доц. д-р Иванка Кирова, д. н. :: КАК ДА ОТСТОЯВАМЕ СЕБЕ СИ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.08.2018 11:12 - КАК ДА ОТСТОЯВАМЕ СЕБЕ СИ

Автор: ivankakirova Категория: Други

Прочетен: 1223 Коментари: 0 Гласове:

КАК ДА ОТСТОЯВАМЕ СЕБЕ СИ? „О, човеко себе си познай и ще познаеш Вселената и Боговете”. Надпис пред храма на Аполон в Древна Елада. Живеем в свят изпълнен с фалш, манипулации, неистина, откровени лъжи, сугестия, които се сипят от всякъде – от медии, интернет, книги, филми и пр. Как да опознаем и отстояваме себе си, да сме себе си - като личност, като уникална индивидуарност? Как да сме в хармония с духовния поток и културата на днешната Златна епоха, когато водач на човечеството е Архангел Михаил? Той донесе на човечеството слънчевата космическа интелигентност. И личността по своя воля може да я възприеме и така да одухотвори своята интелигентност. Но, в нашата епоха се разгаря мощна борба между доброто и злото. Тогава как да запазим вътрешната си свобода – свободата на мисълта, за да отстоим себе си? За себепознанието. За да се опознаем и разберем себе си нужно е да отделим 15 – 20 минути всеки ден в опрделено време в самота и мълчание в някое тихо място. Правим си самооценка към какво се стремим?; накъде сме тръгнали?; какви цели имаме?. Необходима е дисциплина, постоянство и търпение. Винаги можем да намерим време да оставаме насаме със себе си. Това вглъбяване за самоопознаване се започва с пълно отпускане и спокойствие. В началото се казва молитва, или медитация, а може и да се прави на фона на тиха любима музика. Важна е концентрация на мисълта, човек да бъде честен със себе си, да не се самозалъгва с илюзии, да преценява точно постъпките си, действията си, чувствата си. Всеки човек в течение на живота се променя, учи се, израства като личност. И отново трябва да се самоопознава, за да отстоява себе си всеки ден. Собствената оценка дава възможност човек да се стреми да овладява страсти, гняв, нетърпение, отрицателни емоции, страх, отчаяние. Стремим се да запазим спокойствие, равновесие. Всъщност всеки човек се изгражда сам чрез своите мисли, чувства и действия, чрез това, какво е научил и придобил като знания, опит и преживявания. Как прилага наученото, уменията, способностите си и таланта си? И дали не ги пропилява с бездействие, пасивност и липса на инициатива? Нужно е при самооценката да се изхожда от трите космически закона, вечните идеали за човека. Първият е истината – за мислим и говорим истина. Истината в наука, образование, култура. Второто е да ценим и се възхищаваме на красивото, хармоничното – в човека, в природата, в различните изкуства и творби. Третото е да правим добро – спазвайки моралните ценности. Във всяка работа и дейност, каквото и да правим да е полезно и добро за хората. Да извършваме всяка дейност с обич, с любов. Да се стремим към съвършенство във всяка работа. Съвестта ни е мярката, с която оценяваме постъпките си. При малките деца, под влияние на сили от духовния свят, тези космически закони са вложени в тях – те интуитивно знаят, че светът е добър, красив и всичко, което им се казва е истина. Преглед на деня /вечерна ретроспекция/ е друг важен метод за самоопознаване и самопреценка. Вечер преди заспиване се прави преглед на събитията преживяни през изминалия ден и то отзад напред - от вечерта до сутринта. Оценяваме постъпките, действията си; какво добро или лошо сме направили; какви грешки сме допуснали, имали ли сме съдбовна среща; какво ново сме научили или правили за първи път. Това ни помага да се стремим да поправи грешките си, да мислим в правилна посока, да се стремим да овладяваме гняв, страсти, да търсим равновесие. Самопознанието всеки ден ни помага да се поправяме. Защото човек се учи от грешките си цял живот и се стреми да не ги повтаря, учи се да отстоява себе си, да запази вътрешната си свобода от обсебване; да си поставя цели и системно да ги изпълнява. Учението е път на развитие, но то трябва да е подходящо за реализация на нашите търсения, способности по най-добрия начин, да не ни е наложено принудително. Годините на старостта могат да са благословение. Защото човек има време не само за самопознание , но и за реализиране на способности, умения, опит и талант, които разкрива сега чрез преценка на възможностите си. Не бива да се оставяме да ни завладява безмислено убиване на времето с вредни навици и безполезни мисли и действия. Желанието за постоянни развлечения представлява бягство от духовната ни същност. Това е време за усъвършенстване и развитие в област, която допада на душевните качества на личността. Например духовно образование, гледане и възпитание на деца и внуци, учене на чужд език, курсове за изучаване на някаква нова дейност, любимо хоби и пр. Така старият човек се чувства удовлетворен, спокоен, даже щастлив, ако е изградил своята цялостност, завършеност и продължава да се учи на нови неща. И да се чувства полезен – да твори, да създава, да бъде себе си. Личността събира богатства на душата си, които не се губят, а се натрупват и проявяват в следващото прераждане на нашата индивидуалност, на нашият Дух /Аз/, който е вечен. „Истината ще ви направи свободни” казва Исус Христос. Но, какво е свобода? Свободата е външна и вътрешна. Външната свобода е национална, религиозна, икономическа, политическа, за права на отделни социални групи и пр. Тя е свързана с протести, борби, революции, войни и др. Това е борба за справедливост, равнопоставеност, отстояване на права. Външната свобода е изключително важна за всички. От нея зависи еволюцията на човечеството. Известен е идеалът за външна свобода – „Братство, равенство и свобода”. Вътрешната свобода е индивидуална – тя зависи от човешкото мислене. Само в мислите си човек е свободен. Ако не е обсебен и се подчинява на чужда воля, сугестиран, или дрогиран. Личността е свободна да се изявява чрез своята работа, професия, творчество, със своите способности, умения, талант. Важно е как изгражда своето виждане за света, своят мироглед. Има ли духовно познание за двата свята – материален и духовен, или е ограничено само за материалния? Стреми ли се към идеалите на човека – да мисли истинно, да цени красотата и хармонията, да върши добро? Как човек да отстоява вътрешната си свобода – свободата на мислите от изкушенията на демоничните сили? Защото нашата душа е арена на техните нападения. След 1879 година Архангел Михаил със своето войнство победи демоничните същества в Космоса и те бяха свалени на Земята. Като невидими същества те се вмъкват в човешката душа и я съблазняват с изкушения. Едните демони наречени Сатана или Ариман обсебват човека и го подтикват да бъде отдаден само на материалния свят в единствен живот на Земята. Техните изкушения са: властолюбие, финансова власт, сребролюбие, национализъм, шовинизъм, заблуждения, демагогия, догматизъм, консерватизъм, страх, омраза, завист. Другите демони наречени Дявол, Луцифер ни изкушават да се откъснем от материалния, земен свят и да живеем само за духовния свят. Те ни подтикват към анархия, бягство от отговорност, илюзии, неизпълними мечти, гордост, егоизъм, изкуствено разширение на съзнанието чрез наркотици, различни религиозни секти и пр. И двата вида изкушения водят към злото. Но, на човека е дадена свободата да избира между добро и зло. Да отстоява своята мисловна свобода, да не позволява да бъде обсебен, подчинен, направляван. Необходимо е да пази равновесие в живота. Да използва модерните технологии на земния живот, които са плод на ариманичните същества, но да не бъде завладяван от тях. Също така да твори в изкуството, където са приложими творческите импулси на фантазията, под влияние на луциферичните същества, но да не се отказва от земния живот и да прилага духовното познание в него. Но, човек трябва да има познание за духовния свят. Тогава той отстоява себе си като истински цялостен, свободен човек и „Истината ще ви направи свободни”, казва Христос. Да не се поддава на манипулации и внушения, да брани вътрешната си свобода чрез самовъзпитание, развитие на добродетели и морални ценности, да изгражда пълноценен мироглед обхващащ и двата свята. Духовната наука антропософия дава възможност да се опознава неизвестния духовен свят, за да се изгради пълноценен мироглед. В наше време Архангел Михаил е водач на човечеството като Дух на епохата - на Златната епоха. Той стимулира нашата интелигентност със слънчева, космическа интелигентност. Тя може да се възприема само по свободна воля от хора, които развиват своята Съзнателна /Духовна/ душа, които се образоват и прилагат духовната наука в живота. Нужно е духовното познание да се възприема с ясно, чисто, задълбочено мислене, което дава верен усет за реалния свят - материален и духовен. За разлика от сетивното мислене в ежедневието, което е свързано с възприетото със сетивата. Знанието на духовните истини, чиито закони са така точни, както природните се постига само с чисто мислене. С този вид мислене човек изгражда своят мироглед, като търси духовната първопричина на нещата. Архангел Михаил изисква от нас да бъдем самостоятелни и активни в мислите си, за да осъществяваме с инициативност и ентусиазъм нашите способности и дарования за добри дела в полза на хората. А това означава преди всичко да сме духовно образовани; да отстояваме себе си без егоизъм и самолюбие; да уважаваме мнението на другите и да не сме предубедени; да проявим разбиране към всеки човек; да сме толерантни; състрадателни; да развием вътрешна честност в мислите; да сме себе си - свободни в мислите и идеите си. Архангел Михаил е нашият водач по пътя на Христос, който ни води в нашето развитие с импулса на любовта към цялото творение. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.

Нагоре