От седмица – две насам се чувствам особено.
„Тъпо” - искам да кажа. Нищо лошо не ми се е случило, Слава Богу, но светоусещането ми е странно.

С журналистическия си разсъдък знам, че сме в предизборно време, но с човешките си сетива регистрирам странни „вибрации” и поведения около себе си...И това ме обърква.

Следя под лупа случващото се на т.нар. „политическа сцена” в България и все по-трудно проумявам „изпълненията” на участващите актьори. Щях да кажа –самодейци- но няма да съм права, защото те, самодейците, със сигурност влагат доста по-голям плам и талант в ролите си. Най-малкото го правят с душата си. За публиката, с надежда да й се харесат, да я зарадват, да я оживят....

А тези, които аз наблюдавам, ме изумяват с неадекватността си, гьонсуратлъка си и тоталната пренебрежителност към зрителите....Странно. Уж е предизборно време.
Поне сценаристите да бяха по- креативни. А те – жалба в ЦИК, жалба във ВАС, жалба до арменския поп и не знам още пред кого.......

Режисьорите – и те горките са превключили на снимачния ефект „каданс” и спят, или заработват с някоя и друга халтурка. А „кадансът” - къде бърз, къде бавен .....И в двата случая от объркващ по-объркващ.......

И ме обхваща страх. Истински. 

Натрапчиво е усещането ми за безизходност, за фалш, за нещо много стран/ш/но, което ще проумеем в деня след изборите на 5-ти юли.

Опитвам се да си представям близкото бъдеще в „Синьо”...., но „цветните ” ми мисли се отблъскват от успоредно появяващата се картина на живата реалност около мен. Искам да кажа – на хората около мен. Тези с поничките и чалгата, за които ви бях написала преди време.....

Апатията е пълна. 

И как няма да е.

Като погледнеш върволицата от „светли” образи изникващи и преследващи ни от телевизионните клипове, диспутите , дебатите, „соловите” изпълнения, билбордовете и плакатите затваряш очи, ужасен от мисълта, че си в тунела на безвремието.

Не минаха ли вече 20 години от първите мисли в синьо ?

Каква е тази „сила червена”, която така е пропила и омотала битието и съзнанието ни, че сякаш не я забелязваме вече....Наистина ли свикнахме с нея? 

Хей, хора, не ви ли безвкусно от тези полуфабрикати, полуполитици, полуидиоти?
Не ви ли се иска да си сготвите нещо сами? Нещо, по нова рецепта....?

Ами, хайде де : ))))



 

но първо трябва да разгоним конските мухи:)

Всичко е една симулация на демокрация. ДС си запази постове, лостове, фабрики, предприятия и какво ли не.
А фалшивата им е игра е тест за нашето търпение. Колкото повече търпиме, толкова по-фалшиво играят и толкова по-малко усилия хвърлят в опитите си да заблудят малкото останали в тази държава хора...

Митко, конските мухи ще се разгонят сами, ако успеем да изхвърлим мършата :)))))

Малкото останали "нормални" хора, нали? А иначе- защо търпим? Защо? Аз за това предлагам да започнем да си готвим сами :))))

За съжаление, ножът и черпакът са в други ръце...за нас остава само една беззъба вилица...

Ами, хайде тогава да си подменим приборите, най-напред. А техният нож много се надявам вече да се е позатъпил. Черпакът им да е пробит.....А нашата беззъба вилица ще я запазим, ...за да не забравяме поводът за промяната...Какво мислиш, inspecteur ?

С Митко говорехме, че единственият начин да свалиме комунистите е да се използват същите средства, които те използваха за да дойдат на власт през 1944та. За съжаление времената са други вече...гражданското общество не е достатъчно силно за да отхвърли една цяла политическа класа. Което показва колко силна и гъвкава е тя- ето тук съм описал-
http://inspecteur.blog.bg/politika/2009/03/29/parallel-universe.314768