Блогрол
1. ДОМЪТ НА ОТЕЦ ИВАН
2. ВЪВ ФЕЙСБУК-"ДА ПОДКРЕПИМ БЛАГОРОДНАТА МИСИЯ НА ОТЕЦ ИВАН"
3. БЛОГЪТ НА ИВО ИНДЖЕВ
4. Откровения.com
5. Подписка в памет на Едуард Генов. Нека една уличка в София, където той живееше, носи неговото име!
6. ГЕРИ Е СТРАХОТНА
7. ДАНИЕЛ МИТОВ
8. Мария Николова - divini
9. Блогът на Ангел Станоев-gantree
10. Блогът на Димитър Петров-thetrooper
11. ДЕСНИ ВРЪЗКИ
12. Блогът на Ciele...За Любовта....
13. Блогът на Ваня Панайотова
14. Музикална страница
15. Лили, прекрасна си!
16. АКО БЯХ....
17. УДИВИТЕЛНО
18. Блогът на gothic-Музика
19. С вкус на боровинки
20. Блогът на sestra - Creep
21. http://pravoconsult.blog.bg
22. ЗА ЛАГЕРИТЕ....
23. Блогът на Chara
24. R.I.P.! Ева Звездева - fantangero0000 !
2. ВЪВ ФЕЙСБУК-"ДА ПОДКРЕПИМ БЛАГОРОДНАТА МИСИЯ НА ОТЕЦ ИВАН"
3. БЛОГЪТ НА ИВО ИНДЖЕВ
4. Откровения.com
5. Подписка в памет на Едуард Генов. Нека една уличка в София, където той живееше, носи неговото име!
6. ГЕРИ Е СТРАХОТНА
7. ДАНИЕЛ МИТОВ
8. Мария Николова - divini
9. Блогът на Ангел Станоев-gantree
10. Блогът на Димитър Петров-thetrooper
11. ДЕСНИ ВРЪЗКИ
12. Блогът на Ciele...За Любовта....
13. Блогът на Ваня Панайотова
14. Музикална страница
15. Лили, прекрасна си!
16. АКО БЯХ....
17. УДИВИТЕЛНО
18. Блогът на gothic-Музика
19. С вкус на боровинки
20. Блогът на sestra - Creep
21. http://pravoconsult.blog.bg
22. ЗА ЛАГЕРИТЕ....
23. Блогът на Chara
24. R.I.P.! Ева Звездева - fantangero0000 !
Постинг
11.10.2009 23:59 -
ЗА "ЖИВИЯ" ЖИВОТ....ЗА "СЛУЧАЙНОСТИТЕ" В НЕГО....И "ДРУГАТА" БЪЛГАРИЯ
Автор: galinabg
Категория: Лични дневници
Прочетен: 30751 Коментари: 35 Гласове:
Последна промяна: 12.10.2009 17:01
Прочетен: 30751 Коментари: 35 Гласове:
20
Последна промяна: 12.10.2009 17:01
Скоро прочетох, нещо, което много ми хареса и замисли. Ще ви цитирам по памет:
„Случайностите са онези моменти в живота ни, в които Бог е решил да остане анонимен”.
Имаше и нещо такова, че „В живота няма случайни неща. Всичко, което ни се случва е трябвало да ни се случи, защото вече е написано там някъде.....”
Знаете ли как се събират и срещат, на едно място, без никаква уговорка, българи – емигранти, поетеса на 80 години, 88 – годишна старица с вид на Мадона, журналист, представител на чуждестранна мегафирма, солистки от групата на Добърските баби и жива пъстърва?
Случайно.
Толкова случайно, колкото само Бог може да предопредели.
Повярвайте ми!
******
Ще ви разказвам обаче по хронология.....
По "заповед" на приятелката ми Дона тези дни се озовахме в Банско.
Първоначалните ни планове включваха разходка до ски-пистите.
Реплика от домакините ни в хотел „Евъргрийн” /за уюта и гостроприемството тук ще ви разкажа друг път/ „обърна” посоката на волана ни и с Дона поехме към село Добърско. Непременно трябваше да видим Старата църква.
Твърди се, че била най-старата в България.
Разбира се, че я открихме, напътствани от добронамерените местни хора.
В едно, с типичната българска „щуротия”, разбира се.
В чий ли светъл ум се е родила гениалната идея редом с табелата за обект от Национално значение да окичи „пътеводителят” за WC-то, с цената на "услугата"?
Тъжна и глупава работа, нали?
После Давид Черни ни бил крив, че представял България като тоалетна.....
Нещо като партизански паметник в църковния двор?!
И прочие безумни надписи на вратата на светинята.....
Всичко това в иначе невероятната каменна църква.
Как беше онзи лаф? – хубава работа, ама българска.....
*****
След най-старата църква трябваше да откриеем рибарника над село Добърско. Нустоимо изкушение се оказа идеята на нашата „домакиня ” Дана за прясна пъстърва за обяд!
Табелите сочеха 1 800 метра до рибарника. Решихме да се направим на планинарки. „Зарязахме” колата в края на селото и поехме нагоре „на лов” за прясна пъстърва.
Тъкмо ни налегнаха съмненията, че метрите са доста повече от 1 800 и хоп.....в далечината лъсна покрив на сграда.
„Тук ще да е!”, усмихнахме се доволни.
Нямахме представа какво ни чакаше след по-малко от 20-30 метра.
Наистина!
Отдалече стопанката Мария ни призовава на прясна риба. Усмихната и толкова добронамерена ни повежда към навеса на все още строящата се пристройка.
А там...., заварваме петима души.
Хортуват си усмихнато и хапват – каквото Бог дал – ракийка, туршийка, хляб и още нещо.
С появяването ни започнаха да ни приветстват, като че ни чакаха специално.
Току след нас се появиха и двама младежи./в дъното/
Ето го и собственика на рибарника Георги.
Досущ като в Дядовата ръкавичка.
Запознаваме се в движение, а вече си говорим толкова приятелски.
- Аз съм българин, емигрант. От 50 години живея в САЩ – казва ни Асен /със зелената риза/
Разговарваме се и с другите.
Най-възрастната жена, леля Мария /до която съм седнала/ е майка му. Мъжът /зад нас на долната снимка/ – брат му Георги.
Другите две жени са Катерина и Смилена /с очилата/. Част от фолклорната група на Добърските баби.
Ето ги. Запяват с цяло гърло.
Стоя и гледам втрещена.
/опитайте да отворите един от двата линка, за да чуете за какво става дума :
http://galinabg.podomatic.com/entry/2009-10-11T13_16_19-07_00
Междувременно нашите риби цвърчат на скарата.
И да ви разказвам колко вкусни бяха.....ще ме разберете, когато ги опитате лично.
Около час по-късно Георги ме повежда към рибарника.
Преди година и половина тук било пустош и планински скат. Разказва как вкарал камионите и фадромата. После бетона за коритата на рибарника. На края зарибителният материал и ето...пъстърва да ти види окото.
После ме води към преливника и споделя мечтата си да си направи малка ВЕЦ.
Невероятен човек – позитивен, енергичен, идеен. Не го чух да се оплаква.
Сподели само, че проверявал възможността да финансира рибарника с пари от програмите на ЕС, но „любезни” чиновници му намекнали, че ще трябва да дели 50:50, ако иска да му стане работата. Разбира се, че се отказал. И си го направил по трудния начин.
Връщаме се към навеса.
Заварвам Дона в сладка приказка с леля Катерина и с леля Смилена.
В следващия момент 80-годишната Катерина почва да реди стихове.
Онемявам.
http://galinabg.podomatic.com/entry/2009-10-11T13_39_37-07_00
След което ще разбера, че леля Катерина сама е написала това стихотворение. И не само него.
Миналата година издала стихосбирка. „Човекът и природата”.
Навремето учила до 5-ти клас и след това тръгнала по баирите да пасе овцете.
До ден днешен й се носи славата на най-добрата жена-чобанка. И на животинките пеела и рецитирала.
Оказва се и едно от „гърлата” на състава Добърските баби.
Смилена пък е ръководителката на фолклорната група.
Разказва ми, че тези дни чакат група американци. За чуждите туристи имали приготвен специален ритуал, с който им взимали акъла.
Част от програмата било и това хоро. Вижте ги как рипат само.
http://galinabg.podomatic.com/entry/2009-10-11T14_03_14-07_00
Тръгваме си с Дона в попреваления следобед.
Шашнати. Щастливи. Заредени. Усмихнати от красота.
От Красотата на Душите на леля Мария, на леля Катерина, на леля Смилена.
На Георги и на съпругата му Мария.
На Асен и на Георги.
На момчетата - гурбетчии в Испания, чийто имена не научих.
От докосването до Другия живот. Истинският. Живият. В другата България. Добърската.
Тази среща не можеше да бъде уговорена предварително. Още по-малко между нас - непознатите, които се срещнахме толкова случайно на това място, където се събират Рила, Родопите и Пирин. В село Добърско.
Няма как, сигурна съм, че някой друг беше организаторът й!
Уж случайно.
За да остане Анонимен!
Благодаря ти, Господи!
„Случайностите са онези моменти в живота ни, в които Бог е решил да остане анонимен”.
Имаше и нещо такова, че „В живота няма случайни неща. Всичко, което ни се случва е трябвало да ни се случи, защото вече е написано там някъде.....”
Знаете ли как се събират и срещат, на едно място, без никаква уговорка, българи – емигранти, поетеса на 80 години, 88 – годишна старица с вид на Мадона, журналист, представител на чуждестранна мегафирма, солистки от групата на Добърските баби и жива пъстърва?
Случайно.
Толкова случайно, колкото само Бог може да предопредели.
Повярвайте ми!
******
Ще ви разказвам обаче по хронология.....
По "заповед" на приятелката ми Дона тези дни се озовахме в Банско.
Първоначалните ни планове включваха разходка до ски-пистите.
Реплика от домакините ни в хотел „Евъргрийн” /за уюта и гостроприемството тук ще ви разкажа друг път/ „обърна” посоката на волана ни и с Дона поехме към село Добърско. Непременно трябваше да видим Старата църква.
Твърди се, че била най-старата в България.
Разбира се, че я открихме, напътствани от добронамерените местни хора.
В едно, с типичната българска „щуротия”, разбира се.
В чий ли светъл ум се е родила гениалната идея редом с табелата за обект от Национално значение да окичи „пътеводителят” за WC-то, с цената на "услугата"?
Тъжна и глупава работа, нали?
После Давид Черни ни бил крив, че представял България като тоалетна.....
Нещо като партизански паметник в църковния двор?!
И прочие безумни надписи на вратата на светинята.....
Всичко това в иначе невероятната каменна църква.
Как беше онзи лаф? – хубава работа, ама българска.....
*****
След най-старата църква трябваше да откриеем рибарника над село Добърско. Нустоимо изкушение се оказа идеята на нашата „домакиня ” Дана за прясна пъстърва за обяд!
Табелите сочеха 1 800 метра до рибарника. Решихме да се направим на планинарки. „Зарязахме” колата в края на селото и поехме нагоре „на лов” за прясна пъстърва.
Тъкмо ни налегнаха съмненията, че метрите са доста повече от 1 800 и хоп.....в далечината лъсна покрив на сграда.
„Тук ще да е!”, усмихнахме се доволни.
Нямахме представа какво ни чакаше след по-малко от 20-30 метра.
Наистина!
Отдалече стопанката Мария ни призовава на прясна риба. Усмихната и толкова добронамерена ни повежда към навеса на все още строящата се пристройка.
А там...., заварваме петима души.
Хортуват си усмихнато и хапват – каквото Бог дал – ракийка, туршийка, хляб и още нещо.
С появяването ни започнаха да ни приветстват, като че ни чакаха специално.
Току след нас се появиха и двама младежи./в дъното/
Ето го и собственика на рибарника Георги.
Досущ като в Дядовата ръкавичка.
Запознаваме се в движение, а вече си говорим толкова приятелски.
- Аз съм българин, емигрант. От 50 години живея в САЩ – казва ни Асен /със зелената риза/
Разговарваме се и с другите.
Най-възрастната жена, леля Мария /до която съм седнала/ е майка му. Мъжът /зад нас на долната снимка/ – брат му Георги.
Другите две жени са Катерина и Смилена /с очилата/. Част от фолклорната група на Добърските баби.
Ето ги. Запяват с цяло гърло.
Стоя и гледам втрещена.
/опитайте да отворите един от двата линка, за да чуете за какво става дума :
http://galinabg.podomatic.com/entry/2009-10-11T13_16_19-07_00
http://www.podomatic.com/podcast/embed/1238300/1099224
Оказва се, че двамата младежи, които се появиха след нас също са емигранти - гурбетчии. "Вадят" си хляба в Испания. Сега се върнали и решили да пообиколят с мотори пиринския край. На път за хижа Добърска дошли да хапнат пъстърва.Междувременно нашите риби цвърчат на скарата.
И да ви разказвам колко вкусни бяха.....ще ме разберете, когато ги опитате лично.
Около час по-късно Георги ме повежда към рибарника.
Преди година и половина тук било пустош и планински скат. Разказва как вкарал камионите и фадромата. После бетона за коритата на рибарника. На края зарибителният материал и ето...пъстърва да ти види окото.
После ме води към преливника и споделя мечтата си да си направи малка ВЕЦ.
Невероятен човек – позитивен, енергичен, идеен. Не го чух да се оплаква.
Сподели само, че проверявал възможността да финансира рибарника с пари от програмите на ЕС, но „любезни” чиновници му намекнали, че ще трябва да дели 50:50, ако иска да му стане работата. Разбира се, че се отказал. И си го направил по трудния начин.
Връщаме се към навеса.
Заварвам Дона в сладка приказка с леля Катерина и с леля Смилена.
В следващия момент 80-годишната Катерина почва да реди стихове.
Онемявам.
http://galinabg.podomatic.com/entry/2009-10-11T13_39_37-07_00
След което ще разбера, че леля Катерина сама е написала това стихотворение. И не само него.
Миналата година издала стихосбирка. „Човекът и природата”.
Навремето учила до 5-ти клас и след това тръгнала по баирите да пасе овцете.
До ден днешен й се носи славата на най-добрата жена-чобанка. И на животинките пеела и рецитирала.
Оказва се и едно от „гърлата” на състава Добърските баби.
Смилена пък е ръководителката на фолклорната група.
Разказва ми, че тези дни чакат група американци. За чуждите туристи имали приготвен специален ритуал, с който им взимали акъла.
Част от програмата било и това хоро. Вижте ги как рипат само.
http://galinabg.podomatic.com/entry/2009-10-11T14_03_14-07_00
Тръгваме си с Дона в попреваления следобед.
Шашнати. Щастливи. Заредени. Усмихнати от красота.
От Красотата на Душите на леля Мария, на леля Катерина, на леля Смилена.
На Георги и на съпругата му Мария.
На Асен и на Георги.
На момчетата - гурбетчии в Испания, чийто имена не научих.
От докосването до Другия живот. Истинският. Живият. В другата България. Добърската.
Тази среща не можеше да бъде уговорена предварително. Още по-малко между нас - непознатите, които се срещнахме толкова случайно на това място, където се събират Рила, Родопите и Пирин. В село Добърско.
Няма как, сигурна съм, че някой друг беше организаторът й!
Уж случайно.
За да остане Анонимен!
Благодаря ти, Господи!
Следващ постинг
Предишен постинг
Да не се чудиме на Омир!!!Поздравления,позитивно и зареждащо!:)))
цитирайВладо, благодаря ти :))))Колко се радвам, че си усетил това чудо, което ми видяха очите и Душата. И колко много мога да разказвам още....ама ще прекаля с търпението ви :))))
Акъла ми се взе, честно! Пожелавам ти много скоро и на теб среща с Красотата....
цитирайАкъла ми се взе, честно! Пожелавам ти много скоро и на теб среща с Красотата....
И страшно много се надявам,да не бъде чудо,а да успеем да го съхраним и предадем!Душите ни го желаят и трябва да се борим за Красотата,да не изчезне!!!
цитирай
4.
tus2alas -
Чудесно преживяване, вдъхновя...
12.10.2009 01:00
12.10.2009 01:00
Чудесно преживяване, вдъхновяващо! :)
цитирайДа, вдъхновена съм, наистина :))))) Светът на тези хора ми центрова човешките ми възприятия...Бях забравила, че има жив живот :) Поздрави!
цитирай
6.
анонимен -
Господ е с теб, когато търсиш Живота!
12.10.2009 01:50
12.10.2009 01:50
Много ведрост има в поста!:))
Благодаря, че я сподели!
Спокойна нощ!
цитирайБлагодаря, че я сподели!
Спокойна нощ!
БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА РАЗКАЗА!
Постоянно целенасочено търся общуване именно с такива хора - като описаните от теб тук...Защото точно в тях е съсредоточен живият живот....
цитирайПостоянно целенасочено търся общуване именно с такива хора - като описаните от теб тук...Защото точно в тях е съсредоточен живият живот....
8.
анонимен -
Благодаря
12.10.2009 09:51
12.10.2009 09:51
Галенка,
това което си описала...ами то е достойно за един репортаж който заслужава да бъде направен...има ли в тази наша страна поне един истински чувствителен към публиката собственик или достоен мениджер който би поощршл тозш вшд програми.защото живот се случва и без певечките със силикон и без натруфените от суета и празнота тв програ...така наречени ...водещи сетивата ни наникъде....
Благодаря ти че си отразила гези два незабравими дни както можеш само ти....
Д.
цитирайтова което си описала...ами то е достойно за един репортаж който заслужава да бъде направен...има ли в тази наша страна поне един истински чувствителен към публиката собственик или достоен мениджер който би поощршл тозш вшд програми.защото живот се случва и без певечките със силикон и без натруфените от суета и празнота тв програ...така наречени ...водещи сетивата ни наникъде....
Благодаря ти че си отразила гези два незабравими дни както можеш само ти....
Д.
9.
анонимен -
Съпреживях нещо прекрасно, красиво поднесено, нещо
12.10.2009 09:53
12.10.2009 09:53
което видях и почувствах и аз това лято на път към почивната станция на Предела.
Чудна, запазена от векове история . Минало и настояще, възраждащи се традиции на автентичното българско, не само в Добърско.
Дано повече хора не само се наслаждават, но и сами да могат да преживеят подобни красиви моменти.
цитирайЧудна, запазена от векове история . Минало и настояще, възраждащи се традиции на автентичното българско, не само в Добърско.
Дано повече хора не само се наслаждават, но и сами да могат да преживеят подобни красиви моменти.
Може би не трябва да се чудим на Орфей, а не на Омир, но можем да не се чудим и на Буда - въпрос на избор.
Трогателните найлонови джобчета, в които са поставени смразяващите кръвта хартиени бележки издават намесата на все пак грижовна домакиня.
Природата и времето са чудесни!
цитирайТрогателните найлонови джобчета, в които са поставени смразяващите кръвта хартиени бележки издават намесата на все пак грижовна домакиня.
Природата и времето са чудесни!
Поздравления за споделеното - написано с толкова искреност, вълнение и мъдрост.
цитирай
12.
анонимен -
БРАВО!
12.10.2009 14:07
12.10.2009 14:07
Блазе Ви за преживяното! Това е истината - да имаш сърце за Божията благодат!
цитирай
13.
анонимен -
Знаете ли защо толкова се вълнуваме,
12.10.2009 14:27
12.10.2009 14:27
когато гледаме и слушаме нещо толкова истинско и автентично? Защото в себе си знаем, че това са ни корените, и че те са добри, здрави и жизнени. Затова продължаваме да устояваме на всякакви бури, независимо от дебелия слой суета, който ни е покрил. Браво, Галя! Открила си Нашата България!
цитирайФантастично място!
:)
цитирай:)
Да когато търсим Красотата Бог непременно ни помага да я открием :) И аз ти благодаря, че ме "изслуша". Толкова съм впечатлена!
цитирайИ аз ти благодаря, че намина :)))) Да, общуването с тези хора е като важен подпис в "бележника" на живота. Не можем да вървим напред, ако не можем да се насладим на истинското, обиновеното, земното....Голям урок :))))
цитирайЗа съжаление, все оправданието ни е, че нямаме време, че нямаме средства, а не си даваме сметка, че откъсвайки се от Истинския, Живия Живот губим духовната си енергия. И на мен ми се иска да се провикна - Хорааа, вдигайте се и тръгвайте из тези Божествени места на България. Това е спасението ни като нация :)))) Благодаря ти, че намина!
цитирайДобре дошъл! Аз мисля, че първо трябва да се "начудим" на себе си...Загубили сме се в загубеното ежедневие на забързания ни и все по-безсмислен живот. Пропускаме толкова истински неща, които трудно бихме компенсирали някога , някъде в очакване на "подходящия" момент :)
цитирайБлагодаря ти от сърце за топлината, с която се "обаждаш". Пожелавам ти много скоро да се докоснеш и ти до тази Красота! Бъди ми гост отново! Поздрави!
цитирайРадвам се, че съм те докоснала с трепетните си преживявания. Ако знаеш колоко още мога да пиша ....:)))) да, наистина усетих Божията благодат :))))
цитирайДааа...това са нашите корени. Това е нашата душевност. Наистина ли не разбираме, че само с връщане към корените ни можем да се спасим като народ и нация. Като хора. Открих, наистина открих истинсаката България, но само едно малко кътче, една педя. Представям си какви ли още красоти има около нас. Да даде Бог да им се насладим :)))) Зареждащо е!
цитирайНаистина е фантастично! И Божествено! А хората, хората колко са добронамерени, направо се смаях :)))) Поздрави!
цитирайГолямо преживяване!
Като изключим абсурдистанските истории, всичко друго е върховно!
Благодаря, че го сподели с нас!
цитирайКато изключим абсурдистанските истории, всичко друго е върховно!
Благодаря, че го сподели с нас!
Страхотно, невероятно преживяване, наистина! Радвам се, че ти е харесало! И аз ти благодаря, че ме "изслуша":))))Поздрави!
цитирай
25.
invincible13 -
нова приятелка ;)
12.10.2009 22:39
12.10.2009 22:39
Здрваей Галина,
наистина няма случайни срещи...казвам го, защото тази вечер "случайно" открих твоя блог. Нова съм още в изкуството да споделям мислите и чувствата си в блог и трудно се ориентирам в блог ресурсите. Привлече ме заглавието...но текстът, просто ме остави без дъх...прекрасно преживяване...и снимките са прекрасни и линковете...и е написано прекрасно, спокойно, по човешки...мъдро! Тези дни се боря с много неприятен грип...постингът ти ме зареди с енергия и смирение...БЛАГОДАРЯ ТИ! Следвам постингите ти и очаквам с нетърпение следващите...споделени истории ;)
Прегръщам те, Анжела
цитирайнаистина няма случайни срещи...казвам го, защото тази вечер "случайно" открих твоя блог. Нова съм още в изкуството да споделям мислите и чувствата си в блог и трудно се ориентирам в блог ресурсите. Привлече ме заглавието...но текстът, просто ме остави без дъх...прекрасно преживяване...и снимките са прекрасни и линковете...и е написано прекрасно, спокойно, по човешки...мъдро! Тези дни се боря с много неприятен грип...постингът ти ме зареди с енергия и смирение...БЛАГОДАРЯ ТИ! Следвам постингите ти и очаквам с нетърпение следващите...споделени истории ;)
Прегръщам те, Анжела
Хей, Анжела, добре дошла и в моя блог, и в Блог.бг, и в блог-пространството въобще :))))
Толкова се радвам, че съм ти "преляла" частица от енергията на това вълшебно място, за което ви разказвам.
Мен пък ме заредиха тези истински и прекрасни хора, с които Бог ме срещна, случайно :)
Както с теб сега!
Ще се радвам да си чест мой гост!
Поздрави и оздравявай, бързо,бързо!
цитирайТолкова се радвам, че съм ти "преляла" частица от енергията на това вълшебно място, за което ви разказвам.
Мен пък ме заредиха тези истински и прекрасни хора, с които Бог ме срещна, случайно :)
Както с теб сега!
Ще се радвам да си чест мой гост!
Поздрави и оздравявай, бързо,бързо!
се носи от постинга ;-))) Насладих се на гледки и звуци !!!
цитирайТака се радвам, че съм те наситила :)))) Аз още преглъщам :))))) Благодаря ти, че намина :)
цитирай
29.
анонимен -
НИКОЛИНА
13.10.2009 02:01
13.10.2009 02:01
БЛАГОДАРЯ ТИ , ГАЛЯ !
Това е прекрасно ! Аз не обичам репортажите за преуспелите българи в чужбина, а харесвам такива, за които ти пишеш тук. Преди няколко месеца и аз бях в едно село около Дряново, газих в реката на Дряновския манастир, любувах се на спокойствието и величието на това място, но никога не мога да пресъздам преживяното - като теб. Харесва ми начина по който ни представяш всичко това - с пошлостта,с красотата и с величието на природата ни.
Поздрави!
цитирайТова е прекрасно ! Аз не обичам репортажите за преуспелите българи в чужбина, а харесвам такива, за които ти пишеш тук. Преди няколко месеца и аз бях в едно село около Дряново, газих в реката на Дряновския манастир, любувах се на спокойствието и величието на това място, но никога не мога да пресъздам преживяното - като теб. Харесва ми начина по който ни представяш всичко това - с пошлостта,с красотата и с величието на природата ни.
Поздрави!
Нина, толкова се радвам, че ме навести! Влюбена съм в хората от този край. Ведри. Добронамерени. Усмихнати! Представяш ли си, ако ги срещахме всеки ден?! Сигурно щяхме да се разхождаме с крилца :)))) Поздрави и за теб!
цитирай
31.
анонимен -
Браво!
13.10.2009 14:18
13.10.2009 14:18
Прекрасно написано, прекрасни снимки!За момент завидях на авторката, че е попаднала на такова прекрасно място.А такива места има много в страната ни, стига да можем да ги открием! Как искам да живея в такова място, а не в тъпия, смотан град, където проблемите - твои и на ругите, те връхлитат всяка минута! Далеч съм от мисълта, че и на това прекрасно място няма проблеми, но досегът с природата ти полага да ги разрешиш и преживееш по-леко, без стрес.
цитирайЗнам, че зависта ви е благородна :))) Знаете ли, толкова бях пленена от красотата на този край и невероятните хора, че не ми и дойде на ум да ги попитам, какви са им техните проблеми. Със сигурност ги имат. Но и те...разбраха, че съм журналист и нито за миг не тръгнаха да се оплакват, напротив запяха още по-силно :))) Чудна работа, нали? А в големия град - само намусени, тъжни и оплакващи се хора....Е, нали в дебелите книги пише, че в природата има баланс - добро и зло, усмивка и тъга и т.н. Но! Със сигурност не знаят какво е стрес :))))
цитирай
33.
анонимен -
Za ribarnika
12.02.2010 19:05
12.02.2010 19:05
Относно рибарника в Добърско. Дядо ми е негож собственик и наистина там е много чудесно , защото си сред самата майка природа и е много успокояващо и релаксиращо . Ако искате да посетите рибарника , ето телефон за контакти : мобилен - 0898644983
цитирай
34.
анонимен -
;)))) честит свети Валентин
14.02.2010 11:02
14.02.2010 11:02
Галина,
пиша отново под постинга, който ни помогна да се открием в блогосферата ;)))
Пожелавам ти щастлив празник на любовта...вярвям, че всичко се връща ;))) вярвам, че добротата, искреността и обичта, които ни даваш безусловно ще ти се върнат многократно умножени...
и понеже е празник...поздравявам те с малко класика...;))) дано ти хареса музикалния ми избор!
Прегръщам те, Анжела
http://www.youtube.com/watch?v=1O0RUurbJ8k&feature=related
цитирайпиша отново под постинга, който ни помогна да се открием в блогосферата ;)))
Пожелавам ти щастлив празник на любовта...вярвям, че всичко се връща ;))) вярвам, че добротата, искреността и обичта, които ни даваш безусловно ще ти се върнат многократно умножени...
и понеже е празник...поздравявам те с малко класика...;))) дано ти хареса музикалния ми избор!
Прегръщам те, Анжела
http://www.youtube.com/watch?v=1O0RUurbJ8k&feature=related
и за теб Анджи! Бъди щастлива! Прекрасен да ти е днешният ден - прости и обичай! Безмерно!
Прегръщам те!
цитирайПрегръщам те!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. donkatoneva
10. bojil
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. donkatoneva
10. bojil
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata