Блогрол
1. ДОМЪТ НА ОТЕЦ ИВАН
2. ВЪВ ФЕЙСБУК-"ДА ПОДКРЕПИМ БЛАГОРОДНАТА МИСИЯ НА ОТЕЦ ИВАН"
3. БЛОГЪТ НА ИВО ИНДЖЕВ
4. Откровения.com
5. Подписка в памет на Едуард Генов. Нека една уличка в София, където той живееше, носи неговото име!
6. ГЕРИ Е СТРАХОТНА
7. ДАНИЕЛ МИТОВ
8. Мария Николова - divini
9. Блогът на Ангел Станоев-gantree
10. Блогът на Димитър Петров-thetrooper
11. ДЕСНИ ВРЪЗКИ
12. Блогът на Ciele...За Любовта....
13. Блогът на Ваня Панайотова
14. Музикална страница
15. Лили, прекрасна си!
16. АКО БЯХ....
17. УДИВИТЕЛНО
18. Блогът на gothic-Музика
19. С вкус на боровинки
20. Блогът на sestra - Creep
21. http://pravoconsult.blog.bg
22. ЗА ЛАГЕРИТЕ....
23. Блогът на Chara
24. R.I.P.! Ева Звездева - fantangero0000 !
2. ВЪВ ФЕЙСБУК-"ДА ПОДКРЕПИМ БЛАГОРОДНАТА МИСИЯ НА ОТЕЦ ИВАН"
3. БЛОГЪТ НА ИВО ИНДЖЕВ
4. Откровения.com
5. Подписка в памет на Едуард Генов. Нека една уличка в София, където той живееше, носи неговото име!
6. ГЕРИ Е СТРАХОТНА
7. ДАНИЕЛ МИТОВ
8. Мария Николова - divini
9. Блогът на Ангел Станоев-gantree
10. Блогът на Димитър Петров-thetrooper
11. ДЕСНИ ВРЪЗКИ
12. Блогът на Ciele...За Любовта....
13. Блогът на Ваня Панайотова
14. Музикална страница
15. Лили, прекрасна си!
16. АКО БЯХ....
17. УДИВИТЕЛНО
18. Блогът на gothic-Музика
19. С вкус на боровинки
20. Блогът на sestra - Creep
21. http://pravoconsult.blog.bg
22. ЗА ЛАГЕРИТЕ....
23. Блогът на Chara
24. R.I.P.! Ева Звездева - fantangero0000 !
Постинг
04.09.2009 02:22 -
ЕДНА МНОГО ТЪЖНА...ПРИКАЗКА
Автор: galinabg
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7978 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 04.09.2009 11:16
Прочетен: 7978 Коментари: 17 Гласове:
7
Последна промяна: 04.09.2009 11:16
На любимата ми котка....
Бешe почти топъл априлски ден. Преди 8 години.
Прибрах се в къщи, толкова рано от работа, че обърках дори часовника на клюкарките пред входа, свикнали да ме „зачеркват” в списъка, след 22. Още с отварянето на вратата, и почти изпищявайки от уплаха, в краката ми се намести едно черно същество. По-късно щях да установя, че има и бели петна по себе си. Инстинктивно се наведох и го взех. Побра се в шепата ми, като по мярка.
Беше мило, беззащитно котенце. Огледах се. Провикнах се. Нямаше никого в апартамента. С „пълна ” шепа влязох в хола, от там на терасата. Явно се беше промъкнало от някъде. Живеехме на първия етаж.
На терасата обаче ме спъна купичка с вода и друга, с мляко. Ясно. Няма случайни неща, припомних си. След около час-два малката ми дъщеря се прибра от училище. Последваха логичните въпроси – Какво е това? Кой домъкна котето в къщи? А отговорът, съмнявате ли се? :
- Не знам, мамо...Може би е влязло през прозореца на терасата? А може и през този на вашата стая. Тя, малката ми дъщеря, тогава, беше на 8 и половина. След час се прибра и голямата. На 12. Разлика в отговорите й нямаше. Оказа се, в този момент, че никой в къщи нямаше представа от появата на удивителното черно-бяло коте. А то, незнайно как, се беше обслужило достатъчно прилично, докато ни чака да се приберем. Часове по-късно, след почти следвателски разпит, щях да разбера истината. Открили го, двете ми дъщери, преди училище, до входа на блока. Мяукало жално. Решили да го нахранят и напоят.
А после...... забравили да го изнесат, тръгвайки за училище. И така. Цели 8 години, наречаната, от децата ми, котка Джиджи, се оказа част от моя и техния живот.
Междувременно, поради наше невнимание и небрежност, любимката ни се сдоби с наследство. Дакато го чакахме вървяха мъчителните преговори как след раждането и отрастването на котенцата ще ги подарим на „добрите” хора, да се грижат за тях. Че си е с харектер, нашата Джиджи, никой нямаше съмнение. Но, че ни изненада с едно-единствено котенце, признавам, изненада ни. Така, „добрите” хора останаха да чакат другото котило. То така и не се случи. Любимата ни Джиджи, междувременно претърпяла няколко падания и травми, си беше нашата стопанка, която ни изпращаше и посрещаше всеки ден в къщи. Мълчаливо, но много внимателно слушаше споделянията ми, под формата на монолог, между двете ни, от поредния проклет и натоварен ден, след работа. Танцуваше с мен, когато бях щастлива. Седеше, като най-верния ми и „стабилен” приятел, когато отпусната на дивана събирах силите и Душата си, за да мога продължа. Тя, моята прекрасна Джиджи, беше неизменно до мен. И погледът й, с невероятните живи очи, и сгушването й бяха най-релаксиращите и страхотни моменти от комуникацията ни. Преди ден, обаче, моята мила, прекрасна и невероятна Джиджи избра да си тръгне от този свят. Тихо, дискретно. Ненатрапливо. Така,както си живееше през последните 8 години с нас. Направи го толкова финно, въпреки почти двуседмичните мъки, които изживя, след поредното падане...от 4-я етаж. Ще ми липсваш моя мила, прекрасна, Джиджи!
Нищо, в живота ми, и в този на „каките”, няма да е същото..... Моля се, от сърце, Душичката ти да е намерила покой, там някъде, в един по-хубав свят. Прости ни, скъпа,Джиджка! Никога, никога няма да те забравим.... Ако знаеш само колко ми е празно без теб.....
Това е една от нашите песни, на които си танцувахме....
Каня те.... за последен танц, в мислите....
Бешe почти топъл априлски ден. Преди 8 години.
Прибрах се в къщи, толкова рано от работа, че обърках дори часовника на клюкарките пред входа, свикнали да ме „зачеркват” в списъка, след 22. Още с отварянето на вратата, и почти изпищявайки от уплаха, в краката ми се намести едно черно същество. По-късно щях да установя, че има и бели петна по себе си. Инстинктивно се наведох и го взех. Побра се в шепата ми, като по мярка.
Беше мило, беззащитно котенце. Огледах се. Провикнах се. Нямаше никого в апартамента. С „пълна ” шепа влязох в хола, от там на терасата. Явно се беше промъкнало от някъде. Живеехме на първия етаж.
На терасата обаче ме спъна купичка с вода и друга, с мляко. Ясно. Няма случайни неща, припомних си. След около час-два малката ми дъщеря се прибра от училище. Последваха логичните въпроси – Какво е това? Кой домъкна котето в къщи? А отговорът, съмнявате ли се? :
- Не знам, мамо...Може би е влязло през прозореца на терасата? А може и през този на вашата стая. Тя, малката ми дъщеря, тогава, беше на 8 и половина. След час се прибра и голямата. На 12. Разлика в отговорите й нямаше. Оказа се, в този момент, че никой в къщи нямаше представа от появата на удивителното черно-бяло коте. А то, незнайно как, се беше обслужило достатъчно прилично, докато ни чака да се приберем. Часове по-късно, след почти следвателски разпит, щях да разбера истината. Открили го, двете ми дъщери, преди училище, до входа на блока. Мяукало жално. Решили да го нахранят и напоят.
А после...... забравили да го изнесат, тръгвайки за училище. И така. Цели 8 години, наречаната, от децата ми, котка Джиджи, се оказа част от моя и техния живот.
Междувременно, поради наше невнимание и небрежност, любимката ни се сдоби с наследство. Дакато го чакахме вървяха мъчителните преговори как след раждането и отрастването на котенцата ще ги подарим на „добрите” хора, да се грижат за тях. Че си е с харектер, нашата Джиджи, никой нямаше съмнение. Но, че ни изненада с едно-единствено котенце, признавам, изненада ни. Така, „добрите” хора останаха да чакат другото котило. То така и не се случи. Любимата ни Джиджи, междувременно претърпяла няколко падания и травми, си беше нашата стопанка, която ни изпращаше и посрещаше всеки ден в къщи. Мълчаливо, но много внимателно слушаше споделянията ми, под формата на монолог, между двете ни, от поредния проклет и натоварен ден, след работа. Танцуваше с мен, когато бях щастлива. Седеше, като най-верния ми и „стабилен” приятел, когато отпусната на дивана събирах силите и Душата си, за да мога продължа. Тя, моята прекрасна Джиджи, беше неизменно до мен. И погледът й, с невероятните живи очи, и сгушването й бяха най-релаксиращите и страхотни моменти от комуникацията ни. Преди ден, обаче, моята мила, прекрасна и невероятна Джиджи избра да си тръгне от този свят. Тихо, дискретно. Ненатрапливо. Така,както си живееше през последните 8 години с нас. Направи го толкова финно, въпреки почти двуседмичните мъки, които изживя, след поредното падане...от 4-я етаж. Ще ми липсваш моя мила, прекрасна, Джиджи!
Нищо, в живота ми, и в този на „каките”, няма да е същото..... Моля се, от сърце, Душичката ти да е намерила покой, там някъде, в един по-хубав свят. Прости ни, скъпа,Джиджка! Никога, никога няма да те забравим.... Ако знаеш само колко ми е празно без теб.....
Това е една от нашите песни, на които си танцувахме....
Каня те.... за последен танц, в мислите....
Следващ постинг
Предишен постинг
много тъжно...заболя ма когато го прочетох...
цитирайВашата любима Джиджи си е отишла, но вие не сте се разделили истински. Тази привързаност между вас остава и продължава да грее и топли. Когато си отиде нашето любомо куче Чайка, много страдахме, но никога не я забравихме. Всеки път, когато се сещаме за нея, обичта се връща със същата сила и ни кара да се чувстваме благодарни, че сме я имали. Всъщност, продължаваме да си я имаме. Снимките правят спомена съвсем истински...
Общуването с домашен любимец е едно голямо богатство. Силната привързаност към него е знакова за вътрешния ни облик. Променяме се определено към по-добро.
Тъжно е, но споменът винаги ще е жив! Повярвай!
Сърдечен поздрав!
цитирайОбщуването с домашен любимец е едно голямо богатство. Силната привързаност към него е знакова за вътрешния ни облик. Променяме се определено към по-добро.
Тъжно е, но споменът винаги ще е жив! Повярвай!
Сърдечен поздрав!
припомних си за моята малка Меги -обичлива и ласкава..,и болката от липсата й.
след нея така и не посмях да си имам друг домашен любимиц..
цитирайслед нея така и не посмях да си имам друг домашен любимиц..
Да, lubima, много боли....Благодаря ти за съпричастността ти!
цитирай inel379, ако знаеш колко е празно. Няма я на любимите й места. Нямаше я за поредна нощ до мен. И само като си помисля, че никога повече няма да я има?! А ние двете си спяхме заедно...Боли, много боли! Благодаря ти и на теб за разбирането и съпричастността и за успокоителните думи. Имам нужда!
цитирайciele , благодаря ти и на теб. В такива моменти, разбирате ме, колко много топлят милите думи и куража. Голямата ми дъщеричка , и тя като теб, казва, че не иска повече домашен любимец. Сега ни остава другото, "детенцето" на Джиджка, но сама разбираш, че изобщо не е същото. А пък и тя, малката, е едно проклето тигърче, но по свой си начин обичливо. Пак ти благодаря!
цитирай
7.
анонимен -
КРЪЧМАРКАТА
05.09.2009 00:41
05.09.2009 00:41
Привет,Галя ! Често те посещавам и чета,но за първи път ти пиша.Винаги съм казвала,че който не обича децата,цветята и животните не може да бъде добър човек.Аз обичам и трите и затова се самоопределчм като добър човек.И аз имам коте-казва се ЗАК.Живя в апартамента 12-13г. затова те разбирам напълно. Спеше при нас,не ми правеше бели,не ровеше в цветята ми.Преди три год,избяга.Плаках много,но след година се върна отново-бях много щастлива. Но той пожела да живее между блоковете и аз се примирих-не исках да вървя срещу природата му.Повечето съседи го глезеха,защото той беше гальовен.От няколко месеца го няма и аз не спирам да се надявам,че един ден пак ще застане пред входната врата.
цитирай
8.
анонимен -
КРЪЧМАРКАТА
05.09.2009 00:45
05.09.2009 00:45
Пропуснах да ти кажа,че моят ЗАК прилича на твоята котка,самоче черния цвят при него е светло кафяво,но бялото си е разположено точно по същия начин.
цитирай
9.
анонимен -
sajalqvam
05.09.2009 02:15
05.09.2009 02:15
razbiram te predi godina se slu4i sa6toto sas moq 4o4o. sega se razplakah no nikoi ne umira istinski ,dokato ima koi da go pomni i obi4a.
цитирайцялото си сърце. Знам болката...
цитирайЗдравей! Благодаря ти,че отдели от времето си ,за да ми пишеш. Дори само заради това съм сигурна , че си добър човек :))) С цялата си Душа се моля Зак да се върне и отново да ви зарадва с присъствието си. Непременно ми пиши, когато се появи! Поздрави и много усмивки от мен!
цитирайИскрено съжалявам за Чочо! Благодаря ти от душа, че сподели тази своя мъка с мен. Минавай по-често! Усмихвам ти се!
цитирайБлагодаря ти! Сигурна съм, че си много искрена в съчувствиетои си и ти благодаря, че стопляш Душата ми с тези думи. Хубава вечер,libertybell!
цитирай
14.
анонимен -
Хиляди благодарности!
06.09.2009 15:41
06.09.2009 15:41
Смелчага си. Успех !
цитирайИ аз ти благодаря, ingiara !
цитирай
16.
анонимен -
чета и плача
12.10.2009 22:03
12.10.2009 22:03
преживяла съм всичко споделено от малка прибирам всички котета и кученца в къщи сега научих и моето момче да го прави но като се случи нещо с любимците ни е ужасно много боли
цитирайБоли, много боли....С времето сякаш още повече. Няма я и ми е много, много пусто, празно и тъжно....Времето не лекува....
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
Най-активни
1. geraltofrivia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani