Събуди се със странно усещане за започващия ден.
С една такава много приятна тръпка около стомаха.
И мисли, с ясни очертания за нещо хубаво.
Изненада се…, усмихна се…. и… се опита да си представи какво ли би могло да бъде то, притваряйки отново очи….
Странно усещане. После буквално скочи от леглото и се изстреля към кафеварката. Напоследък кафяво-сивият цвят на мислите й предопределяше фона на започващия ден. А днес и кафето й имаше по-особен вкус.   ******* Последният им разговор беше тежък и безсмислен. Някак си от самосебе си ясен, че е последен. Срещнаха се преди известно време толкова случайно, колкото само Теорията на вероятностите би предвидила. За себе си се беше отказала да търси контурите в мъжките образи. Приемаше ги като поток от еднакви хора, с които й беше писано да се среща, в повечето случаи като задължително условие да оправдае месечната си заплата.
В огледалото си пожелаваше само хубав ден и изобщо не го използваше, като подкрепа за довършване на образа си. Умишлено. Другото й се струваше суета.
Вярваше, че е това което е и нямаше нужда да се намесва с корекции.Още повече, че добре знаеше колко комични можеха да бъдат последствията понякога.   После, след срещата, смени „виждането” си и започна да доизкусурява огледалния образ. Прическата. Тялото. Дрехите. Погледа. Усмивката. За нея си знаеше, че е тайното й оръжие, но сега просто й благодареше специално.   Осъзнаваше, че прави всичко това само заради онзи мъж, но дори и не се опитваше да се съпротивлява. Беше й толкова хубаво, колкото когато усещаше движението на пръстите му очертаващи устните й, очите й, скулите, челото, брадичката.... Толкова, колкото, когато неусетно устата й потрепваше от нежното докосване на неговата.... И толкова, колкото, когато времето спираше в единствено възможното състояние на безграничност и слятост.   След минутите на безвремие срещу нея се усмихваше най-красивата жена на света. И най-добрата.


hehe.org.free.fr
Харесваше миговете, в които, там, в огледалото, тя виждаше и отражението му. Като някакво особено сияние, без което не би могла да улови и частица от кадъра с Красивата Добрина.   *********   Знак за какво ли беше странно – пърхащото усещане, с което се събуди? Тази мисъл не й даваше мира докато преглъщаше особено вкусното, днес, кафе. Като умна и реално - земна жена тя знаеше, че хубавите неща свършват точно когато е последната възможност да останат такива. Нито можеха да бъдат започнати отново, нито да бъдат продължени. След последния им разговор вече знаеше, че в живота й е имало нещо Хубаво.   Нещо ....много хубаво.....   Докато се опитваше да разгадава знаците от необяснимото чувство тази сутрин неусетно се размисли за Любовта.   Изведнъж си я представи като хляб. Като хляб в магазина, нареден на витрината. Любовта като хляб. Един продукт с толкова много разновидности. Винаги с едно и също предназначение, а с ужасно много различни вкусове. Типов. Ръжен, Австрийски. Черен. Бял. На филийки. Питка. Франзела. Мек. Сухар. Ръчен. От калъпа на поточната линия.   Не беше ли същото и с Любовта? Не я ли избираме и нея, като хляба? Според вкуса ни в момента. Или според наличността.   Веднъж купувахме топъл, бял и ръчен. Друг път класическата „Добруджа”, на филийки. Вчерашен. Или типов, препечен. Ръжен, с ядки. Понякога ни се яде франзела, но липсва в магазина.   Случва се и  просто да минаваме на диета. Безхлебна.   Като ученичка харесваше русите момчета. После започна да заглежда тъмнокосите синеоковци. Май беше мода. Италианската. После определено не обръщаше внимание на тези под метър и осемдесет. След това имаше претенции за стила на облеклото. За възможностите в леглото. Дойде ред на количествата в главата. На нежността при докосването. На погледа. На усмивката. На прегръдката. На целувката.   Комбинациите бяха толкова различни. Нещо като в хлебарниците.   После мина на диета.   Ефектът беше поразителен. Но организмът й започна да си иска своето.   Не можеше да се съпротивлява.   В "менюто" намери "нещо" по вкуса си, но се оказа, че е купена последната бройка.   После го откри като последния останал на рафта. Грабна го, защото знаеше, че кризата затваря много производства.   Беше най-вкусният хляб яла някога в живота си, до този момент. Най-вкусният.   Хлябът, за разлика от Любовта, обаче..... не говореше. Тук дойде и първата разлика.   Замисли се. Може би затова последната хапка от него си оставаше вкусна.   А последната хапка Любов винаги ....горчеше. И много трудно се преглъщаше. Дори да е намазана със сладко. Любимото от горски ягоди. Обичаше и конфитюр от дюли.   ******* Ясно. Днес просто щеше да измисли своя нова рецепта.   И си обеща търпение. Докато намери всичките продукти.   За най-вкусния хляб.   Този път щеше да го яде бавно. На тънки флийки.   Намазани с....Любов.....   

прекрасно!
благодаря!

Аз благодаря :)))))

За любовта, вечната, ...за любовта, без която не можем/каквото и да казваме пред себе си/....или може би можем, но заслужава ли си животът ни без нея.....Заслужава ли си да минем на такава диета и да се откажем от нея....Аз поне не бих искала да го направя....Ще си взема любовта, с която е гарнирана филийката със сладко от ягоди, което също обожавам, ще и се насладя, пък ако има и горчива хапка накрая-нищо....Ако трябва да избирам и знам за горчивината, пак ще си избера филийката-нищо , че е такава...Та нали дори и с горчив привкус понякога, ЛЮБОВТА НИ ПРАВИ ЖИВИ, истински, .......емоционални , ЧУВСТВАЩИ, въобще ....ХОРА!!!

Поздрави и хубава вечер, Галя! Чудесен постинг, поздравления!!!

Да ти е вкусно, Ив :))))Ама много!:)))))

Желая и на теб това: сладостта на любовта без горчивина!!!

Аз пък се разплаках.............Като че ли за мен си го писала..........Галита,аз съм много щастива и влюбена и си ям филийките наистина бавно! :))))Ти си чудесна!

обичам филийка с точно такова сладко:)
Благодаря, ще си взема две:)))

Дали пък сладостта не ев горчивината ?? Въпрос на вкус :))))) Целувки, от мен!

Скъпа Таничка, ти си една щастливка!!!! Минавай по-често! Може пък и да ме полази и мен :))))

Хахахах! Да, нищо не съм казала за лакомниците :))))) Поздрави!

....пожелавам! :)

Този път щеше да го яде бавно.
На тънки флийки.

Намазани с....Любов.....

защо пък неее...нека се полакомим малко за филийка със сладко от любов:))) толкова е хубаво казано!
Чудесно звучи за рекламен надпис, как не се е сетил някой:) твое си е, не го давай:)))

Нека все пак да е без горчивина, Галя, макар че избора си е твой ;) !!!Прегръдки от мен!

Ели, чудесното го усещат само чудесните ...жени:)))) Не бъди стисната за намазката :))))

Да! Както и не си давам филията :))))Моята....

Пак се върнах да чета!!!!!!Никога не е късно за една Голяма Филия Любов,Галита,пращам ти от моята филия! :))))))))Да ти е сладко!

Колко си щедра, Танюта! Затова имаш ....:))))Благодаря ти! Много!

аз бих сравнила любовта с музика -
рок, джаз, класика, world, хаус, чил аут, фламенко, танго, готик и после пак рок....:))))))))))

Ами да! Докато си ядеш....филията :))))

Да, Ив, ....заедно ...с една филия...Поделена...Споделена...Вкусна....

Точно така! С мноооого :))))

Колко ли време трябва докато се намери рецептата от всички съставки? Почти невъзможно,важното е да я има тънката филийка,е че понякога нагарча означава че си жив!Поздравления за постинга!

Затова, този път си я пожелах такава....тънка...за по-дълго:)))))

От толква сладко върху филята - ще ми иде фигурата, дето я нямам!:)):))
Чудесно настроение ми създаде - благодаря!:)

Яж докато има, tit!!!!Филийките, колкото и да ги пестим....все някай ден свършват.....

А през очите на любимия...да, ....и най-истински :)))

хлябът....като любов,търпеливо, бавно...търсим...ех, най - вкусния...:)

на един дъх и без разстояние, тенкс:)

дишано е и тази равносметка ми дастави неописуемо удоволствие...

;) хъмхъмхък,абе,:) носи се некъф аромат на прясно изпечен хляб, едва ли греша...:) айзи никогаш не грешъ:)

Никой не е по-голям от хляба:)))))))

Хахаха! Косара, ....сега просто събирам продуктите. Но истина е, че съм решила да си опеча най-вкусния хляб....този път. Вече хванах цаката на смесването на продуктите и температурата на печене!:)))) Вкусна, голяма погача и за теб :)))))

А Бог е Любов......

и това е Приказката - "продуктите" ито под микроскоп ,вече!!! това му е разковничето! амн от прелетните птици ;)...а ние вълшебните ние!...с умение правим ароматнодъхав хляб :))))

приемам пожеланията;) обичам най големитье погачи за мен да са :)))) ;)

цун ,Галя

прекрасен пост и да е много вкусна... дозата любов и дозата за хлябовете... да си много щастлива
както си и талантлива
благодаря

заставам пред щанда за хлябовете и половин час разглеждам и мисля... после се отправям към другия щанд с прясно изпечения, още топъл и мек хляб, избирам малко хлебче пълнозърнест, само за днес...:)))

Благодаря:))) Трогната съм...Чак не знам какво да кажа....Какво пожелание....Много мило! :))))

Дано да ти е най-най-вкусният :))))))) Прегръдки!

В постинга ти има толкова много неща,които те карат да се замислиш, но аз реших да избера само едно сравнение - това за Любовта и Хляба!
Това са неща без, които не можем,но много често сами се отказваме от тях.
Защо?

Защо? това питам и аз ,Катя? Ако имаш отговор дай ми го, защото това е съствката, която явно бъркам!

огледалото и песента. Може ли за малко...
И всичко останало, разбира се ;-))) Привет!!!

Хахах! Вярно ли?Огледалото и на мен ми е любимият кадър...както и това преди него :)))))

много ми хареса

Благодаря :)) Зарадвахте ме!

21. ka4ak - 18:07 - galinabg Гласове от създаването: 20000 Галя благодаря ти!
18:43
Обичай и бъди обичана!!!
Много интересно се разписа точно в този пост!Символиката,става тълна с това 20 000!:)))

Владо сериозно ли говориш?!?! А знаеш ли, че ти май си ми 100 000 -то прочитане?!?!

Това е невероятно:
Последни 20 регистрирани посетителя
19:23 - ka4ak

Леле, Владо! После случайности, нали?!
Поздррави от мен, специални!

Филийка намазана с любов!!!Нищо друго не ни е толкова нужно в този живот!
Ей, че вкусно!:)Не усещам никаква горчивина!:)
Благодаря за този вълнуващ постинг в началото на месеца, когато всички по-силно от всякога вярват в чудеса. Те се случват тъкмо затова. Да не забравяме, че трябва не само да мечтаем за тях, но и да не спираме да ги творим с обич!:)
Прегръдка за теб!:)

,,В менюто намери нещо по вкуса си.,, Удачно сравнение. Любовта като храна. Като хляб. Насъщен.

Филийка намазана с Чудо-то....Любов, ти желая inel379 :))))
Прегръщам те и аз!

Вкусна Любов, injir :)))))

и изстрадано, Галя, така го усещам.
Не би трябвало обаче любовта да не достига, производството и да е ограничено, както и да изостава по щандовете - непотърсена. Асоциацията ти с хлябът (без него не можем и за него се борим цял живот) ми харесва много. Но смятам, че в този смисъл хлябът привършва, изсъхва или мухлясва само ако допуснем ние вече да не сме фурните, които го произвеждат и съхраняват. Защото за да има хляб (или любов) някой трябва да го произвежда и да се грижи: точните съставки, правилно съхранение, редовна консумация, но и непрекаляване, за предпочитане е винаги да е топъл и пресен, овкусен.
Друг е въпросът дали ще продължим да бъдем мотивирани да го правим и дали си заслужава...
Поздрави :))

Хахах! Дали е мъдро, не знам. Изстрадано, дотолкова, доколкото много от хапките са преглъщани, някак си, трудно. Болезнено. Дори, когато хлябът е бил топъл и пресен :)))Това за фурната - ами и тя понякога отказва. Горят й реотаните.И....трябва да се смени. Както и вида на брашното, сменяме....когато ни омръзне. Втръсне.
Знам ли.
Не съм търсила буквализъм.
По-късно се замислих, колко ли вкусен хляб остава по рафтовете, а ние се подлъгваме и "купуваме" другия, само заради по-добрия му вид. После ни нагарчал....

какъвто си вземем - такъв ще преглъщаме, хахаха. И трябва да сме внимателно избирателни ;))
Хубав ден, че и сладък даже :)))

Благодаря!
А за тебе вкусен! И....наяждащ, засищащ, парещ....:)))))

благодаря, Галя! :))))

Смехът е здраве! Радвам се!

Усмихнат ден!