Яко бях изпушила последните месеци. Не се оплаквам от работа, ама човек си има някакъв праг на възможностите и ако не спре навреме бушоните му гръмват.А не е време за аварии. В четвъртък вечерта си легнах и извъднъж, като стрела ме покоси мисълта, че утре (петък), след работа, изчезвам. Нито за миг не се поголебах къде. Велинград. Това е мястото, където се възстановявам от две-три години насам. Установих, че мога да зареждам батериите само с минерална вода. Затова през лятото ходя на СВ.Св. Константин и Елена. Там е уникалното съчетание на море с минерална вода.Но за това вече съм ви писала.  Сега за велинградския ми уикенд.
Истината е,че не бях идвала тук от година време.Божествено е мястото,където отсядам. Няма да споменавам хотел, за да не правя реклама. Пък и никой не ми е направил отстъпка от цената, за да си струва да се напрагям :))))
Но....няма повече да ви оттегчавам с моето двудневно и половина глезене.   Друго съм си решила да ви напиша.
*******
Случайно, спонтанно и някак си от самосебе си ми хрумна да наблюдавам и съзерцавам другите посетители на хотела. Ей така, киснейки се в басейна. /Уточнявам само, че идвам тук винаги сама. Гаранция за успешно релаксиране. Между другото - аз единствена съм соло/
Почти размазана от приятност, какво друго да правя? Не върви да си говоря сама. И гледам.
Точно срещу мен са момче и момиче.Ще им казвам Безличните. В ляво на тях мъж и жена с дете.Тях ще ги наричам Скучните. До тях , но в джакузи-то, което е заградено и е част от басейна, са мъж и жена, на над средна възраст,около 50-те, приличащи ми на интелигентни хора. Вдясно от мен, в дъното на басейна, са две двойки млади хора. Едното от момичетата е в напреднала бременност, но с приятно оформен корем и небудещо съчувствие тяло. Междувременно влизат момче и момиче на не повече от 21-22 години. В ъгъла, в ляво от мен,са оформени две места за "водна буря". Там са мъж на към средна възраст и очарователно младо момиче. 
Не са баща и дъщеря.
Та, тази компания, пред очите ми, изведнъж я оприличих на социологическа извадка.Предвид мястото, където ги засичам, си давам сметка, че това е представителен разрез на т.нар. "средна класа". Казвам си, я да ги погледам тези хора, които със сигурност никъде и никога повече няма видя.
И знаете ли какво беше първото ми усещане след първоначално краткото ми фокусиране? СКУКА!
Пред очите ми бяха едни скучни и безлични хора. С маниери на досадени и уморени хора. Безизразни лица.
Усещането за "под калъп" ме смути. Честно ви казвам. Най-малкото, предполага се, че тези "лица", са отделили време и средства, за да отидат някъде да се позабавляват. Вкиснато-начумерени могат да си бъдат и вкъщи след работа, нали?
Казах си - "Чакай да се взра в детайлите".
Скучните, онези с детето: Седнали един до друг, вече 20-тина минути не пъмръдваха. Не си бяха проговорили. Мъжът от време на време се поливаше с шепички и протягаше крака си, за да се закача с детето си. Жената - пълен стоп-кадър. А то,малкото, горкото, с някаква играчка, явно с дупка, си я пълнеше и след това си я изливаше върху главата. Така по 7 пъти в минута. В моментите на пауза докосваше протегнатия крак на баща си. Вербален контакт между тримата - НУЛА!
Безличните, до тях, на по около 27-30 години - също като заковани. Разстоянието между тях беше около 50 см и остана такова докато момчето не реши да поплува. Девойката до него изобщо не го отразяваше.
На тези, в джакузи-то,израженията им показваха по-скоро оттегчение. Не знам защо, но като се загледах във физиономията на жената нещо ме смути. Присвитите очи на погледа й и острия профил на носа й, на фона на благовидната физиономия на мъжа до нея, ме попритесниха. Чак сега осъзнах, че всички опити на човечеца да я разговори останаха напразни.Единствената реакция на този сфинкс, от женски род, беше само, някак си, с досада, местене на зеницата на окото в посока на говорещия. След малко, горкият, се надигна и излезе от басейна. Явно си беше събул джапанките на другия край на басейна, защото походката му ясно показваше, че стъпва внимателно, с боси крака, по мокрото пространство отстрани. И изведнъж - о, Боже, - вдигнат крак и бум - на земята! Ама с целия му ръст! Инстинктивно скокнах от мястото си. Още по-инстинктивно погледнах към "египетския символ" в джакузито. С периферията видях, че мъжът се изправя. Но продължих да гледам Сфинкса. Ако искате ми вярвайте - НЕ ПОМРЪДНА!!!! Регистрира падането с преместване на зеницата си ....но не се помръдна ?!!!!Не мигна, хора!!!
Седнах си отново на мястото неразбираща и в невъзможножност да осмисля ситуацията. Погледнах към двете двойки млади хора. Бременната си плуваше на малки разстояния. Двамата мъже си говореха, а другото момиче беше обхванало с две ръце лявата ръка на приятеля си и с положена на рамото му глава не даваше признаци за комуникация.
Онези двамата, не баща и дъщеря, във водната буря, за пореден път натискаха копчето на устройството и продъжаваха да се бълбукат във водния вихър. Също без грам комуникация.
Единственото ЖИВО "нещо" в басейна бяха двамата 21-22-годишни. Те просто се ЦЕЛУВАХА! Без да спират. Ненаситно.Изправени почти в средата на по-плитката част. Не бях забелязала колко време го правеха, но след като ги фиксирах продължиха поне още 10-тина минути.

/снимката е случайно избрана от google/

Усмихнах се. Тези сладури наистина успяха да ме усмихнат много искрено. Зарадвах им се с цялата си Душа.
От решението ми за статистическа дисекция, със сигурност, бяха изминали поне 40 минути.
Време, през което бях преминала през състояния на учудване, изненада, съжаление,недоумение и усмивка.
Реших, че ще е добре да си тръгна с усещането за усмивката. И "кадъра" пред очите ми с целуващите се. Които,впрочем, продължаваха да галят лицата си, взаимно......
Влязох в стаята си с хиляди мисли, под формата на съждения.     За т.нар. "социален експеримент" Биг Брадър говорят, че бил представителна извадка на хората в България и че не би трябвало да се изненадваме за случващото се там и отношенията между участниците. Това бил живият живот у нас. Чувам да казват, защото аз не го гледам този "сериал", че в Къщата било пълно с "представители" на тъпанарите и утайките на обществото ни.
Днес в басейна, сигурна съм, не бяха утайките и тъпанарите. Но също така съм сигурна, че продуцентите на Брадъра никога не биха взели тези хора от басейна за някое от шоутата си.
И какво излиза, че в България или ставаме за Шоу, т.е. за посмешище, или не ставаме за нищо. Това ми прилича на шизофрения.
Едната част от обществото ни се забавлява "нездраво", другата дори не си комуникира.
Коя ли е болшинство?
Май се сещам. Помагат ми резултатите от изборите през последните 10-тина години.Предишните 10 ги отдавам на детската възраст на Демокрацията у нас.
**********
Факт е. При това безспорен. Кандидат - "шоумените" си избират себеподобни. Некомуникативните "интелигенти", запълващи графата "средна" класа, не комуникират. Ни по време на избори, ни без избори. УНЕС!
Колко още ще е така не искам да пророкувам.
Баба все казваше, знаете обичам да си я цитирам, - "Докато лудите се налудават, бабиното,нас няма да ни има.... "
То е същото и за обратния вариант.
Тъжно ми е. Сигурно и на вас ще ви стане такова като ми прочетете опита за статистически анализ...

********  И на края нещо като виц:
Снощи вечерях в ресторанта на хотела. И понеже интернет връзка има само там си отседях от 19.30 до към 23.15. Поугодих си подобаващо-релаксиращо-уикендово. На края искам сметката. Беше ....десет и един лева и 10 ст. Оставям банкноти, предполагащи ресто близо 19 лева. Идва сервитьорката и аз й казвам: - закръглете до .....десет и пет.
Междувременно си изключвам лаптопа. Събирам си кабелите. Абе оправям се за към стаята. Да дойде тази сервитьорка, да дойде - не идва. Ставам и с огромно неудобство отивам към нея и като кръгъл идиот, с опит за усмивка, й казвам: - Извинявайте, ама аз....да ви помоля....за рестото.... - Какво ресто?! - ми се ококорва велинградската мома. - Ами, вижте, сметката....беше...еди-колко си, аз ви дадох еди-толкова си и си помислих, че може би ще ми върнете ресто?! - Така ли?! Ами аз разбрах, че ми казахте - Благодаря! - Благодаря?!?! За близо 19 лева?! Вие се шегувате... 
Обясних й, спокойно и учтиво, пак, на колко съм й казала да закръгли сметката с бакшиша. А тя, "милото момиче", започва да се бърка за портфейла си и на достатъчно висок глас да ми обяснява защо и тя като не знам си коя нейна колежка щяла да си вземе чукалата и да отиде да "бачка" в Италия. В тази България човек с честен труд /?!?!?!/ нищо не можел да си изкара....
Прецених,че е по-добре да си замълча, защо другото, което ми идваше на ум е да й отпера една звучна плесница, заради тона, който си позволи да ми държи пред присъстващите в ресторанта, а и не по-малко заради УЛТРА-нахалството си за бакшиш равняващ се почти на направената от мен сметка.....     Всъщност исках да ви кажа, че комуникацията, като понятие, в България е силно сбъркана. Може би колкото и некомуникацията!
Колкото животът ни. И изборът, който правим всеки ден.
**********
България, като Ресторант..... в басейна...
Всъщност, знаете ли? Тези хора, днес, в басейна, не се обичаха. И това е най-тъжната равносметка от моя "статистически експеримент".....

Целуващите се млади се оказаха......сърби.....
   

тялото ти е почивало, но мозъкът... Професионално и характерово изкривяване ;)) :)))
Тъжни наблюдения, тъжна статистика, но вярна, за огромно съжаление.
То май с липсата на комуникация се започва и постепенно се стига до необичането и апатията.
Радвам се, че си се презаредила - със сили и впечатления :)) :**

онова ,което задушава....
http://www.youtube.com/watch?v=Nm7-cysfE2c

Преди години в хотела до Рилския манастир чаках близо час да ми донесат порцията и след няколко учтиви и една не толкова учтива забележка от страна на мъжа ми / дълги години тренирал бокс, между другото /, сервитьорът го покани извън хотела да си оправят разногласията. Добре, че здравият разум надделя : ), но след това горкият ми съпруг дълго убеждаваше натъпканата ми с християнски добродетели глава, как в България всичко е "со кротце, со благо и со малце кьотек" / май беше на Ляпчев мисълта /: )...
И аз ходя във Велинград понякога, последния път ми направи впечатление, че само аз и синът ми сме плувците и активните в хотела...

Когато човек отива да почива, основната му мисъл и нагласа не е комуникацията, а по-скоро нейното изключване, за да са се концентрира върху себе си и своя рекреационен процес. Когато почивам, дори и да е вкъщи, не говоря, не се помръдвам и дори се отдръпвам (защото със самото си приъсствие съм човек, който създава "напрежение" - винаги мисли за нещо и винаги иска да споделя:), за да позволя и на другите да го направят за себе си :) Може да е "скучно", но е е необходимата доза скука, в която напрежението да се утече под някаква форма и да настъпи... омиротворяване :)

Радвах се когато прочетох че изчезваш за малко, очаквах зареждаща история и съжалявам само, че ти си се натоварила вместо да се разтовариш. Искаше ми се да си поговириш не с гларус, с другаа интересна птица....все пак почивка си даде нали. Целувки миличка - защото птичките като теб са единици и те пролет не правят.

Не се обичаме по между си!Видяла си го в някакъв отрязък от време но той е бил напълно достатъчен!Поздрави,Галя!

Или се умрели, но не го съзнаваме.

В кома сме. Май друго обяснение няма.Чуваме и сякаш виждаме, но нищо не можем да променим.

обществото е в будна кома: чува и вижда, но не реагира...

Без да те опонирам по никакъв начин, така както ги описа ми беше много, много интересно, като че ли зад всеки от образите надникна драмата му, стига да се задълбоча мога да си я представя с подробности. И като, че ли няма скучен живот, поне в тези интересни времена. Ровове и ями в общуването ни обаче си има. Ще кажа и за себе си, до преди две години защитните ми ровове бяха с лопата, сега са с багер. И съзнавам ясно, че не съм изключение, че масово се съмняваме един в друг, че толкова огорчение се е натрупало, че се боим да се открием, за да не станем жалки, а и да предпазим другият от отровата си, към която някак сме привикнали, но не всеки организъм или психика ни се струват достатъчно приспособени да я понесат.

nicodima - Вече го казах в блога на Борис -
"обществото е в будна кома: чува и вижда, но не реагира..."

Ще съм по-краен, колкото и да ми е неприятно, дори от вас.
За повече от двадесет години, не съумяхме, не сме още общество. Да, сбор, от социални системи сме, сбор от общности със сходни ценности сме, но не и общество. В което трябва да има и по-голямо многоообразие на ценности, но и единство в това многообразие, което даже нямам сили да нарека морал, въпреки, че няма по-точна дума, но тази до там се опорочи, че се е превърнала в оръжие за тероризиране от страна на най-неморалните. Не мога да приема за общество, тълпището, което те съжалява лицемерно когато се предадеш, когато нямаш сили вече да се бориш, а когато се опиташ да направиш нещо с живота си, когато започнеш и да успяваш, те мрази и осъжда, осъжда, осъжда. Без да си сторил никакъв друг грях, освен, че не си се оставил да бъдеш съжаляван и презиран.

"...а когато се опиташ да направиш нещо с живота си, когато започнеш и да успяваш, те мрази и осъжда, осъжда, осъжда."

Не само... Прави опити да те унищожи, да те натика под нивото, от което си тръгнал...

Мила, Люси, да- професионално деформирана съм, явно! Права си, не е нормално. Иначе си изкарах страхотно :)))))
Поздрави!!!!

:)))) Чух ти поздравчето още онази вечер, ама нямаше как да отговоря :))Благодаря ти....Дойде ми тъкмо на място ;)

Никодима, ама аз наистина щях да я набия тази мома селска....Как се въздържах още ми е чудно?! То бива простотия, ама и в съчетание с наглост и умозаключения на висок глас ми дойдоха в повече. След този случай не стъпих в ресторанта! Пропуснах си и двете закуски към нощувките, но нямах намерение да си развалям почивката повече.
Боят понякога помага, да знаеш!!!:))))))))))))))

Боди, категорично подкрепям написаното от теб. Така е.
Няма нищо по-приятно от мълчанието между двама обичащи се.....еле пък и релаксиращи заедно.
НО!!!!
Аз исках да кажа нещо съвсем друго.
Знаеш, когато между двама души има флуиди - то се усеща.
А за тези в басейна, подписвам се с двете ръце, романтиката беше много,много отминал период.
А може би никога не е била.
Знам ли?!
Но пред очите си визях едни "остарели" и уморени хора.....Необичащи се....Това си е наказание....

Ех, мила Марги, знам за каква птица ми говориш, ама Тя, моята, май е забравила да се върне от топлите страни.....
Прегръщам те!!!!!

Тъжна и подтискаща картина, Минчо!като почти всичко около нас през последните години.
Мислех си, че поне на такива места може да се появи някакъв заряд между хората, ама ....нейсе!
А искаме промяна?!?
как? С кого?
Хората вече нямат Души, да знаеш!!!!

В кома сме!
Явно и съвременната "апаратура" - имам предвид страхотните места за почивка, които са факт в България - не могат да ни помогнат.

отдавна сме забравили, че този Живот е Живот само, когато знаем, можем и искаме да го живеем пълноценно.
А животът ни, това сме ние и хората около нас.
Обичта ни към тях.
Борбата за тях.
Всеки ден.

След като ви написах този постинг, на другия ден, реших пак да се повгледам, да не би да съм сгрешила в преценката си.
Не бях......

Дали апатия не е започнала да ни обзема всички към всичко и към всички?А може би сме празни отвътре за емоции, радости и хубавите неща, които ни заобикалят?