Блогрол
1. ДОМЪТ НА ОТЕЦ ИВАН
2. ВЪВ ФЕЙСБУК-"ДА ПОДКРЕПИМ БЛАГОРОДНАТА МИСИЯ НА ОТЕЦ ИВАН"
3. БЛОГЪТ НА ИВО ИНДЖЕВ
4. Откровения.com
5. Подписка в памет на Едуард Генов. Нека една уличка в София, където той живееше, носи неговото име!
6. ГЕРИ Е СТРАХОТНА
7. ДАНИЕЛ МИТОВ
8. Мария Николова - divini
9. Блогът на Ангел Станоев-gantree
10. Блогът на Димитър Петров-thetrooper
11. ДЕСНИ ВРЪЗКИ
12. Блогът на Ciele...За Любовта....
13. Блогът на Ваня Панайотова
14. Музикална страница
15. Лили, прекрасна си!
16. АКО БЯХ....
17. УДИВИТЕЛНО
18. Блогът на gothic-Музика
19. С вкус на боровинки
20. Блогът на sestra - Creep
21. http://pravoconsult.blog.bg
22. ЗА ЛАГЕРИТЕ....
23. Блогът на Chara
24. R.I.P.! Ева Звездева - fantangero0000 !
2. ВЪВ ФЕЙСБУК-"ДА ПОДКРЕПИМ БЛАГОРОДНАТА МИСИЯ НА ОТЕЦ ИВАН"
3. БЛОГЪТ НА ИВО ИНДЖЕВ
4. Откровения.com
5. Подписка в памет на Едуард Генов. Нека една уличка в София, където той живееше, носи неговото име!
6. ГЕРИ Е СТРАХОТНА
7. ДАНИЕЛ МИТОВ
8. Мария Николова - divini
9. Блогът на Ангел Станоев-gantree
10. Блогът на Димитър Петров-thetrooper
11. ДЕСНИ ВРЪЗКИ
12. Блогът на Ciele...За Любовта....
13. Блогът на Ваня Панайотова
14. Музикална страница
15. Лили, прекрасна си!
16. АКО БЯХ....
17. УДИВИТЕЛНО
18. Блогът на gothic-Музика
19. С вкус на боровинки
20. Блогът на sestra - Creep
21. http://pravoconsult.blog.bg
22. ЗА ЛАГЕРИТЕ....
23. Блогът на Chara
24. R.I.P.! Ева Звездева - fantangero0000 !
Постинг
26.08.2009 22:00 -
ОБЕЩАНА ПРИКАЗКА...ИЛИ...РАЗГОВОР С ГЛАРУСА...
Автор: galinabg
Категория: Лични дневници
Прочетен: 16760 Коментари: 32 Гласове:
Последна промяна: 19.08.2010 22:05
Прочетен: 16760 Коментари: 32 Гласове:
14
Последна промяна: 19.08.2010 22:05
Още първия ден, на Морето, през мобилния си телефон написах във Фейсбук, че съм омагьосана от морската шир и обещах на приятелите в глобалното село да напиша една приказка.
А аз съм си такава, обичам да изпълнявам обещанията си:))))
Ето, Моята Приказка....
/Цялата до този момент е около 70 - 80 страници и сами разбирате, че няма как да ви я споделя цялата :)))))))/
*******
Спомняте ли си Онзи блус? Бях ви казала, че на него за последно съм танцувала с Любовта? Звучеше в ушите ми. Бях седнала на самата ивица между морето и брега. Огромното водно пространство се държеше приятно - любовно - закачливо.Ту връхлиташе отгоре ми, ту едва ме докосваше. На моменти дори ме караше да се протягам, за да го достигам.
Нежно.
Вълшебно.
А аз се реех в спомените си с Нея. Опитвах се да тълкувам знаци от онези ни срещи. В някои от миналите ми животи.
- Защо си сама?
Сепнах се.Около мен нямаше никого.
- Защо си сама те попитах? И по това време?
Беше 6 сутринта. Без малко. Не, не си внушавах. Огледах се.
О, Господи! Говореше ми Той, Гларусът.
Беше кацнал до мен, от дясната ми страна, малко след като седнах на пясъка.
По нищо не показваше, че ще ме заговори. Сега се сещам. Малко ме изненада любезното му присъствие, но наистина не му обърнах внимание.
- Защо питаш? Но първо ми кажи, как така говориш с човешки глас?
Звукът, който издаде, кълна ви се, наподобяваше човешки смях.
- Ние гларусите говорим. И Чайките също. И другите Птици. Но вие, Хората, не ни чувате. Мислите си, че сте единствените, които могат да го правят. Ти, как ме чу?
- Наистина, как те чух? Защо досега не съм успявала? Различавах само крякането ви. Извинявай, ако не се изразявам любезно.
- Защото си влюбена.
- Моля?
- Защото си влюбена. Само влюбените имат сетива да разбират и да улавят всичко в пространството.
- Чакай! Откъде знаеш, че съм влюбена?
- Когато човек е влюбен забравя Его-то си.Спира да му обръща внимание и Съзнанието му се настройва на вълните на Любовта. Сърцето му тутакси става добро. А Душата му полита в онези пространствени измерения, от които е дошла в човешкото му тяло. Просто всичко си идва на мястото. А в онези измерения са всички Души. И моята, и Тоята, и на чайките. Всички. Те се разбират на езика на мъдростта и спокойствието. Не ми каза защо си сама?
- Не съм сама! - май леко се троснах.
- Но, аз не виждам никого друг.
- Виж, само да се наспи и ще дойде дъщеря ми. Не съм сама.
- Нищо не разбираш. Ти с нетърпение ли я чакаш?
- Е, чак с нетърпение - не. Просто, когато се наспи ще дойде и няма да съм сама на плажа.
- Щом не я чакаш с нетърпение, значи си сама. Разбираш ли? – продължи да упорства Гларусът - Ти чакаш с нетърпение да дойде Той, нали?
- Моля? Кой да дойде? Кого чакам с нетърпение?
- Него.
- И кой е Той?
- Този, за когото мислиш. Той беше в главата ти, докато се закачаше с Морето, нали?
- Не знаех, че Гларусите говорят. Това добре. Но нямах представа и че са толкова осведомени.
- Ние птиците знаем всичко, защото ви гледаме от високо. Ако знаеш колко много неща пропускате вие, Хората?
- И за кого си мислех многоосведомени ми, нов, приятелю? Какво разчете в мислите ми, там, от високо?
- За Него. Нали ти казах.
- Виж, ако някой ме види от някъде и чуе какво говоря ще си помисли, че съм мръднала.Разбираш ли ме? Тук на Земята не е прието Човек да си говори сам. И толкова по – зле, ако каже, че си говори с Гларус.
Р-а-з-б-и-р-а-ш л-и м-е? НЕ - ГО го няма.
Няма я и НЕЯ. Любовта.
От доста време насам си мислех, че съм я срещнала отново, но се оказа, че се бях припознала. Така че, точка на този разговор. Тук съм, за да спра да мисля за Него, за Нея.
Искам да преосмисля живота си. Да го анализирам. Явно някъде съм сбъркала. Трябва да изляза от „системните” грешки. Искам да се заредя с нова енергия, защото Живот и Здраве, чак догодина, евентуално ще мога да дойда да почивам.
Ако имам пари. Нали знаеш, че сме във финансова криза. А може да си пропуснал този факт. На вас, Гларусите, пари не ви трябват.
Очаквах да ме посече с някое ново прозрение за вътрешния ми мир като ракурс към причините за икономическата криза, например, но не.Той остана безмълвен. В този момент ми изглеждаше дори смирен и тъжен.
- Хей, Гларус, какво ти стана? Защо млъкна изведнъж? Проблем с финансите ли?
- Знаеш ли къде са мечтите на Хората?
Хах! Ново пет!
- Мечтите на хората? Това пък за какво?
- Да. Мечтите на Хората! Знаеш ли къде са?
- Не! И къде са?
- Обърни си главата и погледни в далечината. Точно пред себе си. Е-е-е-ето там, където се събират морето и небето.
Погледът ми автоматично се насочи натам.
Тръпки побиха цялото ми тяло. Това е най-малкото, което щяхте да изпитате и вие, ако бяхте на мое място.
- Там е хоризонтът – казах с авторитета на учителка по география, опитвайки се да не показвам стъписването си.
- Там са мечтите на хората! – не търпеше възражение птицата.
- И от къде знаеш?
- Виждал съм ги.
- Виж, стига! Виждал бил мечтите на хората! Не, моля те! Това, което ми се случва не е нормално. От 20 минути си говоря с Гларус. На плажа. Сама. Но и ако ти повярвам, че си виждал мечтите на Хората, май ще трябва да си търся психиатър. Как ще видиш мечтите на хората, като първо, те са само в главите им? Второ, сменят се според настроенията им. И трето, и трето, абе мислите са невидими.
- Ти така си мислиш. Сигурна ли ?
- Спри! Моля те! Искаш ли да ти начупя солети? Само това имам за ядене в торбата си. Всеки момент ще започнат да идват хората и нали не очакваш, че ще продължа да си говоря сама? Всъщност, какво ядете вие, Гларусите?
- Само вие, Хората, не осъзнавате колко важни са мислите ви. Произвеждате ги и после ги захвърляте – продължаваше разсъжденията си Гларусът, без изобщо да обръща внимание на молбите ми - А те са материя. Под формата на енергия. Сигурно не знаете, но излитат от вас като стрели и се забивата е-е-ето там, където ти показах. А там има ред, и всяка мисъл се изпълнява с прецизна точност и срок, в зависимост от Енергията, с която е била изпратена. А Енергията пък зависи от степента на силата на желанието и искреността, с които сте произвели мечтата си. И от степента на осъзнатост.
- Гларусе, виж, не съм сигурна, че разбирам напълно това, което ми казваш. Звучи ми адски логично, но съгласи се, че не е нормално да продължавам да водя този разговор. Всеки момент ще дойдат Хората и ще ме вземат за луда. Повярвай ми. Няма как да им обясня, че си говоря с теб за Мечтите на хората. Моля те от сърце, тук съм, за да си почина. Имах много труден период в живота си и искам да събера мислите си и без емоции да преценя как ще продължа напред. Имам нужда от пълно спокойствие. А морето винаги ми го е давало и ме е зареждало.
- Искаш ли да те заведа при Мечтите на хората? – продължаваше да ми говори все така равнодушно към молбите ми моят нов приятел, Гларусът - Искаш ли да ги видиш? А замисляла ли си се как се стига до онова място, на което вие, Хората, му казвате Хоризонт?
- Ще ме телепортираш ли? – попитах аз подчертано подигравателно.
- При Мечтите се стига по една много тайна пътека – каза загадъчно Гларусът.
- Заинтригува ме. Добре, тогава. Хайде, води ме при мечтите на хората!
- Добре! Изчакай! Ще дойда след малко.
Моят нов приятел разпери криле и полетя.
Проследих го с поглед. Превърна се в една от онези красиви бели птици, с черен кант по перата.
Колко бяха красиви. Те не летят, те плуват в небето. И все ни говорят нещо, което ние, Хората, вече ми беше ясно, изобщо не разбирахме.
В този момент си дадох сметка, че говорещият ми, до преди минути, Гларус, излетя и ме остави със смаяните ми мисли и глупав поглед в небето.
Напуши ме смях.
*****
Започнах смутено да се оглеждам. Ами, да, поне 7 души, на първо броене, вече се бяха разположили на шезлонгите. Кога? Не бях разбрала.
Дали ме бяха чули, че си говоря сама?
****
Пиеше ми се кафе. Барчетата на плажа отваряха чак в 8. Огледах се и за моя голяма изненада поне десетина човека държаха в ръцете си пласмасови чашки с кафява течност. Значи беше станало 8. Т.е. аз с Гларуса си бях говорила близо два часа. Не, не беше възможно?
Морето продължаваше да ме докосва. Надигнах се. Исках кафе! И поне три запалени цигари.
- Добро утро, мамо! – Стреснах се. Беше дъщеря ми.
- Добро утро, Беби! - така й казвам на галено - Ти си се наспала? - усмихнах й се нежно.
- Отдавна! Чаках те да се събудиш. И защо си заспала на мокрия пясък?
- Аз не съм спала, миличка. Тук съм от 6 без 15. Имах нужда да се позаредя в ранни зори. Знаеш, че обичам да гледам морето сутрин рано.Сама. Колко е часът?
- 10 без 20.
- 10 без 20? Не е възможно. Кафетата отварят в 8. До преди малко тук нямаше жива душа.
- Нали това ти казвам. Беше заспала, мамо – усмихна ми се Беба и ми подаде дозата от двойно, дълго кафе с мед.
- Ама..
- Не посмях да те събудя. Ако знаеш каква красива гледка беше. Ти мъркаше блажено, а до главата ти, от дясно, беше кацнал Гларус и те гледаше. Първо ме хвана страх да не започне да те кълве, но той си стоеше много кротко. И знаеш ли? Хората, които прииждаха на плажа ви гледаха с възхита и много внимателно ви заобикаляха. Сякаш да не нарушат магията на съня ти и на красивата гледка. Притеснявах се, че от време на време морето те заливаше и ме беше страх да не настинеш, но въпреки това не посмях да те събудя. А в съчетание и с Гларуса, щеше да е престъпление.
Виж и кафето ти е почти изтинало.
Ама ти си много бледа, мамо. Защо гледаш така?
- Беби, аз не съм спала на плажа. Аз....
- Ма-ме, от 40 минути съм тук и те чаках да се събудиш. По-добре си пийни кафенцето. Аз влизам да поплувам.
Докато осмислях казаното, усмихнатото ми същество Беба се отдалечаваше от брега с професионален маниер на плувкиня.
Погледнах чашата двойно дълго кафе. Скъсах със зъби пакетчето мед и го добавих с разбъркване. На края винаги оставях по малко. Такава ми беше дозата.
Пясъчната ивица се беше напълнила с хора.
Погледнах нагоре. И нямаше как, като онези вресливи птици - гларусите – вдигаха такава аларма, като ескадрила от свръзвукови военни самолети.
Отпих голяма глътка кафе. В ушите ми отново беше дошъл редът на Онази песен, любимият ми Блус.
Гларусът. Къде ли беше Гларусът?
******
Чувствах се особено през целия ден. Не можех да си обясня разминаването между чувството ми за реалност и твърденията на дъщеря ми, че съм спала. А кога си бях говорила с Гларуса? Кълна ви се, че това не беше сън......
Дълго не можех да заспя и след като си легнах. Нямах търпение да дойдеше утре и да отида пак там, на брега. На самата ивица между морето и пясъка. На граничната линия между реалното и необяснимото.......
А аз съм си такава, обичам да изпълнявам обещанията си:))))
Ето, Моята Приказка....
/Цялата до този момент е около 70 - 80 страници и сами разбирате, че няма как да ви я споделя цялата :)))))))/
*******
Спомняте ли си Онзи блус? Бях ви казала, че на него за последно съм танцувала с Любовта? Звучеше в ушите ми. Бях седнала на самата ивица между морето и брега. Огромното водно пространство се държеше приятно - любовно - закачливо.Ту връхлиташе отгоре ми, ту едва ме докосваше. На моменти дори ме караше да се протягам, за да го достигам.
Нежно.
Вълшебно.
А аз се реех в спомените си с Нея. Опитвах се да тълкувам знаци от онези ни срещи. В някои от миналите ми животи.
- Защо си сама?
Сепнах се.Около мен нямаше никого.
- Защо си сама те попитах? И по това време?
Беше 6 сутринта. Без малко. Не, не си внушавах. Огледах се.
О, Господи! Говореше ми Той, Гларусът.
Беше кацнал до мен, от дясната ми страна, малко след като седнах на пясъка.
По нищо не показваше, че ще ме заговори. Сега се сещам. Малко ме изненада любезното му присъствие, но наистина не му обърнах внимание.
- Защо питаш? Но първо ми кажи, как така говориш с човешки глас?
Звукът, който издаде, кълна ви се, наподобяваше човешки смях.
- Ние гларусите говорим. И Чайките също. И другите Птици. Но вие, Хората, не ни чувате. Мислите си, че сте единствените, които могат да го правят. Ти, как ме чу?
- Наистина, как те чух? Защо досега не съм успявала? Различавах само крякането ви. Извинявай, ако не се изразявам любезно.
- Защото си влюбена.
- Моля?
- Защото си влюбена. Само влюбените имат сетива да разбират и да улавят всичко в пространството.
- Чакай! Откъде знаеш, че съм влюбена?
- Когато човек е влюбен забравя Его-то си.Спира да му обръща внимание и Съзнанието му се настройва на вълните на Любовта. Сърцето му тутакси става добро. А Душата му полита в онези пространствени измерения, от които е дошла в човешкото му тяло. Просто всичко си идва на мястото. А в онези измерения са всички Души. И моята, и Тоята, и на чайките. Всички. Те се разбират на езика на мъдростта и спокойствието. Не ми каза защо си сама?
- Не съм сама! - май леко се троснах.
- Но, аз не виждам никого друг.
- Виж, само да се наспи и ще дойде дъщеря ми. Не съм сама.
- Нищо не разбираш. Ти с нетърпение ли я чакаш?
- Е, чак с нетърпение - не. Просто, когато се наспи ще дойде и няма да съм сама на плажа.
- Щом не я чакаш с нетърпение, значи си сама. Разбираш ли? – продължи да упорства Гларусът - Ти чакаш с нетърпение да дойде Той, нали?
- Моля? Кой да дойде? Кого чакам с нетърпение?
- Него.
- И кой е Той?
- Този, за когото мислиш. Той беше в главата ти, докато се закачаше с Морето, нали?
- Не знаех, че Гларусите говорят. Това добре. Но нямах представа и че са толкова осведомени.
- Ние птиците знаем всичко, защото ви гледаме от високо. Ако знаеш колко много неща пропускате вие, Хората?
- И за кого си мислех многоосведомени ми, нов, приятелю? Какво разчете в мислите ми, там, от високо?
- За Него. Нали ти казах.
- Виж, ако някой ме види от някъде и чуе какво говоря ще си помисли, че съм мръднала.Разбираш ли ме? Тук на Земята не е прието Човек да си говори сам. И толкова по – зле, ако каже, че си говори с Гларус.
Р-а-з-б-и-р-а-ш л-и м-е? НЕ - ГО го няма.
Няма я и НЕЯ. Любовта.
От доста време насам си мислех, че съм я срещнала отново, но се оказа, че се бях припознала. Така че, точка на този разговор. Тук съм, за да спра да мисля за Него, за Нея.
Искам да преосмисля живота си. Да го анализирам. Явно някъде съм сбъркала. Трябва да изляза от „системните” грешки. Искам да се заредя с нова енергия, защото Живот и Здраве, чак догодина, евентуално ще мога да дойда да почивам.
Ако имам пари. Нали знаеш, че сме във финансова криза. А може да си пропуснал този факт. На вас, Гларусите, пари не ви трябват.
Очаквах да ме посече с някое ново прозрение за вътрешния ми мир като ракурс към причините за икономическата криза, например, но не.Той остана безмълвен. В този момент ми изглеждаше дори смирен и тъжен.
- Хей, Гларус, какво ти стана? Защо млъкна изведнъж? Проблем с финансите ли?
- Знаеш ли къде са мечтите на Хората?
Хах! Ново пет!
- Мечтите на хората? Това пък за какво?
- Да. Мечтите на Хората! Знаеш ли къде са?
- Не! И къде са?
- Обърни си главата и погледни в далечината. Точно пред себе си. Е-е-е-ето там, където се събират морето и небето.
Погледът ми автоматично се насочи натам.
Тръпки побиха цялото ми тяло. Това е най-малкото, което щяхте да изпитате и вие, ако бяхте на мое място.
- Там е хоризонтът – казах с авторитета на учителка по география, опитвайки се да не показвам стъписването си.
- Там са мечтите на хората! – не търпеше възражение птицата.
- И от къде знаеш?
- Виждал съм ги.
- Виж, стига! Виждал бил мечтите на хората! Не, моля те! Това, което ми се случва не е нормално. От 20 минути си говоря с Гларус. На плажа. Сама. Но и ако ти повярвам, че си виждал мечтите на Хората, май ще трябва да си търся психиатър. Как ще видиш мечтите на хората, като първо, те са само в главите им? Второ, сменят се според настроенията им. И трето, и трето, абе мислите са невидими.
- Ти така си мислиш. Сигурна ли ?
- Спри! Моля те! Искаш ли да ти начупя солети? Само това имам за ядене в торбата си. Всеки момент ще започнат да идват хората и нали не очакваш, че ще продължа да си говоря сама? Всъщност, какво ядете вие, Гларусите?
- Само вие, Хората, не осъзнавате колко важни са мислите ви. Произвеждате ги и после ги захвърляте – продължаваше разсъжденията си Гларусът, без изобщо да обръща внимание на молбите ми - А те са материя. Под формата на енергия. Сигурно не знаете, но излитат от вас като стрели и се забивата е-е-ето там, където ти показах. А там има ред, и всяка мисъл се изпълнява с прецизна точност и срок, в зависимост от Енергията, с която е била изпратена. А Енергията пък зависи от степента на силата на желанието и искреността, с които сте произвели мечтата си. И от степента на осъзнатост.
- Гларусе, виж, не съм сигурна, че разбирам напълно това, което ми казваш. Звучи ми адски логично, но съгласи се, че не е нормално да продължавам да водя този разговор. Всеки момент ще дойдат Хората и ще ме вземат за луда. Повярвай ми. Няма как да им обясня, че си говоря с теб за Мечтите на хората. Моля те от сърце, тук съм, за да си почина. Имах много труден период в живота си и искам да събера мислите си и без емоции да преценя как ще продължа напред. Имам нужда от пълно спокойствие. А морето винаги ми го е давало и ме е зареждало.
- Искаш ли да те заведа при Мечтите на хората? – продължаваше да ми говори все така равнодушно към молбите ми моят нов приятел, Гларусът - Искаш ли да ги видиш? А замисляла ли си се как се стига до онова място, на което вие, Хората, му казвате Хоризонт?
- Ще ме телепортираш ли? – попитах аз подчертано подигравателно.
- При Мечтите се стига по една много тайна пътека – каза загадъчно Гларусът.
- Заинтригува ме. Добре, тогава. Хайде, води ме при мечтите на хората!
- Добре! Изчакай! Ще дойда след малко.
Моят нов приятел разпери криле и полетя.
Проследих го с поглед. Превърна се в една от онези красиви бели птици, с черен кант по перата.
Колко бяха красиви. Те не летят, те плуват в небето. И все ни говорят нещо, което ние, Хората, вече ми беше ясно, изобщо не разбирахме.
В този момент си дадох сметка, че говорещият ми, до преди минути, Гларус, излетя и ме остави със смаяните ми мисли и глупав поглед в небето.
Напуши ме смях.
*****
Започнах смутено да се оглеждам. Ами, да, поне 7 души, на първо броене, вече се бяха разположили на шезлонгите. Кога? Не бях разбрала.
Дали ме бяха чули, че си говоря сама?
****
Пиеше ми се кафе. Барчетата на плажа отваряха чак в 8. Огледах се и за моя голяма изненада поне десетина човека държаха в ръцете си пласмасови чашки с кафява течност. Значи беше станало 8. Т.е. аз с Гларуса си бях говорила близо два часа. Не, не беше възможно?
Морето продължаваше да ме докосва. Надигнах се. Исках кафе! И поне три запалени цигари.
- Добро утро, мамо! – Стреснах се. Беше дъщеря ми.
- Добро утро, Беби! - така й казвам на галено - Ти си се наспала? - усмихнах й се нежно.
- Отдавна! Чаках те да се събудиш. И защо си заспала на мокрия пясък?
- Аз не съм спала, миличка. Тук съм от 6 без 15. Имах нужда да се позаредя в ранни зори. Знаеш, че обичам да гледам морето сутрин рано.Сама. Колко е часът?
- 10 без 20.
- 10 без 20? Не е възможно. Кафетата отварят в 8. До преди малко тук нямаше жива душа.
- Нали това ти казвам. Беше заспала, мамо – усмихна ми се Беба и ми подаде дозата от двойно, дълго кафе с мед.
- Ама..
- Не посмях да те събудя. Ако знаеш каква красива гледка беше. Ти мъркаше блажено, а до главата ти, от дясно, беше кацнал Гларус и те гледаше. Първо ме хвана страх да не започне да те кълве, но той си стоеше много кротко. И знаеш ли? Хората, които прииждаха на плажа ви гледаха с възхита и много внимателно ви заобикаляха. Сякаш да не нарушат магията на съня ти и на красивата гледка. Притеснявах се, че от време на време морето те заливаше и ме беше страх да не настинеш, но въпреки това не посмях да те събудя. А в съчетание и с Гларуса, щеше да е престъпление.
Виж и кафето ти е почти изтинало.
Ама ти си много бледа, мамо. Защо гледаш така?
- Беби, аз не съм спала на плажа. Аз....
- Ма-ме, от 40 минути съм тук и те чаках да се събудиш. По-добре си пийни кафенцето. Аз влизам да поплувам.
Докато осмислях казаното, усмихнатото ми същество Беба се отдалечаваше от брега с професионален маниер на плувкиня.
Погледнах чашата двойно дълго кафе. Скъсах със зъби пакетчето мед и го добавих с разбъркване. На края винаги оставях по малко. Такава ми беше дозата.
Пясъчната ивица се беше напълнила с хора.
Погледнах нагоре. И нямаше как, като онези вресливи птици - гларусите – вдигаха такава аларма, като ескадрила от свръзвукови военни самолети.
Отпих голяма глътка кафе. В ушите ми отново беше дошъл редът на Онази песен, любимият ми Блус.
Гларусът. Къде ли беше Гларусът?
******
Чувствах се особено през целия ден. Не можех да си обясня разминаването между чувството ми за реалност и твърденията на дъщеря ми, че съм спала. А кога си бях говорила с Гларуса? Кълна ви се, че това не беше сън......
Дълго не можех да заспя и след като си легнах. Нямах търпение да дойдеше утре и да отида пак там, на брега. На самата ивица между морето и пясъка. На граничната линия между реалното и необяснимото.......
ИНТЕРВЮ С КАТЕТО ЗА БЛИЗКОТО МИНАЛО, СДС...
ЗА БУДИТЕЛИТЕ....НЕ В МИНАЛО ВРЕМЕ...
Науката си е променила мнението за възра...
ЗА БУДИТЕЛИТЕ....НЕ В МИНАЛО ВРЕМЕ...
Науката си е променила мнението за възра...
Следващ постинг
Предишен постинг
а тази приказка е прекрасна:)
И снимките са много хубави!
цитирайИ снимките са много хубави!
Благодаря ти :))) Радвам се, че си харесала приказката ми. Тя всъщност, се оказа,май, началото на нещо по-голямо, но да видим какво ще излезе :)))) Продължението до сега е около 70-80 страници :)))) Беше ме хванала една писателска тръпка на това море и...не разбрах как ...прописах :)))))
цитирайЗначи, да очакваме приказен роман?
цитирайТръпката е хубава. Писателската, имам предвид. И аз обичам приказки. А понякога птиците наистина разправят много интересни неща, нали? За нас, хората.
цитирайБлагодаря ти, че прочете Приказката ми:))) Аз наистина само исках да изпълня обещанието си за приказка за вълшебството на Морето, а то....Стискай палци! Може пък и да се получи нещо. В продължението има ....много...Любов :)))))
цитирайНикога до сега не бях се поддавала на тази тръпка. Невероятна е! И тя е Магия :))))А птиците,....искам да летя и аз :))))
цитирай''... на граничната линия между
реалното и необяснимото''--
увлекателно,много ми хареса!
Ще чакам продължението с нетърпение,
както и любимия блус.
И отново-добре дошла,Галя!
цитирайреалното и необяснимото''--
увлекателно,много ми хареса!
Ще чакам продължението с нетърпение,
както и любимия блус.
И отново-добре дошла,Галя!
Хей, Eliana Di, ценя мнението! Благодаря ти!!! А Онзи Блус, да....Онзи Блус....Ще го чуете, обещавам, но още не е дошъл моментът....Може би....когато ви представя книгата си? Това сега ми хрумна :))))
Ако знаеш, колко още неща ми разказа Гларусът .....:))))
цитирайАко знаеш, колко още неща ми разказа Гларусът .....:))))
9.
анонимен -
mira
26.08.2009 23:43
26.08.2009 23:43
v momenta se 4ustvam tolkova samotna......znaq,4e nqma da e vse taka, no v tozi malwk epizod ot jivota mi realnostta e takava. udovolstvie za men be6e da pro4eta napisanoto, za6toto ima mnogo verni ne6ta, nie izlw4vame miswl formi koito sa materialni, no sa ot mnogo fina energia, taka e. a na swn 2 pwti swm izpitvala nirvana - tova neopisuemo blajenstvo na du6ata. az vqrvam v 4udesa, za6toto sa mi se slu4vali !
цитирайразказал,
този словоохотливец,
сладкодумен!
Липсваше ми,
но често слушах--Франк..
......тихите нощи!
цитирайтози словоохотливец,
сладкодумен!
Липсваше ми,
но често слушах--Франк..
......тихите нощи!
препрочитах
''Някъде там'',
фон- Франк.
цитирай''Някъде там'',
фон- Франк.
Колко топли думи! Сигурна съм и искрени:))) Благодаря ти от душа! Минавай по-често :)))
цитирайИ аз вярвам в Чудеса! Може би за това завързахме "приказка" и с Гларуса :)))) Усмихни се!
цитирайда плавам искам, Боже, защото недостижим е истинският Северен полюс на желанието и отвъд небосклона винаги ще ни се усмихва щастието!"
(Ян де Хартох, "Славата на Холандия")
Така е, морето вдъхновява...:)
цитирай(Ян де Хартох, "Славата на Холандия")
Така е, морето вдъхновява...:)
Ето това не мога да разбера, Митко, защо все отвъд хоризонта се усмихва това Щастие...? :)))) Може би, защото там са мечтите на хората ??
цитирайза да ни бъде пътеводна звезда - оттам сигурно идва и вечният човешки стремеж към Щастие:))
цитирайДааа,...вечният стремеж към Щастието :)))) И когато го държим в ръцете си, пак Натам гледаме. Прав е Гларусът, че Хората сме странно нещо :)))))
цитирайможе и да сме странно нещо...
Stay lucky:)
цитирайStay lucky:)
преливат се в едно! Към хоризонта взор отправят...
Каква красива приказка за самотата, заредена с очакване и гларуса - гид, който идва навреме, за да подари надежда...
Благодаря за това романтично изживяване!
цитирайКаква красива приказка за самотата, заредена с очакване и гларуса - гид, който идва навреме, за да подари надежда...
Благодаря за това романтично изживяване!
И аз ти благодаря, че хареса Приказката ми :)))) Ако бях птица....сигурно щях да съм Гларус, за да раздавам Надежда :)))) Желая ти много Любов!
цитирай
21.
анонимен -
сън с отворени очи
27.08.2009 11:16
27.08.2009 11:16
Прекрасно
Невероятно добре се почуствах след като прочетох приказката.Понякога, когато се чувствам самотна, си представям, че говоря с някого и ми е приятно. Сега за първи път чета подобно нещо
цитирайНевероятно добре се почуствах след като прочетох приказката.Понякога, когато се чувствам самотна, си представям, че говоря с някого и ми е приятно. Сега за първи път чета подобно нещо
Радвам се, че Приказката ми те е докоснала :))) Чувството за самота е привилегия на чувствителните и духовните хора :)))) Нека Гларусът дойде и при теб! Поздрави! Минавай по-често!
цитирайМинавах от тук, но този път не бях анонимен читател!
Дъхът ми спря - толкова истинско е написано, сякаш от моите пръсти е излязло и от моето сърце откраднато. Бъдете благасловена!
цитирайДъхът ми спря - толкова истинско е написано, сякаш от моите пръсти е излязло и от моето сърце откраднато. Бъдете благасловена!
Марги, докосваш Душата ми с тези думи....Благодаря ти от сърце!
цитирайЗавладяващо е...
Браво!
цитирайБраво!
Slavei-че, а ти пък спря моя дъх, с тези мили думи! Благодаря ти, сърдечно! Мнението ти ми е много ценно! Ти си прекрасен "писач" и усищаш словото! Благодаря ти, още веднъж! Минавай по-често!
цитирай
27.
анонимен -
Хай
29.08.2009 14:02
29.08.2009 14:02
"Само вие, Хората, не осъзнавате колко важни са мислите ви. Произвеждате ги и после ги захвърляте – продължаваше разсъжденията си Гларусът, без изобщо да обръща внимание на молбите ми.- А те са материя. Под формата на енергия. Сигурно не знаете, но излитат от вас като стрели и се забивата е-е-ето там, където ти показах. А там има ред, и всяка мисъл се изпълнява с прецизна точност и срок, в зависимост от Енергията, с която е била изпратена. А Енергията пък зависи от степента на силата на желанието и искреността, с които сте произвели мечтата си. И от степента на осъзнатост." - това много ми хареса, защото искам да вярвам, че е истина...::)) Много хубавоооо е това, което пишеш::))
цитирай
28.
анонимен -
Пак съм аз
29.08.2009 14:06
29.08.2009 14:06
Ваня::))
цитирайТака твърди Гларусът :)))) и аз, няма как, съгласна съм с него!
Много ти благодаря за коментара и за поощрението,което ми даваш! Имам нужда! Поздрави от мен и усмивки!
цитирайМного ти благодаря за коментара и за поощрението,което ми даваш! Имам нужда! Поздрави от мен и усмивки!
Гларусът е може би твоя вътрешен глас?Оставайки с него можеш да слушаш размислите на сърцето си а те са най съкровените мисли.Има една мисъл която звучи горе- долу така:
"Човек е това , което мисли, а не това , което мисли че е!"
Поздрав и продължавай с вдъхновеното писане!
цитирай"Човек е това , което мисли, а не това , което мисли че е!"
Поздрав и продължавай с вдъхновеното писане!
Мерита, колко хубаво си го казала! Сигурна съм, че всеки си има своя Гларус, само трябва да се огледа и да го потърси.....в себе си :)))Благодаря ти, че намина!
цитирайИзпрати ме някъде там, в онова вълшебно място на среща на душите.
Благодаря ти , Галя!
цитирайБлагодаря ти , Галя!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69