на пресконференцията на ръководството на БСП показа, че тя не е достатъчна, за да ги накара сериозно да се вгледат във фундаменталните грешки на тяхното управление. Седналите на масата за пресконференция лица от БСП повече от ясно е, че не могат да убедят никого, че тази партия е способна, при сегашното си ръководство, да извърши каквото и да било "презареждане".  

Евроизборите бяха и първата част от електоралния тест за Синята Коалиция. Юридическите затруднения свързани с нейната регистрация, както и останалото малко време за сериозна кампания, очевидно им попречи да фокусират още по-добре и силно своите послания, нещо, което задължително следва да направят за решаващия вот на 5 юли. Същото в не малка степен важи и за ГЕРБ.  

Като цяло, българският вот показа, че гражданите на България могат да създадат един бараж пред демагогията на една доказала своята некадърност тройна коалиция.
Лозунгът на БСП "Създаваме по-доброто бъдеще" остана да виси, защото фактите ги няма. Къде е позитивният баланс на това управление, за което говори премиерът? Ако има такъв баланс - то той е празен откъм аргументи и пълен от към извинения. Истината е, че това правителство повиши покупателната способност. Но, покупателната способност не на българските граждани, а на членовете и приятелите на това правителство. Резултатът от четирите години икономическо управление на това правителство е видим и осезаем за всекиго: по-голяма безработица и по-голяма задлъжнялост; разруха за икономиката.

Ето защо, основният въпрос на второто полувреме обаче трябва да бъде "Кой в края на краищата ще плати за кризата, в която се намира България"? Не може това да са обикновените избиратели.

Тези избори показаха много важни тенденции и за загубилите и за победилите. Но всичко, което е силно необходимо за България в следващите три седмици, би се резюмирало в четири думи: мъдрост, въображение, единство и амбиция. Пътят на възстановяване на европейската репутация на България; пътят на превръщането ни в действително европейска държава спрямо нашите граждани - е ясен, но ще бъде труден и дълъг. Националното ни "пробуждане" закъснява и това вече тревожи всекиго.  

Лондон, 8 юни 2009 г. 

Проф. Димитър М. Иванов 
Макроикономист, д-р на икономическите науки, консултант на международни банки и организации, международен съветник по линия на UNIDO на редица правителства, активен общественик. Преподавал международен бизнес в Warwick Business School и в Шефилдската бизнес школа във Великобритания. Автор на много книги и стотици статии, международни доклади. Работи като висш стратегически консултант на ръководствата на някои от големите световни банки опериращи в Централна и Източна Европа. От януари 2002 г. до март 2007 е икономически съветник на Президента Георги Първанов. Член е на Академията по Международен Бизнес в САЩ, на Обществото по Стратегическо Планиране на Великобритания, на Кралското Икономическо Дружество и на Европейската Икономическа Асоциация. “Doctor Honoris Causa” на Висшата Стопанска Академия “Димитър А. Ценов” в Свищов. Зам. Председател на БАНИ. Учредител и Председател на Гражданско Сдружение ГЛАС.  

Ето това е обективният анализ на резултатите от евро избора и поуките, които трябва да си изведем, за да не повторим грешките си на 5 юли!

"...българският вот показа, че гражданите на България могат да създадат един бараж пред демагогията на една доказала своята некадърност тройна коалиция."

Прав е професора, малоумниците от тройната коалиция да не си мислят, че народа ще им прости факта, че го докараха до просешка тояга и мизирея, а те отново потънаха в разкоша на комунистическото си битие.
На 5-ти трябва да сме още по-категорични!
А професора гласувал ли е в Лондон?

Успех на Сините

извинявайте, че коментарите ви са разместени, но снощи нещо обърках с администрацията. Нищо лично, както се казва!
Иначе ви благодаря, че наминахте през блога ми!Знаете, че ценя всяко мнение!

Гери, абсолютно точна си. За това си позволих да поместя коментара на професора. Аз също смятам, че е много точен и обективен. Поздрави!

Професор Иванов е много прав, като пита кой ще плати сметката и че това не могат да бъдатобикновените хора! За това трябва на 5-ти да излезем до един и да гласуваме. Кой за когото иска, само не и за изродите от тройната коалиция!

Както казах в неделя- печалбите са частни, загубите са общи...
btw, кога ще го качат в архив? :)