Блогрол
1. ДОМЪТ НА ОТЕЦ ИВАН
2. ВЪВ ФЕЙСБУК-"ДА ПОДКРЕПИМ БЛАГОРОДНАТА МИСИЯ НА ОТЕЦ ИВАН"
3. БЛОГЪТ НА ИВО ИНДЖЕВ
4. Откровения.com
5. Подписка в памет на Едуард Генов. Нека една уличка в София, където той живееше, носи неговото име!
6. ГЕРИ Е СТРАХОТНА
7. ДАНИЕЛ МИТОВ
8. Мария Николова - divini
9. Блогът на Ангел Станоев-gantree
10. Блогът на Димитър Петров-thetrooper
11. ДЕСНИ ВРЪЗКИ
12. Блогът на Ciele...За Любовта....
13. Блогът на Ваня Панайотова
14. Музикална страница
15. Лили, прекрасна си!
16. АКО БЯХ....
17. УДИВИТЕЛНО
18. Блогът на gothic-Музика
19. С вкус на боровинки
20. Блогът на sestra - Creep
21. http://pravoconsult.blog.bg
22. ЗА ЛАГЕРИТЕ....
23. Блогът на Chara
24. R.I.P.! Ева Звездева - fantangero0000 !
2. ВЪВ ФЕЙСБУК-"ДА ПОДКРЕПИМ БЛАГОРОДНАТА МИСИЯ НА ОТЕЦ ИВАН"
3. БЛОГЪТ НА ИВО ИНДЖЕВ
4. Откровения.com
5. Подписка в памет на Едуард Генов. Нека една уличка в София, където той живееше, носи неговото име!
6. ГЕРИ Е СТРАХОТНА
7. ДАНИЕЛ МИТОВ
8. Мария Николова - divini
9. Блогът на Ангел Станоев-gantree
10. Блогът на Димитър Петров-thetrooper
11. ДЕСНИ ВРЪЗКИ
12. Блогът на Ciele...За Любовта....
13. Блогът на Ваня Панайотова
14. Музикална страница
15. Лили, прекрасна си!
16. АКО БЯХ....
17. УДИВИТЕЛНО
18. Блогът на gothic-Музика
19. С вкус на боровинки
20. Блогът на sestra - Creep
21. http://pravoconsult.blog.bg
22. ЗА ЛАГЕРИТЕ....
23. Блогът на Chara
24. R.I.P.! Ева Звездева - fantangero0000 !
Постинг
28.05.2010 23:39 -
ВИЕНСКОТО КОЛЕЛО НА ЗВЕЗДАТА
Автор: galinabg
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12960 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 28.05.2010 23:45
Прочетен: 12960 Коментари: 17 Гласове:
21
Последна промяна: 28.05.2010 23:45
Кога за последно се въртяхте на Виенско колело?
Виенско колело ли? Така е, замислете се, в тази страна няма дори едно нормално, Истинско, Виенско колело! Нали? Ще си речете - тази пък какво се е присетила за въртящата се атракция? Ами,да, присетих се.
Та,кога за последно се въртяхте на Виенско колело? Кога за последно се издигнахте там, на най-високото? И погледнахте Света, в който живеете, почти от звездите? Кога за последно си помечтахте? Да не се връщате там, долу,например? Да се протегнете и, аха, да докоснете Слънцето или Луната? Да останете там, горе, с най-красивите си мисли и усещания?
******** Дълго беше наблюдавала Виенското колело. Там от високо. От горе. Всяка вечер хилядите му светлини се превъртаха пред очите й. Като разноцветни кристалчета се пречупваха и преплитаха пред погледа й.
И хората. Качваха се. Завъртаха се. Слизаха. Качваха се други. После и те слизаха.
Тя, Звездичката, ги съзерцаваше с часове. С дни. С години. Може би и повече?
А Колелото се въртеше - същото.
- Като метафора на живота? - помисли си Звездата.
Сякаш и тя, преди да отиде там горе, беше направила своята обиколка под светлините. И под Звездите.
Някак си по познатому й се струваше кръговратът на Колелото.
Дочуваше музиката от тонколоните. Звучеше й различно при всяко завъртане.
Загледа се внимателно.
Ето я дългата върволица от хора пред входа му. Изчакваха реда си, за да се качат.
Очертаваше ги, пред очите си, като множество от хиляди мисли и безброй мечти.
******** Нямаше как. Върна се хиляди, може би, години назад.
Спомни си как пристъпваше със свито сърце към окачените "Гондоли". А те сякаш се появяваха от нищото. Спираха. Хора слизаха. Други се качваха. После следващата. И следващите. Предишната тръгваше нанякъде.
И ето, нейният ред. Пристъпи бавно и несигурно. Повдигна къдрите на светлосинята си рокля, повдигна единия си крак и прескочи, в Гондолата. Стори й се, че вече е в Света на Невидимото. Имаше чувството, че Тя можеше да вижда хората отстрани, но те Нея - не.
Гондолата бавно започна да се издига. Звездичката вече нямаше съмнение, че преминава в някакво друго измерение.
***
Никой не знаеше колко време беше останала там.
***
Едва сега.... разбираше, че това е бил целият й живот.
***
Беше преминала близо четвърт от обиколката, когато усети сърцето й да бие лудо. На моменти претупваше. В следващия спираше. За части от секундата.
Ято пеперуди около нея танцуваха странно-, неописуемо-, красив танц, под "спрелите" стрелки на часовника..... А Музиката... Преминаваше в различни тактове и тонове.
Спомни си как изправена, с разперени от щастие ръце, се опитваше да запази равновесие, преодолявайки съпротивлението на силата от издигащата се неизменно, засега, нагоре Гондола.
Сякаш се опитваше да уравновеси енергиите и да спре времето. Балансирайки усещането за Любов и неумолимата инерция на Времето....
***
Изведнъж разбра, че до най-високата точка остава по-малко от педя разстояние... Изтръпна. Огледа се. Инстинктивно потърси копринения шнур на спирачката. На времето.
.jpg)
Знаеше, че започва спускането.
Беше чувала, че почти винаги е стремглаво. Неконтролируемо. Като с програмирана скорост на Свободно падане.
***
Е, това беше.
Гондолата бавно премина точката на Зенита.
***
И тръгна надолу.
Нямаше смисъл да продължава да стои права с разперени ръце. Вече знаеше, че не можеше да спре движението на въртенето. Нито нагоре. Нито надолу.
.jpg)
Седна и се отпусна. Погледна встрани. Погледът й фиксира движещите се нагоре Гондоли и разперените ръце на "пътуващите" в тях.
Изведнъж се надигна. Хвана се за металните пръчки и се провикна: - Хей! Хей! Не се опитвайте да спрете Времетоооо! Чувате ли? Невъзможно е....Хей!
Никой не я чуваше. А така й се искаше да им каже , че с протегнатите във въздуха ръце могат просто да прегърнат Любовта до себе си.
Да докоснат и погалят пеперудите. Защото те много скоро щяха да отлетят.
***
Завинаги, може би. Или поне до следващото завъртане нагоре.
А то, със сигурност, щеше да бъде след поредното чакане на дългата опашка от хора.
Със сигурност и музиката щеше да бъде друга. И светлините.
И Гондолите.
***
Само Пеперудите щяха да бъдат отново Пеперуди..... И посоката на движението:
отдолу - нагоре и отгоре - надолу.
На Колелото....
***
И историята на следващата Звездичка - Философ.....
Виенско колело ли? Така е, замислете се, в тази страна няма дори едно нормално, Истинско, Виенско колело! Нали? Ще си речете - тази пък какво се е присетила за въртящата се атракция? Ами,да, присетих се.
Та,кога за последно се въртяхте на Виенско колело? Кога за последно се издигнахте там, на най-високото? И погледнахте Света, в който живеете, почти от звездите? Кога за последно си помечтахте? Да не се връщате там, долу,например? Да се протегнете и, аха, да докоснете Слънцето или Луната? Да останете там, горе, с най-красивите си мисли и усещания?
******** Дълго беше наблюдавала Виенското колело. Там от високо. От горе. Всяка вечер хилядите му светлини се превъртаха пред очите й. Като разноцветни кристалчета се пречупваха и преплитаха пред погледа й.
И хората. Качваха се. Завъртаха се. Слизаха. Качваха се други. После и те слизаха.
Тя, Звездичката, ги съзерцаваше с часове. С дни. С години. Може би и повече?
А Колелото се въртеше - същото.
- Като метафора на живота? - помисли си Звездата.
Сякаш и тя, преди да отиде там горе, беше направила своята обиколка под светлините. И под Звездите.
Някак си по познатому й се струваше кръговратът на Колелото.
Дочуваше музиката от тонколоните. Звучеше й различно при всяко завъртане.
Загледа се внимателно.
Ето я дългата върволица от хора пред входа му. Изчакваха реда си, за да се качат.
Очертаваше ги, пред очите си, като множество от хиляди мисли и безброй мечти.
******** Нямаше как. Върна се хиляди, може би, години назад.
Спомни си как пристъпваше със свито сърце към окачените "Гондоли". А те сякаш се появяваха от нищото. Спираха. Хора слизаха. Други се качваха. После следващата. И следващите. Предишната тръгваше нанякъде.
И ето, нейният ред. Пристъпи бавно и несигурно. Повдигна къдрите на светлосинята си рокля, повдигна единия си крак и прескочи, в Гондолата. Стори й се, че вече е в Света на Невидимото. Имаше чувството, че Тя можеше да вижда хората отстрани, но те Нея - не.
Гондолата бавно започна да се издига. Звездичката вече нямаше съмнение, че преминава в някакво друго измерение.
***
Никой не знаеше колко време беше останала там.
***
Едва сега.... разбираше, че това е бил целият й живот.
***
Беше преминала близо четвърт от обиколката, когато усети сърцето й да бие лудо. На моменти претупваше. В следващия спираше. За части от секундата.
Ято пеперуди около нея танцуваха странно-, неописуемо-, красив танц, под "спрелите" стрелки на часовника..... А Музиката... Преминаваше в различни тактове и тонове.
Спомни си как изправена, с разперени от щастие ръце, се опитваше да запази равновесие, преодолявайки съпротивлението на силата от издигащата се неизменно, засега, нагоре Гондола.
Сякаш се опитваше да уравновеси енергиите и да спре времето. Балансирайки усещането за Любов и неумолимата инерция на Времето....
***
Изведнъж разбра, че до най-високата точка остава по-малко от педя разстояние... Изтръпна. Огледа се. Инстинктивно потърси копринения шнур на спирачката. На времето.
.jpg)
Знаеше, че започва спускането.
Беше чувала, че почти винаги е стремглаво. Неконтролируемо. Като с програмирана скорост на Свободно падане.
***
Е, това беше.
Гондолата бавно премина точката на Зенита.
***
И тръгна надолу.
Нямаше смисъл да продължава да стои права с разперени ръце. Вече знаеше, че не можеше да спре движението на въртенето. Нито нагоре. Нито надолу.
.jpg)
Седна и се отпусна. Погледна встрани. Погледът й фиксира движещите се нагоре Гондоли и разперените ръце на "пътуващите" в тях.
Изведнъж се надигна. Хвана се за металните пръчки и се провикна: - Хей! Хей! Не се опитвайте да спрете Времетоооо! Чувате ли? Невъзможно е....Хей!
Никой не я чуваше. А така й се искаше да им каже , че с протегнатите във въздуха ръце могат просто да прегърнат Любовта до себе си.
Да докоснат и погалят пеперудите. Защото те много скоро щяха да отлетят.
***
Завинаги, може би. Или поне до следващото завъртане нагоре.
А то, със сигурност, щеше да бъде след поредното чакане на дългата опашка от хора.
Със сигурност и музиката щеше да бъде друга. И светлините.
И Гондолите.
***
Само Пеперудите щяха да бъдат отново Пеперуди..... И посоката на движението:
отдолу - нагоре и отгоре - надолу.
На Колелото....
***
И историята на следващата Звездичка - Философ.....
Няма го Виенското колело. Няма звезди. Няма мечти. Няма полет. Няма докосване. Няма очакване...
цитирайinjir написа:
Няма го Виенското колело. Няма звезди. Няма мечти. Няма полет. Няма докосване. Няма очакване...
А защо се докарахме до тук, injir? Ето това седя и се питам?....
Обърка ме много. Прекрасна, много чувствена импресия, толкова протеворечиви мисли, пръски тръпки предизвиква, толкова много цвят и усещане, просто великолепно.
А самият въпрос ми подейства много странно. В първият момент, автоматично си отговорих, че много скоро е било. След миг се осъзнах, от дете не съм се качвал на виенско колело, но впечатлението е било силно, толкова силно, че описвайки го като преживявания на мои герои, съм го изживявал отново и отново. Оттук и заблудата ми, че е било скоро. И сега се чудя, за колко ли неща в живота ми е така.
цитирайА самият въпрос ми подейства много странно. В първият момент, автоматично си отговорих, че много скоро е било. След миг се осъзнах, от дете не съм се качвал на виенско колело, но впечатлението е било силно, толкова силно, че описвайки го като преживявания на мои герои, съм го изживявал отново и отново. Оттук и заблудата ми, че е било скоро. И сега се чудя, за колко ли неща в живота ми е така.
и колкото толкова ;)
хубаво е, че не знаем кога е зенита... само нагоре да ти е ;)
цитирайхубаво е, че не знаем кога е зенита... само нагоре да ти е ;)
Виенското колело на мечтите ни.На изгубените ни мечти.На неслучилите ни се мечти.Стряскам се и за времето на моя живот.Преполовен е вече.Преди две години бяхме във Виена.Ходихме до Пратер-а.Не се качих на колелото.Качих на него децата си.Реалност и метафора се бяха слели.
цитирайСветлините са примамливи ... Като тези на рампата. И извисяването. Като влизането в текста ... И усещането за доочертаване на кръга. Мимо публиката.
–––––––––––––––––
Добро в утрото и продължението му, Галя ! :)))
цитирай–––––––––––––––––
Добро в утрото и продължението му, Галя ! :)))
cefulesteven написа:
Обърка ме много. Прекрасна, много чувствена импресия, толкова протеворечиви мисли, пръски тръпки предизвиква, толкова много цвят и усещане, просто великолепно.
А самият въпрос ми подейства много странно. В първият момент, автоматично си отговорих, че много скоро е било. След миг се осъзнах, от дете не съм се качвал на виенско колело, но впечатлението е било силно, толкова силно, че описвайки го като преживявания на мои герои, съм го изживявал отново и отново. Оттук и заблудата ми, че е било скоро. И сега се чудя, за колко ли неща в живота ми е така.
А самият въпрос ми подейства много странно. В първият момент, автоматично си отговорих, че много скоро е било. След миг се осъзнах, от дете не съм се качвал на виенско колело, но впечатлението е било силно, толкова силно, че описвайки го като преживявания на мои герои, съм го изживявал отново и отново. Оттук и заблудата ми, че е било скоро. И сега се чудя, за колко ли неща в живота ми е така.
Мдаа.И аз го карах по спомени, овехтели, но толкова живи.
Странно :)
Ценя мнението ти,Стеф! Благодаря ти :)
galinabg написа:
Сякаш на моменти много бързаме към този Зенит, ни мислиш ли, Митко? И не знам защо...А после се започва едно - какво стана? Така е. Като не слушаме разказите на Звездите. Като не търсим детайлите да се взрем, а те толкова много знаци ни индикират. Все бързаме. Все нагоре гледаме. Все ръцете ни разперени и всичката благодат на Живота се изтича не между пръстите ни, а като порой около и над нас, а ние като слепци - не забелязваме.
Нещо съм се разкаляла пак. Хахахах!
Хайде , много нанагоре да ти е и на теб!
И да ми помахаш, ако се срещнем по Пътя :))))))
bapha написа:
и колкото толкова ;)
хубаво е, че не знаем кога е зенита... само нагоре да ти е ;)
хубаво е, че не знаем кога е зенита... само нагоре да ти е ;)
Сякаш на моменти много бързаме към този Зенит, ни мислиш ли, Митко? И не знам защо...А после се започва едно - какво стана? Така е. Като не слушаме разказите на Звездите. Като не търсим детайлите да се взрем, а те толкова много знаци ни индикират. Все бързаме. Все нагоре гледаме. Все ръцете ни разперени и всичката благодат на Живота се изтича не между пръстите ни, а като порой около и над нас, а ние като слепци - не забелязваме.
Нещо съм се разкаляла пак. Хахахах!
Хайде , много нанагоре да ти е и на теб!
И да ми помахаш, ако се срещнем по Пътя :))))))
haralanov написа:
Виенското колело на мечтите ни.На изгубените ни мечти.На неслучилите ни се мечти.Стряскам се и за времето на моя живот.Преполовен е вече.Преди две години бяхме във Виена.Ходихме до Пратер-а.Не се качих на колелото.Качих на него децата си.Реалност и метафора се бяха слели.
Минчо, а замисли се колко много хора нямат своето Виенско колело. Никога..... Това ми беше идеята и на мен - ДА СЕ ОПИТАМЕ ДА НЕ ПРОПУСКАМЕ.От нас си зависи да докоснем и погалим даващото ни се....Ама слепци сме докато не минем Зенитът...
palisandar написа:
Светлините са примамливи ... Като тези на рампата. И извисяването. Като влизането в текста ... И усещането за доочертаване на кръга. Мимо публиката.
–––––––––––––––––
Добро в утрото и продължението му, Галя ! :)))
–––––––––––––––––
Добро в утрото и продължението му, Галя ! :)))
Хей, изящнице на словото :)))Много смислен и доочертан да е и твоят ден! И другите...., разбира се ;)
Завъртя ме и направо забравих да сляза!:)))
цитирайportishead написа:
Завъртя ме и направо забравих да сляза!:)))
Не слизай никога ....:))) Такова едно огроооомно Виенско колело ти желая! С много дълго издигане до Зенита ;) И пеперуди.....
Enjoy the moment :))))
xxx
цитирайxxx
Благодаря за удоволствието!:)
цитирайsvoboda64 написа:
Enjoy the moment :))))
xxx
xxx
C`est la vie....,Боди :)))
mia2442 написа:
Благодаря за удоволствието!:)
Аз благодаря, mia, че беше мой гост в Гондолата :) Добре дошла си и следващия път ;)
17.
анонимен -
lol
03.12.2011 18:19
03.12.2011 18:19
наистина е уникално :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
