Почти седмица отлагах написването на това, което ще прочетете по-долу. И нямах много време, но и ме беше страх, че подвластна на „пресните” си впечатления ще изрека по-тежки от нормалния ми стил на говорене думи.   За Българската памет и Българските понички ми е мисълта. Провокирана от неколкодневен престой в един прекрасен български град – Панагюрище. Израстнала съм там. Напуснах го преди 22 години. През ХХ-ти век, така да се каже. След сегашното ми връщане се замислих – сега наистина ли сме в ХХІ-ви?    

Денят е 1-ви май. Около 5 след обед. Площад "20-ти април". След 3 часа тук трябва да започне митинг - зарята в памет на априлските въстаници, загинали за "Свободата на България", както се казва в тържественото слово. В памет на онези ентусиазирани и разгневени от турското робство българи, които с огромен хъс организират Въстанието на 20-ти април 1876 година, онези, които пишат Кървавовото писмо, на онези, които бият камбаната пред Света, че там, в попадналата под турско робство България има един угнетен народ, който иска свободата си.



Вярно, не са забравени портретите им на сградата на общината. Не липсват и доброволци, облечени във въстанически дрехи и развяващи копие на саморъчно ушитото от Райна Княгиня знаме с надпис "Свобода или смърт", имаше и въстановка на баталните сцени от онези паметни за Панагюрище и България дни.



Тук са и военните роти, и официалните "лица", начело с председателя на Парламента Георги Пирински в едно със......сергиите с Български понички и тарабите с надутите с образа на Мики-маус балони.





Мили, Господи!
Какво се случва с паметта българска, потопена в пърженото олио и залята с глазура по вкус?!
Уважаеми, г-н Кмете на Панагюрище,
защо позволихте този кич, тази подигравка с паметта на героите, заради които, всъщност, всяка година правите това тържествено честване ?!
Или толкова далече е прехвърчала мисълта ви, като на холивудски режисьор, решил в нестандартен филм да преплете героите на 19-ти век /Бенковски, Каблешков, Петлешков...../ и тези на почти 21-ви /Мики Маус и други приказни герои/?

Нямаше как. Споделих възмущението ми, бликащо от вдън душата ми, с познати панагюрци. И вместо доза успокоение ме връхлетя нова безнадеждност след разказите им, че и до ден днешен, 2009-та година, комунистическата традиция за градски празненства на връх Разпети петък в Панагюрище е жива! След описанието за палатките с бира - скара пред входа на църквите, за "купона" между сергиите по пазара, в Деня, в който са били най-страшните Христови мъки?!

Ех, панагюрци, какво е станало с бунтовническия ви нрав и люта кръв ?
Не ви ли горчат кебапчетата на Разпети петък и не ви ли се повръща от вмирисаните и вмирисващи целия площад понички?

За какво свеждате главите си в едноминутното мълчание?

Исках да напиша и за чалгата обримчила всички възможни заведения в града и изпълваща душите и телата на клетите посетители в радостни гюбеци между няколокото ракии, но ще спра до тук.

В крайна сметка всеки сам решава как да живее, как да се весели, как да определя ценностите в живота си и с каква глазура понички да яде.

Сетих се обаче, че идват избори. Панагюрище си се слави като червена крепост и комунистически бастион.
Мисля си, че след близо половинвековните празненства на Разпети петък и този път традицията няма да бъде нарушена. А и да се опита някой съветът ми е аргументите да минават през понички и чалга. И вместо предизборни програми - по един балон с образа на приказен герой!


 

безродие!

Пълно духовно падение, ka4ak! Много съм тъжна от това, което видях, повярвай ми!

До там води комунизма-простотия,бездуховност,национален нихилизъм и не напоследно място воинстващ атеизъм,който се припокрива с всички изброени преди това.
"Червените крепости" трябва да се сриват.

както е казал Петко войвода,когато не се е подчинил,
на командата,да премине с наведена глава пред турските войски,след потушаване на Критското въстание!