Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: galinabg
Категория: Политика
Прочетен: 3392010
Постинги: 193
Коментари: 4461
Гласове: 21835
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
04.09.2009 02:22 - ЕДНА МНОГО ТЪЖНА...ПРИКАЗКА
Автор: galinabg Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7978 Коментари: 17 Гласове:
7

Последна промяна: 04.09.2009 11:16


На любимата ми котка....

Бешe почти топъл априлски ден. Преди 8 години.
Прибрах се в къщи, толкова рано от работа, че обърках дори часовника на клюкарките пред входа, свикнали да ме „зачеркват” в списъка, след 22.
Още с отварянето на вратата, и почти изпищявайки от уплаха, в краката ми се намести едно черно същество. По-късно щях да установя, че има и бели петна по себе си. Инстинктивно се наведох и го взех. Побра се в шепата ми, като по мярка.
Беше мило, беззащитно котенце. Огледах се. Провикнах се. Нямаше никого в апартамента.   С „пълна ” шепа влязох в хола, от там на терасата. Явно се беше промъкнало от някъде. Живеехме на първия етаж.
На терасата обаче ме спъна купичка с вода и друга, с мляко. Ясно. Няма случайни неща, припомних си.   След около час-два малката ми дъщеря се прибра от училище. Последваха логичните въпроси – Какво е това? Кой домъкна котето в къщи? А отговорът, съмнявате ли се? :
-  Не знам, мамо...Може би е влязло през прозореца на терасата? А може и през този на вашата стая. Тя, малката ми дъщеря, тогава, беше на 8 и половина.   След час се прибра и голямата. На 12. Разлика в отговорите й нямаше. Оказа се, в този момент, че никой в къщи нямаше представа от появата на удивителното черно-бяло коте. А то, незнайно как, се беше обслужило достатъчно прилично, докато ни чака да се приберем.   Часове по-късно, след почти следвателски разпит, щях да разбера истината.   Открили го, двете ми дъщери, преди училище, до входа на блока. Мяукало жално. Решили да го нахранят и напоят.
А после...... забравили да го изнесат, тръгвайки за училище.  image И така. Цели 8 години, наречаната, от децата ми, котка Джиджи, се оказа част от моя и техния живот.
Междувременно, поради наше невнимание и небрежност, любимката ни се сдоби с наследство. Дакато го чакахме вървяха мъчителните преговори как след раждането и отрастването на котенцата ще ги подарим на „добрите” хора, да се грижат за тях.   Че си е с харектер, нашата Джиджи, никой нямаше съмнение. Но, че ни изненада с едно-единствено котенце, признавам, изненада ни.   Така, „добрите” хора останаха да чакат другото котило. То така и не се случи.   Любимата ни Джиджи, междувременно претърпяла няколко падания и травми, си беше нашата стопанка, която ни изпращаше и посрещаше всеки ден в къщи. Мълчаливо, но много внимателно слушаше споделянията ми, под формата на  монолог, между двете ни, от поредния проклет и натоварен ден, след работа.   Танцуваше с мен, когато бях щастлива.   Седеше, като най-верния ми и „стабилен” приятел, когато отпусната на дивана събирах силите и Душата си, за да мога продължа.   Тя, моята прекрасна Джиджи, беше неизменно до мен.   И погледът й, с невероятните живи очи, и сгушването й бяха най-релаксиращите и страхотни моменти от комуникацията ни.   Преди ден, обаче, моята мила, прекрасна и невероятна Джиджи избра да си тръгне от този свят.   Тихо, дискретно. Ненатрапливо. Така,както си живееше през последните 8 години с нас. Направи го толкова финно, въпреки почти двуседмичните мъки, които изживя, след поредното падане...от 4-я етаж.   Ще ми липсваш моя мила, прекрасна, Джиджи!
Нищо, в живота ми, и в този на „каките”, няма да е същото.....  image Моля се, от сърце, Душичката ти да е намерила покой, там някъде, в един по-хубав свят.   Прости ни, скъпа,Джиджка! Никога, никога няма да те забравим....   Ако знаеш само колко ми е празно без теб.....

Това е една от нашите песни, на които си танцувахме....

Каня те.... за последен танц, в мислите....





Гласувай:
7



Спечели и ти от своя блог!
1. lubima - много тъжно. . . заболя ма когато го ...
04.09.2009 03:49
много тъжно...заболя ма когато го прочетох...
цитирай
2. inel379 - Душите на нещата се привличат...
04.09.2009 04:26
Вашата любима Джиджи си е отишла, но вие не сте се разделили истински. Тази привързаност между вас остава и продължава да грее и топли. Когато си отиде нашето любомо куче Чайка, много страдахме, но никога не я забравихме. Всеки път, когато се сещаме за нея, обичта се връща със същата сила и ни кара да се чувстваме благодарни, че сме я имали. Всъщност, продължаваме да си я имаме. Снимките правят спомена съвсем истински...
Общуването с домашен любимец е едно голямо богатство. Силната привързаност към него е знакова за вътрешния ни облик. Променяме се определено към по-добро.
Тъжно е, но споменът винаги ще е жив! Повярвай!
Сърдечен поздрав!
цитирай
3. ciele - съжалявам ,Галя
04.09.2009 10:58
припомних си за моята малка Меги -обичлива и ласкава..,и болката от липсата й.
след нея така и не посмях да си имам друг домашен любимиц..
цитирай
4. galinabg - @lubima
04.09.2009 13:44
Да, lubima, много боли....Благодаря ти за съпричастността ти!
цитирай
5. galinabg - @ inel379
04.09.2009 13:48
inel379, ако знаеш колко е празно. Няма я на любимите й места. Нямаше я за поредна нощ до мен. И само като си помисля, че никога повече няма да я има?! А ние двете си спяхме заедно...Боли, много боли! Благодаря ти и на теб за разбирането и съпричастността и за успокоителните думи. Имам нужда!
цитирай
6. galinabg - @ciele
04.09.2009 13:53
ciele , благодаря ти и на теб. В такива моменти, разбирате ме, колко много топлят милите думи и куража. Голямата ми дъщеричка , и тя като теб, казва, че не иска повече домашен любимец. Сега ни остава другото, "детенцето" на Джиджка, но сама разбираш, че изобщо не е същото. А пък и тя, малката, е едно проклето тигърче, но по свой си начин обичливо. Пак ти благодаря!
цитирай
7. анонимен - КРЪЧМАРКАТА
05.09.2009 00:41
Привет,Галя ! Често те посещавам и чета,но за първи път ти пиша.Винаги съм казвала,че който не обича децата,цветята и животните не може да бъде добър човек.Аз обичам и трите и затова се самоопределчм като добър човек.И аз имам коте-казва се ЗАК.Живя в апартамента 12-13г. затова те разбирам напълно. Спеше при нас,не ми правеше бели,не ровеше в цветята ми.Преди три год,избяга.Плаках много,но след година се върна отново-бях много щастлива. Но той пожела да живее между блоковете и аз се примирих-не исках да вървя срещу природата му.Повечето съседи го глезеха,защото той беше гальовен.От няколко месеца го няма и аз не спирам да се надявам,че един ден пак ще застане пред входната врата.
цитирай
8. анонимен - КРЪЧМАРКАТА
05.09.2009 00:45
Пропуснах да ти кажа,че моят ЗАК прилича на твоята котка,самоче черния цвят при него е светло кафяво,но бялото си е разположено точно по същия начин.
цитирай
9. анонимен - sajalqvam
05.09.2009 02:15
razbiram te predi godina se slu4i sa6toto sas moq 4o4o. sega se razplakah no nikoi ne umira istinski ,dokato ima koi da go pomni i obi4a.
цитирай
10. libertybell - Съчувствам ти с
05.09.2009 02:27
цялото си сърце. Знам болката...
цитирай
11. galinabg - @анонимен -КРЪЧМАРКАТА
05.09.2009 21:11
Здравей! Благодаря ти,че отдели от времето си ,за да ми пишеш. Дори само заради това съм сигурна , че си добър човек :))) С цялата си Душа се моля Зак да се върне и отново да ви зарадва с присъствието си. Непременно ми пиши, когато се появи! Поздрави и много усмивки от мен!
цитирай
12. galinabg - @анонимен 9
05.09.2009 21:13
Искрено съжалявам за Чочо! Благодаря ти от душа, че сподели тази своя мъка с мен. Минавай по-често! Усмихвам ти се!
цитирай
13. galinabg - @ libertybell
05.09.2009 21:16
Благодаря ти! Сигурна съм, че си много искрена в съчувствиетои си и ти благодаря, че стопляш Душата ми с тези думи. Хубава вечер,libertybell!
цитирай
14. анонимен - Хиляди благодарности!
06.09.2009 15:41
Смелчага си. Успех !
цитирай
15. galinabg - @ ingiara
07.09.2009 14:02
И аз ти благодаря, ingiara !
цитирай
16. анонимен - чета и плача
12.10.2009 22:03
преживяла съм всичко споделено от малка прибирам всички котета и кученца в къщи сега научих и моето момче да го прави но като се случи нещо с любимците ни е ужасно много боли
цитирай
17. galinabg - анонимен 16
12.10.2009 22:11
Боли, много боли....С времето сякаш още повече. Няма я и ми е много, много пусто, празно и тъжно....Времето не лекува....
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене